№ 317
гр. Перник, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500114 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1227/30.11.2023 г. по гр.д. № 2419/2023 г., Районен съд - гр. Перник
е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на
Ц. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 15, сумата от 723,79
лева, представляваща получена сума без правно основание от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, за сметка на Ц. Б. Н., относно
преизчислена сметка по реда на чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, за периода от 24.12.2021
г. до 18.03.2022 г. по констативен протокол за партида кл. № 530001994513, за
електроснабден обект – къща, находяща се на адрес: гр. Перник, ул. „Нови пазар“ №
15, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на иска
- 02.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът се е
произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД,
чрез юрк. В. А., е обжалвало решението като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място се сочи, че в производството пред първата
инстанция категорично е доказано, че са налице всички предпоставки за извършване на
корекция, както и че е спазен ПИКЕЕ при проверката и начисляването на процесната
сума. Навеждат се твърдения, че районният съд е достигнал до неправилни изводи,
което от своя страна е довело до постановяването на неправилен съдебен акт. С
жалбата се правят оплаквания срещу констатациите на първата инстанция, че
дружеството не е ангажирало достатъчно валидни и безспорни доказателства в защита
на своята теза, като се излагат подробни съображения в обратна насока. В
1
продължение се прави категорично възражение срещу твърдението, че разпоредбата на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ изисква наличието на нерегламентирано въздействие и
манипулации върху СТИ. На следващо място се отбелязва, че тъй като в процесния
случай нормата на чл. 55, ал. 2 не намира приложение, то единствената възможност за
дружеството при наличието на извършена метрологична експертиза в БИМ е да
извърши корекция на осн. чл. 50, ал. 1, б. „а“ или б. „б“ от ПИКЕЕ. Допълва, че
съгласно ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена
възможност доставчикът на електроенергия едностранно да коригира сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия. Сочи, че извършената корекция представлява способ за отстраняване
на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но
незаплатена електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за
направените от него разходи. Допълва, че отговорността по ПИККЕ е специална
отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за
да се ангажира същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на
енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение на потребителя
в определен момент. В подкрепа на изложените съображения се цитира съдебна
практика. „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД моли съда за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло. Претендира се заплащането на сторените пред двете инстанции
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Ц. Б. Н.,
чрез адв. Б. В., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като недоказана,
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Заема становище, че съдът правилно е
приел и посочил, че видно от представения от ответника констативен протокол от
18.03.2022 г., проверката на СТИ отчитащо консумираната ел. енергия в
електроснабден имот, находящ се на съответния адрес е извършена на 18.03.2022 г. и
преизчислението е направено за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г., което е
установено и от приетата по делото експертиза. На следващо място за правилно се сочи
и приетото от първата инстанция, че по делото не са представени доказателства, че
между страните има сключен договор за доставка но електроенергия, като допълва, че
такива твърдения не са и направени от ответната страна в отговора на исковата молба.
Намира за правилно приетото от районния съд, че дори и да приеме, че ищцата е
направила признание, че е собственик на процесния имот, то това извънсъдебно
признание е направено от същата към дата 14.02.2023 г., а проверката на СТИ е
извършена от служителите на дружеството на 18.03.2022 г. По подробно изложени
съображения се твърди правилност на анализа на наличните по делото материали,
правилност на изводите до които е достигнала първата инстанция и правилност на
атакуваното решение. С отговора на въззивната жалба са направени твърдения за
неотносимост на цитираната в нея съдебна практика, като се излагат аргументи в тази
насока. Намира, че ответното дружество не е доказало облигационната връзка с
потребителя, респективно настъпилата възможност да се породи правото на
дружеството да извърши едностранна корекция на сметката. Сочи, че от приложения
по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
е установено, че е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната платка
и детайли на електромера. Допълва, че заключението на специалистите от БИМ е, че
2
електромерът е дефектирал, от което и правилния извод, че процесното СТИ е
дефектирало, като няма външна намеса, която да доведе до неотчитане на
електроенергията. Отбелязва, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 52 от
ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на електроенергията по чл. 50, ал. 1, б.
„б“ от ПИКЕЕ, поради което следва да се отрази, че сумата определена за плащане е
начислена незаконосъобразно, въз основа на което предявеният с исковата молба иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Намира, че по делото
категорично е доказано, че неизмерването на СТИ за процесния имот не се дължи на
външна намеса, а на друга неустановена причина. Счита, че ответникът не е доказал
наличие на предпоставките по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което намира, че
не е доказано основание за начисляването на процесната сума, както и, че същата е
дължима в търсения от ответника размер. В подкрепа на изложените твърдения се сочи
съдебна практика. С отговора по подробно изложени съображения се твърди, че
първоинстанционният съд се е съобразил с всички събрани в хода на производството
пред него и относими към казуса факти и обстоятелства, извършил е правилен и
задълбочен анализ на наличните по делото доказателства и е постановил правилен и
законосъобразен акт. Въз основа на изложеното се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – гр. Перник решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 от ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 от ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 14.03.2024 г. от 13:15 часа, за която дата и час страните да
се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
3
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4