Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4380 18.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5535 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал. 12
от Кодекса за застраховането /отм./ от Гаранционен
фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от ****
Б. М. и С. С. против В.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2013 г., в град П., на кръстовището
на бул. „Кн. М. Л.” и бул. „И.”, настъпило ПТП по вина на ответницата, която
управлявала л. а. „Сеат Ибиза” с ДК № *****, собственост на *****. Поради
преминаване през кръстовището на червен сигнал на светофара, ударила правомерно
преминаващото през кръстовището МПС 2 – мотоциклет „Ямаха“ с ДК № *****,
собственост на С. И. И., причинявайки ПТП, довело до смъртта на С. И..
Вследствие на инцидента били причинени и имуществени щети на мотоциклета и
ищецът образувал преписа по щета № *****На увредения мотоциклет били нанесени
редица щети, като според заключението на техническата експертиза, обезщетението
възлизало на сумата от 1445 лева.
Ответникът управлявал МПС, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, като ищецът на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ
/отм./ изплатил на законните наследници на собственика на увредения мотоциклет
по щета № *****с преводно нареждане от 05.08.2014 г. обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на посочената сума от общо 1 445 лева. Въпреки, че ответникът бил поканен да възстанови изплатената
сума, до момента той не изпълнил задължението си. Моли за осъждането му да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва до окончателното погасяване.
Претендират се разноски, за които е представен списък.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответника В.М.
не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила свой процесуален представител на първото по делото съдебно
заседание, не е ангажирала доказателства и не е направила искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети копие протокол от ПТП, Присъда, Справка ИЦ
ГФ, уведомление, удостоверение за наследници, опис „Армеец”, заключение на ВЛ
ГФ, платежно нареждане, талон, регресна покана с обратна разписка, пълномощно,
решение на Съвета на фонда, УС на ГФ и КФН.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В проведеното на 31.10.2019г. съдебно заседание от пълномощника на ищеца – адв.
М. е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответната страна В.М.. Същата е редовно призована и за
първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, като
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати претендираната от ищеца
сума.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени и и за същите е представен
списък, а именно- заплатена от ищеца държавна такса в размер на 57,80 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника В.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от **** Б. М. и С. С. сумата от 1445 лева /хиляда четиристотин четиридесет и пет лева/,
представляващо изплатено от ищеца по щета с № ********** обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника В.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от **** Б. М. и С. С. направените по
делото разноски в размер на 57,80 лева
/петдесет и седем лева и осемдесет стотинки, представляващи заплатена държавна
такса по делото.
Решението не подлежи на обжалване,
а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.