№ 202
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София срещу решение №260037/19.07.2021 г. по т.д.92/2020
г. по описа на TОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на ХР. Й. М. от гр. Т.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
настъпило на 05.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие, за горницата над 15 000 лева
до присъдените 30 000 лева, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД
и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е
съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.
Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Насрещната страна ХР. Й. М. от гр. Т. е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Страните не оспорват
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до
неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като
1
застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение,
посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и
несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият М., в резултат
на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в открита рана в
областта на дясната подколенница по преднолатералният отдел с разкъсно-контузен
характер, профузно кървяща; открита рана на дясна предмишница по дорзолатералната
повърхност с разкъсно-контузен характер; порезна рана по улнарната повърхност на трети
пръст; счупване на втора метакарпална кост в дусталната й част на дясната ръка. Проведено
е лечение под обща упойка за щателно почистване и извършване ревизия на раните, при
което е установено и частино разкъсване на латералният мускул на дясната подколенница,
наложило хирургически шев на мускула и кожата на раната. На дясната предмишница е
установен деколман на кожата, като е наложен хирургически шев. Пострадалият е престоял
пет дни в болница, като месец след това отново е приет поради наличие на оток и
зачервяване в областта на контузната рана на дясна подколенница, десен глезен и ходилото.
Приложено е оператично лечение за отстраняване последиците от влошаване на раната, като
пострадалият е изписан на седмия ден, с указания за спазване на медикаментозно лечение в
домашна обстановка. При извършеният на 01.06.2021 г. преглед от вещото лице е
установено наличието на големи видимо груби белези от разкъсно контузните рани на
предмишницата и подколенницата, болезнени движения и накуцваща походка с десния
долен крайник и болки в областта на дясната длан при физическо усилие. С оглед на
избрания метод на лечение и общото състояние на пострадалия, оздравителният процес е
продължил около 4-5 месеца, като според експерта, още дълго време, пострадалият ще
търпи болки.
От показанията на свидетеля Р. М. – син на въззиваемия, които съдът цени като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
инцидента Х.М. е бил много уплашен, изпитвал е силни болки, след изписване от болницата
продължително време е бил на легло и трудно се е придвижвал. Поради влошаване на
раната на мястото, където е бил скъсан мускула, се е наложила нова операция, след която
пострадалият отново е изпитвал силни болки и неудобство в обслужването. В резултат на
счупената длан, включително към настоящия момент продължавал да има проблеми с
хватателната способност, болките му при влошаване на времето се засилвали, а през лятото
не си позволявал да носи летни дрехи, тъй като се срамувал от получените след ПТП-то
загрозяващи белези, с размери от близо 20 см. Според свидетеля, произшествието е
рефлектирало и върху психическото му състояние, като преди това бил жизнен и весел, а
след това се появили проблеми със съня, сънувал кошмари, често се връщал към спомена за
инцидента, особено когато минавал покрай мястото на произшествието.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
2
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически,
психологически и емоционален план, периода на лечение на въззиваемия, двукратния
престой в болнично заведение, придружен с оперативни интервенции под обща упойка,
времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално,
наличието на големи и загрозяващи тялото белези, което безспорно е довело до дискомфорт
и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията,
във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът
на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху
неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година и половина след
произшествието, въззиваемият все още е ограничен във възможността да води пълноценен
живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 30 000 лева.
Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът
намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното
обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на
това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по
предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и
непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на
главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на
предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на
част от събраните в производството доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника „ЗД БУЛ ИНС” АД,
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемият М. не
е ползвал протектори за тяло и не е спазил достатъчно странично отстояние от спрелия
автомобил.
Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства, не се
установява наличието на противоправно действие или бездействие от страна на
пострадалия, което да се квалифицира като нарушение на задълженията на мотоциклетиста,
визирани в ЗДвП. От заключението на вещото лице по назначената САтЕ, както и от
обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че причината за настъпване на ПТП
са неправилните действия на водача на автомобила, който е отворил предната лява врата, за
да слезе от превозното средство, спряно за престой, без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, с което нарушил чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.
3
Установява се, че пострадалият се е движел в своята лента за движение, с позволена от
закона скорост, с поставена предпазна каска, която е единственото задължително предпазно
средство според ЗДвП. След като мотоциклетистът се е движил в своята лента, без значение
е разстоянието на разминаване със спряното МПС, тъй като единствената причината за
настъпването на инцидента е внезапното отваряне на вратата от страна на водача на лекия
автомобил, а не поведението на ищеца, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ТОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника въззивника „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, следва да бъдат присъдени разноските за заплащане
на адвокатско възнаграждение във въззивното производство, направени от въззиваемия
Х.М.. Представен е списък на разноските, според който въззиваемият е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1180 лева с ДДС, за което е представен договор за правна
помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като
съобрази чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед обжалваемия интерес – 15 000 лева,
минималното възнаграждение е в размер на 980 лева без ДДС, поради което заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1180 лева с ДДС, не е прекомерно и следва да се
присъди в полза на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/19.07.2021 г. по т.д.92/2020 г. по описа на
TОС, в частта с която „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София е
осъдено да заплати на ХР. Й. М. от гр. Т., обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на настъпило на 05.06.2020 г. пътно-транспортно
произшествие, за горницата над 15 000 лева до присъдените 30 000 лева, на осн. чл.432, ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление ул. „Джеймс Баучер“ №87, ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Й. М., с ЕГН ********** от
гр.Т., ул.“Г.С.Р.“ 55, вх.В, ап.5, сумата от 1180 (хиляда сто и осемдесет) лева,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4