Решение по дело №1698/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.04.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Деа Маркова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1698		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД,за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 3013105/10.08.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от 25.36 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2017г. до 03.11.2017г. и сумата от 148.68 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 10.08.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и К.М.К., като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 3013105, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. К.М.К. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 525.36 лв., ведно с договорната лихва на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 56.17 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, К.М.К. не е извършвал плащания. Съгласно клаузите на договора за заем, на ответника е начислена договорна лихва в размер на 25.36 лв. за периода от 18.08.2017г. - датата на първата вноска до 03.11.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Освен това, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 148.68 лв.

На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.03.2018г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д. 867/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и добрите нрави.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:   

От представените по делото писмени доказателства: Договор за паричен заем № 3013105, Предложение за сключване на паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че на 10.08.2017г., в гр. София, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател  и К.М.К., ЕГН **********, като заемател, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер на 500.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 25.36 лв., на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 43.78 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 18.08.2017г., а на последната-на 03.11.2017г. Така общо договореният размер на плащанията бил 525.36 лева, при ГПР 47.84%. В чл. 3 от така сключения договор е посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка предадената, съответно получена заемна сума.

Ответникът се е задължил също така, в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяка от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника - неустойка в размер на 148.68 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер на 12.39 лв.

На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.

В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно приложение № 1 от 01.03.2018г. към договор за цесия от 30.01.2017г.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договора за цесия от 30.01.2017 г.

В препис извлечение от приложение № 1/01.03.2018г. към рамков договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД от 30.01.2017г. се посочва вземане към длъжника К.М.К. по договор № 3013105 от 10.08.2017г., по който е отпусната сума в размер на 500.00 лв., с общ размер на задължението към 01.03.2018г.-740.18 лв.

Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответника, с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/01.03.2018г. към договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, на последното дружество са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № 3013105.

От приетото по делото заключени на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, на ответника е предоставен заем в размер на 500.00 лв. По партидата на ответника плащания не са извършени. Размерът на вземанията по договора при ищеца са: 500.00 лв. – главница, 25.36 лв. – договорна лихва, 148.66 лв. – неустойка за неизпълнение на договорни задължения, 25.60 лв. – обезщетение за забава и 45.00 лв. – такса разходи.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по главница, договорна лихва и неустойка, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 92 и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по кредита е предадена на длъжника, което е той е удостоверил с подписа си под договора. Той се е задължил да върне заема на 12 вноски в периода от 18.08.2017г. до 03.11.2017г., ведно с възнаграждение за ползването ѝ в размер на 25.36 лв. В периода на действие на договора ответникът не е предложил изпълнение.

При сключването на договора ответникът се е задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчитлество от лица, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено със санкция-неустойка в размер на 148.68 лв. По делото не е налице спор относно изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функции. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на уговорката /да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на неустойка/, макар да не са наведени възражения в тази насока, тъй като се касае за дейност по правоприлагане, която не е предпоставена от установяването на факти, ненаведени от страните.

За цесията длъжникът е уведомен в хода на производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ като пълномощник на стария, е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.

При съобразяване на изложеното, в рамките на настоящото производството съдът следва да установи съществуването на вземания по главница в размер на 500.00 лв. и договорна лихва в размер на 25.36 лв. и отхвърли претенцията на ищеца за установяване на вземане за неустойка в размер на 148.68 лв.

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 75.00 лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на общо 725.00 лв. (държавна такса-125.00 лв., 300.00 лв.-внесен депозит за особен представител, 200.00 лв.-внесен депозит за вещо лице и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 511.50 лв.-разноски в исковото производство и сума в размер на 52.91 лв.-разноски в заповедното производство.

Така мотивиран съдът

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, сума в размер на общо 525.36 лв. (петстотин двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), от които: 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 3013105/10.08.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника и 25.36 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 18.08.2017г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната погасителна вноска-03.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане в размер на 148.68 лв. /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като неоснователен.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, разноски по настоящото дело  в общ размер на 511.50 лв. (петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 867/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 52.91 лв. (петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: