РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 28.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тридесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията
гр.д. N
1241 по описа за 2018г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.В.Д. твърди, че от 24.06.1998г. работи като съдия в Окръжен
съд Хасково, от която длъжност е освободен
на основание чл.165, ал.1 т.1 от ЗСВ-навършване
на 65-годишна възраст, считано от 26.06.2018г., с прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответника Окръжен
съд Хасково, след продължителност на
стажа като съдия от 20 години и 2 дни, при което дължимото му обезщетение на
основание чл.225, ал.1 от ЗСВ следва да
е в размер на 20 брутни работни заплати, а не в размер на определеното със
заповед от 18.07.2018г. от 2 брутни работни заплати, т.к. не са налице
обстоятелства, водещи до приложението на чл.225, ал.4 от ЗСВ за приспадане на
18 брутни работни заплати от дължимото му по ал.1 обезщетение по следните
съображения: В периода от
10.10.1979г. до 14.05.1990г. ищецът работи
като оперативен работник в МВР и на 14.05.1990г. започва работа като следовател,
към който момент следствието е в системата на МВР, при което при преминаването
му от една в друга структура не му е изплатено обезщетение, и длъжността
следовател в посочената система изпълнява до 31.12.1994г. с общ трудов стаж в
системата на МВР като оперативен работник и следовател от 15 години, 1 месец и
21 дни.След девоенизирането на следователите през 1995г. изпълнява длъжността
следовател до 23.06.1998г. като длъжност в съдебната власт, след което започва
работа при ответника. През 1995г. на ищеца са изплатени 8 брутни работни
заплати и на 08.03.1995г. той декларира, че не получава парично обезщетение на
основание чл.68, ал.1 от ЗМВР.Ищецът счита, че тези заплати са получени за
прослуженото му време в системата на МВР въпреки правото му да получи такива в
размер на 15 брутни работни заплати. При освобождаването му от длъжност
следовател, за изпълнение на работата като съдия в Окръжен съд Хасково, през 1998г. на ищеца са изплатени
още 10 брутни работни заплати.Възразява изплащането на тези заплати да е съответно на посоченото в заповедта от 18.07.2018г. за
изплащане на 2 брутни заплати и да е налице основание за приспадането им от дължимото му обезщетение по чл.225,
ал.1 от ЗСВ с оглед статута на следствието и изпълнението на длъжността следовател
преди и след девоенизирането на следствието и съответно когато същото попада в
системата на съдебната власт. Развива съображения с оглед правата и
задълженията на длъжността следовател и запазените привилегии преди и след
девоенизирането на следствения апарат и липсата на нормативна уредба за
изплащане на обезщетение в системата на съдебната власт до освобождаването му
от длъжност следовател през 1998г. Претендира ответникът да бъде осъден да му изплати
oбезщетение от 18 брутни работни
заплати на основание чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на 86 630.40лв.В съдебно
заседание лично поддържа иска.
Ответникът
Окръжен съд Хасково в срока за отговор по чл.131 от ГПК чрез
председателя си и административен ръководител оспорва иска по основание и по
размер, без да спори обстоятелствата относно времето, през което ищецът заема
длъжността съдия и прекратяването на правоотношението му в това качество поради
навършване на пенсионна възраст 65 години и на основание чл.165, ал.1, т.1
от ЗСВ, считано от 26.06.2018г., както и
не оспорва базата, на която ищецът претендира, че се формира размера на
претендираните и неизплатени според него брутни работни заплати, с оглед
посоченото и от самия него брутно трудово възнаграждение по размер, определен с
решение на ВСС, преди освобождаването на
ищеца от длъжност. С оглед заеманите от ищеца длъжности преди изпълнение на
длъжността съдия в Окръжен съд Хасково
ответникът оспорва иска при възражение, че общо 18 брутни възнаграждения са
получени от ищеца в качеството му на следовател поради налични ведомости за
изплатено еднократно парично обезщетение
на следователите при девоенизирането на НСС, първо 8 брутни работни заплати
през 1995г., а на 30.07.1998г. след изпълнение на длъжността следовател в ОСС и
като длъжност от системата на съдебната власт още 10 брутни работни заплати,
при което възразява, че с оглед качеството, в което ищецът получава посочените
общо 18 брутни работни заплати, не е налице основание за изплащането на претендираното
от него обезщетение.Прави исторически
преглед и анализ, съответно и нормативен такъв,
на структурата на следствието преди и след като същото става част от
съдебната власт и уредбата на обезщетението, изплащано на девоенизираните
следователи преди и след приемане на първия ЗСВ. Претендира за отхвърляне на
предявения иск.В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
адвокат поддържа възраженията срещу иска и претендира разноски по делото.
Районният съд като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Предявеният иск е с правно основано чл.225, ал.1 от ЗСВ с цена 86 630.40 лв.,
представляваща неизплатено на ищеца обезщетение
от 18 брутни работни заплати, полагащо му се поради прекратяване изпълнение на
длъжността съдия след прослужени 20 години стаж като съдия, при възражение на ищеца
да не са налице условията на чл.225, ал.4 от ЗСВ за приспадане на изплатени му
18 брутни работни заплати за длъжност, която изпълнява не като магистрат.
Възраженията на ответника произтичат от приложението на чл.225, ал.4 от ЗСВ, а
именно, че 18 брутни работни заплати, каквито се претендират от ищеца, са получени от него в качеството му на
следовател като длъжност, заемана в
структурата на съдебната власт.
С оглед неоспорените от ответника обстоятелства по исковата молба, съдът с доклада
по чл.146 от ГПК прие за безспорно, че ищецът
заема длъжността съдия в Окръжен съд
Хасково, считано от 24.06.1998г. до 26.06.2018г.; със заповед N ЛС-391/18.07.2018г. на административен ръководител-председател на Окръжен съд Хасково е наредено на ищеца да се изплати
обезщетение в размер на две брутни
месечни възнаграждения при освобождаването му от длъжност съдия в Окръжен
съд Хасково на основание чл.165, ал.1, т.1 от ЗСВ; и последното брутно
трудово възнаграждение, получено от
ищеца в качеството му на съдия в Окръжен
съд Хасково, възлиза на сумата 4 812.80 лв.
Ищецът е назначен в системата на МВР като
оперативен работник на 10.11.1979г., след което и като следовател на 14.05.1990г., като правоотношението
между него и Министерството е прекратено на 31.01.1995 г. поради девоенизиране на
длъжността с РМС 72/13.09.1994г., след прослужени 15 години, 2 месеца и 21 дни, в т.ч. периода от
01.01.1995г. до 31.01.1995г. Във връзка с освобождаването му от МВР ищецът получава обезщетение, равняващо се на осем брутни
месечни възнаграждения. Ищецът продължава да изпълнява длъжността
следовател в Окръжна следствена служба - Хасково до 24.06.1998 г. /прослужени 3 години 4 месеца и 23 дни/, когато е освободен от длъжност по
собствено желание/чл.30, ал.3 от ЗСВ, отм./ и назначен на длъжност съдия в
Окръжен съд-Хасково, от която е освободен от 26.06.2018г. поради навършване на 65
годишна възраст. Във връзка с освобождаването му, със заповед от 18.07.2018г. е
разпоредено от председателя на ОС-Хасково от бюджета на съдебната
власт да му се изплати обезщетение в размер на 2
брутни месечни възнаграждения, тъй като в качеството му на следовател е получил 18 брутни работни
заплати-8 от бюджета на Национална следствена служба поради девоенизиране на
следователите и помощник-следователите в
НСлС и 10 брутни работни заплати обезщетение по ЗСВ при освобождаването му от
длъжност следовател.
Във връзка с освобождаването му от системата на МВР, ищецът на 08.03.1995г.
декларира писмено и под страх от наказателна отговорност, в качеството си на старши
следовател в ОСС Хасково, че не получава парично обезщетение за прослужено
време, полагащо му се по силата на чл.68, ал.1 от ЗМВР, както и на друго
основание, и получава обезщетение в
размер на осем заплати съгласно ведомост под N Я-1064.
Със Служебна бележка N А-853/18.05.2018г. зам.-адм. ръкводител-зам. окръжен прокурор на ОП Хасково
и Гл.счетоводител на ОП Хасково удостоверяват, че ищецът К.В.Д. ***, в периода
от 01.02.1995г. до 24.06.1998г. работи на длъжност следовател в ОСС гр.Хасково,
за което са му изплатени 8 брутни заплати обезщетение по ЗМВР съгласно ведомост
от 07.03.1995г. при девоенизиране и 10 брутни работни заплати обезщетение по
ЗСВ съгласно ведомост от 23.06.1998г., установено пряко посочената по-горе
декларация от 08.03.1995г., ведомост на
НСС София рег. N Я-1064, екз.1 от 07.03.1995г. за получени осем заплати като еднократно обезщетение и ведомост от
30.07.1998г. за получени 10 заплати за прослужени 18 години /приравнени/ на
длъжност следовател ОСС Хасково, за които се полагат 18 броя заплати, но от
които се приспадат 8 броя заплати, получени при предишно уволнение със заповед N A-1064/07.03.1995г..Изплащането на посочените
обезщетения не се оспорва от ищеца, потвърждава се от Заповед N 873, екз.10/23.06.1998г. на директор на НСС и от Справка
на ОСС Хасково за напуснали и пенсионирани служители от
01.01.1998г.-31.07.1998г., в т.ч. с изплатени обезщетения. С Писмо рег. N 272000-7716/04.06.2018г. директорът старши
комисар на ОД на МВР-Хасково уведомява председателя на ОС-Хасково, че след
извършена проверка на финансовото досие/респ. разплащателната ведомост не е
установено да е изплатено обезщетение на К.В.Д. поради освобождаването му от
длъжност следовател.
Изложеното се установява от събраните и неоспорени по делото писмени
доказателства.
Съдът приема, че преди прекратяване
на правоотношението за изпълнение на длъжността съдия в ОС-Хасково, от ищеца е получено част от дължимото му съгласно чл. 225, ал.1 от ЗСВ обезщетение, което е ограничено до 20
месечни брутни възнаграждения, и правилно при условията на чл.
225, ал. 4 ЗСВ от дължимото обезщетение при последващото освобождаване на
ищеца като съдия са приспаднати месечните брутни възнаграждения,
получени при предходното
освобождаване от длъжност следовател в съдебната
власт-10 такива, когато пък са приспаднати предходно получените 8 такива като обезщетение при определяне на общо
дължимото обезщетение. Полученото
обезщетение при по-предходното освобождаване на ищеца от системата на МВР/8 брутни заплати/ подлежи на приспадане и попада в обхвата на
обезщетенията по чл.
225, ал.1, вр. ал.4 ЗСВ, тъй като както при това освобождаване,
така и при освобождването му от длъжност следовател в системата на съдебната
власт, той заема все една
и съща длъжност – следовател и в това си качество получава обезщетението, и дори неправилно да е
определен броя на изплатените като обезщетение възнаграждения, с оглед друга
изпълнявана от ищеца длъжност преди длъжността следовател, от значение е броят
на изплатените възнаграждения. Затова последващото освобождаване на ищеца от длъжност съдия обуславя приложението на чл.
225, ал. 4 ЗСВ.
Законът урежда ясно повдигнатите от ищеца
въпроси и практиката по прилагането
му е установена- Решение N 65 от 10.03.2009
г. на ВКС по гр. д. N 5980/2007 г., II г. о., Решение N 1043 от 01.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. N 1795/2006 г., I. г. о., Решение по гр. д. N 1372/2012 г. на ВКС, III г. о., и др. Според тази практика, с
влизане в сила на ЗСВ
/отм./ следователите преминават
от системата на МВР към съдебната система, като съгласно § 4,
ал. 2 от ПЗР на ЗСВ
запазват досегашните си права
относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания,
добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетения
при прекратяването на трудовия договор. Когато следовател при освобождаването
му от системата на МВР получи предвиденото в чл.
68, ал. 1 ЗМВР от 1991 г. /отм./ еднократно парично обезщетение, определено
на база полученото към този момент трудово възнаграждение, то това плащане
съставлява обезщетение по смисъла на чл.139г от ЗСВ/отм./. Това се отнася и
за изплатено на основание чл.261 и 262 от ЗМВР, вр. §5 от ПЗР на ЗМВР/обн.ДВ,
бр.122/19.12.1997г., отм. 2006г./ еднократно обезщетение при освобождаване от
длъжност следовател при действието на отменения ЗСВ от 1994г. на основания, извън дисциплинарно
уволнение. При повторно освобождаване на същия магистрат от длъжност в органите
на съдебната власт, на него се дължи обезщетение в размер на остатъка до 20
брутни заплати, ако има право на това. Приспадат се съответния брой платени
брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото
да се претендира обезщетение и за тях вече е погасено.
Съгласно чл. 128
от Конституцията на РБ, в редакцията при
приемането й/ДВ бр.56/13.07.1991г./, следствените органи са в системата на съдебната власт.Те
осъществяват предварителното производство по наказателни дела.В чл.
129, ал.1 от Конституцията
на РБ е предвидено, че
съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават,
преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.В периода от
1991г./ДВ бр.74 /10.09.1991г./ до
приемането на ЗСВ през 1994г. действа Законът за Висшия съдебен съвет, отм.
със ЗСВ/ДВ бр.59/22.07.1994г./, съгласно който следователите
са част от съдебната система- чл.3 регламентира, че 11 от
членовете на ВСС се избират от органите на съдебната власт, от които следователите избират
по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет.Така още преди приемането на ЗСВ от 1994г., отм., в периода от 1991г. до
1994г. следователите имат статут на орган на съдебната власт, макар следствието
да е част от структурата на МВР.Именно в качеството си на следовател, след
девоенизирането му, и от бюджета на съдебната власт ищецът получава първо 8
брутни заплати, а впоследствие и допълнително 10 такива, при определянето на
които правилно са приспаднати първите, като декларацията на ищеца, че първите
не са получени по силата на чл.68, ал.1
от ЗМВР, както и на друго основание, не обвързва съда, и същата има
доказателствено значение само досежно декларираното и признато обстоятелство,
че ищецът през 1995г. получава осем заплати съгласно ведомост под N Я-1064, видно от
която обезщетение е платено от бюджета на НСС, която съгласно РМС
72/13.09.1994г., издадено в изпълнение на §5 от ПЗР на ЗСВ, за уреждане на
правоотношенията, свързани с отделянето
на НСС от МВР, е орган на съдебна власт към изплащане на обезщетението,
както и орган, в който следователите и помощник-следователите от системата на
МВР преминават за изпълнение на заеманата длъжност, и в това си качество не на основание
чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм./, а на основание чл.68, ал.1, вр. чл.66, ал.1 т.5 от ЗМВР и §9 от ПР на ЗМВР от 1991г., отм., вр. §4, ал.2 от ПЗР на ЗСВ, отм.,
получават еднократно обезщетение, но като следователи в обхвата на съдебната
власт поради приравняване на изпълняваната до девоенизирането длъжност с тази в
орган на съдебната власт по силата §4, ал.2 от ЗСВ/подобно на чл.123 от КТ/, в
т.ч. и категорията труд и прослужените години в МВР се зачитат за такива в
системата на съдебната власт, по която причина и обезщетение за прослужено
време в системата на МВР, отделно от това дължимо по чл.68, ал.1 от ЗМВР от
1991г.,отм., чл.261 и 262 от ЗМВР от 1997г., отм., вр. §4, ал.2 от ЗСВ/отм./, чл.139г от ЗСВ/отм./ и чл.225, ал.1 от ЗСВ не е
дължимо.Уреждане на паричното обезщетение, дължимо на следователите до
девоенизирането им, с оглед уреждане на правоприемството на следствения апарат,
е регламентирано с Постановление на МС N 59/13.03.1995г. за определяне
размера на обезщетенията при прекратяване на служебните правоотношения на
следователите и помощник-следователите от Националната следствена служба,
издадено на основание чл. 105,
ал. 2 от Конституцията на Република България , чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните
работи и § 4 и 5 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, като чл.1, ал.1 предписва, че при освобождаване на следователите или
помощник- следователите по чл. 66,
ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи/съкращаване на щата на
следователите в МВР-бел.съда/ или на основанията по чл. 131, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 от Закона
за съдебната власт /последващо освобождаване от длъжност следовател след преминаване от МВР в
НСС-бел.съда/ се изплаща еднократно парично обезщетение съобразно
прослуженото време на тези длъжности или като офицери и сержанти от Министерството
на вътрешните работи, като при над 15 до 20 години-8 месечни заплати, колкото са изплатени на
ищеца.Съгласно чл.2 от Постановление на
МС N 59/13.03.1995г. средствата
за обезщетенията по чл. 1 на следователите и помощник-следователите се
осигуряват от бюджета на Националната следствена служба и се изплащат въз
основа на заповед на директора. Изплатеното на посоченото по-горе основание обезщетение от осем заплати, за
изпълняваната от ищеца длъжност следовател, е поради обособяване на НСС като самостоятелно юридическо лице в
съдебната власт, съпроводено с прекратяване на правоотношението като следовател
в системата на МВР, считано от
01.02.1995г., и преминаването към НСС, която длъжност ищецът продължава да
изпълнява в ОСС-Хасково до 24.06.1998г., когато на основание чл.30, ал.3 от ЗСВ/отм./
е освободен, и за прослужени 18 години/приравнени/ е прието, че му се полагат
18 броя заплати.От тях са приспаднати 8 броя заплати, получени при предишно уволнение
със заповед от 1995г..Изплащането на обезщетение през 1998г. и приспадане на
предходно полученото обезщетение през 1995г., преди приемане на разпоредбата на
чл.139г. от ЗСВ с ДВ, бр.133/11.11.1998г., е в съответствие с чл. 1 от
Постановление на МС N 59/13.03.1995г., вр.
чл.131, ал.1 т.2 от ЗСВ от 1994г., отм., но при съобразяване на законовия нов определен
размер с чл.261 и 262 от ЗМВР, вр. §5 от ПЗР на ЗМВР/обн.ДВ,
бр.122/19.12.1997г./, отм. 2006г.,
регламентиращи при освобождаване от служба на девоенизирани следователи
да се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни
заплати, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, като при повторно
освобождаване от служба от дължимото обезщетение се приспада обезщетението,
получено при предишното уволнение.С разпоредбата на чл.139г, приета на
11.11.1998г., от отменения ЗСВ от 1994г. и с действащата разпоредба на чл.225,
ал.1, вр. ал.4 от ЗСВ е регламентирано, че при освобождаване от
длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава
длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни
месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната
власт, но не повече от 20, но при последващо освобождаване от длъжност от
дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при
предишното освобождаване.В съответствие с материалния закон, ответникът като длъжник в
правоотношението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, при освобождаването на ищеца от
длъжност „съдия“ в ОС-Хасково, чрез административния си ръководител, разпорежда
изплащане на еднократно парично обезщетение в размер на 2 брутни месечни
възнаграждения, което обуславя правомощието на съда да отхвърли иска и възложи на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца направените по делото от
ответника разноски, възлизащи на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Дадените в системата на Прокуратурата методични указания по прилагане на
нормата на чл.
225, ал. 1 от ЗСВ и размера на дължимото еднократно парично обезщетение, представени от ищеца, нямат нормативен характер и не следва да се обсъждат
от съда.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Д. с ЕГН **********,***, срещу Окръжен съд-Хасково, ***,
иск по чл.225, ал.1 от ЗСВ, за сумата 86 630.40 лв., представляваща неизплатено обезщетение от 18 брутни месечни
възнаграждения, полагащо се при освобождаване от длъжност съдия след прослужени
20 години стаж като съдия.
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Окръжен съд-Хасково, ***,
сумата 360 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: