РЕШЕНИЕ № 89
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на
23 януари 2020 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА ,
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 400/2019 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Иск по чл.
439, ал.1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищцовото
дружество „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ No 63, ет. 1, моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника Д.М.Г. ЕГН ********** ***, че „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“
ООД ЕИК ********* не дължи на
взискателя по изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, с
район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН ********** сумата 32 650.05
лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.203 г.,
издаден по търг.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд Пловдив, както и не дължи акцесорните вземания за законна лихва върху тази сума и за
направените разноски по изпълнителното дело, на основание чл. 119 от ЗЗД, тъй
като същите са погасени по давност и по отношение на тези вземания е отпаднала
възможността да бъдат събирани по реда на принудителното изпълнение, или
Евентуално, ако не се приеме пълно
погасяване по давност на главницата, да се постанови решение, с което се приеме
за установено, че „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* не дължи на
взискателя по изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, с
район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН ********** законна лихва върху
главницата от 32 650.05 лв. за периода от 5.2.14 до 7.3.16 г. поради
погасяване на тези лихви с изтичане на 3-годишен давностен срок, като за тези
вземания е отпаднала възможността им за събирането им по реда на принудителното
изпълнение.
Претендира разноски, вкл. за адвокатско
възнаграждение. Представя списък на разноските.
Подробни съображения се излагат и в писмена
защита, депозирана от процесуалния представител на дружеството адв. Д..
Ответникът Д.М.Г. моли да се постанови
решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски по представен списък на разноските.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Няма спор
между страните, че през 2013 г. ответникът Д.Г. е образувал изпълнително дело №
339/2013 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, за събиране на вземането
си по изп.лист от 11.06.2013 г., издаден против ищцовото дружество по т.д. №
54/2010 г. по описа на ОС – Пловдив, като по това изпълнително дело е
осъществено частично погасяване на вземанията по изпълнителния лист и събрана
сума в размер на 55 904.23 лв., за което е
налично отбелязване върху изпълнителния лист.
По молба на
ответника по изп.д. 339/2013 г.е постановено
постановление за прекратяване от 26.11.2018 г. на осн. чл. 433, ал.1,т.2 от ГПК /л. 1012 от делото/. Изпълнителният
лист е върнат на взискатела и по същия е образувано изп.д. № 850/2018 г. на ЧСИ
Стефан Горчев.
Независимо
от обстоятелството, че ЧСИ е издал нарочно постановление за прекратяване на
изп.д. № 339/2013 г., като е отразил по делото, че прекратяването е на
основание чл. 433, ал.1, т.2 – по писмено искане на взискателя, ищецът счита,
че делото всъщност е прекратено по силата на закона в по-ранен момент поради
настъпила перемпция, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК; ЧСИ следвало да констатира
това в своето постановление, респ. като не е сторил това, бил издал
незаконосъобразно постановление за прекратяване, което не е породило правни
последици, тъй като прекратяването на изпълнителното дело било настъпило ex
lege, по силата на
закона, без да се изисква нарочен акт
за това, издаден от ЧСИ. Излагат се доводи, че в хипотезата на настъпила
перемпция е без правно значение дали е издаден нарочен акт за прекратяване на
изпълнителното дело и кога.
Ищецът
поддържа становище, че вземанията, за които е образувано изп.д. № 850/18 г. са
изцяло погасени по давност, поради което не са дължими, а в случай, че тази
теза не се приеме, поддържа становище, че са погасени по давност вземанията за
законна лихва за периода 5.2.14 – 7.3.16 г. поради изтичане на кратка
тригодишна давност.
Счита, че
5-годишната погасителна давност за сумата 32 650.05 лв. – остатък по
главница по изп.лист, издаден по т.д. № 54/2010 г. на ПОС, е изтекла на
11.6.2018 г. с издаването на 5 години от издаване на изпълнителния титул. С изтичане
на погасителната давност за главницата били погасени и акцесорните вземания за
лихви и разноски на осн. чл. 119 от ЗЗД.
Твърди се,
че по първото изпълнително дело, в периода от образуването до настъпване на
перепмцията, не са извършени валидни изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност.
Излагат се
доводи, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по право, като
новата погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по
време валидно изпълнително действие, ако има такова по изпълнителното дело;
когато изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него
изпълнителни действия не прекъсвали погасителната давност по смисъла на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, като тези действия се обезсилвали по право с прекратяване
на принудителното изпълнение, респ. същите нямат процесуалноправни и
материалноправни последици. Позовава се на т. 10 от ПР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Ищецът
счита, че когато изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК,
всички процесуални действия, извършени от взискателя и съдебния изпълнител вече
няма да са валидни, те се обезсилват по право и губят своето процесуалноправно
и материалноправно значение, респ. не водят до прекъсване на давността и
започване на нова давност. Във връзка с тази теза се излагат подробни правни
съображения.
Предвид
изложеното ищецът моли да се признае за установено, че вземанията, за които е
образувано изп.д. № 850/18 г. са изцяло погасени по давност, евентуално, че е
погасено по давност вземането за законна лихва за периода 5.2.14 -7.3.16 г.
поради изтичане на кратката тригодишна давност.
По делото са
приложени пълни преписи от двете изпълнителни дела.
При преглед
на изп.д. 339/13 г. се установява, че делото е образувано с постановление от
20.06.2013 г. На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
10186/20.06.2013 г., връчена му на 27.06.2013 г. С протокол от 12.07.2013 г. е
извършен опис на недвижим имот. С
протокол от 19.7.13 г. е извършена оценка на имота, като е определена начална
цена за започване на публична продан на същия. Обявена е публична продан на
имота, която да се продевен на 26.9.2013 г. /обявление на л. 735 от делото/.
Публичната продан е обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи с
протокол от 26.9.13 г. /л. 785/
С молба от
15.10.13 г. взискателят е поикал да се извърши нова продан на имота и такава е
насрочена с разпореждане от 14.11.13 г. /л.792/ за 19.12.2013 г.
С
разпореждане от 17.12.2013 г. /л. 903/ изпълнителното дело е спряно на
основание издадена обезпечителна заповед от 6.12.13 г. по ч.гр.д. № 19687/13 г.
на ПРС, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 440
от ГПК, който „Би Ар Пи“ ЕООД ще предяви против Д.М.Г. за това, че имотът,
предмет на изпълнението не принадлежи на длъжника „Брейди инвестмънт“ ООД.
С
определение № 2046/7.11.13 г., постановено по т.д. № 828/09 г. на ОС-Пловдив е
отменено на осн. чл. 398, ал. 2 и 3 от ГПК
допуснатото обезпечение по делото, за което е издадена обезпечителна
заповед и е наложена възбрана върху недвижими имоти, поради представяне на залог съгласно разпоредбите на чл. 180 и 181
от ЗЗД в размера на сумата, за която е допуснато обезпечението – 32 000
евро.
На 5.2.2014
г. е извършено разпределение на постъпилия залог в размер на 32 000 евро с
левова равностойност 62 586.56 лв., като са погасени: 3147.18 лв. –
разноски на Д.Г., 3 535.15 лв. – такси на ЧСИ и 55904.23 лв. – законна
лихва и частично погасяване на главници към взискателя Г. /л. 931/.
Разпределението
е предявено по протокол за предявяване от 7.2.14 г.
Сумите,
разпределени на взискателя Г., са му преведени по банков път на 27.2.14 г.
На 2.10.2014
г. от взискателя е подавена молба за опис на движими вещи, собственост на
длъжника, върху които да се насочи изпълнение.
С
разпореждане от 6.10.2014 е насрочен опис на движими вещи за 17.11.2014 г.. С
протокол от 17.11.2014 г. извършването на опис е пренасрочено за 28.11.2014 г.
Съгласно протокол от 28.11.2014 г. опис не е извършен, тъй като на посочения от взискателя
адрес не е установено наличие на движими вещи на ответника.
На
26.11.2018 г. е подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело, във
връзка с която е издадено постановление за прекратяване на осн. чл.433,
ал.1,т.2 от ГПК – по писмено искане на взискателя.
При това
положение последната подадена молба от взискателя за извършване на изпълнителни
действия е от 2.10.14 г., във връзка с която е последния издаден протокол за
опис и оценка на движими вещи от 28.11.2014 г., съобразно който опис всъщност
не е извършен поради ненамиране на движими вещи, собственост на длъжника, а на
посочения адрес се намира кантора на неговия пълномощник.
В тази
връзка ответникът поддържа становище, че последното изпълнително действие по
изп.д. № 339/13 г. е извършено на 28.11.2014 г., а изп.д. № 850/18 г. е
образувано на 13.12.2018 г., при което не е изтекла петгодишна давност. Излага
доводи, че всяко изпълнително действие води до прекъсване на давността на осн.
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, независимо дали е предприето по искане на взискателя
или по инициатива на ЧСИ съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.
По въпроса
кога е прекратено изп.д. № 339/13 г. съдът намира, че следва да се сподели
тезата на ищеца, а именно, че изпълнителното дело следва да се счита прекратено
на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК в по-ранен момент, поради настъпила перемпция,
т.е. поради това, че взискателят не е поискал повече от две години извършването
на изпълнителни действия.
В случая
последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е
подадена на 2.10.14 г., а последното обективирано изпълнително действие е
извършено по протокол от 28.11.2014 г., от която дата следва да се преценява
изтичането на срока по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
Доколкото до
28.11.2016 г. от взискателя не е поискано извършване на други изпълнителни
действия, следва да се приеме, че е настъпил ефектът на прекратяване по силата
на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК с факта на изтичане на предвидения от правната
норма двугодишен срок.
Съгласно
т.10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Съдът
намира, че в случая последното валидно изпълнително действие, извършено по
изп.д. 339/13 г., е това, обективирано в протокола от 28.11.2016 г. Същото е
във връзка с подадена молба за извършване на опис на движими вещи на адреса, на
който е ***. Обстоятелството, че там не са открити движими вещи, принадлежащи
на длъжника, не променя извода, че се касае за извършено валидно изпълнително
действие, което според съда е последното такова по изпълнителното дело.
Не може да
се сподели тезата на ищеца, че след като делото следва да се счита прекратено
на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, то се заличават всички извършени по него
изпълнителни действия, респ. те не водят до прекъсване на давността, като
последната следва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, като
това становище е в противоречие и с приетото по т.10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При това
положение се налага извод, че от 28.11.2014 до датата на образуване на новото
изпълнително дело, както и към датата на предприемане на първото констатирано
изпълнително действие по същото – налагане възбрана и насрочване на опис на
недвижим имот с разпореждане от 5.3.19 г., не е изтекла петгодишна погасителна
давност.
Ето защо се
явява неоснователен предявеният иск да се признае за установено, че БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* не дължи
на взискателя по изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, с
район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН ********** сумата 32 650.05
лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.203 г.,
издаден по търг.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд Пловдив, както и не дължи
акцесорните вземания за законна лихва
върху тази сума и за направените разноски по изпълнителното дело, на основание
чл. 119 от ЗЗД, тъй като същите са погасени по давност и по отношение на тези
вземания е отпаднала възможността да бъдат събирани по реда на принудителното
изпълнение.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да
се разгледа предявеният евентуален иск, а
именно: ако не
се приеме пълно погасяване по давност на главницата, да се постанови
решение, с което се приеме за установено, че „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК
********* не дължи на взискателя по изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825, с район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН **********
законна лихва върху главницата от 32 650.05 лв. за периода от 5.2.14 до
7.3.16 г. поради погасяване на тези лихви с изтичане на 3-годишен давностен срок, като за тези вземания е отпаднала
възможността им за събирането им по реда на принудителното изпълнение.
Съдът намира
иска за частично основателен, а именно за периода 5.2.2014 до 5.3.2016 г.
Както бе
посочено по-горе, първото валидно изпълнително действие по изп.д. № 850/18 г. е
по разпореждане от 5.3.19 г. за налагане на възбрана върху описани недвижими
имоти.
На осн. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност.
Прилагането
на тази правна норма води до извод, че следва да се считат погасени поради
изтичане на тригодишна давност вземанията за лихви за периода повече от три
назад от изпълнителното действие, предприето на 5.3.2019 г., или тези лихви,
които са за период отпреди 5.3.2016 г.
Искът е неоснователен за периода 6-7 март 2016 г.
За
разноските:
Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищцовата страна, което съдът намира за основателно.
Претендира
се адвокатско възнаграждение в размер на 4036.50 лв. съгласно договор за правни
услуги и банково извлечение за плащане.
Съгласно чл.
7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска
възлиза на 2 018 лв.
Налице е
хипотеза по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, като се има предвид и конкретната правна и фактическа сложност
на делото – по същото са събрани само писмени доказателства /преписи от
изпълнителни дела/ и са проведени две съдебни заседания, като спорът е
изключително от правно естество. Следва на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК при преценка за дължимите на ищеца разноски да се
вземе за основа минималния размер по Наредба № 1/1.9.04 г. – 2018 лв.
Съобразно
уважената част на иска на ищеца следва се дължат разноски в размер на 1367 лв.
Съобразно
отхвърлената част на иска на ответника се дължат разноски в размер на 1316 лв.
Или по
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото в размер на 51 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ No 63, ет. 1, да се
признае за установено по отношение на ответника Д.М.Г. ЕГН ********** ***, че „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“
ООД ЕИК ********* не дължи на
взискателя по изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, с
район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН ********** сумата 32 650.05
лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.203 г.,
издаден по търг.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд Пловдив, както и не дължи акцесорните вземания за законна лихва върху тази сума и за
направените разноски по изпълнителното дело на основание чл. 119 от ЗЗД, тъй
като същите са погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* не дължи на взискателя по
изп.д. № 850/2018 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, с район на
действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. ЕГН ********** законна лихва върху
главницата от 32 650.05 лв. за периода от 5.2.14 до 5.3.16 г. поради погасяване на тези лихви с изтичане
на 3-годишен давностен срок, като за тези вземания е отпаднала възможността
им за събирането им по реда на принудителното изпълнение,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода 6-7 март 2016 г..
ОСЪЖДА Д.М.Г.
ЕГН **********,***, да заплати на
„БРЕЙДИ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 63, ет.1,
направени разноски по делото в
размер на 51 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: