Решение по дело №939/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. Г. А. З., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000189 от 24.03.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че водачът М. Д. Д. А. З. има статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р.България и нормата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП е неприложима за него и поради това жалбоподателката не попада в кръга на лицата, изброени в чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответникът- началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, в писмено становище намира жалбата за неоснователна и като такава моли да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /самата заповед е връчена на жалбоподателката на 17.04.2025 г., а жалбата е подадена на 25.04.2025 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000189 от 24.03.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, с която на основания чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП на В. Г. А. З. е наложена ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да приложи тази ПАМ, ответният административен орган е приел, че жалбоподателката като собственик на МПС- лек автомобил „Фолксваген Таурег“, рег. № [рег. номер] на 23.03.2025 г. в [населено място], [улица]до номер 79, около 04:10 ч., го е предоставила за управление от М. Д. Д. А. З. без да е сменил чуждестранното си СУМПС повече от една година от издадения му документ за пребиваване в Р.България.

Конкретните факти, осъществяващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал. 2 от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, серия GA № 3237270/23.03.2025 г. (л. 24), който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не е била оспорена при предявяването му.

Мярката е приложена спрямо жалбоподателката за минималния предвиден в закона срок, поради което не се налага излагане на нарочни мотиви за продължителността ѝ.

Не се спори, че при проверката жалбоподателката е предоставила управлението на личния си лек автомобил на лице със СУМПС, издадено от С. А. Р. под № 677110, кат. Б. Въпросното свидетелство е прието по делото като доказателство(л.10).

Същото е издадено от С. А. Р., министерство на вътрешните работи, дирекция КАТ, [населено място] под № 677110, валидно до 14.10.2025 г. и дава право на притежателя да управлява коли с не повече от 8 места без мястото на шофьора, коли които не тежат повече от 4 тона и коли за обществен превоз, които не тежат повече от 2 тона.

Жалбоподателката, твърдейки незаконосъобразност на оспорената заповед, се позовава единствено на валидността на горепосоченото и притежавано от М. А. З. Д. Д. СУМПС, понеже той имал статут на постоянно пребиваване в Република България и затова не се явявал адресат на нормата на чл. 162, ал. 2, вр. ал. 4 от ЗДвП.

Правилата за валидността и признаването в Р.България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора-Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за Р.България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно правилото на чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2); свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).

Анализът на разпоредбата сочи, че в Република България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това е така, т. к. по силата на чл. 48 КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към момента последната урежда взаимоотношенията между България и следните държави, които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос, Б., Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, СиераЛеоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка, Япония.

Представено е СУМПС, издадено от С. А. Р. под № 677110, кат. Б на името на М. А. З. Д. Д.. В този случай обаче, предвид статута на М. А. З. Д. Д. на чужденец, дългосрочно пребиваващ в Р.България( за нуждите на специалния ЗДвП статутът на чужденеца е посочен като дългосрочно пребиваващ, а ЗЧРБ въвежда и друг статут на чужденците като добавя и постоянно пребиваващи, но това в настоящия случай е без значение), това обстоятелство е ирелевантно по отношение законосъобразността на наложената ПАМ, тъй като не е спазено изискването на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, съгласно което чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, какъвто е М. А. З. Д. Д. (разрешение за пребиваване на л. 6) могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Разрешението за пребиваване на М. А. З. Д. Д. № ********* е издадено на 24.07.2023 г., т. е. към датата на процесната проверка, независимо дали притежава валидно СУМПС, издадено от Сирийската арабска република, за него е изтекъл законоустановеният едногодишен срок, в който той може да черпи права от това СУМПС на територията на Р.България с оглед притежавания от него статут на чужденец, дългосрочно пребиваващ(по см. на ЗДвП) в Р.България.

Съгласно чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В тази връзка, за М. А. З. Д. Д. е било налице правото да замени свидетелството си с българско, което не е сторено. По делото безспорно се установява, че посоченото лице е управлявало МПС след изтичането на една година по чл. 162, ал. 2 ЗДвП и не е заменило сирийското си свидетелство за управление на МПС с българско такова. Ето защо правилен и законосъобразен е изводът на ответния административен орган, че на посоченото в заповедта място и ден лекият автомобил, собственост на жалбоподателката, е бил управляван от лице без да е заменило чуждестранното свидетелство за управление на МПС с българско.

Възражението, че притежаваното от М. А. З. Д. Д. СУМПС, издадено от Сирийската арабска република, е валидно поради статута му на постоянно пребиваващ чужденец в Р.България и само на това основание може да управлява МПС е неоснователно. С изтичането на едногодишния срок от издаване на разрешението му за пребиваване тази възможност е изчерпана за лицето. Само за сравнение, същият правен режим е предвиден в нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и за българските граждани с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, дори в по-кратък срок.

По изложените аргументи жалбата се явява неоснователна.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. А. З., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000189 от 24.03.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно.