РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Девня, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г. В. Г., ЕГН: ********** от гр. В., ж. к. „В.”№**, вх.
*, ет. *, ап.**, чрез процесуален представител адв. И. Г. срещу Наказателно
постановление №7611, издадено на 04.03.2022 г. от Началник на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с
което за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата /ЗП/ вр.
чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, на основание чл. 53 ал. 1 от
ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3
000 лева.
Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в същото не е посочено
мястото на извършване на нарушението, а само маршрут на движение на
процесното ППС, който е и грешен, тъй като посоката на движение на ППС
не е била тази, отразена в АУАН, съответно в НП. Твърди, че измервателното
средство, с което е установено осовото претоварване е негодно, тъй като се
1
състои само от две платформи, а процесното МПС е с оси. Счита, че
описаното в АУАН и НП нарушение съответства на нормата на чл. 177 ал. 3
от ЗДвП, а не на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „б” от ЗП, при което въззивникът е
санкциониран неправилно. На тези основания претендира цялостна отмяна на
издаденото срещу него наказателно постановление. Претендира разноски.
В с.з. въззивникът редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Варна, ТО – Девня, уведомени редовно за с.з.
не изпращат представител за участие в с.з.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.02.2022 г., в 13, 37 часа въззивникът, като водач на ППС с пет
оси марка „М.“, модел „А.” с рег. № ******* и полуремарке с три оси с рег. №
***** осъществявал движение по I - 2, км 177, в посока гр. Девня – гр. Варна,
обл. Варна. По същото време той бил спрян за проверка от служители на
Дирекция „АРОК“, АПИ гр. София в състав свидетелите Т. Н. М. и Й.н И. Ц..
Било извършено замерване на управляваното от въззивника ППС с ролетка и
ел. везна CAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка, при което е установено, че се
надвишават нормите на Наредба №11, както следва:
1. Натоварване на задвидваща втора ос на ППС 14, 320 т. при максимално
допустимо натоварване съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а” от Наредбата – 11,
5 т.;
2. При измерено разстояние между осите 1, 40 м. установено осово
натоварване на тройната ос на полуремаркето 26, 260 т., при
максимално допустимо натоварване съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б” от
горецитираната Наредба - 24 т.
Тъй като водачът не представил надлежно издадено разрешение за
движение на тежко пътно превозно средство контролните органи приели, че
той е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му съставили АУАН №0008957/07.02.2022
г., който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт
било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, с което АНО наложил на въззивника санкция в размер към
2
средния в посока към максималния.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания
на свидетелите М. и Ц.. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
добросъвестно дадени от лица под страх от наказателна отговорност за
непосредствено възприети от тях факти по време на изпълнение на
служебните им задължения. В тяхна подкрепа са и приобщението по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени към АНП и представени в
с. з. - разпечатка от електронна везна; товарителница, протокол за проведено
обучение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, заявление за
проверка, ръководство на потребителя, сертификат за съответствие, заповеди.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11-
1232/28.10.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Описаната в АУАН и НП посоката на движение на
ППС гр. Девня – гр. Варна съответства на посочената в жалбата – „в посока
гр. Варна”. Доказателства, че посоката на движение на автомобила не е била
тази, отразена в двата акта по делото не са ангажирани, поради което съдът
приема възражението на въззивника, наведено в тази връзка за голословно.
3
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
По делото е повдигнат въпроса за годността на ел. везната, с която е
извършено измерването. От представените от АНО по искане на съда
писмени доказателства се установява единствено, че електронна везна
модел CAPTELS ORA 10 №784 е одобрена, като тип средство за измерване
от ДАМТН, като срока на валидност на това одобряване е до 27.03.2016 г.,
както и че 16.04.2021 г. е подадено заявление за периодичната й проверка
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен надзор. Дали тази проверка е преминала успешно и какъв е
срока на нейната валидност доказателства не са представени, при което не
може да се приеме за безспорно установено, че измервателния уред е бил
технически изправен към момента на проверката, осъществена на 07.02.2022
г.
Въззивникът не оспорва, че е допуснал описаното в АУАН
нарушение, но оспорва неговата правна квалификация, като счита, че същото
следва да се квалифицира не като нарушение по ЗП, а като такова по чл. 177
ал. 3 от ЗДвП.
Анализът на съдебната практика показва, че е налице противоречие
в становищата на съдилищата в страната по този въпрос. Настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а” от ЗП /по който
член е ангажирана административно – наказателната отговорност на
въззивника/ за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за
републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за
общинските пътища. Определение за специално ползване на пътищата е
дадено в §1 т.8 от ДР на ЗП. Санкцията за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а”
от ЗП е в чл. 53 ал. 1 т. 2 /за физически лица/ и в чл. 54 от ЗП /за юридически
лица и еднолични търговци.
В ЗдвП се съдържат аналогични разпоредби, въвеждащи забрана за
движение по пътищата на извънгабаритни и тежки МПС, надвишаващи
нормите за размери, маса и натоварване на ос, определени в Наредба №11, а
именно чл. 139 ал. 1 т. 1 и санкционната норма на чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
4
За да се вземе решение за правилният приложим материално правен
закон следва да се извърши тълкуване на двете разпоредби.
Санкционните разпоредби на чл. 53 и чл. 54 от ЗП използват
изразите „физическите лица“, „юридическите лица“ и „едноличните
търговци“, когато описват субектите на административно -наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДвП използва израза „който
управлява“. Това показва, че във всички случаи настоящото деяние попада в
приложното поле на чл. 177 от ЗДвП, защото жалбоподателят е управлявал
МПС, за което е установено, че е извънгабаритно. Това, което отличава
предмета на двете разпоредби според настоящия съдебен състав е адресата на
дължимото поведение от една страна, вида на ППС /до 45 т./ и установеното
претоварване /до 30 % над максимално допустимото/.
На първо място: административно - наказателната отговорност е
санкция за непрестиране на определено дължимо поведение. И именно
определянето на това дължимо поведение и определянето на адресата на
дължимото поведение във всеки от двата случая ще покаже приложимия
материален закон. ЗЗвП определя задължителното поведение на всички
участници в движението по пътищата – водачи на моторни и др. ППС,
пешеходци, водачите на животни или стада, които преминават по пътищата и
др. Затова разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП засяга единствено и само
дължимото поведение на водача на МПС, което е извънгабаритно – той не
трябва да го управлява по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие. При неспазване на това дължимо поведение – санкцията е по чл. 177
ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Закона за пътищата урежда отношенията по собствеността,
ползването, управлението и стопанисването на пътищата. Разпоредбата на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП урежда дължимото поведение на ползвателите на
пътищата, а именно – превозвачите на извънгабаритни превозни средства.
Превозвачът е този, който трябва да плати такса или да поиска издаване на
разрешение, ако превозното средство е извънгабаритно. Той е този, който
трябва да снабди водачът с всички документи за извънгабаритния товар и да
следи за съответствие на действителните габарити на товара и МПС с тези,
описани в разрешителното - чл. 11 т. 1 и т. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Следователно и
той трябва да носи отговорността по чл. 53, респ. чл. 54 от ЗП. Да се приеме
обратното, че водачът също може да бъде наказан по ЗП означава да се
5
приеме, че е възможно водачът на МПС да бъде наказан по две алтернативни
разпоредби за едно и също нещо. Или да се приеме, че носи вина за чуждо
незаконосъобразно поведение – наказан е за това, че работодателят му не е
платил таксата за превоз на извънгабаритни товари. Водачът наистина има
вина, но тя е свързана с неговите задължения като водач на МПС, а не на
задълженията му по заплащане на такса или снабдяване с разрешително.
Защото превозвачът е този, който трябва да плати таксата и да се снабди с
разрешително, което да предаде на водача, а водачът има единствено
задължението да откаже да управлява МПС, което е извънгабаритно и за
което не му е предоставен документ за платена такса или разрешително. И
именно, защото не е сторил това, а е управлявал ППС, превишаващо
максимално допустимите норми той отговаря като водач, по ЗДвП и
отговорността му е по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП.
За прецизност е необходимо да се спомене още, че няма начин да се
приеме, че водачът е извършил нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП вр. с
чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /както е отразено в АУАН и НП/. Първата
разпоредба е бланкетна. Тя предвижда забрана за движение на
извънгабаритни ППС без разрешение. Кои средства са извънгабаритни обаче
казват нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Затова нарушението на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.
„а” от ЗП трябва да се обвърже с тази разпоредба от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
която определя конкретното ППС като извънгабаритно. В случая това е
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 5 . „в” от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а не тази на чл. 37 ал. 1 т. 1
от ЗП, която единствено урежда правомощията на органите на Агенция
“Пътна инфраструктура” да съставят АУАН за такива нарушения. Със същата
разпоредба е дадено същото правомощие и на органите на МВР и на органите
на Агенция „Митници“, когато установят движение на ППС без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14 ал. 3.
Анализът на последната цитирана разпоредба отново сочи на разграничение
между двете нарушения, като тук критерият е вида на ППС – тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, каквото е
процесното ППС, предвид установеното претоварване на осите на ППС и
полуремаркето. В такива случаи извънгабаритното ППС може да се движи по
6
пътищата след заплащане само на дължимата такса, но не и на разрешително,
издадено по установения в Наредбата ред. /В този смисъл е практиката на част
от съдилищата, които приемат, че размерите, масата и натоварването на ос на
ППС са определящи за правното основание, ангажиращо отговорността на
водача, в това число и цитираните в писмената защита съдебни решения на
АС в страната/.
На последно място, съдът ще отбележи, че в обжалваното НП не е
посочена конкретната точка на санкционната норма на чл. 53 от ЗП, по която
се налага наказанието. Посочено е само чл. 53 ал. 1 от ЗП, а тази алинея
съдържа шест точки, като някои от тях имат и подточки.
По горните съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаканосъобразно, тъй като административно -
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон и е наложил
наказание на жалбоподателя по чл. чл. 53 ал. 1 /т. 2/ от ЗП за нарушение на
чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП, вместо по чл. 177 ал. 3 Т. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, поради което и същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото претенцията на въззивника за заплащане
на направените от него разноски е основателна. С представения договор за
правна защита и съдействие №33/14.03.2022 г. се доказват реално извършени
такива в размер на 440 лева за заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение в брой, които съгласно нормата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН
следва да бъдат присъдени в тежест на АНО – АПИ в пълен размер, предвид
липсата на възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7611, издадено на
04.03.2022 г. от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Г. В. Г., ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1
т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 от ЗП на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 3 000 лева.
7
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., ЕГН: ********** от гр. В., ж. к. „В.”№**, вх.*, ет. *,
ап. ** сумата от 440 лева /четиристотин и четиридесет лв., 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8