№ 705
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Биляна М. Вранчева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
в присъствието на прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100601084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХІ НПК.
С присъда от 04.10.2023г., по нохд № 4436/2020г. на СРС, н.о.,111 състав признал
подс. И. Г. С. за виновен в извършване на престъпление от 28.07.2019г. по чл. 129, ал.2
вр. с ал.1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода, като отложил
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66 от НК;
разпоредил се с веществените доказателства и с разноските.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А. Д., упълномощен
повереник на частния обвинител, в която изтъква, че присъдата в частта на наложеното
наказание е незаконосъобразна, поради явна несправедливост на наказанието, което иска да
се увеличи и да са отмени приложението на чл. 66 от НК.
Постъпила е въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия С. – адв.
М. Х., в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна: заявява, че не е установен
механизма на телесното увреждане, вкл. и след изследване на видеозапис чрез ВТЕ. Твърди
се, че допуснатия оглед в съдено заседание на ВД – видеозапис, води до обратни на
направените в заключението на вещото лице изводи. Настоява се, че има нарушения в ПСД
по разпознаване. Оспорва се правната квалификация приложена от СРС . Иска се повторно
възпроизвеждане на видеозаписи.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А. Д., упълномощен
повереник на частния обвинител, в която изтъква, че присъдата в частта на наложеното
наказание е незаконосъобразна, поради явна несправедливост на наказанието, което иска да
се увеличи и да са отмени приложението на чл. 66 от НК.
В становище, адв. Д., оспорва жалбата на подсъдимия и направеното искане като
неоснователни.
1
Съдът намира, че е надлежно сезиран от допустими и редовни жалби срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол.
Искането на страната за повторен оглед на ВД с видеозаписи се прие за
неоснователно, т.к. действия по оглед са извършени в първата инстанция и отразени в
протокол от с.з., а отделно има две експертизи в тази насока.
Пред Софийски градски съд, в срока по чл. 324 НПК, частният обвинител оттегли
въззивната жалба.
В хода на съдебните прения страните поддържат противоположни становища: СГП и
частният обвинител, чрез повереника, за потвърждаване на първоинстанционния акт, а
защитникът и подсъдимият, вкл. и в право на последна дума – за отмяна и постановяване на
оправдателен такъв.
Софийски градски съд след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намира
следното:
Частният обвинител Г. П. Д. работил като таксиметров шофьор към „Рефлекс плюс"
ЕООД и управлявал лек таксиметров автомобил марка „Киа", модел „Синд" с рег.
№*******.
На 28.07.2019г. бил на работа, като превозвал пътници (неустановени по делото) като
около 13:30ч в района на площад „Независимост" в град София, докато се движел по бул.
„Княз Александър Дондуков", в посока към сградата на Президентството, се разминал с лек
автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с рег.№ *******, собственост на И.И. Д.а и
управляван от подсъдимия И. С., който се движел в обратната посока. При разминаване
между двата автомобила възникнало съприкосновение, вследствие на което били причинени
материални щети, ,
бил. В него се намирали още приятелката му, както и двете им деца, които се уплашили от
разхвърлените вътре в автомобила стъкла от огледалото. Частният обвинител Г. Д. спрял
управлявания от него лек автомобил, а подсъдимият предприел маневра „обратен завой",
застигнал пострадалия, спрял зад него и излязъл от автомобила. Частният обвинител също
слязъл и се отправил към подсъдимия, разговаряйки на висок тон и жестикулирайки към
него. Подсъдимият също се отправил към свидетеля Д. под въздействието на афективно
състояние, продиктувано от възникналото ПТП и възникналата уплаха на превозваните деца
и негова приятелка, се доближил до него като му нанесъл юмручни удара в областта на
главата. В следствие на тях пострадалият изгубил равновесие и паднал на земята върху
дясната си ръка, след което почувствал силна болка в десния си лакът. Междувременно това
обстоятелство било забелязано от страна на преминаващите покрай мястото на
произшествието Р.Д. и Ц.Т. и забелязали пререканията между участниците в конфликта.
Впоследствие подсъдимият С. се надвесил над падналия, отправил словесни изрази и
жестикулирайки с ръце, прекрачил краката му, качил на автомобила, направил обратен завой
и си тръгнал. Пострадалият се изправил от земята и се качил в таксиметровия автомобил.
Съгласно съдебномедицинска експертиза на пострадалия били причинени различни
травматични увреждания по тялото и главата, като най - тежкото то тях се изразявало в
счупване на горния крайник на дясната лъчева кост - закрито, което увреждане реализира
медико - биологичния признак трайно затруднение на движението на горен десен крайник за
срок по - голям от 30 дни, а останалите оток и кръвонА.дане на дясна лакътна става,
контузия в челната област, на главата и контузия на гърба на носа , кръвоизлив в лявото око
и склерата.
Преди да разгледа на доказателствената обезпеченост на обвинението, съдът ще
спре на възраженията за допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липсата на мотиви. Същите се приемат за неоснователни.
Проверяваният акт съдържа ясно и конкретно изложение на приетите за установени факти.
Съществува подробен анализ на събраните доказателства и аргументирано изложение при
противоречивите доказателства кои се кредитират и кои - не и по какви съображения.
Твърденията, че липсва отговор на наведените защитни доводи в пренията пред първия съд
2
са неоснователни, видно от внимателния прочит на мотивите.
Упрека, че първият съд е допуснал допълнителна КВТСМЕ и с това е подпомогнал
обвинителната теза е несъстоятелен. Съдът е служебно задължен да предприема действия за
изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, като събира и проверява както
доказателствата, които разобличават подсъдимия, така и тези, които го оправдават – чл. 107,
ал.3 от НПК и чл. 13 НПК.
Анализа на доказателствената съвкупност не страда от пропуски, нито на някои от
доказателствата е придадено значение и съдържание, с което не разполагат.
Невярно се твърди, че са игнорирани обясненията на подсъдимия Г.. Видно е, че
първият съд е кредитирал част от тях, за да възприеме, че пострадалият Д. след излизането
от таксиметровия автомобил се е насочил с реплики и жестикулиране към подсъдимия.
Проява на защитна теза се оценява от този съд, твърдението на подсъдимия, че пострадалият
пръв е замахнал към него да го удари, подсъдимият вдигнал ръце да се предпази и тогава
необяснимо как пострадалият паднал на земята. Прави впечатление, че свидетелите Т. и Д.
разпитани в досъдебното производство са направили твърдения, подобни на подсъдимия.
В съдебно заседание, св. Т. поддържа, че е видял единствено ръкомахане и викане между
двете лица, а св. Д. твърди, че видял как пострадалият ходейки назад се спънал и паднал.
Въззивният съд намира, че не следва да кредитира показанията на двамата свидетели
по посочените обстоятелства - от съдебна фаза, поради същественото им противоречие
едни с други, а и липсата на спомен, както твърдят лицата; от досъдебната фаза – поради
противоречието с източници, които този съд приема, че са фиксирали обективно действията
на подсъдим и пострадал и тяхната последователност. А именно това са записите от
камерите за улично наблюдение, на 28.07.2019г., приобщени по надлежен ред в д.п. , с
извършен оглед в с.з. пред първия съд на 17.02.2023г. / л. 208-209/ с констатации, срещу
които страните не са възразили.
Отделно изготвените по делото експертизи по протокол № 23/ИДИ- 113 и № 23/ ИДИ
– 213, при липса на следи от манипулация, конкретизират действията на двете лица, вкл.
чрез извличане на снимков материал, информацията от която се свежда до това, че след
съприкосновението между двата автомобила, водачът на таксиметровия слиза отправя се
към л.а. Форд, от който излиза лице от мъжки пол и извършва действия наподобяващи три
последователни удара с дясна ръка, насочени към главата на първото лице, след които
водачът на таксиметровия автомобил пада на паважа, подпирайки се на дясна ръка.
Експертните изводи напълно се възприемат и от настоящата инстанция. Отговорено
е в пълнота и с яснота на поставените въпроси, а компетентността на вещото лице, съдът не
се поставя под съмнение. Възражението, че същото е от системата на МВР не обуславя
негова предубеденост в полза на обвинителната теза, а що се отнА. до това, че то било със
завършен курс по видеотехника, по – скоро указва наличие на професионална подготовка в
тази сфера, отколкото липсата й.
Изтъкнатите по – горе обстоятелства мотивират и този състав да приеме, че
показанията на св. Г. Д., който еднопосочно и в двете фази заявява, че подсъдимият го е
ударил в главата няколко пъти и той паднала на земята и получил счупването, са достоверни
и могат да се поставят в основата на изводите по фактите, а възражението че същият, поради
съвместяването на процесуално качество на частен обвинител не говори истинно, не се
приема.
Неоснователни са доводите на защитника, че вещото лице по СМЕ е отхвърлило
възможността на увреждането да е причинено по начина, посочен в ОА. Прочита на
заключението и протоколите от съдебните заседания дава основания за обратен извод -
вещото лице поддържа че счупването е резултат на падането на пострадалия : така в с.з.
17.02.23г, така и в с.з. от 04.10.23г. Относно по – леките увреждания в областта на главата е
заявило, че те е възможно да се получат и при падане, и при директен удар, като след
запознаване и анализ на данните от видеозаписите на събитието, вещото лице съдебен
лекар е акцентирало и на това, че уврежданията в областта на главата е възможно да се
3
получат при наслагване на удари и припокрИ.е, каквито са установени по делото. Иначе
единственото съмнение, което изразило вещото лице е относно възможността увреждането
в областта на главата да е получено от пострадалия по механизма, описван в с.з. от св. Д. –
падане върху тротоар, каквито обстоятелства не се установяват по делото, а и показанията
на Д. в тази част не се възприемат за достоверни от този състав. При тези съображения
доводите на защитата, че не установен механизма на причиняване на увреждането, е
неоснователно.
Данните, че действията са извършени именно от подс. Г., се обуславят от това, че
самият подсъдим твърди присъствие на мястото на престъплението, потвърдено и от св. Д.
и св. Т.. Отделно е има разпознаване на подсъдимия от пострадалия, като направените
възражения на защитата относно нарушения в процедурата по чл. 169 – 171 НПК с
основание са отхвърлени и от първия съд и доводите се споделят, без да е необходимо да се
преповтарят.
От правна страна, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на СРС, а
именно че от обективна страна, на 28.07.2019г. в гр. София, подсъдимият И. С. е нанесъл
няколко удара в областта на главата на частния обвинител, което е довело до извеждането му
от равновесие, падането на терен и счупване на горния крайник на дясната лъчева кост -
закрито, което увреждане реализира медико - биологичния признак трайно затруднение на
движението на горен десен крайник за срок по - голям от 30 дни. Установява се
взаимосвързаност между поведението на подсъдимия и причиненото увреждане, т.е. налице
е пряка причинна връзка на предприетите действия от подсъдимия и причинения резултат,
като същата не се прекъсва или игнорира от обстоятелството, че трите удари са били
насочени в областта на главата, а счупването е в областта на горния десен крайник, на който
той се е опрял, за да се предпази след извеждането му от равновесие и падането му на
твърдия терен . Правилно е прието, че причиненото закрито счупване на горен десен
крайник е довело до неговото трайно затруднение на движението му, което съгласно
Постановление № 3/27.1Х.1979г. на Пленума на ВС покрива юридическият признак средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В отговор на доводите на защитата следва да се изтъкне, че нападение от страна на
пострадалия към подсъдимия не е извършвано и това се обосновава именно с установеното
от съда по – горе, че пръв подсъдимият предприел действия по директно физическо
нападение над телесната неприкосновеност на пострадалия. Отделно, в данните по делото
няма признание от страна на ч.о., че той е причинил ПТП – то както твърди защитника, а и
този състав не оценява конкретната ситуация на леко съприкосновение на двата автомобила
в областта на огледалата и счупването на това на подсъдимия като такава налагаща
характеризирането й като нападение срещу подсъдимия срещу което той има право на
защита чрез предприетите от него физически действия.
Верни са изводите на първата инстанция, че деянието е извършено при условията на
евентуален умисъл. Правилна е оценката, че интензитетът, броят и целенасочеността, а и
силата на ударите кьм главата на пострадалия са факти от деянието, които обуславят от една
страна наличието на съзнание за обществената опасност на деянието и предвиждане на
неговите последици. Във волево отношение подсъдимият е допускал, отнА.л се е
безразлично към възможността да настъпят по-тежки последици, ако не се откаже от
насилието. И това е така, т.к. видно е че подсъдимият е нанесъл три силни и целенасочени
удара в областта на главата и именно поради интензитета и силата на ударите, и с оглед
данните за твърдата настилка на която са стъпили и пострадал, и подсъдим, последният е
могъл да съобрази възможността за падането на първия и че при него могат да се получат
счупвания в крайници или други части от тялото. Така, че първият съд правилно е приложил
закона. По отношение на вида и размера на наказанието, настоящият съдебен състав
се съглА.ва с аргументите на първия съд, че делото не разкрива обстоятелства, които да
налагат определяне на наказание по реда на чл. 55, ал.1 т.1 от НК. Не се констатират нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обусловят замяна на наказанието лишаване от свобода, при условията на чл.55, ал.1 т.2 б.„б”
4
от НК с пробация.
Преценявайки отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализацията на наказанието спрямо подсъдимия съдът съобрази от една страна като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и доброто му
процесуално поведение, а от друга - причинените допълнителни по – леки телесни
увреждания – контузии и кръвонА.дания по лицето, по лакътна става, кръвоизлив в окото;
извършването на престъплението на публично място и в присъствието на деца.
Срокът на производството не се възприема като такъв, налагащ допълнително
смекчаване на санкционирането: от общо 15 заседания, в шест е даден ход на делото, а в
останалите – не, като обективни пречки за две от тях е било отсъствието на прокурор и
смяна на съдия - докладчик, а за останалите седем – причините са били заболяване или
ангажираност на подсъдим и защитник. Отделно, в съдебна фаза са предприети действия по
назначаване на експертиза с цел изясняване обстоятелствата по делото, така че, с оглед
фактологията на казуса и поведението на съда и страните, този състав не намира
необходимост от компенсиране на подсъдимия.
При тези обстоятелствата първият съд правилно е приел, че спрямо подсъдимия
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54, ал.1 от НК,
но към минимума , а именно в размер от една година.
Правилно е приложението на института на условното осъждане и отлагането
изпълнението на същото, съгл.чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
Правилно е и решението на СРС и по въпросите на веществените доказателства и
разноските .
С оглед изложените съображения, се следва извода, че проверяваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен и следва да се потвърди, на осн. чл. 338 от НПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.10.2023г., по нохд № 4436/2020г. на СРС,
н.о.,111 състав.
Решението е окончателно.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5