РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 07.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 428 по описа за 2019
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е на основание чл.171 т.1 б.”б” от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ и по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба на И.А.Х. с адрес: ***, уточнена като подадена срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19-0906-000202 от 10.05.2019
г. на Началника на Сектор към ОДМВР
Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч, с която е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.б. от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, с искане за отмяната й
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез
процесуалният си представител поддържа жалбата. Като пороци за
незаконосъобразност на ЗПАМ се сочат: немотивираност, необоснованост и невъзможност да
изпълни нарежданията, с които е издадена ЗПАМ.
Ответникът по делото - Началника
на Сектор Пътна полиция към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч лично и чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Изтъква, че се касае за индивидуален
административен акт, ограничителна мярка, а не за наказание. В случая
нямаме наложено наказание, за да имаме
два пъти за едно и също нещо. Сочи, че въпросът с налаганият ЗПАМ е до решаване на отговорността на лицето, не
повече от 18 месеца. След като се реши отговорността на лицето пред съответната
районна и втора административна съдебна инстанция, ЗПАМ спира нейното действие.
Тя не е наказание. Счита, че предходната ЗПАМ за лишаване на правоуправление е за
неплатени глоби и е неотносима към процесния случай.
Настоящият съдебен състав, след преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите на страните и приложимото право,
приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № Д 984775 е констатирано, че оспорващият И.А.Х. на
18.05.2019г. около 13.50 часа в гр.Ловеч на бул.****до дом номер 56 с посока на
движение към изхода за гр.Троян, управлява лек автомобил **** с регистрационен
номер ****собственост на П.К.П. ЕГН:********* от гр.Ловеч. Посочено е, че като
водач отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRUG Test
5000 с фабричен номер ARJM-0035 за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което е нарушил чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Издаден
талон за медицинско изследване номер 0042021.
С оглед на това, че управлява
посоченият автомобил и отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство DRUG Test 5000 с фабричен номер ARJM-0035 за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози и има съставен АУАН с бланков № Д 984775 от 18.05.2019 г., Началника
на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч, е издал
оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 19-0906-000202 от 10.05.2019 година. С нея на оспорващият, е
приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но неповече от 18 месеца.
Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 08.08.2019 г., а жалбата е депозирана в Районен
съд Ловеч на 15.08.2019 г., според разпореждането на съдията-докладчик по анд
№803/2019г. по описа на Районен съд Ловеч.
С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № Д 984775 от 18.05.2019 г./л.29/ и издаденото въз основа на него
наказателно постановление № 19-0906-000636 от 21.05.2019г. на началник сектор
ПП при ОДМВР Ловеч /л.30/, талон за изследване № 0042021, наказателно
постановление № 19-0906-000367 от 08.04.2019г. на началник сектор ПП при ОДМВР
Ловеч, Справка за
нарушител/водач на Х. на л.11-13/, Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.25-27 /, Заповед
№8121з—1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи /л.28/,
удостоверение №295р-14485 на ОДМВР/л.24/,
справка за собственост от АИС „Регистрация на ПС и собственици за лек автомобил
„****“ с рег.№*******, собственост на П.К.П.. Ответника прилага и Наказателно
постановление №19-0906-000657/21.05.2019 година на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ – Ловеч относно управляване на моторно превозно средство /МПС/, за което
не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, влязло в сила на 16.08.2019 година, и АУАН бланков №194204/10.05.2019 година, по който е издаден.
По делото е приложено от оспорващият Постановление от 06.12.2013 г. по преписка №1892/2013 година на Районна
прокуратура гр.Ловеч, с което е прекратено наказателно производство срещу него за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, влязло в сила на
18.11.2013 г./л.л.11-13/, Постановление с предложение да освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по ДП
№281/2019г. на РУМВР Ловеч, преписка №1063/2019г. на РП Ловеч от 03.10.2019г.
/л.л.64-67/ за престъпление по чл.343в ал.3 вр. с ал.1 от НК. Както и Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка 19-0906-000116 от 25.03.2019
година, с която на оспорващият, е приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.1
б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но неповече
от 18 месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП /л.70/ и Докладна
записка от 22.04.2019г., установяваща че Х. е предал СУМПС №*********, издадено
от МВР Ловеч /л.71/.
Представените
с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени
от страните по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на спора от
фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят и
ответника са допуснати до разпит в съдебно заседание П.И.И., както и
полицейските служители: мл.автоконтрольор Й.В.Й. от Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР гр.Ловеч, констатирал нарушението, мл. полицейски
инспектор П.Ц.Р.в Районно управление Ловеч и полицейски инспектор И.Р.И.в Районно
управление Ловеч.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка П.И.И.се установява, че 10.05.2019 година, по обяд се обадила на оспорващият
по спешност да закара нея и малкото им дете в болницата, защото било болно,
имало висока температура и била много притеснена. Излага, че в Ловеч ги спрели
за проверка над Нафто пункта срещу магазин „Сюрприз“ на Дикисана. Като ги спрели,
изчакала 10 минути и И. й казал да тръгва, защото малкият ревял, не му било
добре. Слязла от колата с детето и тръгнала пеша към болницата. Спрели го двама
полицаи, единият го попитал, защо кара без книжка. После казал на свидетелката,
че е изчакал да дойдат от КАТ, но не
обяснил с подробности, бил притеснен и ядосан, защото са го спрели втори път, а
той не е искал да кара.
Показанията на полицейският
служител мл.автоконтрольор Й.В.Й. от Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Ловеч
установяват, че на 10.05.2019г. се обадили колегите от Териториална полиция за
съдействие, да изпробват проверявания водач за употреба на наркотични вещества
и техните аналози, и след като водача отказал теста му съставил акт за
установяване на административно нарушение. В процес на разговор с водача
разбрал, че наскоро му се случила същата ситуация.
Според показанията на
полицейският служител мл. полицейски инспектор П.Ц.Р.в Районно управление Ловеч
от началото на 2020 година е районен инспектор обслужващ района на с.******* и
с колегата му И.И., се заместват като отговорници за с. *******, от където имат
информация, че оспорващия не притежава към момента СУМПС и на 10.05.2019 година
го засекли на кръстовището на магазин Билла, спрели го за проверка, поискали му
документи за правоуправление и за самоличност. Същият заявил, че не притежава
СУМПС. Попитали го защо шофира като няма СУМПС и той изтъкнал като причина, че
детето му е болно и се е наложило да кара. Служителите му заявили, че необходимо
той да бъде на място и щом има семеен личен проблем, детето и жена му не им
трябват към момента на проверката, и могат да продължат, при което се отправили
в неизвестна посока и останал само оспорващия на мястото на проверката.
Попитали го дали е употребявал алкохол или някакви упойващи вещества и до
колкото си спомня, той заявил, че предната вечер е изпушил една цигара
марихуана и че няма да даде проба за
наркотици. На място извикали колеги от Сектор „Пътна полиция“, за да им
съдействат, тъй като те имали такова техническо средство за изпробване. И
когато дошли на място оспорващия неколкократно бил поканен да даде проба за
наркотични вещества, но той категорично отказал. Когато бил спрян за проверка
след като представил документ за самоличност, направили справка с дежурния в РУ
– Ловеч и той заявил, че статусът на оспорващият за СУМПС е „отнет и взет“ и
тогава го питали за употреба на наркотични вещества. Свидетелят съставил акт за
неправоспособност и за това, че МПС-то нямало задължителна „Гражданска
отговорност“ към момента на спирането, а актът за отказа за проба с техническо
средство бил написан от колегите от Сектор „Пътна полиция“, констатирали
отказа, тъй като те не работят с тези технически средства. Според свидетелят употребата
на цигара била причината оспорващия да откаже пробата, тъй като бил пушил
предната вечер. Това било изтъкнато като причина от водача. Имат информация, че
оспорващия се движи с лица, употребяващи наркотици и е в такава среда, но
доколко е вярна не може да каже, затова я проверяват, като се обръщат към колегите
с техническото средство, за да се констатира ако има някаква нередност, с оглед
тези данни, които имат и дали ще се потвърдят с техническото средство.
Показанията на
полицейският служител - полицейски инспектор И.Р.И.в Районно управление Ловеч
установяват, че познава оспорващия от с.*******
и по време на процесната проверка бил квартален на същото село, което било
около 200 и няколко човека, контактувал с него, като мл. районен обслужващ
населеното място. С колегата П. Р.се замествали при отпуск или работят съвместно и посещавали заедно
населеното място. За процесния случай забелязали с колегата му, че оспорващия управлява
МПС в гр.Ловеч, на кръстовището под магазин Билла. Последвали автомобила в
посока ул.Отец Паисий, към червения кръст и там спрели автомобила, поискали документи
за самоличност, извършили справка с дежурния в РУ – Ловеч, след което установили,
че няма СУМПС. Попитал оспорващия дали е употребявал нещо незаконно и той споделил, че предната вечер е пушил
цигара марихуана , и за това не бил сигурен дали да даде проба или да откаже,
тъй като не знаел дали ще му покаже
нещо. В колата имало малко дете и
момиче. След като оспорващият споделил обстоятелства, свързани с детето му,
нещо като извинение, че управлява в тази връзка, при което от човешка гледна
точка освободили детето и жената, които тръгнали някъде нагоре посока по
улицата, която е към психоболницата, а не посока към другата болница. Оспорващият
заявил, че не е сигурен и ще си помисли дали ще даде проба с техническо
средство за наркотици или няма да даде. Свидетелят го попитал дали е съгласен
да даде проба, защото на сила не могат да го накарат. Водача има право да откаже
или да даде. Докладвали в оперативната дежурна част, за да им изпратят колеги
от Сектор „Пътна полиция“, които имат правомощията да извършват такава проверка
с техническо средство. След като дошли колегите предоставил дадените му от
водача документи. В тяхно присъствие и на колегите, които били там водачът бил
попитан дали желае или отказва да даде проба. Не сме го питали един път, поради
факта, че може да не сме чули или разбрали. Той дълго време се чудеше, след което
колегите от Пътна полиция съставили
тяхната документация.
Свидетелят присъствал, когато
оспорващият отказал да даде проба с техническото средство. Има информация, че е
възможно И. да употребява наркотици, тъй като момчетата, които са му приятели /А.Д.Д.
и брат му Д./ вземат наркотици и за тях е установено, като самият И. му е
споделял, че са в едно обкръжение. Те са
на една възраст. Единственото, което И. е споделил е при проверката, че се
двоуми дали да даде проба, дали ще му отчете уреда. Според свидетеля едно лице
ако е сигурно в себе си, то ще си вземе адекватно решение, като оспорващият се
е колебаел. Възприятията му при проверката са, че той явно е имал колебания.
Самият той се е съмнявал дали да даде или не, и го свързва с това, че предната
вечер е пушил цигара марихуана, а не с това, че проверяващите са настоявали. Свидетелят
посочва, че няма към него негативно отношение. Счита, че не е лошо момче и не е
конфликтна личност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,
тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни,
съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели
наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната
заинтересованост от изхода му.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 08.08.2019 г., а жалбата е депозирана в Районен
съд Ловеч на 15.08.2019 г. и препратена по компетентност на АдмСЛ, съдът
приема, че е подадена в
законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със
заповед, която има характер на индивидуален административен акт.
Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка по
чл.146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки се уреждат в съответния закон.
С представената Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР
–Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на групи в
сектор Пътна полиция
/ПП/ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Ловеч да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6
и т.7. Обжалваната заповед е издадена от началника на сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч в това му качество и е налице необходимата компетентност.
Поради изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е
посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за
мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК. В тази връзка твърденията на
оспорващият за немотивираност на акта се явяват неоснователни.
В
обжалваната заповед е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в
съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като
същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме, че е
издадена в предвидената в закона форма.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, които самостоятелно да съставляват основание за отмяна на акта. Следва
да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове,
а само същественото такова съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, поради което и като установи, че
липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е
съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при
издаването на акта, което в случая не е налице.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, в приложимата
към случая редакция / изменението в държавен вестник, бр. 77 от
При тази законова регламентация, към момента на издаване на
ЗППАМ по чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП, е достатъчно
установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, т.е. водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Такъв акт е съставен на Х. и
същият му е връчен. Надлежно е
издаден на водача талон за изследване № 0004770 /л.55/ с указание да се яви в
МБАЛ-Ловеч за изследване до тридесет минути от връчването на талона, връчен му
според отбелязаното в него в 14.25 мин., което няма данни да е изпълнено,
въпреки че мястото на проверката е недалеч от МБАЛ Ловеч. При това доводите на
оспорващият, че е бил в обективна невъзможност в рамките на 30 минути от
връчване на талона за изследване, да отиде до болницата и да си направи изследване
останаха недоказани.
В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е
приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид
административно наказание. Прилагането й цели ограничаване противоправното
поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето. Съдът приема, че за материалната
законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ е достатъчно органът да
докаже отказа на лицето да бъде изпробвано за установяване употреба на
наркотични вещества и техните аналози с техническо средство. В тази насока
релевантно доказателствено средство се явява съставения АУАН, който съгласно
чл.189 ал.2 ЗДвП, ако е редовно съставен, има доказателствена сила за
удостоверените в него факти до доказване на противното.
Управлението на МПС и отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози са релевантните факти, безспорно установени пред
настоящата инстанция със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с
осъществяването на които за административния орган, е възникнало задължението
да приложи принудителната административна мярка. В тази връзка твърденията на
оспорващият за необоснованост на акта се явяват неоснователни. При наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест
той действа при условията на обвързана компетентност.
За пълнота на изложението по приложеното
от оспорващият постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, следва да се изложат мотиви
относно действието на заповедта за прилагане на ПАМ по
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и действието на присъдата, респективно постановление
на прокурора с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание с правно основание чл.375 и сл. от НПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 375 от НПК когато прокурорът установи, че са налице
основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния
първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Тъй като управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози е източник на изключително висока степен
на опасност с оглед на целите на ЗДвП, законодателят в чл.172 ал.4 от същия закон, изрично е допуснал
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и табелите с
регистрационен номер, да бъдат иззети със съставянето на АУАН по смисъла на
чл.171 т.2а от ЗДвП, т.е. дори преди да се издаде актът за прилагане на
принудителната
мярка.
Както
се посочи по-горе в мотивите при
действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Адресат на заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е водачът на МПС. Нарушението на водача следва да е констатирано
със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2
от ЗДвП към цитирания релевантен момент има
обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на чл.171
ал.1, изречение
първо от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред
съда. В този смисъл е решение №
13739 от 14.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 348/2017г., VII о..
Принудителната административна мярка /ПАМ/ е с превантивен характер и има
за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не
е наказание. В този смисъл са необосновани
твърденията на оспорващият, че за едно и също нещо е наказан два пъти. Оспорената
заповед има самостоятелни правни последици, различни от съдебния или прокурорския
акт, с който се установява престъплението и се налага наказание, респективно се
отрича неговото извършване. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на наказание с правораздавателен акт от
съда, респективно оправдаването на дееца или прекратяване на наказателното
производство от прокурора. Всеки от тях обаче има различно предназначение и
самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато наказателното преследване е израз
на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на
съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност,
а още по-малко за наказателна такава.
Според
разпоредбата на чл.375 от НПК когато прокурорът установи, че са налице
основанията на чл.78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния
първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Видно от представеното от оспорващият Постановление
на лист 64 от делото на същият е повдигнато обвинение, затова че на
10.05.2019г. около 12.40 ч. на посоченото място в гр.Ловеч, управлява лек
автомобил **** с регистрационен номер ****, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед
№19-0906-000116 на началника на сектор ПП към ОДМВР Ловеч, представляващо
престъпление по чл.343в ал.3 вр. с ал.1 от НК. В конкретния случай решаващият
прокурор е приел, че са налице основанията на чл.78а от НК по отношение на
оспорващият и постановил приложеното Постановление с предложение пред
компетентния районен съд за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по ДП №281/2019г. на РУМВР Ловеч, по реда на чл.376
и сл. от НПК.
Описаното
в постановлението изпълнително деяние е за управление на лек автомобил **** с
регистрационен номер ****, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед
№19-0906-000116 на началника на сектор ПП към ОДМВР Ловеч, което е съставомерно по чл.343в ал.3 вр. с ал.1 от НК и не касае оспорената.
Законодателят
не изисква налагането на принудителната мярка да става след приключване на
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание, защото това би лишило мярката от смисъл.
Релевантният за приложението на чл.171 т. 1 б.
„б” от ЗДвП юридически факт не може да се счита опроверган с
прекратяване на наказателното производство или с освобождаване от наказателна
отговорност. Целта на приложената принудителната административна мярка с
превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание/ по
аргумент на чл. 12
и чл. 13 ЗАНН/.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече
от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването
на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативноопределения срок, принудителната административна мярка следва да се
счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано действието й.
Видно от оспорената
заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача,
но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за
административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на
мярката. Срокът на действие, е под прекратително условие - до
решаване на въпроса за отговорността. Издателят на заповедта не е определил
срок за прилагането ѝ, а съгласно закона е посочен максимално допустимият
срок за нейното приложение. Прекратяването на действието й
не е обусловено от преценката на органа, издал ЗПАМ, а се определя съобразно
това кога е решен въпроса за отговорността на водача.
Предходната ЗПАМ за лишаване на правоуправление, поради неплатени глоби е
неотносима към процесната, тъй като към момента на установяване заплащането на
глобите, свидетелството за правоуправление се връща на лицето и няма как
последствие да му се отнеме повторно. Двете принудителни административни мерки
касаят два различни състава на ЗДвП.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил
на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил
наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.
171 т.1 б.“б „ от ЗДвП, поради което подадената жалба, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Видно от приложената по делото
Справка за нарушител до момента на оспорващият е правоспособен шофьор от 2008
година, налагани са му освен процесната четири ЗППАМ - една през 2013г., две
през 2014 година, две през 2019 година, като три от тях са за нарушение на чл.5
ал.3 т.1б от ЗДвП, предвиждащо управление на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. При това твърденията му, че по-скоро е
набеден от полицаите, които многократно са го спирали са неоснователни. Не се
констатира и някакво негативно отношение спрямо него. В тази връзка са
събраните гласни доказателства, от които не се установява каквото и да било
негативно отношение при проверката.
При този изход на процеса
разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2,
предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, Административен
съд-Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.А.Х. с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0906-000202 от 10.05.2019 година, издадена от Началника на сектор Пътна полиция Ловеч към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч, с която на същият е наложена такава по чл.171 т.1 б. „б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: