Р Е Ш
Е Н И
Е №
гр. Ловеч, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря........П. Маринова................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 430 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 232 ал. 2 във
връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от П.П.Е. ***, чрез пълномощник адв. С.Д.,
против П.П.С., с адрес: ***, в която се посочва, че ищецът, по силата на Нотариален акт № 47,
том I, рег.№ 319, дело № 17 от 2007 г., е собственик на недвижим имот: Магазин за
хранителни стоки, със застроена площ 100 кв.м., находящ
се на партерния етаж на *************, построен в УПИ III - 1812, в квартал 196
по плана на гр. Ловеч, който недвижим имот по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 43952.514.47.5.1 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: 18-15259-22.12.2014 г. на Началник СГКК - Ловеч, адрес на имота: *************,
като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
43952.514.47.5, брой надземни етажи 7, брой подземни етажи 0, предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.47, предназначение на
самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 100
кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
43952.514.47.5.26, под обекта: няма, над обекта: идентификатор 43952.514.47.5.4
и идентификатор 43952.514.47.5.3.
Твърди се, че на 01.12.2018 г., ищецът
П.Е. сключил с ответницата П.С. договор за наем на недвижимия имот, посочен по-горе.
Страните уговорили в чл. 2 срок на договора - 1 /една/ година, считано от
датата на подписването му и месечен наем в размер на 350.00 лв. Въпреки
изтичането на уговорения срок - 01.12.2019 г., ответницата отказвала да опразни и предаде
имота, което принудило ищеца да й отправи писмена покана, в която изрично се посочвало,
че срока на договора за наем е изтекъл и трябва да освободи помещението до
31.01.2020 г. Поканата била получена от ответницата срещу подпис от нейна
страна.
Посочва се, че ответницата не е заплатила месечната наемна цена за
м.септември 2019 г., м.октомври 2019 г. и м.ноември 2019 г. или общо 1 050.00
лв., с което е нарушила
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, която гласи, че „Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта“.
След изтичане на определения от ищеца
срок за доброволно освобождаване на помещението, ответницата по делото не
отговаряла на никакви обаждания по телефона от страна на ищеца, помещението
било заключено, не било опразнено и освободено.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване
на решение, с което да бъде осъдена П.П.С. да му заплати
сумата от 1050.00 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща незаплатена наемна
цена за периода месец септември 2019 г. - месец ноември 2019 г. /вкл. / по
Договор за наем от 01.12.2018 г. на недвижим имот - Магазин за хранителни
стоки, подробно описан по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба - 06.03.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от адвокат М.В., назначена за особен представител на
ответницата, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Счита, че
договорът за наем е прекратен още на 06.09.2019 г., според чл. 5, т. 4 от
същия, поради неплащане на една месечна наемна вноска, платима до 5-то число на
текущия месец, съгласно чл. 4, т. 1 от договора, поради което неоснователно се
претендира заплащането на месечни вноски за месеците септември, октомври и
ноември 2019 година. Заявява, че ще се ползва от доказателствата на ищеца.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от
адвокат Д., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Във връзка с възражението в
отговора на особения представител на ответницата, посочва, че действително в договора е уговорено, че
при неплащане на една месечна вноска в срок, договорът се прекратява. Заявява
обаче, че нито една от страните не е инициирала такова прекратяване, поради
което счита, че следва да се приложи уговорения в договора срок на наемното
правоотношение, а именно една година, като в тази връзка излага съображения, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати неплатените 3 месечни наемни
вноски до изтичането на срока на договора.
Ответницата се
представлява от особения си представител адвокат В., която поддържа становището
си в писмения отговор и моли да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от доводите
и становищата на страните, чрез процесуалните им представители, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е, че ищецът П.П.Е., по силата на *************, е собственик на описания в исковата
молба недвижим имот, а
именно: Магазин за хранителни стоки, със застроена площ 100 кв.м., находящ се на партерния етаж на *************, построен в
УПИ III - 1812, в квартал 196 по плана на гр. Ловеч, който недвижим имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Ловеч представлява:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 43952.514.47.5.1 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: 18-15259-22.12.2014 г. на Началник СГКК - Ловеч, адрес на имота: *************,
като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
43952.514.47.5, брой надземни етажи 7, брой подземни етажи 0, предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.47, предназначение на
самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 100
кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
43952.514.47.5.26, под обекта: няма, над обекта: идентификатор 43952.514.47.5.4
и идентификатор 43952.514.47.5.3.
От приложения Договор за наем с дата на сключване 01.12.2018
г., е видно, че ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответницата,
в качеството й на наемател, за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, описан по-горе, като ответницата се задължила да заплаща месечен
наем в размер на 350.00 лева по посочена банкова сметка, *** /пето/ число на
текущия месец /видно от чл. 1 и чл. 4, т. 1 от договора/. В чл. 2 от същия
страните уговорили, че договорът се сключва за срок от 1 /една/ година, считано
от датата на подписването му. В чл. 5 са уговорени условията за прекратяване на
договора, като наред с изтичане на уговорения срок /чл. 5, т. 1/, са предвидени
и други условия и едно от тях е при неплащане на една месечна наемна вноска в
срок /чл. 5, т. 4/.
От представените копия от 9 бр. разписки за наем е видно, че
месечната наемна цена е редовно плащана в периода от м. декември 2018 г. до м.
август 2019 г. Ищецът претендира, че за месеците септември, октомври и ноември
2019 г. ответницата не е заплатила месечния наем.
Установява се, че ищецът е отправил писмена покана до
ответницата, че на основание чл. 5 ал. 1 от договора, срокът на действието му е
изтекъл и следва да освободи наетия имот в едномесечен срок – до 31.01.2020 г.,
както и да заплати наемните си вноски за месеците септември, октомври и ноември
и ако не стори това, ще потърси решение на спора по съдебен ред. Безспорно е,
че поканата е получена лично от ответницата на 30.12.2019 г., удостоверено с
подписа й за получател.
Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена. Според общата разпоредба на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата.
Не се спори по делото, че дължимия в случая месечен наем не е
заплатен за процесните три месеца до изтичане срока
на договора, като особеният представител на ответницата навежда доводи, че наем
за тези месеци не се дължи, тъй като договорът следва да се счита прекратен с
факта на първата просрочена вноска за м. септември, на основание чл. 5, т. 4 от
договора.
Този довод е неоснователен. Действително в чл. 5, т. 4 от
договора за наем е уговорено, че същият безусловно се прекратява при неплащане
на една месечна наемна вноска в срок. Първата просрочена наемна вноска е за
месец септември 2019 г., която е следвало да се плати до 05.09.2019 г. Не се
спори обаче, че и след тази дата ответницата е продължила да ползва имота, без
противопоставяне от страна на ищеца – наемодател. Съгласно чл. 236 ал. 1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Следователно, по аргумент от тази разпоредба, договорът се
счита продължен, тъй като към момента на допуснатото просрочие
не е имало противопоставяне от страна на наемодателя. Същият се е
противопоставил относно ползването на имота едва след изтичане на уговорения
срок на договора и поради това е изпратил изрична писмена покана до ответницата
да освободи имота и да му заплати дължимия месечен наем за последните три
месеца преди изтичане на срока. Отделно от това, дори и да се приеме, че
съгласно чл. 5, т. 4 от договора, същият е автоматично прекратен, поради
неплащане на една месечна вноска, не се спори, че наемателката е продължила
ползването и след 05.09.2019 г., поради което съгласно чл. 236 ал. 2, предл.
второ от ЗЗД, тя трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от наемния
договор, включително да заплаща дължимата наемна цена.
Съгласно разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест, ответницата
следваше да докаже наличието на факти, които изключват или погасяват
претендираното вземане. Същата обаче не ангажира доказателства в тази насока,
въпреки указаната доказателствена тежест, а твърдението, че е налице просрочена
вноска за м. септември 2019 г. е индиция, че наемните
вноски за този месец и останалите два месеца - октомври и ноември 2019 г., не
са заплатени. Без правно значение е фактът, че в договора за наем е уговорено
плащането на месечния наем да се извършва по посочена банкова сметка, ***, че
за периода от м. декември 2018 г. до м. август 2019 г. наемът е плащан в брой.
Ако ответницата твърдеше, че за процесните месеци -
септември, октомври и ноември 2019 г. е извършила плащане на наема по банков
път, следваше да докаже това, но както се посочи, не са ангажирани
доказателства, че е погасила задължението си за плащане на дължимия наем за
посочените месеци.
По изложените съображения,
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 232 ал. 2 във връзка с чл. 79
ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за
сумата 1050.00 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода от месец
септември 2019 г. до месец ноември 2019 г. /включително/ по договор за наем от
01.12.2018 г. на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба /06.03.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 256.20 лева, от които: 50.00 лева – внесена държавна такса, 1.90 лева – банкова такса за превод на държавната такса, 203.00 лева – депозит за особен представител и 1.30 лева – банкова такса за превод на депозита.
На особения
представител на ответницата – адвокат М.В. от ЛАК, следва да се изплати
определеното възнаграждение в размер на 203.00 лева от внесения депозит, за
осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 232 ал. 2 във връзка с чл. 79 ал.
1 от ЗЗД, да заплати
на П.П.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1050.00 лв. /хиляда и петдесет лева/,
представляваща дължима и неизплатена наемна цена за периода от месец септември
2019 г. до месец ноември 2019 г. /включително/ по Договор за наем от 01.12.2018
г. на следния недвижим имот: Магазин за
хранителни стоки, със застроена площ 100 кв.м., находящ
се на партерния етаж на *************, построен в УПИ III - 1812, в квартал 196
по плана на гр. Ловеч, който недвижим имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 43952.514.47.5.1 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: 18-15259-22.12.2014 г. на Началник СГКК - Ловеч, адрес на имота: *************,
като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
43952.514.47.5, брой надземни етажи 7, брой подземни етажи 0, предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.47, предназначение на
самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 100
кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
43952.514.47.5.26, под обекта: няма, над обекта: идентификатор 43952.514.47.5.4
и идентификатор 43952.514.47.5.3, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба /06.03.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 256.20 лв. /двеста петдесет и шест лева
и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.В. от ЛАК сумата 203.00 лв. /двеста и три лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на П.П.С..
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца П.П.Е.:
IBAN: ***, BIC: *** пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: