Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 01 ноември
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3325, по описа за 2019
година.
Предявен е иск с правно основание чл.200, вр.чл.
79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът П.р.С.
твърди в исковата си молба, че на
12.05.2018г. с ответника сключили неформален договор, по силата на който ищецът
е предал на ответника собствената си каравана модел „HOBBY PRESTIGE 720 UMF
2005“, цвят – бял, без регистрация, категория F, рама WHB 19D250F331184, с
уговорката последният да я продаде и тогава да му предаде получената сума. В
последствие с писмен договор от 24.07.2018г. П.С. продал на Г.Г., описаната
по-горе каравана. Сочи, че в т.1 и 1.1 от договора, страните договорили
продажна цена от 16 000 лв., която купувачът е следвало да заплати разсрочено,
както следва: до петнадесето число,
считано от м. Август 2018г. до м. Ноември 2018г. – по 3 000 лв. месечно и
остатъкът от 4 000 лв. - до края на м. Декември 2018г. Ответникът не извършил
нито едно плащане и не отговарял на изпратените покани за доброволно
изпълнение.
Моли съда,
да осъди ответника да му заплати сумата от 16 000лв., представляваща продажна
цена по договор за покупко-продажба на каравана модел „HOBBY PRESTIGE 720 UMF
2005“, цвят – бял, без регистрация,
категория F, рама WHB 19D250F331184 от 24.07.2018г., ведно с мораторната лихва
върху сумата от 16 000 лв., считано от подаването на настоящата искова молба до
окончателното заплащане на сумата.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Г.Г.Г., който е заел позиция за неоснователност на иска. В
тази връзка твърди, че на 24.07.2018 г. страните по настоящото дело са
подписали фиктивен/симулативен, договор за покупко-продажба на процесната
каравана, с уговорка за предаване на продажната цена, след като се продаде на
трето лице. Ответникът твърди, че между страните е в сила първоначален договор
за поръчка, а договорът за продажба е симулативен. През месец май
До месец
май 2019г. не бил проявяван интерес към закупуването на караваната, поради
икономическата обстановка в страната. Поради това караваната продължавала да се
намира в имота под наем в град Созопол и съответно се трупали наемни суми.
Ищецът бил уведомен за състоянието на караваната и за сумите, който трябвало да
се престират, но те така и не били заплатени на ответника.
Твърди се,
че изложеното в исковата молба, че страните са се договаряли за изплащане на
продажната цена разсрочено било неоснователно. Неоснователни били и
твърденията, че г-н С. бил отправял покани, както по „вайбър“, така и по
електронна поща. Напротив, твърди се, че страните поддържали контакт по
телефона, като г-н Г. бил уведомявал ищеца за хода на продажбата на караваната
и че нямало търсена на пазара за каравани, както и че при първа възможност за
продажба щял да му преведе продажната цена.
Едва на
15.05.2019г. ответникът сключил договор за покупко-продажба на караваната, като
се договорили с купувача за продажна цена в размер на 16 000 лв., която щяла да
бъде заплатена разсрочено. В с.з. ответникът признава, че по този договор е
получил плащане до датата на с.з. в размер на 3 000 лева. Моли за отхвърляне на
иска.
Под
евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 6 600 лв.,
представляваща обезщетение за неизплатен наем за периода от 12.05.2018г. до
15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на отговора на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично, заедно с пълномощника
си, който поддържа предявената искова молба. Ответникът изпраща упълномощен
представител, който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, на осн.чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК е приел за безспорни между страните следните факти:
Сключен неформален договор на 12.05.2018 г. за поръчка с цел извършване на
продажба от ответника за сметка на ищеца на каравана „HOBBY PRESTIGE 720 UMF
2005“, цвят – бял, без регистрация, категория F, рама WHB 19D250F331184 от
ищеца на ответника по делото, Сключен договор на 24.07.2018г. за
покупко-продажба на каравана „HOBBY PRESTIGE 720 UMF 2005“, цвят – бял, без
регистрация, категория F, рама WHB 19D250F331184 между страните по настоящето
дело, Предаването на конкретната каравана от страна на ищеца – П.Р.С., чрез
неговия пълномощник – Галя Неделчева Димитрова, на ответника – Г.Г.Г.,
удостоверено с приемно-предавателен протокол, подписан на 12.05.2018г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от
представения по делото протокол от 12.05.2018г., подписан от ответника и лицето
Галя Димитрова, се установява, че на сочената дата последната, действащата в
качеството на пълномощник на ищеца е предала на ответника каравана „HOBBY
PRESTIGE 720 UMF 2005“, цвят – бял, без регистрация, категория F, рама WHB
19D250F331184. Към момента на предаването, караваната се е намирала в гр.
Варна, район Аспарухово, землище кв. Галата, с.о. Боповец юг. Караваната е
приета от ответника без забележки.
На
24.07.2018г. между страните по делото е сключен договор за покупко продажба на
посочената каравана, с продавач ищецът П.С., и купувач ответнвикът Г.Г., за
сумата от 16 000 лв., за която е договорено разсрочено плащане, по банков
път, както следва: до 15 – то число, считано от м. август 2018г., ежемесечно, до
м. ноември 2018г. включително, по 3 000 лв., а остатъкът от 4 000 лв.
до края на м. декември 2018г.В чл. 3 от договора се посочва, че владението на
караваната е предадено от продавача на купувача.
С покана за
доброволно плащане ищецът е поканил ответника в срок до края на м. януари
2019г. да му заплати договорената продажна цена от 16 000 лв., по посочена
банкова сметка.***оща на пълномощника на ищеца относно изпращането на поканата
до ответника.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. Галя Димитрова извършила предаването на
караваната на купувача – ответника, като това предаване й било възложено от
ищеца. Последният често отсъствал от страната. Приемането от купувача на караваната
станало с протокол. Караваната била изтеглена с „един джип от едно момиче”.
Според свидетеля, между страните по делото е имало уговорка караваната да бъде
продадена, като за тази цел е следвало да бъде преместена при Г., където имало
достатъчно място. Другата уговорка, за която знае свидетелката е, че „се
уговориха с П. да му внася Г. някаква сума.”, която била разсрочена за периода
от 3 месеца. Свидетелката не е чувала за никакви договорки относно плащане на
наем от страна на ищеца, а „само за приспадане на разходите за транспортиране
от Варна до мястото, където Г. си държи караваните…”.
Св. Деница Атанасова твърди, че е придружавала
ответника при приемането на караваната от жена с името Галя, която свидетелката
повече не я е виждала. Същата жена е посрещнала свидетелката. Караваната била
вързана за джип. Двамата с ответника тръгнали, като по пътя се разделили –
свидетелката се прибрала в гр. Стара Загора, а ответникът „транспортира
караваната”.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. Димитрова,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и в съответствие с приетият
като доказателство по делото протокол от 12.05.2018г. Показанията на св.
Атанасова са уклончиви, непоследователни, противоречиви – по думите на
свидетелката двамата с ответника са пътували заедно; свидетелката сама била
посрещната от жена с името Галя, която повече не я е виждала / при положение,
че свидетелите до момента на изслушването им, се намират пред залата,
вследствие на което е налице възможност да се видят и да се разпознаят/ ;
„придружавах Г. за тази каравана, Галя се появи там и присъствах на това, че
въпросната жена предаде караваната”; вързали караваната за джипа, с който са
пътували, като свидетелката се прибрала
в гр. Стара Загора, а ответникът я е транспортирал. Всъщност показанията на св.
Атанасова не влияят съществено за изясняване на фактическата обстановка по
делото, тъй като същите касаят единствено предаването – приемането на
караваната, за което обстоятелство има събрани безспорни по делото доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл.200, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
Основното възражение на ответника е че процесният
договор за покупко продажба е фиктивен/симулативен/, като реалната договорка
между страните е била за предаване на продажната цена, след като се продаде
караваната на трето лице. Тези твърдения
изцяло следва да се квалифицират като твърдения за наличието на привидност на
изявленията на страните по договора. С оглед на това, съдът дължи произнасяне и
по тези изявления за симулация. Тежестта на доказване на опровергаването на
записаните в договора за продажба изявления на страните пада върху ответника.
За
доказване на симулацията, страната следва да разполага с "обратен
документ", съдържащ действителната воля. Процесуалният закон забранява
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става
със свидетелски показания /решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010
г., на ВКС, ІV г.о./,т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да
се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на
чл.165,ал.2,изр.1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със
свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Правилото по
посочената разпоредба представлява забрана за доказване със
свидетелски показания на привидност на установено в документ съгласие между
страните с изключение на случаите, когато по делото са събрани писмени
доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. Касае
се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът
за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си
симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че
е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и
да са направили волеизявленията привидно.
В настоящия
случай по делото липсва писмен документ,
удостоверяващ изявление на купувача, респ. на някоя от страните по договора, че
постигнатото в процесния договор съгласие е привидно. При това положение,
недопустимо се явява установяването на сочените от ответника твърдения се
привидност на сделката с гласни доказателства. Поради изложеното,
съдът приема твърденията на ответната страна за привидност на изявленията в
процесния договор за недоказани.
Представеният договор за покупко-продажба от 24.07.2018
г. е подписан от страните по делото. В договора е отразено, че ищецът продава
на ответника описаната каравана за
сумата от 16 000 лв. По своята правна същност договорът представлява частен
диспозитивен документ и се ползва с доказателствена сила за материализираните в
него волеизявления. Като подписан от страните, се ползва с формална
доказателствена сила. В чл.1.1 от договора е уговорено разсрочено плащане на цената,
по банков път, с ясно посочени периоди и
суми по плащането, ав чл. 3 се посочва, че караваната е предадена на купувача.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема
за установено по делото, че между страните е налице облигационно правоотношение
по повод договор за продажба на каравана „HOBBY PRESTIGE 720 UMF 2005“. Представеният
по делото договор от 24.07.2018г. съдържа съществените елементи на продажбеното
правоотношение - индивидуализация на предмета на договора и размера на
уговорената продажна цена. Видно от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че караваната е предадена на купувача. Установява се, че ищецът е
изправна страна по договора за продажба, с оглед задължението си за предаване на стоката. И тъй като в тежест на
купувача е да установи плащането на цената по продажбеното правоотношение, при
липсата на такива доказателства, то съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 16 000лв., представляваща договорената продажна цена.
Поради направените изводи, съдът приема, че
предявеният иск с правно осн. 200, вр. чл. 79, ал.1от ЗЗД, е изцяло основателен
и доказан.Върху главницата следва да се присъди и законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По направеното от ответника възражение за прихващане
със сумата от 6600 лв., представляваща обезщетение за неплатен наем за периода
12.05.2018г. – 15.04.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на писмения отговор до окончателното й изплащане:
За да се
извърши прихващане с посочената от ответника сума, в негова тежест пада
установяването на сключен с ищеца договор за наем, размера на цената и падежа
за плащането й. В случая, при установено валидно правоотношение по договор за
продажба, по делото не се установяват наемни правоотношения между страните.
Направеното възражение за прихващане е изцяло неоснователно.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски, в размер на 1806.50 лв., съобразно приложения
списък на разноски.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,***,със
съдебен адрес:***, чрез адв. П., ДА
ЗАПЛАТИ на П.Р.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.,
сумата 16 000 лева, представляваща
неплатена цена по договор за продажба от 24.07.2018г. на каравана „HOBBY
PRESTIGE 720 UMF 2005“, цвят – бял, без регистрация, категория F, рама WHB
19D250F331184, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1806.50 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: