РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Варна , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20203000500310 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния представител –
държавен инспектор Г.Г., срещу решение № 472/10.04.2020 год по гр.д. № 1293/2019 год на
Окръжен съд Варна, с което са уважени предявените от Х. И. К. и Х. Й. К. искове с правно
осн. чл. 2а от ЗОДОВ в размер по 20 00 лв за всеки от ищците и законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяването на исковете – 10.07.2019 год до
окончателното им изплащане. Изложени са доводи за неоснователност на предявените
искове поради недоказаност на твърденията за наличие на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ при или по повод
изпълнение на служебните им задължения. На второ място се изтъква, че изводите на съда
за претърпените от ищците неимуществени вреди са необосновани и не почиват на
събраните по делото доказателства. Липсва причинна връзка като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор от Х. И. К. и Х. Й. К. чрез процесуалния им представител адв.
Б.Ж. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
1
решението в осъдителната му част.
Жалба срещу решението са подали и Х. И. К. и Х. Й. К. чрез процесуалния им
представител адв. Б.Ж., в частта, с която исковете им са отхвърлени. Позовават се на
допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички
установени по делото факти. В резултат от тези нарушения се е стигнало до противоречие с
материалния закон, тъй като по делото са доказани както причинно-следствената връзка
между възбраните и невъзможността на ищците да изпълнят договора си с трето лице и да
реализират законно очакван доход, така и с невъзможността да разполагат с имуществото си
и да се разпореждат с него. Не е съобразена продължителността на наложените
обезпечителни мерки – възбрани и запори. Въззивниците не споделят съображенията на
съда за недоказаност на претърпените от тях ефективни вреди, изразяващи се в заплатената
неустойка и разноски по проведеното срещу тях производство по чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Атакува
се като неправилен извода на съда, че самите ищци с бездействието си са допринесли за
настъпването на вредите от неизпълнението на предварителния договор – нямало данни по
делото те да са уведомили КПКОНПИ с молба да бъде вдигната възбраната върху имота и да
бъде разрешено извършването на разпоредително действие с него. По отношение иска за
обезщетение на ефективните вреди и пропуснати ползи във връзка с предсрочната
изискуемост на кредита и последвалото в резултат от това изпълнително производство,
въззивниците излагат следното: Ирелевантно е обстоятелството дали през периода 2003 –
2006 год се имали множество просрочия на главници и лихви в „ОББ“ АД и то няма връзка
със спирането на плащанията по кредит, сключен през 2008 год и редовно обслужван до
м.март 2012 год. Необоснован е изводът на съда, че и след налагане на обезпечителните
мерки ищците са можели да реализират доходи. Твърди се неправилност на решението и в
частта по иска за пропусната полза в размер на 107 500 лв, претендирана като разлика
между пазарната цена на имота и тази, на която той е продаден на публичната продан.
По изложените мотиви въззивниците молят за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
изцяло уважени. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предмет на делото са предявени искове с правно осн. чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат от
предприети незаконосъобразни действия – възбрани и запори на банкови сметки, наложени
по искане на КПКОНПИ като обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД
(отм.), а след отмяната им - наложени повторно след предявяване на иска, производството
по който е прекратено с влязъл в сила съдебен акт поради отказ от иска.
2
Исковите претенции са формулирани, както следва:
1) Обезщетение за вреди, нанесени във връзка с изпълнение на предварителен договор
от 20.10.2010 год в размер на 109 082 лв, от които 39 082 лв – ефективни вреди и 70 000 лв
пропуснати ползи. Вредите произтичат от възбрани върху недвижимите имоти, предмет на
предварителния договор, наложени като обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ, поради
което ищците са били поставени в невъзможност да изпълнят задължението си за
прехвърляне правото на собственост на купувача по предварителния договор. Това от своя
страна довело до неколкократно предоговаряне на цената, както и до задължение за
заплащане на неустойка по договора от страна на ищците в размер на 30 000 лв, както и
разноски по воденото срещу тях производство за обявяване на предварителния договор за
окончателен в размер на 9 082 лв. Наред с това ищците пропуснали да получат
първоначално договорената покупна цена, която е със 70 000 лв по-висока от тази по
последното споразумение между страните от 22.04.2013 год.
2) Обезщетение за вредите, нанесени във връзка с изпълнението на договор за кредит
от 26.09.2008 год, в размер на 307 874,10 лв, от които 199 974,10 лв ефективни вреди и
107 900 лв – пропуснати ползи. Вредите са настъпили в резултат от наложените запори на
банковите сметки на ищците, което ги поставило в невъзможност да обслужват кредита,
който е обявен за предсрочно изискуем и в предприетото от банката – кредитор
принудително изпълнение ипотекираният имот е продаден на публична продан. Преките
вреди се изразяват в дължими и/или платени на банката мораторни лихви върху главницата
от 150 000 евро, претендирани в размер на левовата равностойност на 76 000 евро, или
148 643 лв; разноски по изпълнителното дело в размер на 5132,13 лв; левовата
равностойност на 9087,46 евро, или 17 773,50 лв – дължими съдебни разноски по
заповедното производство и разноски, заплатени от банката на ЧСИ Захари Димитров.
Пропуснатата полза в размер на 127 500 лв представлява отрицателната разлика между
цената, на която имотът е възложен след проведената публична продан и действителната му
пазарна цена.
3) Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв, изразяващи се в
невъзможността на ищците да водят нормален във финансово отношение живот и във
влошаване на имиджа им пред кредитните институции и поставянето им в трайно
положение на неизправни длъжници.
Фактите по делото, проследени в тяхната хронологична последователност, са следните:
С определение от 17.09.2012 год по ч.гр.дв. № 2822/2012 год на Окръжен съд Варна е
допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност срещу Х. И. К. и Х. Й. К. чрез налагане на възбрани върху
недвижими имоти, между които и лозе в землището на гр.Варна, местност „Евксиноград” с
построените в него жилищна сграда и гараж, и два апартамента в гр. Варна, ул. „Княз Борис
3
I” № 76-78, както и запори на банкови сметки. Определението за налагане на посочените
обезпечителни мерки е отменено с определение № 1387/14.05.2013 год по ч.гр.д. №
2822/2012 год. на ВОС, поради непредявяване в срок на бъдещия иск. Същото е потвърдено
с опр. № 424/26.07.2013 год по в.ч.гр.д. № 363/2013 год на Апелативен съд Варна и не е
допуснато до касация с определение № 218/20.03.2014 год по гр.д. № 5697/2013 год на ВКС.
Междувременно искът на Комисията е бил предявен на 18.02.2013 год и по него е
образувано гр.д. № 589/2013 год на ВОС, по което същите обезпечителни мерки са
допуснати по вече висящото исково производство с определение № 991/03.04.2014 год. В
интервала между 20.03.2014 год, когато обезпеченията са отменени и 03.04.2014 год – датата
на повторното им налагане, възбраните не са заличени.
С определение, постановено на 14.11.2014 год в съдебно заседание по гр.д. № 589/2013
год на ВОС производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Определението е
влязло в сила на 24.11.2014 год.
Действията по допускане и налагане на обезпечителните мерки във връзка с воденото
производство по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), са предшествани от следните действия и
сделки, извършени от ищците:
На 26.09.2008 год е сключен договор за кредит между Х. Й. К. и Банка ДСК за сумата
150 000 евро, обезпечен с ипотека върху апартамент № 12 на четвърти жилищен етаж с
площ от 108,76 кв.м. в гр.Варна, ул. „Княз Борис І” № 76, притежаван в СИО с Х. И. К..
Кредитът е обслужван до 20.02.2013 год, видно от представеното удостоверение от Банка
ДСК № 2144/27.03.2019 год. Поради спиране на плащанията банката– кредитор се снабдила
със Заповед за изпълнение № 6273/18.07.2013 год по ч.гр.д. № 10458/2013 год на ВРС и
изпълнителен лист.
По отношение на ипотекирания в полза на Банка ДСК имот апартамент № 12 в
гр.Варна, ул. „Княз Борис І” № 76, е предприето принудително изпълнение. Образуваното
изп.д. № 20138080401667 на Захари Димитров е било спряно с определение №
237/26.03.2014 год по гр.д. № 1684/2014 год на ВКС като обезпечение на иска, предявен от
КПКОНПИ за отнемане на имущество от престъпна дейност. Впоследствие изпълнителното
производство е продължено под № 20177190400129 на ЧСИ Станислава Янкова. След
проведена публична продан е издадено постановление за възлагане, влязло в сила на
09.10.2017 год. С него имотът е възложен на определения при проданта купувач при цена от
192 100 лв.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието по делото, се
установява, че пазарната оценка на имота – апартамент № 12 към датата на публичната
продан е 232 500 лв, а повторната експертиза е определила стойността му на 300 000 лв.
Междувременно, на 20.12.2010 год между Х. и Х.К. и В.Г.Н. е сключен предварителен
4
договор за продажба на апартамент № 13 с площ 105,35 кв.м. в гр. Варна, ул. „Княз Борис І”
№ 76, открита тераса с обща застроена площ 46,65 кв.м. и таванския коридор, водещ към
нея, намираща се в същата сграда, и на лозето в местността „Евксиноград” с построените в
него жилищна сграда и гараж. Общата покупна цена за двата имота е в размер на 250 000 лв,
от които 180 000 лв за имота в „Евксиноград” и 70 000 лв – за апартамента на ул. „Княз
Борис І” № 76. Уговорено е между страните, че част от сумата в размер на 150 000 лв е
платена чрез прихващане с насрещно задължение на продавачите към купувача по договор
за заем от 01.02.2010 год. Плащането на останалата част в размер на 100 000 лв е отложено
за срока на сключване на окончателния договор - 01.10.2012 год. Страните са уговорили
още, че продавачите си запазват правото на ползване върху имотите за срок от 15 години
след сключване на окончателния договор.
На 20.12.2010 год същите страни, сключили договор за извънсъдебна спогодба, с който
приели в отношенията помежду си, че е настъпил падежът на договора за заем от 01.02.2010
год и предвид сключения предварителен договор и уговорките в него, е извършено
прихващане на дължимата сума срещу цената на недвижимите имоти до размера на по-
малкото вземане.
На 02.11.2012 год между страните е постигната нова спогодба, преуреждаща
отношенията им по предварителния договор. Договарят се за намаляване на цената общо за
двата имота с 50 000 лв, при което за имота в „Евксиноград” тя става 140 000 лв, а за
апартамента на ул. „Княз Борис І” – 60 000 лв. Прихващат оставащата част от покупната
цена в размер на 50 000 лв със задължението за неустойка по предварителния договор в
размер на 30 000 лв, в резултат на което остават дължими 20 000 лв. Продължават срока за
сключване на окончателния договор до 22.04.2013 год с уговорката, че ако дотогава
възбраната не бъде вдигната, общата цена за имотите се намалява на 180 000 лв, от които
съответно 120 000 лв за имота в „Евксиноград” и 60 000 лв – за апартамента на ул. „Княз
Борис І”. По този начин пълният размер на покупната цена се приема за платен чрез
компенсация с насрещните задължения по договора за заем и за неустойка по
предварителния договор. Коментирана е ипотека, наложена с нот.акт вх.рег.№ 30682 от
30.12.2011 год, за която в исковата молба се премълчава. След направена справка с
приложеното по делото извлечение от Службата по вписванията (л.144 – на гърба на листа),
се установява, че върху имота в местността „Евксиноград” е вписана ипотека в полза на
„Алианц Банк”, заличена едва на 31.01.2017 год.
На 22.04.2013 год – срокът за сключване на окончателния договор съгласно спогодбата
от 02.11.2012 год, страните постигнали споразумение, че окончателната цена по
предварителния договор за двата имота е 180 000 лв, изцяло изплатени чрез прихващане,
при запазване правото на ползване за срок от 15 години.
Купувачът по предварителния договор завел срещу продавачите иск с правно осн. чл.
19 ал.3 от ЗЗД, по който е образувано гр.д. № 2387/2013 на Окръжен съд Варна.
5
Производството по делото е било спряно и възобновено след влизане в сила на
определението за прекратяване на гр.д. № 529/2013 год по иска на КПКОНПИ. С решение №
7537/11.08.2015 год по гр.д. № 2387/2013 год на ВОС, влязло в сила на 08.09.2015 год,
предварителният договор е обявен за окончателен, при условията на последната спогодба, а
именно: при покупна цена за имота в „Евксиноград” в размер на 120 000 лв, а за апартамент
№ 13 в гр.Варна, ул. „Княз Борис І” № 76 – 60 000 лв, заплатени преди предявяване на иска
чрез прихващане, при запазено право за ползване на продавачите върху двата имота за срок
от 15 години, считано от влизане на решението в сила, като ответниците са осъдени да
заплатят разноски на ищеца в размер на 9082 лв. По делото е представена разписка от
В.Г.Н., съдържаща волеизявлението му, че на 15.02.2016 год е получил изцяло присъдените
в негова полза разноски по делото.
По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което
пазарната оценка на имотите по предварителния договор, отчитайки учреденото право на
ползване за срок от 15 години, е както следва: за имота в местност „Евксиноград” в размер
на 182 060 лв и за апартамент № 13 в гр.Варна, ул.”Княз Борис І” № 76 – в размер на 89 370
лв.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предмет на делото са предявени искове с правно осн. чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат от
предприети незаконосъобразни действия – налагане на обезпечителни мерки и завеждане на
производство по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), приключило с влязъл в сила съдебен акт,
с който същото е прекратено поради отказ от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗОПДИППД (отм) за вреди, причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи
отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ. Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, като правоприемник на
КУИППД, участва в производството по ЗОДОВ в качеството й на процесуален субституент
на държавата, която е и носителят на правата и задълженията по деликтното материално
правоотношение. В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ
държавата чрез Комисията, като специализиран държавен орган, отговаря и за вредите,
причинени при действието на ЗОПДИППД (отм) именно по силата на предвиденото в него
изрично препращане.
В настоящия случай твърденията на ищците са за претърпени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на това, че срещу тях е проведено, във двете му фази -
обезпечителен и исков процес, производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, което е прекратено поради отказ от иска.
По Закона за отговорността на държавата за вреди незаконността се разглежда на
6
плоскостта на крайния резултат от проведеното производство. В този случай действията на
длъжностните лица на Комисията, вкл. внасянето на искане за налагане на обезпечителни
мерки и за иницииране на исково производство, винаги ще са незаконосъобразни, когато
производството е приключило с отхвърлително решение. Аналогичен е и случаят, когато то
бъде прекратено поради отказ от иска, защото по този начин самата Комисия признава, че
не е имало основания за предприемане на тези действия.
Ето защо не може да се възприеме тезата на КПКОНПИ, поддържана както в отговора
на исковата молба, така и във въззивната жалба, че на всеки един етап от производството
действията й са били законосъобразни. Безспорно, началото на проверката се предпоставя от
уведомлението от прокуратурата за образувано наказателно производство срещу
проверяваното лице, но всички останали действия на Комисията са самостоятелни и в
нейните правомощия е да извърши адекватен, съобразен с фактите и обстоятелствата анализ
на релевантните факти и да прецени дали да поиска налагане на обезпечителни мерки и да
внесе мотивирано искане в съда за отнемане на имуществото.
Позовавайки се на тълкувателно решение № 7/30.06.2014 год по т.д. № 7/2013 год на
ОСГТК на ВКС, въззивникът КПКОНПИ твърди, че е съобразил поведението си с даденото
тълкуване за необходимостта от причинна връзка между инкриминираното деяние и
придобиването на имуществото, и това е мотивирало отказа му от иска. Не може да бъде
споделен и този довод, защото с тълкувателните решения не се създават правни норми, а се
изяснява точния им смисъл с цел преодоляване на неправилното им прилагане.
Ето защо настоящият състав намира, че първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за възникване на отговорността, а именно -незаконосъобразност на действията
на КПКОНПИ като правоприемник на КУИППД, е налице.
Друг съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и в
частност в хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ е причинната връзка между незаконните действия
на органите и/или длъжностните лица по ЗПКОНПИ и увреждането. Тя трябва да се
анализира по всеки от предявените искове по отделно.
По иска за имуществени вреди във връзка с предварителния договор:
Обезщетението се претендира като съставено от преки вреди от неустойка по договора
и разноски в производството за обявяването му за окончателен и пропуснати ползи от
намалената покупна цена с последващите анекси.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Ръководейки се от този принцип, съдът намира следното:
7
Сключването на предварителния договор от 20.12.2020 год е предшествано от други
облигационни отношения между страните, а именно – договор за заем, по който ищците са
дължали връщане на сума в размер на 150 000 лв на купувача. Това ясно е заявено в чл. 2а
от предварителния договор. По взаимно съгласие те са възприели друг начин за уреждане на
отношенията си, а именно – задължението на продавачите по договора за заем да бъде
прихванато срещу част от уговорената покупна цена по предварителния договор. Това е
типичен пример за даване вместо изпълнение, уредено в чл. 65 ал.2 от ЗЗД. С този договор
кредиторът се съгласява да получи нещо различно – вместо връщане на заетата сума да
придобие право на собственост върху посочените в договора имоти. Уговорената покупна
цена не се отклонява съществено от пазарната оценка на имотите, както се вижда от
заключението на съдебно-оценителската експертиза.
По причини, останали скрити между страните, те са уговорили необичайно дълъг срок
(почти две години) за сключване на окончателния договор, както и запазване на държането в
полза на купувачите за срок от 15 години след финализирането на сделката. Съгласно чл. 4
от предварителния договор продавачите поели задължение да осигурят прехвърлянето на
собствеността чиста от вещни или облигационни тежести, или претенции на трети лица.
В отклонение от тази клауза, на 30.11.2011 продавачите учредили в полза на „Алианц
Банк България” АД договорна ипотека върху един от имотите по предварителния договор, а
именно – този в „Евксиноград”, представляващ дворно място от 757 кв.м., заедно с
построената в него вилна сграда с площ от 60 кв.м., жилищна сграда на три етажа с площ от
300 кв.м.
Въпреки наличието на учредена след сключване на предварителния договор вещна
тежест върху имота, на 22.10.2012 год купувачът отправил до продавачите предложение за
предоговаряне (намаляване) на покупната цена и пролонгиране на договора до края на месец
февруари 2013 год, както и за намаляване на срока за ползване на имотите с 5 години. В
случай, че не бъде постигнато съгласие предупредил продавачите, че ще развали договора и
ще претендира заплащане на прихванатата срещу цената сума, заедно с уговорената
неустойка. В така отправената покана (л.105 от делото) не се споменава за възбраната,
вписана на 19.09.2012 за обезпечаване на бъдещия иск на КОНПИ, поради което и не може
да се приеме, че тя е свързана с нея.
Въпреки, че продавачите не са били длъжни да приемат предложението, в крайна
сметка се е стигнало до споразумението от 02.11.2012 год, с което те са се съгласили за
намаляване на уговорената цена с общо 50 000 лв, както и да заплатят неустойка в размер на
30 000 лв, от която след прихващане останали дължими от купувача 20 000 лв. Последвал
нов анекс от 22.04.2013 год, с който покупната цена по предварителния договор била изцяло
прихваната срещу насрещните задължения на продавачите към купувача.
Действително, като мотив за сключване на това споразумение е изтъкната на първо
8
място наложената възбрана върху двата имота, но не трябва да се забравя и учредената
ипотека (заличена едва на 31.01.2017 год), което е достатъчен аргумент за купувача да
настоява за намаление на цената с оглед неблагоприятните за него последици, които една
ипотека крие, включително опасността да претърпи принудително изпълнение.
Следователно възбраната не се явява единствена причина, заради която продавачите са се
съгласили с предложените анекси към договора. Тя не е представлявала пречка купувачът
да предяви иск за обявяване на договора за окончателен, като производството по него е било
спряно до отмяната на обезпеченията. Същото са могли да сторят и продавачите, вместо да
подписват явно неизгодните за тях спогодби. В този случай обаче те биха се изправили
срещу възражението, че в нарушение на договора са учредили ипотека върху един от
имотите.
В заключение:
За да бъде основателен искът за обезщетение е необходимо между вредата и
поведението на деликвента да има пряка и непосредствена причинна връзка и тази връзка не
трябва да бъде поставена в зависимост от други, външни фактори. С оглед на това не
подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника
по иск за обезвреда, не се явяват пряка и непосредствена последица от него. Причинната
връзка не се предполага, а следва да се докаже от увредения (така: Решение №
370/11.11.2011 на ВКС, Четвърто г.о. по гр.д. № 1740/2010 год, постановено по реда на чл.
290 от ГПК). Това означава, че ищецът трябва по пътя на пълно и главно доказване да
установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (Решение № 228/19.01.2016 по
гр.д. № 6774/2014 год на ВКС на РБ, Трето г.о.).
В конкретния случай е следвало да се докаже по несъмнен начин, че единствената и
закономерна последица от наложените обезпечителни възбрани е сключването на
неизгодните за ищците споразумения към предварителния договор. Това очевидно не е така,
защото, както вече беше споменато по-горе, още преди налагането на възбраните ищците, в
нарушение на поетото задължение по чл. 4 от договора да не обременяват имотите с вещни
тежести, са учредили договорна ипотека върху единия от тях. Пасивното им процесуално
поведение по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен, което личи
както от изразената им позиция по иска, равносилна на признание, така и от необжалването
на постановеното решение, поражда съмнения за симулативност на процеса.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че този иск е неоснователен и
недоказан.
По иска за имуществените вреди във връзка с наложените запори на банкови сметки:
Твърдението на ищците е, че именно запорирането на сметките им е довело до
9
невъзможност да обслужват кредита, сключен на 26.09.2008 год с Банка ДСК, а това е
станало причина да претърпят принудително изпълнение чрез изнасяне на ипотекирания
имот на публична продан. В резултат на това са се натрупали мораторни лихви върху
главницата, разноски по заповедното и изпълнителното производство, които формират иска
за преките загуби. Разликата между цената, по която имотът е възложен, и действителната
пазарна стойност на имота се търси като пропуснатата полза.
От представените извлечения от банковите сметки на ищците в Банка ДСК се
установява, че към датата на запорите салдата по тях са били в рамките на минимални суми,
както следва: за ищеца Х.К.: по с/ка № 14474529 – 52,67 лв; по с/ка № 19651836 – 35,33 лв;
по с/ка № 5830324 – 00,00 лв; за ищцата Х.К.: по с/ка № 16107554 – 4,26 лв. Приложено е
извлечение от Уникредит Булбанк, от което се установява, че всички сметки на ищците са
закрити към дата 11.04.2011 год – т.е. преди налагане на запорите. От това следва, че липсва
каквато и да е причинна връзка между тях и необслужването на кредита, а следователно и с
твърдяните вреди.
Неоснователна е претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
цената, на която ипотекираният имот е продаден на публичната продан и неговата
действителна пазарна стойност. Имотът е бил обект на принудително изпълнение за
удовлетворяване вземането на Банка ДСК по договор за кредит, далеч предхождащ
наложените обезпечения. При извършването на публична продан стремежът на всички
страни е имотът да се продаде по най- високата възможна цена, както за да се удовлетвори в
максимална степен взискателя, така и да се погаси или намали възможно най-много
оставащото задължение на длъжника. Този резултат обаче не винаги е постижим и той
зависи от участниците в търга и доколко те са склонни да наддават над първоначалната
цена. Ето защо не може да се говори, че имотът е бил подценен, щом е спазено изискването
да бъде възложен по най-високата предложена цена. Причинна връзка с действията на
КПКОНПИ липсва в случая, на първо място защото принудителното изпълнение е
проведено по не по вземане на комисията, а също и защото тя по никакъв начин не може
да влияе върху тръжната цена. Всички тези разсъждения са в подкрепа на основния
аргумент, а именно – че не запорите на банковите сметки са причинили
неплатежоспособността, респ. предсрочната изискуемост на кредита.
По иска за неимуществени вреди:
Въз основа на препратката на чл. 32 от ЗППДИППД (отм), за вредите, причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, се прилагат
нормите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице.
По отношение незаконосъобразността на действията, предприети от Комисията са
изложени мотиви по-горе, които не е необходимо да се повтарят.
10
За установяване вида и размера на причинените неимуществени вреди по делото са
събрани гласни и писмени доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищците са имали успешен бизнес – доставка на хранителни продукти за
кораби, училищни столове и детски градини. След 2011 – 2012 година в резултат от
предприетите срещу тях действия от КПКОНПИ бизнесът им западнал, партньорите им се
отдръпнали, блокирана била каквато и да била икономическа дейност. Опитите на ищеца да
рефинансира кредита си били без успех, защото след като банките узнавали за воденото
срещу него дело за отнемане на имущество, отказвали да му отпуснат нови кредити. Тези
показания на свидетеля Д. кореспондират с представените две заявления от Х.К. и Х.К. за
отпускане на кредит до „Търговска банка Д” АД, които са получили отказ. Поради
наложените запори и възбрани семейството претърпяло ограничения в начина си на живот,
имущественото им състояние се влошило, а това повлияло и на социалните им контакти.
При така установените факти съдът намира, че ищците са понесли неимуществени
вреди, причинени от поведението на ответника. Те са обусловени от интервенцията върху
имуществото им през сравнително продължителен период от време - от 17.09.2012 год,
когато за първи път са наложени възбраните и запорите до 24.11.2014 год, когато е влязъл в
сила съдебният акт за тяхната отмяна. През това време те са били лишени от възможност
свободно да се разпореждат с имотите и паричните си средства, подронен бил авторитетът
им пред техните бизнес-партньори и клиенти. Като се отчете обстоятелството, че ищците са
в активна трудоспособна възраст, може с основание да се предположи, че тези
неблагоприятни последици с времето са намалили своето въздействие. Няма данни за
влошаване на здравословното състояние или други причини, които биха им попречили да
възстановят изгубеното и да продължат напред.
Поради това настоящият състав намира, че обезщетение в размер по 20 000 лв за всеки
от ищците в достатъчна степен удовлетворява изискването за справедливост.
По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на двете насрещни жалби, разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 472/10.04.2020 год по гр.д. № 1293/2019 год на Окръжен
съд Варна, г.о.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12