Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 08.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №92/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение № 260012 от 06.04.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 219/2020г., Тетевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 0173/22.07.2020г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) Ловеч, с което на М.М.Б. с ЕГН ********* и адрес ***,
на основание чл.469, ал.1 и чл.472, ал.2 от Закона за ветеринарно-медицинската
дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение на чл.469, ал.1 от ЗВМД.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОДБХ Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 219/2020г. по описа на Тетевенски РС.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че след промяната в ЗВМД през 2018г.
съществуват две отделни процедури по вписване и по регистрация, като по чл.51
се осъществява вписване на животновъдния обект, а по чл.137 – регистрацията му.
Излагат се доводи по отношение собствеността на животните и неизпълненото
предписание на ветеринарномедицински контролен орган. Иска се отмяна на
решението на РС Тетевен и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез надлежно
упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата, моли да се отмени оспореното решение
и да се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 03.11.2019г. от
служител на ОДБХ Ловеч била извършена проверка в животновъден обект, находящ се
в с. Галата, общ. Тетевен, ул. „*, собственост
на М.М.Б.. В хода на проверката било установено, че обекта не е регистриран и
животните били без идентификация и нямало договор с ветеринарен лекар. Предвид
на това било издадено Предписание №3/20.11.2019г. да се регистрира
животновъдния обект по реда на чл.137 от ЗВМД, да се маркират животните и да се
сключи договор с ветеринарен лекар. Изпълнението на предписанието било
възложено на М.Б., която била посочена за собственик на животновъден обект № 5731-0345
и й бил даден срок за изпълнение до 01.03.2020г. Предписанието било оформено с
посочване на имена и длъжност на лице, свидетел на отказа за подписване на
предписанието. Няма данни по делото Предписание №3/20.11.2019г. на ОДБХ Ловеч
да е било връчено на М.Б.. В предписанието не е посочено, че подлежи на
обжалване, респективно пред кого и в какъв срок може да се обжалва. На
17.03.2020г. от ОДБХ Ловеч била извършена проверка, на която било установено,
че описаните в предписанието нарушения не са отстранени. На 13.03.2020г. на Б.
бил съставен АУАН №********** от същата дата, а на 22.07.2020г. било издадено и
обжалваното НП № 0713. Двата акта били съставени за неизпълнение на Предписание
№ 3/20.11.2019г. само за нерегистриране на животновъдния обект по реда на
чл.137 от ЗВМД. АУАН и НП били връчени на М.М.Б.. В графата за обяснения или
възражения в АУАН Б. вписала, че животните никога не са били нейни, а винаги са
били на В.И.. Няма данни по въззивното дело, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от нея
да е представено писмено възражение срещу така съставения й АУАН.
По делото било установено, че животновъден обект №
5731-0345 е записан със собственик М.М.Б. *** по подадено от нея заявление за
регистриране на ж.о. от 23.11.2007г., но това заявление не е представено от АНО,
тъй като не се намира при него, с оглед изтекъл срок за съхранение на архивни
документи, като е представен и одобрен от Държавния архив Акт за унищожаване.
Установено е, че на същия адрес с. Галата, общ. Тетевен, ул. * в системата е
вписван и друг животновъден обект, собственост на В.И., който в последствие е
бил дерегистриран.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити. За да отмени НП, решаващият съдебен състав, след
като анализирал приложимите към казуса правни норми в редакцията им от края на
2007г., приел, че в нормативната уредба и към онзи момент е съществувала
процедура за извършване на регистрация, свързана с подаване на заявление, за
каквото заявление има данни, че е подавано от Б.. Самата регистрация, както и
сега, е била свързана със съответни проверки от административния орган,
задължение, което се е съдържало в правните норми. Предвид на това съдът приел,
че Б. е регистрирала животновъден обект, след като обекта има и номер в системата
на БАБХ, поради което не е извършила вмененото й нарушение.
Настоящия съдебен състав намира, че постановеното от
въззивния съд съдебно решение е правилно по следните съображения:
Предмет на делото пред районния съд Тетевен е било НП №
0173/22.07.2020г. на Директора на ОДБХ Ловеч, с което на М.М.Б. е наложена
глоба за неизпълнение на Предписание №3/20.11.2019г., издадено от д-р К.Т., гл.
инспектор при ОДБХ Ловеч, в частта му за регистриране на животновъден обект по
реда на чл.137 от ЗВМД.
Съгласно чл.131, ал.1, т.1 от ЗВМД, когато при
извършване на проверки в обектите по чл.129, ал.1 контролните органи установят
нарушения, те дават указания, в които определят срокове за отстраняване на
нарушенията. Горната мярка се прилага чрез предписания (чл.131, ал.2, т.1 от
ЗВМД). Разпоредбата на ал.3 от чл.131 на ЗВМД императивно задължава
административния орган да връчи на собственика или ползвателя на обекта или на
негов представител екземпляр от акта по ал.2. Въпреки че това не е предвидено
изрично в закона, предписанията могат да се обжалват от заинтересованото лице
по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове.
В случая по делото няма данни предписанието да е било
връчено на Б., респективно на друго лице, упоменато в правната норма. Твърдения
за връчване на предписанието не са и ангажирани от АНО. От предписанието се
установява само, че същото е изготвено при отказ за подписването му от
задълженото лице. Отказът от подписване на предписанието е различен от отказ за
получаване на същото, а последната хипотеза не е установена от органа. За да
породи правно действие, административният акт (в конкретния случай –
предписание по чл.131, ал.2, т.1 от ЗВМД) следва да е връчен на своя адресат. Предвид
обстоятелството, че предписанието не е доведено до знанието на лицето, по
отношение на което е издадено – М.М.Б., то не е могло да породи и исканите с
него правни последици. Т.е. по отношение на Б. разпореденото с него задължение
не е започнало да тече, поради факта, че липсват доказателства последната да е
запозната с неговото съдържание. Правната норма на чл.131, ал.3 от ЗВМД не е
изпълнена, поради което срокът за изпълнение не е започнал да тече. Предвид на
това не е налице вмененото на лицето нарушение „неизпълнение на предписание”,
което води до незаконосъобразност на издаденото НП и на това основание, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон. От друга страна с невръчване на предписанието съществено е нарушено
правото на защита на Б.. Същата не е могла да упражни в пълен обем правото си
на защита, включително чрез обжалване на даденото й предписание.
На следващо място касационният състав споделя и
мотивите на въззивния съд, поради което същите не е необходимо да бъдат
повтаряни и към които настоящият състав
препраща в съответствие с чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. За пълнота във
връзка с възраженията в касационната жалба следва да се добави, че от АНО се
поддържа, че по чл.51 от ЗВМД се извършва само вписване на обект, а не
регистрация. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи на касатора. От
влизане в сила на ЗВМД (Обн. ДВ, бр. 87 от 2005г., в сила от 01.05.2006г.),
чл.51 от него не е боравил с понятието вписване.
Във всички негови редакции във времето текстът е предвиждал само и единствено регистрация на животновъдните обекти,
първоначално в НВМС, а в последствие в БАБХ. Още с първата редакция на чл.51 от
ЗВМД е въведено задължение на БАБХ (НВМС) да поддържа компютризирана информационна
система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Т.е.
от текста е видно, че така нареченото вписване се извършва само по отношение на
регистрираните обекти. В същото време административният орган поддържа, че
животновъдния обект има номер – 5731 0345, като за регистрация на обекта от М.Б.
е подадено заявление, което не се съхранява. Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните
обекти и възможностите за достъп до информацията по ал.3 се уреждат с наредба
на министъра на земеделието и храните. Т.е. самата регистрация на обект е
трябвало да се извърши в съответствие с приета от Министъра на земеделието и
храните Наредба. Отделно от това в самия закон от приемането му е съществувал
ред (по чл.137 от ЗВМД) за регистрация, аналогичен на днес действащия законов
ред. Въвеждането на изискването за регистрация на животновъдните обекти по реда
на чл.137 е въведено с ДВ, бр. 17 от 2018г., в сила от 23.02.2018г. От прегледа
на нормите е видно, че от влизане на закона е съществувал нормативно
регламентиран ред на регистрация. Както бе изложено по-горе, чл.51 винаги е
предвиждал само и единствено регистрация, а редът за тази регистрация е бил
регламентиран в закона или подзаконов нормативен акт.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд Ловеч намира, че доводите в
касационната жалба не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
отменителни основания не са налице.
По горните съображения настоящият състав намира за
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а оспореното решение на Тетевенски
районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012 от 06.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 219/2020г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.