№ 74000
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20241110125731 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против С. Д. К..
По отношение на следните заявени вземания: за сумата 80 лв. - неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 80 лв. - неизплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, сумата 100 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземания с
просрочие повече от 90 дни съгласно Тарифата на дружеството и сумата 30 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането съдът намира следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на
допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са
в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит **** г. в същия е
предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 160 лв.
при главница по кредита – 200 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на **** към договор за потребителски кредит /ОУ/ се
установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането
за отпускане на потребителски кредит в системата на ***. Според чл. 15.2 всеки клиент,
1
пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия,
свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната
забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна –
потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на
заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между
страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата
във възможно най-кратки срокове. Същевременно в договора за потребителски кредит и
общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата
насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава въпросът какъв е редовният
срок за разглеждане на документите, респективно какво преимущество получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Липсата на яснота по този въпрос води до
извод за неизпълнение на императивната норма на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към
договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 комплицирани изисквания да се
променят условията за връщане на кредита, при това винаги със съгласието /одобрението/ на
кредитора, чрез сключването на анекс, съдът приема, че тази услуга не осигурява
възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление. Ето защо и се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с
отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на
кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тези възнаграждения попадат в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за
елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на
свързана с него допълнителна услуга. На следващо място, от изложеното в заявлението е
видно, че възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги се претендира като
разсрочено за срока на сключения между страните договор за кредит, на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид описанието на
претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, настоящият състав намира, че клаузите за
заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат и
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. С оглед
изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата от общо 160 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на претенцията
на заявителя за издаване на заповед за сумата от 100 лв., представляваща сбор от такси за
извънсъдебно събиране на вземанията и сумата от 30 лв. – такси по Тарифата. На първо
място същите се явяват свързани с управлението на кредита, а от друга страна са начислени
от кредитора в нарушение на императивната забрана на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК, съгласно
която при забава за кредитора възниква вземане единствено за лихва за забава в размер на
законната върху просрочената сума за времето на забавата. В тази част искането също
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 12,20 лв., като се отхвърли до пълния размер от 25 лв., а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 24,40 лв., като се отхвърли за
разликата до 50 лв., който размер е определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли и за сумата от 80 лв. – разноски за подготовка на
2
документи, тъй като за дейността по подготовка на документи е присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като извършените в хода на производството действия не обосновават
заплащане на допълнително възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 142735/29.04.2024 г., подадено от **** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. Д. К. за сумата 80 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за сумата 80 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за вземане за такси по Тарифата
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит в размер на 100 лв., и за сумата 30 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта за разноските за сумата над
12,20 лв. до сумата от 25 лв. - държавна такса, за сумата над 24,40 лв. до сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както
и за сумата от 80 лв. – разноски за подготовка на документи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис, пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които
съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3