№ 6834
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100107940 по описа за 2022 година
Предмет на производството са три главни иска с правно основание чл.45,
ал.33Д, акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, както и приети по реда на
чл.211 ГПК насрещни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД
По изложените в исковата молба и уточнителна молба вх.№43430/ 23.08.2022г.
остоятелства А. Г. П. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.В. А., САК е
предявил срещу К. В. Р. ЕГН **********, при обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр.чл.52 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати обезщетения за непозволено увреждане, както следва:
-обезщетение от 26 000 лева за неимуществени вреди, болки и страдания от причинена
на ищеца средна телесна повреда на 05.07.2020г., изразяваща се в закрита травма на
лявата китка с оток и деформация и счупване на лява лъчева кост на типично място,
както и закрита травма на дясната китка с оток и деформация и счупване на дясна
лъчева кост на типично място, реализиращи медикобиологичния признак „трайно
затруднение на движението на левия и десния горни крайници“;
- обезщетение за претърпени имуществени вреди - претърпени загуби в общ размер на
2 533, 40 лева, включващи: сумата 1400 лева на УМБАЛ „Света Анна“, 218 лева за
лекарства - Ампули Клексан шприц; 98 лева за имобилизираща ортеза - Manumed
RFX; 17, 40 лева за потребителска такса към МБАЛ „Св. Анна“, сумата 800, 00 лева за
заплатен адвокатски хонорар по воденото наказателно производство, във връзка с
деликта,
- обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 7 200 лева от
неполучено възнаграждение по договор за изработка от 15.06.2020г., прекратен поради
причинената телесна повреда;
- сумата от 7 464, 31 лева, представляваща лихва за забава относно обезщетенията за
1
имуществените и неимуществените вреди, за периода от 05.07.2020г. до 26.07.2022г.
датата на подаване на настоящата молба. Претендира се заплащане и на законната
лихва върху всяка от сумите считано от 26.07.2022г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 23.08.2022г. се твърди, че с Решение №
20156485/13.07.2021 г. по НАХД № 3687/2021г. по описа на СРС, НО, 100 състав,
ответникът К. Р. е признат за виновен в причиняването на средна телесна повреда на
ищеца, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева. Решението
на първоинстанционния съд е потвърдено от Софийски градски съд по ВОХД №
3882/2021г. по описа на СГС, НО, 7-ми въззивен състав. Твърди се, че след като
ответникът е осъществил деянието срещу ищеца, последният е почувствал остри болки
в областта на ръцете, като след оказване на първа помощ на пострадалия от екип на
Бърза помощ, А. П. е бил откаран незабавно в УМБАЛ „Света Анна“. Там при
провеждане на съответните изследвания било констатирано счупването на двете ръце
на ищеца, което наложило медицинска интервенция и оперативно лечение по
спешност, изразяващо се в открито наместване на фрактура с вътрешна фискация,
радиус и улна. За тази оперативна намеса, А. П. е заплатил сумата от 1400 лева на
УМБАЛ „Света Анна“. Допълнително ищецът е заплатил и следните суми, които са
следствие на осъщественото спрямо него деяние и съпътстващия го оздравителен
процес, както следва: 218 лева за лекарства - Ампули Клексан шприц; 98 лева за
имобилизираща ортеза - Manumed RFX; 17, 40 лева за потребителска такса към МБАЛ
„Св. Анна“. Посочва, че с цел осигуряването на професионална процесуална защита
по образуваното наказателно производство, ищецът е ангажирал адвокат, на който е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Посочва още, че на 15.06.2020г.
между ищеца и „Газови системи инженеринг“ ООД е бил сключен договор за
изработка, съгласно който А. П. е следвало да изработи в 3 месечен срок - екзекутивни
чертежи на газовата инсталация на определен обект, индивидуализиран в договора. А.
П. е следвало да получи възнаграждение в размер на 7 200 лева. Поради инцидента от
05.07.2020г. и счупването на ръцете на ищеца, последният е изпаднал в обективна
невъзможност да осъществи задълженията по договора в срок, поради което със
споразумение от 22.07.2020г. договорът е прекратен.
Сочи се, че ищецът е пенсионер, който към момента на деянието е бил здрав,
жизнен, енергичен и е водил активен начин на живот. Същият е бил финансово
независим от своите близки - най-вече от своята дъщеря, която често е подпомагал с
каквото може, в това число и отделяне на време и помагане в домакинската работа.
След деянието, респективно двете счупени ръце, тази морална и организационна
подкрепа към близките му е била преустановена. Освен съпътстващите оздравителния
процес болки, състоянието на ищеца се е отразило негативно в психологичен аспект.
Налице са значителни разлики в поведението на ищеца отпреди и след деянието,
обусловено несъмнено от влошеното здравословно състояние поради понесената
комплексна травма. Преди деянието, ищецът е бил весел и общителен човек, а след
инцидента, още в хода на началното болнично, а в последствие и продължилото
домашно лечение, А. П. е бил в безпомощно състояние и е имал нужда от ежедневни и
постоянни грижи, поради невъзможността сам да се обслужва при хранене и хигиенни
навици. И към настоящия момент, П. не е възвърнал обичайното си ежедневие отпреди
деянието, което се дължи на обстоятелството, че същият много по-рядко излиза навън,
поради страх от това да не се повторят събитията от 05.07.2020г., да не би някой без
каквато и да е причина да го нападне. След зарастване на фрактурите ищецът отказва
да поема натоварване с ръце и е ограничил значително социалните си контакти. Това
рязко влошаване на здравословното състояние е било съпроводено с чувство за
2
потъпкано достойнство и малоценност от това, че не е могъл да се оправя сам с
ежедневни битови и хигиенни порядки, чувствал се е в тежест на своите близки, които
са му помагали, бил е фрустриран от своята непригодност за каквито и да е било
ежедневни и обичайни дейности. Ищецът е изпитвал притеснение да общува с други
хора, затворил се е в себе си и дори е изключил емоционалното общуване със
семейния партньор. Дори и към момента, това отношение към заобикалящите го хора,
респективно самозатварянето в себе си, не е напълно преодоляно. Това довело до
чувства на безпомощност, уплаха, тревожност, неизвестност и обърканост, силно и
непреодолимо напрежение. Психическата травма се е задълбочила и ищецът дори е
отказвал опити да раздвижва ръцете си след снемане на гипса. Това довело до
влошаване на здравословното му състояние - покачване на кръвното налягане и
нервни разстройства, които продължават и до днес.
Ответникът К. В. Р. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който е
изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва, че с
решение по НАХД № 3687/2021 г. по описа на CPC, НК, 100 състав ответникът е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.133, вр.чл.129, ал.2 от НК затова,
че на 05.07.2020 г. около 16.00 ч. е причинил по непредпазливост на А. Г. П. описаните
в исковата молба лесни увреждания. На основание чл.78а от НК ответникът е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева и на основание чл.189, ал.2 от НК в негова тежест са
възложени разноските по делото, потвърдено от СГС, 7- ми въззивен състав по
ВНОХД № 3883/ 21г. Ответникът оспорва, че:
- вина за инцидента има само К. Р.;
- всички описани увреждания в исковата молба са резултат от процесния инцидент и
са в причинно-следствена връзка с него;
- ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и психически, и че са
настъпили съществени промени в психическото и емоционалното му състояние.
Оспорен е размерът на причинените имуществените вреди е в размер на 9 733.40 лева,
от които претърпени загуби в общ размер на 2 533.40 лева, следващи се от заплатени
от ищеца 1400 лева за оперативна намеса в УМБАЛ „Св.Анна“ АД гр.София; 218 лева
за лекарства - „Ампули Клексан шприц; 98 лева за имобилизираща ортеза Manument
RFX и 17.40 лева за потребителска такса към МБАЛ „Св.Анна“-София АД, 800 лева за
заплатен адвокатски хонорар, както и 7200 лева пропуснати ползи. Навежда
възражение за прекомерност на претендираните неимуществени вреди, както и
акцесорната претенция. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва направените разходи в размер на 1 400 лева да
са във връзка с причинените на ищеца телесни увреждания. Оспорва и сторените
разноски в размер на 218 лева за лекарства - Ампули „Клексан шприц“; 98 лева за
имобилизираща теза Manument RFX и 17.40 лева за потребителска такса към МБАЛ
„Св.Анна“-София АД, както и заплатения адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
Оспорва претенцията за вреди в размер на 7 200 лева, представляващи пропусната
полза по прекратен Договор от 15.06.2020 г. Навежда възражение за съпричиняване
от 90 % на вредоносния резултат от страна на ищеца, който при процесния инцидент е
водил кучето си без намордник, бил е агресивен и е обидил покойния баща на
ответника.
В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът по първоначалния иск К. В. Р. е
предявил за съвместно разглеждане с насрещна искова молба, осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден А. Г. П. да заплати на ищеца по насрещния
иск сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено от ответника непозволено
3
увреждане на 05.07.2020г. – блъскане с ръце в тялото на К. Р., последвало падане върху
капака на автомобила му, с причинени охлузване, оток и кръвонасядания на ляв лакът
и поясна област, както и в следствие на обидния израз „ти си същия като баща ти
негодник“, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 280.56 лева,
представляваща законна лихва за забава на главницата за периода от 05.07.2020г. до
03.10.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
С определение № 4715 / 12.04.2023г. на основание чл.211 от ГПК, е приет за
съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство предявеният от К. В. Р.
срещу А. Г. П., деликтен иск с правно основнание чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД, както
и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът П., лично и чрез пълномощника си адв.А.
поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК и
писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Р., чрез адв. С. оспорва предявените искове,
както и истиността на представения договор за изработка от 20.06.2020г. Моли да бъде
уважен предявеният от него насрещен иск. Представят списък по чл.80 от ГПК и
писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №3687 /2021г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, се
установява, че образуваното по повдигнато срещу ответника К. В. Р. обвинение за
престъпление по чл.133, вр.129, ал.2, вр. ал.1 НК, след внесено от СРП в съда
постановление с предложение за освобождане от наказателна отговорност, с налагане
на административно наказание на основание чл.78а от НК.
С решение № 20156485/13.07.2021 г. постановено по НОХД №3687 /2021г. по
описа на СРС, НО, 100 с-в, К. В. Р., ЕГН: ********** е признат ЗА ВИНОВЕН в това,
че: на 05.07.2020 г., около 16:00 часа, в с. Кокаляне, вилна зона „Бяла нива“ на ул.
„Горна Батийница“ чрез изблъскване с ръце в областта на гърдите на А. Г. П.,
вследствие на което последният паднал на земята, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в закрита травма на лявата китка с оток и деформация и
счупване на лява лъчева кост на типично място, както и закрита травма на дясната
китка с оток и деформация и счупване на дясна лъчева кост на типично място,
реализиращи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на
левия и десния горни крайници“, като деянието е извършено по непредпазливост -
престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал. 1 НК е освобожден от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
След въззивно обжалване от страна на Р. с решение №54 /14.01.2022г. по ВОХД №
3882/2021г. по описа на СГС, НО, 7-ми въззивен състав е потвърдено решение №
20156485/13.07.2021 г. постановено по НОХД №3687 /2021г. по описа на СРС и
същото е влязло в сила на 24.01.2022г. Както в мотивите на първоинстанционния акт,
4
така и във въззивния акт е прието за установено от фактическа страна, че на
05.07.2020 г., около 16 ч. подсъдимия Р. и съпругата му пътували с л.а. „Шкода
Октавия“ към вилата си и вече били навлезнали в с.Кокаляне, когато видели А. П. да
разхожда кучето си без намордник. Когато минали покрай него П. размахал тояга към
колата. Р. спрял колата, като последал словесен конфликт между двамата, започнали
пререкания защо кучето е без намодник. Прието е още, че П. казал на Р. : „Ти си същия
негодник като баща ти.“ Конфликтът прераснал от словесен във физически. П.
блъснал Р. по гърдите, при което последния се опрял на колата си, като паднали
телефона и очилата му. След това Р. си изправил и блъснал П. в областта на гърдите,
при което последния паднал на земята и получил закрита травма на лявата китка с оток
и деформация и счупване на лява лъчева кост на типично място, както и счупване на
дясна лъчева кост.
Силата на присъдено нещо на присъдата и решенито се изразява в тяхното
установително действие, посочено в чл. 413, ал.2 от НПК, както и ч чл.300 ГПК,
според които влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието по въпросите - извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. От това следва, че СПН на
потвърдено решение № 20156485/13.07.2021 г. постановено по НОХД №3687 /2021г.
по описа на СРС се разпростира върху всички признаци на престъпния състав и
правната квалификация на деянието, а в случая и относно съставомерната последица
– причинената на ищеца А. П. средна телесна повреда.
За установяване на неимуществените вреди понесени от ищеца по главния иск са
събрани писмени доказателства – ИЗ №11944/ 2020 на УМБАЛ „Света Анна“ АД –
София /л.98-л.135/, допусната е СМЕ, ДСМЕ.
От приетата Епикриза по ИЗ №11944/ 2020 на УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София е видно, че А. Г. П. на 69 г., е постъпил в клиниката по ортопедия на
05.07.2020г. с оток и деформация на двете гривнени стави, като след образни и
лабораторни изследвания му е поставена диагноза – фрактура радии ин локо типико
син. Извършена е операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
поставена гипсова шина. /л.22-л.23 от делото/
Видно от фактура №**********/06.07.2020г. за закупуване на медицинско изделие
от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, ищецът заплатил сумата от 1400лв./л.25 от
делото/ Приети са и фактури за заплатени от ищеца П. суми по лечението му - 218
лева за лекарства - Ампули Клексан шприц; 98 лева за имобилизираща ортеза -
Manumed RFX; сумата 17, 40 лева за потребителска такса към МБАЛ „Св. Анна“. /л.27
- л.34/
От приетото заключение на СМЕ с в.л. доц. д-р М. Г., се установява, че след
процесния инцидент ищецът А. Г. П. е бил лекуван в МБАЛ „Св. Анна“- София АД
през м. юли 2020 г. по повод ДВУСТРАННО СЧУПВАНЕ НА ТИПЧНО място.
Вещото лице сочи, че от приложеното рентгеново изследване на двете ръце на ищеца,
5
се установява характерно счупване на двете лъчеви кости в долния край на костта, в
мястото на вътрешния ставен израстък, преценявано при анатомично разположение на
ръката. Анатомичното разположение на ръката е изпъната и с дланна повърхност -
нагоре. Пояснява още, че двете счупвания са получени в резултат на подпиране върху
терена при падането на ищеца. Сочи се, че на ищеца е проведеното оперативно
лечение на лявата лъчева кост и консервативно на дясната лъчева кост. Обосновано е,
че независимо дали лечението е консервативно или оперативно срокът на
възстановяване на възможността за физическо натоварване на горния крайник е 1,5-2
месеца. Според доц. д-р Г. спрямо ищеца е проведено своевременно и
високотехнологично лечение на счупванията на двете лъчеви кости. Приложеното
лечение е правилно преценено и е предписан „клексан“ с цел да не последва пазвитие
на тромбообразуване, резултат на обездивжването на двата горни крайника,
антибиотик и болкоуспокояващи. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че
приложените финансово отчетни документи категорично са вьв врьзка с
проведеното лечение на ищеца, наложило се във връзка с двустранното счупване на
горните му крайници.
Относно медикобиологичната харакеристика на травматичните увреди, според
СМЕ счупването на типично място на дясната и лявата лъчева кости всяко едно по
отделно причинява трайно затрудняване движенията на торните крайници за срок по-
дълъг от 30 дни. Според приетото заключение на СМЕ разположението на двете
счупвания е в долния край на горните крайници, като и на двете ръце счупването
отговаря да е резултат от падане върху двете длани, при което има отвеждане на
дланните части на ръката - нагоре, като е настъпило счупване на дясната и лявата
лъчеви кости по механизма на типично счупване на лъчевата кост. Относно механизма
на получаване на травмата, вещото лице обосновава, че счупването на десния горен
крайник на типично място и счупването на левия горен крайник на типично място,
отговарят да са резултат от подпиране с дланите върху терена при залитане и падане
върху седалището.
Заключението на СМЕ с в.л. доц. д-р М. Г. – специалист по съдебна медицина,
при преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът приема, като обективно и компетентно
дадено, кореспондиращо на писмените доказателства по делото.
Относно неимуществените вреди претендирания с насрещния иск по делото е
прието, неоспорено Съдебномедицинско удостоверние №241-07-/2020г. издадено от
съдебен лекар на МУ София./л.136 от делото/ Видно от неоспореното СМУ, при
прегледа на К. В. Р. са установени следните травматични увреждания: охлузване, оток
и кръвонасядания под левия лакът, оток и кръвонасядане в централна и дясна поясна
област, които увреди са причинили болка и страдание. Отразено е, че установените
увреждания могат да бъдат получени при удар в капак на автомобил, след блъскане от
друго лице, по време и начин съобщени от пострадлия – след като на 05.07.2020г. е
6
блъснат с ръце, при което ударил гърба си и левия си лакът в капака на автомобила.
За установяване на пропуснатите ползи ищецът П. е представил договор за
изработка на екзекутивни чертежи от 15.06.2020г., сключен между А. П. като
изпълнител и „Газови системи инженеринг“ ООД , представлявано от В. К. К., като
възложител, който документ е оспорен от ответника като неистински по реда на
чл.193, ал.1 ГПК и съставен за целите на процеса. В договора за изработка е
предвидено изпълнителят да изготви екзекутивни чертежи на жилищна сграда за срок
от три месеца за сумата от 7 200лв. без ДДС. /л.35-л.36/
Представено е и споразумение от 22.07.2020г. за прекратяване на договор за
изработка от 15.06.2020г., сключено между А. П. като изпълнител и „Газови системи
инженеринг“ ООД, който документ също е оспорен като неистински по реда на чл.193,
ал.1 ГПК и съставен за процеса.
С оглед откритото производство по оспрване авторството на документ е
допусната съдебно графическа експертиза. От приетото неоспорено заключение на
СГрЕ с в.л. С. Х., се установява, че подписа за „Възложител“ в договор за изработка
от 15.06.2020г., както и в споразумение от 22.07.2020г. за прекратяване на договор за
изработка от 15.06.2020г. са положени от В. К. К., от чието име изхождат. Според
заключението, подписа за „Изпълнител“ в договор за изработка от 15.06.2020г., както и
в споразумение от 22.07.2020г. за прекратяване на договор за изработка от 15.06.2020г.
са положени от А. Г. П., от чието име изхождат. Предвид приетото заключение на
СГрЕ оспорване авторството на договор за изработка от 15.06.2020г. и споразумение от
22.07.2020г., се явява недоказано.
За устновяване на неимуществените вреди и обстоятелствата по вредоносния
инцидент са разпитани двама свидетели ангажирани ищеца, а именно О. Г. и В. К.,
както и двама свидетели ангажирани от ответника - С. Р.а и Л.К..
В показанията на свидетелите О. Г. /72г., съпруга на ищеца/ и В. К. /40г., зет на
ищеца/, се съдъжат данни, че ищецът и семейството му имат къща над село Кокаляне.
Там имало път, на който ищецът разхождал кучето си при процесния инцидент. Св. Г.
сочи, че кучето им е немска овчарка и с вида си пазело целия баир. Св. Г. разбрала от
съпруга си за инцидента, при който били счупени и двете му ръце. На другият ден
ищецът влезнал в болница на лечение. След това се наложило свидетелката да го
гледа вкъщи и да се грижи за него. Било трудно, защото ищецът не можел да си
движи ръцете, трябвало съпругата му да го облича, да го храни, да го къпе, и да го
придружа в тоалетната. Ищецът тежко преживял случилото се, както и това, че трябва
да ангажира жена си. В къщи възстановяването на ищеца продължило около 40-50
дена. Св. Г. сочи още, че къщата им е далече от аптека и магазин, а мъжът и не можел
да шофира след травмите на ръцете. Така се налагало да разчитат на децата им за
осигуряване на храна и лекарства.
7
Свид. К. посочва, че разбрал за инцидента с тъст му, когото се наложило да го
вземат от болницата, т.к. не го приели същия ден, поради кризата с КОВИД-19 . След
изписването на ищеца от болнично лечение, се наложило децата му да помагат
ежедневно, като му пазаруват храна и лекарства, тъй като достъпа до село Кокаляне е
само с автомобил, а съпругата на ищеца нямала книжка. Свид. К. сочи още, че има
семейна фирма за газови и отоплителни инсталации, където ищецът А. помагал и до
ден днешен. Към онзи момент били започнали обект, на който трябвало да се правят
екзекутивни чертежи, да доставят някакви неща, но това всичко пропаднало и се
наложило с други техни служители да изпълняват тези дейности. На 15.06.2020 г.
подписали договор с ищеца А. за изработка на екзекутивни чертежи. След това се
наложило да прекратят договора със споразумение, тъй като нямало как да го
изпълнят. Свидетелят сочи, че след инцидента тъст му бил доста нервен, не можел да
се обслужва сам.
Показанията на свидетелите О. Г. и В. К., съдът преценява по реда на чл.172
ГПК, като взема предвид, че първата е съпруга, а вторият е зет на ищеца, като
съобразява възможната им заинтересованост, но относно периода на лечение и
възстановяване на П. им дава вяра, предвид, че кореспондират на заключението на
СМЕ.
Свидетелката С.Р. /38г., съпруга на ответника/, сочи, че е очевидец на
инцидента, който бил през лятото на 2020г. Ходили на гости на в с.„Долни Окол“ и на
връщане, когато минали през с.Кокаляне на около 100-200 м. преди тяхната вила
засекли ищеца, който се разхождал свободно с кучето си. Той също ги забелязал и ги
напсувал крещейки. Свидетелката сочи, че съпругът и К. тогава излязъл от колата и
казал на ищеца да не си разхожда кучето без намордник, както и да не обижда.
Започнали да си разменят реплики на висок тон и свидетелката чула П. да казва на
мъжа и „Ти си същият негодник, като баща ти“. Свидетелката искала да слезе от
колата, усещайки ескалацията, но не посмяла, заради кучето, което било агресивно и
лаело. Тогава свидетелката видяла как ищецът избутал съпруга и на капака на колата,
като му паднали очилата и телефона от удара. Опитвайки се да се изправи съпруга и
се сблъскали с П. и тогава последният просто паднал на земята. Тогава започнаха да
звънят на тел 112. На следващият ден късно следобед, К. отишъл до Съдебна
медицина и си направил преглед на нараняванията, за да ги документира. Свид. Р.а
сочи, че след случката съпругът и имал болки в лявата ръка, в кръста, в гърба, бил
трудно подвижен. Не можел да спи от болките. Първите десетина дни след инцидента
вземал болкоуспокояващи. Сочи още, че съпругът и бил изключително засегнат от
репликата на П. „Ти си същият негодник, като баща ти“, защото все още продължава
да скърби за смъртта на баща му.
Свидетелката Л.К. /65г., без родство/ сочи, че разбрала за процесния инцидент от
майката на К. Р.. Пояснява, че е съседка на ищеца А. П. и го виждала често с кучето.
8
Разбрала, че имало е обиди от страна на съседа им П. към К., както и много неприятна
забележка, относно бащата на К.. Разбрала още, че А. П. е агресирал и е бутал К.,
който паднал на капака на колата. Свид. К. си спомня, че К. е бил получил нараняване
на кръста.
Показанията на свидетелката Р.а, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
взема предвид, че е съпруга на ответника и е заинтересована от изхода на спора, но им
дава вяра относно наличието на бутане от страна на П. към Р., при възникналия
конфликт, предвид, че кореспондират на фактическа обстановка изложена в решение
№ 20156485/13.07.2021 г. постановено по НОХД №3687 /2021г. по описа на СРС, НО,
100 с-в. Относно показанията на свидетелката Л.К. същите не се основават на преки
лични възприятия, а са косвени, почиващи на данни чути от трето лице.
По делото от страна на ищеца е представен Договор правна помощ от
20.10.2020г., сключен между ищеца П. и адв. В. А. за правна помощ в наказателно
производство срещу лицето К. В. Р., при уговорено адвокатско възнаграждение 800 лв.,
с отбелязване, че същото е платено при подписване на договора./л.34 от делото/ В
кориците на приложеното ДП № 650/2020 на 08 РУ на СДВР е представено
пълномощно на адв. В. А.. Като пълномощник адв.А. на 20.10.2020г. е направил
писмено искане от името на А. П. за конституирането му като частен обвинител.
/л.106 от ДП № 650/2020 на 08 РУ на СДВР /
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими – заявени са от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищците твърдят,
че в резултат от противоправно деяние на ответницата са получили травматични
увреждания и са претърпели неимуществени вреди, чието парично възмездяване
претендират.
По главните деликтни искове:
Заявените обективно съединени искови претенции за обезщетение на претъпени
вреди са с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Основателността на този иск
предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми
– действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са
причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира / съгласно
оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /.
В случая с в.с. Решение №20156485/13.07.2021 г. постановено по НОХД
№3687/2021г. по описа на СРС, НО, 100 с-в се установява извършеното от ответника Р.
противоправно деяние – причиняване на средна телесна повреда на А. Г. П.,
изразяваща се в закрита травма на лявата китка с оток и деформация и счупване на
лява лъчева кост на типично място, както и закрита травма на дясната китка с оток и
9
деформация и счупване на дясна лъчева кост на типично място, реализиращи
медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия и десния
горни крайници“, като деянието е извършено по непредпазливост - престъпление по
чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Решението постановено по НОХД №3687/2021г. по описа на СРС е влязло в
сила на 24.01.2022г. и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Телесните увреди,
противоправно причинени от ответника К. Р. на ищеца А. П., са установени от
наказателния съд. Същите са извършени от дееца при форма на вината -
непредпазливост.
По претенцията за обезщетение на неимуществени вреди:
В случая безспорно се установи противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в това, че ответникът Р. на 05.07.2020г. в с. Кокаляне, вилна зона „Бяла
нива“ чрез изблъскване с ръце в областта на гърдите на А. Г. П., вследствие на което
последният паднал на земята, му причинил средна телесна повреда. Установи се, че
деянието е извършено виновно – по непредпазливост, факти, установени с приетите
по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно Решение по
НОХД №3687/2021г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, има последиците на влязла в сила
присъда.
Претърпените от ищеца П. неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от причинената средна телесна повреда.
Посочените неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние на ответника, тъй като този вид вреди са типичен и
непосредствен резултат от такова деяние. Налице са в кумулативност всички
предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД.
Предвид наличието на всички кумулативно изискуеми елементи осъдителният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
По размера :
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
зачетат от съда. Такива обективни обстоятелства при причиняването на телесни
повреди са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения,
общественото положение и най - сетне прогнозното развитие на претърпяното
увреждане. В конкретният случай, съдът съобрази, че се касае за човек в зряла, но
активна възраст – 69г., който за период от около 2 месеца е бил в невъзможност да се
обслужва с ръцете, поради двустранното счупване на горните му крайници; характера
10
на причинените увреждания - травма на лявата китка с оток и деформация и счупване
на лява лъчева кост, както и закрита травма на дясната китка с оток и счупване на
дясна лъчева кост на типично място, съпровождащите болки, наложилото се болнично
и домашно-амбулаторно лечение, обстоятелството, че е бил нарушен обичайния
начин на живот на ищеца, като са били ограничени присъщите му активности, както и
възможността да се обслужва самостоятелно при хранене, обличане, къпане и тоалет,
свързано със зависимост от чужда помощ, както и обществено - икономически
условия в страната към 2020г., намира, че искът за обезщетяване на неимуществени
вреди е основателен за сумата от 20 000 лв. Посочената сума съдът счита за
необходима и достатъчна за репарация на причинените болки, страдания и неудобства.
За разликата до пълния заявен размер от 26 000 лв. искът е неоснователно
завишен.
Относно иска за обезщетяване на имуществени вреди – сторени разходи :
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи
правопораждащ юридически факт – средната телесна повреда причинена на ищеца от
ответника, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, е
напълно относимо и спрямо този иск. От приетото заключение на СМЕ безспорно се
установи, че приложените финансово отчетни документи категорично са във връзка с
проведеното лечение на ищеца, наложило се във връзка с двустранното счупване на
горните му крайници.
Ответникът дължи възстановяване и на направените от ищеца разходи във връзка с
лечението на получените увреди в общ размер на 1733,40лв., включващи -
заплатените от ищеца 1400 лева за оперативна намеса в УМБАЛ „Св.Анна“ АД
гр.София; 218 лева за лекарства - „Ампули Клексан шприц“; сумата 98 лева за
имобилизираща ортеза Manument RFX и 17.40 лева за платена потребителска такса
към МБАЛ „Св.Анна“-София АД.
От приетия неоспорен Договор за правна помощ от 2.10. 2020г., се установи,
че ищецът А. П., е заплатил адвокатско възнаграждение от 800 лв. на адвокат В. А. за
правна помощ и защита в наказателното производство срещу К. В. Р. за деяние на
05.07.2020г. Установи се също, че адв. А. е представлявал пострадалия П. по ДП
№650/2020г. на СДВР, като е поискал пострадалия да бъде конституиран като частен
обвинител, с оглед на което претенцията за обезщетяване на правни разноски за
представителство в наказателното производство е доказана по основание и размер.
Предвид на изложеното иска за обезщетяване на имуществени вреди – извършени
разходи е доказан в претендирания размер от 2533, 40лв.
По иска за обезщетяване на имуществени вреди - пропуснати ползи:
Относно предявения иск за имуществени вреди от 7 200 лева, представляваща
пропуснати ползи от възнаграждение по договор за изработка от 15.06.2020г.., съдът
намира тази претенция за недоказана. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
11
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съобразно
процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения,
съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. Съгласно
задължителните за съда указания в Тълкувателно решение № 3/13.01.2023г. по тълк.д.
№1/2021 на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да
бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
В хода на съдебното дирене не бе установено със сигурност пропусната полза в
резултат на нанесената средна телесна повреда. На първо място от страна на ищеца,
който носи доказателствената тежест не бяха ангажирани доказателства да притежава
съответна квалификация, висше техническо образование и правоспособност
необходими за изготвянето на екзекутивни чертежи, какъвто е предмета на
представения договор за изработка. Не се установява също в периода от 15.06.2020г. до
05.07.2020г. /датата на инцидента/ да е започнало някакво изпълнение на договор за
изработка от 15.06.2020г. Наред с това от показанията на свид. К. /зет на ищеца/ се
установява, че всъщност на неговата фирма се възлагат поръчки за отоплителни
системи, а не персонално на ищеца.
Обсъденото обосновава извода за недоказаност на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на
7 200лв.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото
лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице,
когато със своето поведение, пострадалия е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на
ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в
сила присъда има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието
само на извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет
на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение №
55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че
присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание / Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. №
798/2011г./. Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз
основа на което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От това
12
се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е отчел
съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от
фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване
при определянето на наказанието. В случая при определяне на наказанието на
ответника Р., наказателният съд е преценил като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство провокативното поведение на пострадалия П., който
нанесъл обида на Р., сравнявайки го с покойния му баща с израза „Ти се негодник като
баща си“. Наказателният съд е съобразил, че е имало блъскане от страна на П. спрямо
Р., от което последният се опрял в задния капак на колата си. Следва да се отчете, че
ищецът П. провокирайки и обиждайки ответника и покойния му баща дълбоко го е
уязвил и несъмнено го е предизвикал. Ето защо, съдът намира, че приносът на
пострадалия П. за ескалиране на конфликта и настъпването на инцидента е установен.
Ответникът Р. е станал обект на блъскане от страна на П., както и на обида, поради
което приноса на последният е значим, като съдът определя същия на 40 %.
С оглед на гореизложеното относно размера на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,
то определените обезщетения следва да се редуцират със процента на приетото
съпричиняване.
Така, след редукция с посочения процент съпричиняване, искът за обезщетяване
на неимуществени вреди е основателен за сумата от 12 000лв., като за разликата от до
пълния претендиран размер от 26000лв. следва да бъде отхвърлен, поради установено
съпричиняване и като неоснователен.
След съобразяване на приетото съпричиняване искът за обезщетяване на
имуществени вреди – сторени разходи е основателен за 1520, 04лв., като за разликата
от 1520, 04лв. до пълния претендиран размер от 2533,40 лв., следва да бъде отхвърлен,
поради установено съпричиняване.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница на обезщетението за неимуществени вреди, която, предвид
нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се следва от датата на деликта – 05.07.2020 г.
Определена по реда чл.162 ГПК, лихвата за забава за периода от 05.07.2020 до
26.07.2022г. /датата на предявяване на иска/ върху сумата от 12 000лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, възлиза на 2506,66лв.
Лихвата за забава за периода от 05.07.2020 до 26.07.2022г. /датата на предявяване
на иска/ върху сумата от 1520, 04 лв. - обезщетение за имуществени вреди, възлиза на
317.51лв. За разликата до пълния претендиран размер от 7 464,31лв., акцесорният иск
за лихва за забава е неоснователен.
По приетият за разглеждане насрещен иск от ответника К. Р., против А. П., за
заплащане на сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди:
Що се отнася до насрещният иск на ответника Р. с правно основание чл. 45 ЗЗД,
то същият се явява доказан по основание. Установи се от приетото
Съдебномедицинско удостоверение №241-07-/2020г., показанията на свид.Р.а и в.с.
Решение по НОХД №3687/2021г. по описа на СРС, че при процесния инцидент ищецът
П. е блъснал ответника. Установено е и провокативното поведение на пострадалия П.,
който нанесъл обида на Р., сравнявайки го с покойния му баща с израза „Ти се
13
негодник като баща си“, т.е. установено неговото деяние, както и противоправността
на същото.
По размера на претендираните от ответника неимуществените вреди, СГС
приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт причинените на
ответника вреди са свързани преди всичко с болки и страдания, вследствие на
обстоятелството, че е блъснат от П. на 05.07.2020,, изразяващи се в болка и страдание
от получени охлузване, оток и кръвонасядане в левия лакът и пояса установен в СМУ
№241-07-/2020г., както и в емоционалното засягане от обидата по отношение на баща
му, който е покойник. Настъпилият инцидент е влошил емоционалното състояние на
ответника, според соченото от свид.Р.а. Предвид изложеното, претърпените болка и
страдание, развитите от инцидента стрес и безсъние при ответника дават основание на
настоящата инстанция да приеме като справедлива за обезщетяване на
неимуществените вреди сумата от 1000 лв. За разликата до пълния претендиран
размер от 10 000лв. насрещният иск е неоснователен. На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за законна лихва за забава, предвид нормата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД
Определена по реда чл.162 ГПК, лихвата за забава за периода от 05.07.2020 до
03.10.2022г. /датата на предявяване на насрещния иск/ върху сумата от 1000лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, възлиза на 228,06лв. За разликата до пълния
претендиран размер от 2280,56 лв., акцесорния иск за лихва за забава е неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 449,97лв.
съразмерно на уважената част от исковете /разноските по главния иск са 1100лв. /, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК и разноски от 900лв. за защита по насрещния иск,
съразмерно отхвърлената част от насрещния иск.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски в размер на
1 794,72лв. съразмерно на отхвърлената част на искове, като общо разноските са
2991,20лв. съгласон списък по чл.80 на л.225 от делото.
14
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника , следва да заплати по сметка на
СГС сумата от 657,72 лева държавна такса по деликтните искове и 480 лева депозит за
експертиза по делото, платен от бюджета.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Р. ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл. 45 ЗЗД, вр. 52 ЗЗД, да заплати на А. Г. П. ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.София, ул.“*******, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ ,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинена средна
телесна повреда на 05.07.2020г., изразяваща се в закрита травма на лявата китка с оток
и деформация и счупване на лява лъчева кост на типично място, както и закрита
травма на дясната китка с оток и деформация и счупване на дясна лъчева кост,
реализиращи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на
левия и десния горни крайници“, както и лихва за забава върху обезщетението в
размер 2 506,66лв. за периода от 05.07.2020 до 26.07.2022г., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска - 26.07.2022г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до 20 000лв.,
поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 26 000лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. В. Р. ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на А. Г. П. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“*******, сумата от 1520,04 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесна повреда от
05.07.2020г., вкл. и правни разноски по договор за защита от 20.10.2020г., както и
лихва за забава върху обезщетението в размер 317,51 лв. за периода от 05.07.2020 до
26.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 533,40 лв., поради
съпричиняване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Р. ЕГН **********, срещу А. Г. П. ЕГН
**********, иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 7 200
лева от неполучено възнаграждение по договор за изработка от 15.06.2020г., прекратен
поради нанесена от ответника телесна повреда на 05.07.2020г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 05.07.2020г. до изплащането, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл.211 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на К. В. Р. ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“*******, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, обезщетение за
15
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено от ответника
непозволено увреждане на 05.07.2020г. – блъскане на К. Р., с последвало падане върху
автомобила и нанесено охлузване, оток и кръвонасядания на ляв лакът и в поясна
област, и в следствие на обидния израз „ти си същия като баща ти негодник“, както и
сумата 228, 06лв. лихва за забава на главницата за периода от 05.07.2020г. до
03.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на внасяне на насрещния иск –
03.10.2022г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за обезщетение за
разликата до 10 000лв., както и иска за лихва до предявените 2280.56лв, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. В. Р. ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на А. Г. П. ЕГН ********** сумата от
449,97лв., съразмерно на уважената част от главни искове, както и на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 900лв. разноски за защита по насрещния иск.
ОСЪЖДА А. Г. П. ЕГН **********, да заплати на К. В. Р. ЕГН **********,
разноски в размер на 1 794,72лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. Р. ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 657,72 лева
държавна такса и 480 лева депозит за експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16