№ 349
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110113175 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК, заявен от АЛ. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.София, общ.Столична, ж.к. „****“ 250, вх.В, ет.5, ап.1, против „****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“****“
№139, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя **** иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на „****" ООД, ЕИК ****, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ следните суми:
- Сумата в общ размер на 25794,76лв., която е сбор от 24725,84лв.,
представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на
„касиер- обменно гише“ работно място и 1068,92лв. разноски по
гражданското дело, обективирани в изпълнителен лист от 08.03.2012г.,
издаден въз основа на влязло в з.с. Решение №168 от 14.07.2011г.,
постановено по гр.д. №20435/2010г. по описа на ВРС и посочена в ПДИ с изх.
№7644/15.03.2021г. по изпълнително дело №****/2021 г. по описа на СИС -
Варна като неолихвяема сума;
- Евентуални суми, представляващи мораторна лихва за периода след
падежа на задължението - респ. евентуални суми, представляващи претенции
за законна лихва върху главницата, както и суми за такси и разноски по ИД
1
№****/2021г. по описа на СИС - Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че Въз основа на
влязло в з.с. Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.
№20435/2010г. по описа на ВРС, ответникът „****" ООД се е снабдил с ИЛ от
08.03.2012г. срещу АЛ. Д. Д., по силата на който ищецът е осъден да заплати
сумата в общ размер на 24 725,84лв., представляваща стойността на липси от
повереното му в качеството на „касиер- обменно гише" работно място и
1068,92лв. разноски по делото. Твърди, че през м.март 2021г. от настоящия си
работодател - „Иберо фууд груп" ЕООД узнал, че са получили запорно
съобщение от СИС - Варна, по силата на което и въз основа на образувано ИД
№**** от 2021г. ми е наложен запор на трудовото възнаграждение за сумата
от 28 172,39лв., сочена като общо задължение по горепосоченото
изпълнително дело към дата 03.02.2021г. Твърди, че през м.април 2021г.
получил, чрез адв.пълномощник ПДИ по изпълнителното дело, с приложен
към същата изпълнителен лист, подробно посочен по-горе.
Приема, че към датата на образуване на ИД №**** от 2021 г. по описа
на СИС- Варна е изтекла 5-годишна погасителна давност в негова полза, на
която се позовава и твърди, че не дължи изпълнение на задължението си по
процесния ИЛ. Твърди, че при извършена справка в СИС - Варна установил,
че ответното дружество е образувало по същия ИЛ на дата 04.12.2017г.
изпълнително дело №9168/2017г., което е прекратено на 14.10.2020г. на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че към датата на образуване на
изпълнително дело №9168/2017г са изтекли 5г., 7 месеца и 10 дни от датата
на издаване на горецитирания ИЛ, поради което се позовава на изтекла
погасителна давност като заявява, че не дължи изпълнение по процесния
изпълнителен лист още към датата на първоначалното образуване на това ИД.
Освен това твърди, че цитирания по-горе изпълнителен лист е нищожен, тъй
като при справка в архива на ВРС по гр.д. 20435/2010 г. установил, че по
същото е издаден по-ранен изпълнителен лист - от 18.08.2011г., като
издаденият първи ИЛ от 18.08.2011г. не е обезсилен, нито е имало основание
да бъде издаван втори такъв на 08.03.2012г. Приема, че поради нищожност на
ИЛ, по които е образувано ИД №**** от 2021г. по описа на СИС-Варна,
същото се явява образувано без надлежен изпълнителен титул и следва да
бъде прекратено, а определения по него дълг да се определи като недължим.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че между
страните е водено гражданско дело №20435/2010г. по описа на Районен съд-
Варна. Същото е приключило с влязло в сила Решение №3168/14.07.2011г, с
което ищеца в настоящото производство е бил осъден да заплати на ответното
дружество „****“ ООД сумата от общо 24725.84лв, представляваща стойност
на липси от поверенето му на „касиер обменно гише“, ведно с разноските в
размер на 1068.92лв. Въз основа на същото решение е издаден и ИЛ от
18.08.2011г. На 23.08.2011г. по молба на представляващия „****“ ООД е
образуавано ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808, срещу АЛ. Д.
Д., като е приложен горепосочения ИЛ. В хода на това изпълнително
производство са извършени и редица действия - на 30.08.2011г е било
изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена
справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та
собственост на длъжника. На същата дата е била и изготвена покана за
доброволно изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на
24.10.2011г. е било залепено уведомление на адреса на длъжника. Твърди се,
че на 22.02.2012г. след подадена от ответника молба, изпълнителното дело е
прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. му бил върнат поради
допусната в него фактическа грешка, а именно - че същият е бил издаден в
полза не на взискателя „****“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д.. Твърди, че
именно поради тази причина изпълнителният лист от 18.08.2011г. е обезсилен
и е издаден нов такъв от 08.03.2012г., в който тази грешка е коригирана и
изпълнителният лист е издаден в полза на взискателя „****“ ООД. Изтъква,
че двата изпълнителни листа са напълно идентични, с разликата, че по първия
е допусната техническа грешка и е бил издаден в полза на длъжника. Оспорва
твърдението за свое бездействие, като изтъква, че е имало образувано
изпълнително дело №1363/2011 по описа на ЧСИ ****, което впоследствие е
прекратено, заради първия ИЛ.
Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност. Изтъква, че след
постановяване на решение по гр.д. №20435/2010г. „****“ ООД образува
изпълнително дело, като до 26.06.2015г. е действало Постановление №3 на
Пленума на ВС от 1980г. съгласно което погасителна давност не тече по
изпълнителни дела. Едва с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по
тълкувателно дело №3 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е обявено, че
3
горепосоченото Постановление на Пленума на Върховният съд е загубило
сила, т.е. до 26.06.2015 е действало именно то. Ето защо приема, че към
момента на образуване на ИД №9168/2017г. са били изминали 2 години, 5
месеца и 8 дни от момента, в който е започнала да тече погасителната
давност, а не както е посочено в исковата молба - 5 години, 7 месеца и 10 дни,
поради което към датата на образуване на изпълнителното дело
погасителната давност не е изтекла и счита исковата претенция на ищеца за
неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: изпл.лист по гр.д. № 20435/2010 г. от 08.03.2012г.,
покана за доброволно изпълнение изх.№ 7644/15.03.2021 г., изпл.лист по гр.д.
№ 20435/2010 г. от 18.08.2011 г., запорно съобщение изх.№3267/03.02.2021 г.;
доказателства в заверен вид: изп.д.№ 1363/2011 г. на ЧСИ **** рег.№ 808
което включва молба до ЧСИ **** с вх.№ 08629/23.08.2011 г., изп.лист от
18.08.2011 г., вносна бележка от 23.08.2011 г., уведомление по ДОПК изх.№
12461/30.08.2011 г., справка за трудови договори изх.№ 12462/30.08.2011 г.,
искане справка за МПС изх.№ 12464/30.08.2011 г., известие за доставяне от
02.09.2011 г., известие за доставяне от 14.09.2011 г., платежно нареждане от
13.09.2011 г., и между банков превод от същата дата, писмо от НАП изх.
№030331100149312/03.09.2011 г., известие за доставка от 16.09.2011 г.,
фактура № 1691 от 23.08.2011 г., сметки № 1691 от 23.08.2011 г. – 3 броя,
покана за доброволно изпълнение изх. № 12463/30.08.2011 г., изп.лист по
гр.д. № 20435/2010 г., покана за доброволно изпълнение изх.№
12463/30.08.2011 г., писмо до ЧСИ **** вх.№ 10016/06.10.2011 г., искане за
справка за МПС изх.№12464/30.08.2011 г., удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки от 20.09.2011 г., съобщение от
КЧСИ изх.22771/27.12.2011 г., молба до ЧСИ **** вх.№ 4448/22.02.2012 г.,
съобщение от КЧСИ изх.№ 22771/27.12.2011 г., известие за доставка от
26.01.2012 г., заявление за запознаване с изп.д. № 1363/2011 г., пълномощно
от 26.10.2021 г., заявление по ИД № 1363/2011 г., пълномощно от 08.11.2021
г., вносна бележка от 09.11.2021 г.; изп.д. № **** по описа на СИС,
4
съдържащо – 30 листа; удостоверение изх.№1411/13.01.2022 г. издадено от
СИС при РС Варна и удостоверение изх.№1413/13.01.2022 г. издадено от
СИС при РС Варна.
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязло в
законна сила Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.
№20435/2010г. по описа на ВРС ищецът е осъден да заплати на отвеното
дружество сумата в общ размер на 24 725,84лв., представляваща стойността
на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише" работно
място и 1068,92лв. разноски по делото.
В проведено ос.з. съдът е приел за безспорно между страните, на
04.12.2017 г. е образувано ИД № 9168/2017 г. по описа на СИС Варна, със
страни взискател „****“ ООД и длъжник АЛ. Д. Д..
От приложените писмени доказателства се установява, че на
23.08.2011г. по молба на представляващия „****“ ООД е образуавано ИД №
1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808, срещу АЛ. Д. Д., като е
приложен горепосочения ИЛ. В хода на изпълнителното производство са
извършени и редица действия - на 30.08.2011г е било изготвено уведомление
по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена справка за трудови
договори, както и искане за справка за МПС-та собственост на длъжника.
Изготвена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена и
поради тази причина на 24.10.2011г. е било залепено уведомление на адреса
на длъжника. На 22.02.2012г. след подадена от ответника молба,
изпълнителното дело е прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. му
бил върнат поради допусната в него фактическа грешка, а именно - че същият
е бил издаден в полза не на взискателя „****“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д..
След обезсилване от страна на ВРС на първоначално издадения и
впоследствие върнат от ответника в настоящото производство изпълнителен
лист, въз основа на Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.
№20435/2010г. по описа на ВРС, ответникът „****" ООД се е снабдил с нов
изпълнителен лист от 08.03.2012г. срещу АЛ. Д. Д..
На 04.12.2017г. по молба на ответното дружество и въз основа на
издадения изпълнителен лист от 08.03.2012г. е образувано изпълнително дело
№ 9168/2017 г. по описа на СИС Варна, със страни взискател „****“ ООД и
длъжник АЛ. Д. Д..
5
Установява се, че на 14.10.2020г. изпълнително дело № 9168/2017 г. по
описа на СИС Варна е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От представените писмени доказателства се установява, че на
03.02.2021г. е образувано изпълнително дело №**** по описа СИС при ВРС
за 2021г., по което е наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца,
както и и му е връчена покана за доброволно изпълнение.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради
перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От приложените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че
6
въз основа на издаден във връзка с влязло в законна сила Решение №168 от
14.07.2011г., постановено по гр.д. №20435/2010г. по описа на ВРС
изпълнителен лист, на 23.08.2011г. по молба на представляващия „****“ ООД
е образуавано ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808, срещу АЛ.
Д. Д., като е приложен горепосочения ИЛ. В хода на изпълнителното
производство са извършени и редица действия - на 30.08.2011г е било
изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена
справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та
собственост на длъжника. Изготвена покана за доброволно изпълнение, която
не е била получена и поради тази причина на 24.10.2011г. е било залепено
уведомление на адреса на длъжника.
Предвид установена фактическа грешка, допусната от районен съд
Варна при издаване на изпълнителния лист, касаеща погрешно изписване на
лицето в чията полза са издава ИЛ, като вместо настоящия ответник е бил
вписан ищецът, на 22.02.2012г. ответното дружество/взискател/ подава до
ЧСИ молба да му бъде върнат ИЛ, поради допусната в такста му грешка.
Съдът приема за безспорно между страните, че изпълнителното дело е
прекратено на 22.02.2012г., а изпълнителният лист от 18.08.2011г. бил върнат
на ответното дружество, което от своя страна го върнало във ВРС с молба за
поправка на допусната грешка. ВРС обезсилва издадения ИЛ и издава нов на
08.03.2012г.
Безспорно е, че въз основа на този ИЛ от 08.03.2012г., на 04.12.2017г. по
молба на ответното дружество е образувано изпълнително дело №9168/2017 г.
по описа на СИС Варна, със страни взискател „****“ ООД и длъжник АЛ. Д.
Д..
Безспорно е между страните, че изпълнително дело № 9168/2017 г. по
описа на СИС Варна е прекратено на 14.10.2020г. от съдебния изпълнител на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Не е спорно и се установява от приложеното изпълнително дело
№7022/2021г. по описа на СИС при ВРС, че на 03.02.2021г. по молба на
ответното дружество и след представяне на ИЛ от 08.03.2012г. е образувано
изпълнително дело №7022/2021г. по описа на СИС при ВРС. В молбата са
посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи за събиране на
вземането и в частност запор на трудово възнаграждение и спарвка за
7
наличие на банкови сметки.
На 15.03.2021 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение.
По молба на ищеца, с Определение №6293/14.10.2021г. по настоящото
гр.дело №13175/2021г. по описа на ВРС е допуснато обезпечение на
предявения иск, като е спряно изпълнението по изп.д. дело №****/2021 г. по
описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Варна, при условие,
че ищецът представи парична гаранция в размер на 2574 лв.
Съдът намира за неоснователно твърдението ищеца за нищожност на
издадения от ВРС изпълнителен лист от 08.03.2012г. по гр.дело
№20435/2010г., т.к. първоначално издадения ИЛ от 18.08.2011г. е обезсилен,
поради допусната в него фактическа грешка.
Погасителната давност е период от време, определен от закона, през
който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това
начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за
задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението,
позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез
възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като
облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността
си да бъде защитавано и принудително осъществявано.
По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен
давностен срок съгласно, поради липсата на предвиден в закона друг
давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва от датата, на която е поискано или предприето валидно
изпълнително действие, реализиращо съответния изпълнителен способ-
независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или се
реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като не са изпълнителни действия и не прекъсват
погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и
проучване имущественото състояние на длъжника, назначаването на
експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло
в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна
на основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл. 426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
8
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Самото издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното
производство, но не представлява действие на принудителното изпълнение,
тъй като последното пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото
е и искането на взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко
насочено към имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на
съдебно признатото на взискателя право. С издаването на изпълнителен лист
съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване
на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е
издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да
признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното
право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване.
Предприемането на действия по принудително изпълнение започва след
подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и
ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен начин/начини
на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния изпълнител по
реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК в
изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е дадено
задължително за съдилищата разяснение, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се
посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
9
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В
тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези изпълнителни
действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като
изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства и
извършена служебна справка в деловодната система на ВРС се установява, че
Решение № 3168/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 20435/2010г. по описа
на Районен съд Варна, с което ищецът е осъден да заплати на ответната
страна процесната сума, е влязло в сила на 14.07.2011 год., от която дата
сумата е станала изискуема и давностния срок е започнал да тече (чл. 114, ал.
1 ЗЗД) и е следвало да изтече на 14.07.2016 г. Изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изп. Дело №9168/2017г. е издаден на
08.03.2012г., но всъщност макар и издаден втори поред по същото гражданско
производство, той представлява поправка и заменя първоначално издадения.
Поради това не следва да бъде разглеждан и приеман като документ,
удостоверяващ самостоятелно и по-различно от първия ИЛ изпълнително
основание. Съгласно Постановление №3 на Пленума на ВС от 1980г., с
образуването на ИД №1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808 са спрели
давностните срокове, които са започнали да текат отново след прекратяването
на това изпълнително производство, т.е. от 22.02.2012г., когато ИД
№1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808 е прекратено. От този момент
тече нова погасителната 5-годишна давност, която не е в колизия с
10
Постановление №3 на Пленума на ВС от 1980г., доколкото не е било налице
образувано и висящо изпълнително производство. Тази давност за
принудително събиране на вземането е изтекла на 22.02.2017г.
По делото не са изложени твърдения и представени доказателства за
настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на
давността, поради което съдът намира, че след 22.02.2017г., правото на
принудително осъществяване на паричното вземане също е отпаднало и
предявения иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, съгласно
представения списък но чл.80 ГПК, а именно за заплатени държавна такса и
такси за удостоверения в общ размер от 1052,53 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АЛ. Д. Д., ЕГН:**********, с
постоянен адрес гр.София, общ.Столична, ж.к. „****“ 250, вх.В, ет.5, ап.1, НЕ
ДЪЛЖИ на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“****“ №139, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя
**** следните суми:
- Сумата в общ размер на 25794,76лв., която е сбор от 24725,84лв.,
представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на
„касиер- обменно гише“ работно място и 1068,92лв. разноски по
гражданското дело, обективирани в изпълнителен лист от 08.03.2012г.,
издаден въз основа на влязло в з.с. Решение №168 от 14.07.2011г.,
постановено по гр.д. №20435/2010г. по описа на ВРС и посочена в ПДИ с изх.
№7644/15.03.2021г. по изпълнително дело №****/2021 г. по описа на СИС -
Варна като неолихвяема сума, законна лихва върху главницата, както и такси
и разноски по ИД №****/2021г. по описа на СИС - Варна, поради погасяване
на вземането на „****“ ООД, ЕИК **** по давност, на осн.чл.124, вр.чл.439
ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“****“ №139, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от
11
управителя ****, да заплати на АЛ. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, общ.Столична, ж.к. „****“ 250, вх.В, ет.5, ап.1, сумата от 1052,53
лв., разноски в производството, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12