№ 328
гр. Плевен, 14 юни 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на осми
юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело № 376 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Л.Б.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** против решение № 13 /01.04.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-0257-000225/20.04.2018г.,
издадено от началник РУП към ОД на МВР – Плевен, РУ Долни Дъбник, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200, 00 лева и за нарушение на
чл.100, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
В касационната жалба се
излагат възражения, че съдебното решение
е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на закона и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Счита се, че настъпването
на ПТП не води автоматично до извода, че
щом такова е настъпило, то същото се дължи на несъблюдаването н закона и на
виновно поведение. Сочи се, че при изготвяне на наказателното
постановление е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП. Твърди се, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление липсва пълно, точно и ясно описание на факти
относно съставомерността на деянието, които да бъдат проверими от съда -
скоростта, с която се твърди че се е движила, какви са били
конкретните пътни условия, защо тази скорост е била съобразена с тях, каква би
следвало да е съобразената скорост. Счита,
че непълното описание на нарушението от фактическа страна я лишава от възможността да разбере какво точно се твърди от наказващия орган и
съответно да ангажира доказателства в своя защита.
Това описание лишава от
възможността и въззивния съд да провери фактическите констатации, тяхната обоснованост
и правилното приложение на закона. В заключение се иска да се отмени обжалваното решение и да се
отмени поцесното наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – РУ Долни
Дъбник към ОД на МВР - Плевен, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд -
Плевен, втори състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
оспореното наказателно постановление отговорността на Л.Б.Д. е ангажирана затова, че
на 22.03.2018г. в 16,:20 часа в Община Искър
на път Втори клас № ЕН **** НХ, на един километър преди кантон ЕМА, посока град Долни Дъбник управлява лек автомобил „Шевролет Спарк“ с рег.№ ЕН **** ВХ с несъобразена скорост с
пътните условия, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно и се
блъска в крайпътно дърво, с което извършва ПТП.
Не носи контролен талон от свидетелството за управление, с което e нарушила чл.20, ал.2 и чл.100, т.1 от ЗДвП.
В мотивите си въззивният съд е приел от
правна страна, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на
административно нарушение по 20, ал.2 от
ЗДвП и законосъобразно й е наложено наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Обосновал е своя извод, че скоростта,
с която се е движила Л.Б.Д. се явява
несъобразена с пътните условия и с всички обективно посочени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП фактори, независимо от избраната скорост, щом е довело да настъпване на птп. Посочил е, че разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа
примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране съобразената скорост за движението. Изложил е
мотиви, че величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори и че колкото и
по- неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по- малка трябва да бъде
скоростта на движението в сравнение с
максимално предвидената такава по чл.21,
ал.1 от ЗДвП и чл.74 от ППздВП. Скоростта не се избира от водачите произволно,
а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.
Така постановеното
решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение
за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа
на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Напълно се споделят релевираните от въззивния
съд мотиви, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като актосъставителят и
административнонаказващият орган са спазили изискванията на разпоредбите
на чл.40- 44 и чл.57 и чл. 58 от ЗАНН. Възражението на жалбоподателката, че напускането на пътното платно не се е
дължало на нейно виновно поведение, а на непочистен и заледен пътен участък е обсъдено от въззвният
съд и правилно е отхвърлено като неоснователно.
Неоснователни са изложените
в жалбата доводи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице,
изразяващи се в непълно, неточно и неясно описание на твърдяното нарушение.
Такива представляват липсата на който и да било от минимално необходимите
реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява
на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и
категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на съществено нарушение
на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление се
преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е отразил
върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което
включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой закон. В процесния случай описанието на нарушението съдържа всички
елементи, очертаващи състава му – дата и място на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено
Доколкото първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като
наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за
настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на
установеното нарушение. Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на
събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и
материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд
в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 13/01.04..2021 г.,
постановено по а.н.д. № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2. /п/