Р Е Ш Е Н И Е
24.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
16.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1698 2018
дело № по описа за година.
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД,за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 3013105/10.08.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от 25.36 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2017г. до 03.11.2017г. и сумата от 148.68 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 10.08.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и К.М.К., като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 3013105, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. К.М.К. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 525.36 лв., ведно с договорната лихва на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 56.17 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, К.М.К. не е извършвал плащания. Съгласно клаузите на договора за заем, на ответника е начислена договорна лихва в размер на 25.36 лв. за периода от 18.08.2017г. - датата на първата вноска до 03.11.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Освен това, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 148.68 лв.
На
30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.03.2018г.,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д. 867/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и добрите нрави.
Съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства: Договор
за паричен заем № 3013105, Предложение за сключване на паричен заем и Тарифа на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява,
че на 10.08.2017г., в гр. София, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател и К.М.К., ЕГН **********,
като заемател, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в
размер на 500.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да върне
същата, ведно с договорената лихва в размер на 25.36 лв., на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер на 43.78 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил уговорен на 18.08.2017г., а на последната-на 03.11.2017г.
Така общо договореният размер на плащанията бил 525.36 лева, при ГПР 47.84%. В
чл. 3 от така сключения договор е посочено, че с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка предадената, съответно получена заемна сума.
Ответникът се е задължил също така, в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяка от които
да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е
заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 148.68 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 12.39 лв.
На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на
втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са
изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна
част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне
на вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
съгласно приложение № 1 от 01.03.2018г. към договор за цесия от 30.01.2017г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договора за цесия от 30.01.2017
г.
В препис извлечение от приложение № 1/01.03.2018г.
към рамков договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД от 30.01.2017г. се посочва вземане към
длъжника К.М.К. по договор № 3013105 от 10.08.2017г., по който е отпусната сума
в размер на 500.00 лв., с общ размер на задължението към 01.03.2018г.-740.18
лв.
Към исковата молба е приложено уведомление,
адресирано до ответника, с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение №
1/01.03.2018г. към договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, на последното дружество са прехвърлени всички вземания по
договор за паричен заем № 3013105.
От приетото по делото заключени на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, на ответника е
предоставен заем в размер на 500.00 лв. По партидата на ответника плащания не
са извършени. Размерът на вземанията по договора при ищеца са: 500.00 лв.
– главница, 25.36 лв. – договорна лихва, 148.66 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорни задължения, 25.60 лв. – обезщетение за забава и 45.00 лв. – такса
разходи.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на
вземания по главница, договорна лихва и неустойка, предмет на издадена заповед
за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 92 и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по
кредита е предадена на длъжника, което е той е удостоверил с подписа си под
договора. Той се е задължил да върне заема на 12 вноски в периода от 18.08.2017г.
до 03.11.2017г., ведно с възнаграждение за ползването ѝ в размер на 25.36
лв. В периода на действие на договора ответникът не е предложил изпълнение.
При сключването на договора ответникът се е
задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчитлество от лица,
отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 148.68 лв. По делото не е налице
спор относно изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В
мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Уговорената между страните неустойка
при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна
функции. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството
и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето
на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел,
различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението,
то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението
и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне
на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект
на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването
ѝ кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за
общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на
съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй
като не преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните
последици на уговорката /да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на
неустойка/, макар да не са наведени възражения в тази насока, тъй като се касае
за дейност по правоприлагане, която не е предпоставена от установяването на
факти, ненаведени от страните.
За цесията длъжникът е уведомен в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответника с връчването на препис от
исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че
получаването на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на
длъжника“/.
При съобразяване на изложеното, в рамките на
настоящото производството съдът следва да установи съществуването на вземания
по главница в размер на 500.00 лв. и договорна лихва в размер на 25.36 лв. и
отхвърли претенцията на ищеца за установяване на вземане за неустойка в размер
на 148.68 лв.
Ищецът е заявил искане за присъждане на
сторените разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер
на 75.00 лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на общо
725.00 лв. (държавна такса-125.00 лв., 300.00 лв.-внесен депозит за особен
представител, 200.00 лв.-внесен депозит за вещо лице и 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 511.50
лв.-разноски в исковото производство и сума в размер на 52.91 лв.-разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, сума в размер на общо 525.36 лв. (петстотин
двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), от които: 500.00 лв. (петстотин
лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 3013105/10.08.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника и 25.36 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 18.08.2017г.
(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на последната погасителна вноска-03.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане в размер на 148.68 лв. /сто
четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, разноски по настоящото дело в общ размер на 511.50 лв. (петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 867/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 52.91 лв. (петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: