№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 5136 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 430765/15.06.2018г.,
постановено по гр. д. № 55085/2017г., Софийски районен съд (СРС) е осъдил „Ч.Р.Б.“
АД да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 490лв., представляваща регресно
вземане по щета № **********/1230-16, ведно със законната лихва от 10.08.2017г.
до окончателно изплащане на вземането. С Решение № 60462/09.03.2019г.,
постановено по същото дело, влязло в сила на 09.04.2019г., СРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 15.06.2018г., като е
отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдената сума от 490лв. до
пълния предявен размер от 774лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения осъдителен
иск. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради необосновани изводи на първоинстанционния съд за доказаност на всички
предпоставки от фактическия състав на претендираното право, както и поради
допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че ответникът като юридическо лице не
може да носи вина, а по делото не е доказано да са осъществени виновни
противоправни действия от негови служители. Твърди се, че районният съд не е
обсъдил и анализирал събраните по делото свидетелски показания. Съобразно изложеното се
моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия ищец, в който се посочва, че постановеното
решение е правилно. Поддържа се, че ответното дружество носи отговорност при
отклонение от допустимите показатели на ел. енергия и претърпените вследствие
на това вреди. Твърди се, че въззивникът не е спазил нормативната уредба,
регламентираща дейността му, поради което вина за претърпените вреди имат
лицата, на които е възложил поддръжката на електрическата мрежа. Моли се за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.
В частта, с която е отхвърлен предявения иск, решението,
като необжалвано, е влязло в сила.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната
част, а по същество
е правилно по следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което
възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ изрично е предвидено, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, когато са налице основанията за нея.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД
за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;
2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг.
чл. 269, изр. 2 ГПК и въззивният съд дължи произнасяне само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба. Спорът пред настоящата съдебна
инстанция, въведен чрез релевираните оплаквания във въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали е установено виновното поведение на
служители към ответното дружество и причинно-следствената връзка между това
поведение и настъпилите вредоносни последици.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява,
че на 27.12.2016г., рано сутринта, е било прекъснато електрозахранването на
сградата, находяща се в гр. София, кв. Павлово, ул. „*****, която е била предмет
на имуществено застраховане при ищеца, заедно с намиращите се в нея ел. уреди. От
показанията на свидетеля А., който е служител на въззивника, се установява, че
след инцидента е посетил адреса и е констатирал липса на нулев проводник на
захранването на абоната, което води до завишаване на напрежението. След това от
свидетеля са предприети действия, с които е възстановено захранването. В
частта, в която свидетелят посочва евентуални причини за аварията, като изкопни
работи от трети лица или претоварване на кабел, показанията не следва да се вземат
предвид, тъй като не представляват конкретно настъпили и възприети от свидетеля
обстоятелства, а предположения.
От показанията на свидетеля Г.също се установява, че на посочената дата и
място е настъпил твърдения инцидент, довел до прекъсване на
електрозахранването. Съдът счита, че лицето е било пряк очевидец на събитията и
показанията му кореспондират с останалия доказателствен материал по делото,
поради което ги приема за достоверни.
От ангажираните писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че вследствие на
инцидента са изгорели електрически уреди на стойност 490лв. С писмо от
17.07.2017г. ответното дружество е признало, че на 27.12.2016г. на ул. „********е
имало смущения на електрозахранването, поради повреден нулев проводник на
захранващ кабел, но е посочило, че няма вина за това. В т. 2 от експертното
заключение, вещото лице е посочило като причина за увреждането на процесните
уреди именно недопустимото високо напрежение, на което са били подложени.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита крайния
извод на първоинтстанционния съд за правилен.
В чл. 69 ЗЕ са регламентирани задълженията на енергийните предприятия,
каквото е и ответното дружество съгласно легалната дефиниция в §24 ЗЕ, да
извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на този закон
и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването,
включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в
енергетиката, непрекъснатостта и
качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното
използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота,
здравето и собствеността на гражданите. Съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ
за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа,
операторът на електроразпределителната мрежа осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия и поддържане
на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните
мрежи в съответствие с техническите изисквания. В §34б, б. А) ЗЕ е дадено
легално определение на понятието оператор
на електроразпределителна мрежа, като е посочено, че това е лице, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна
мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието и на дадена
територия и за взаимовръзките и с други мрежи, както и за осигуряването в
дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за
разпределяне на електрическа енергия. По делото не е спорно, че ответникът е
оператор на електроразпределителна мрежа, поради което посочените задължения го
обвързват изцяло.
При тази приложима в случая нормативна уредба, въззивният съд приема, че ответното
дружество не е изпълнило законовите си задължения да поддържа непрекъсната и
качествена електрическата енергия и да поддържа електроразпределителната мрежа,
обектите и съоръженията в съответствие със законовите изисквания, поради което
носи отговорност за настъпилите вреди вследствие на това неизпълнение.
Доколкото въззивникът е юридическо лице, той отговаря за непозволено увреждане
на основание чл. 49 ЗЗД (т. 1 от ППВС № 7/1959г.), т. е. за вредите, причинени
от бездействието на своите служители да изпълнят горепосочените нормативни
задължения. Неизпълнението на задължението за осигуряване на нужното качество
на предоставената електрическа енергия чрез подаване на напрежение над пределно
допустимите стойности представлява противоправно поведение, което е довело като
резултат до настъпване на процесните вреди – пълна негодност на ел. уреди да се
използват според тяхното предназначение. При установяване на всички обективни
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, субективният елемент
- вината на служителите, се презумира – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение твърденията на
жалбоподателя за евентуално неправомерно поведение на трети, неучаставащи по
делото лица, изразяващо се в прекъсване на нулевия проводник чрез изкопни
дейности, съдът намира, че не са подкрепени от никакви доказателства, поради
което не могат да се приемат за обективно осъществени.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Във въззивната жалба
не е направено оплакване относно извършеното плащане от страна на
застрахователя в полза на застрахованото лице, поради което въззивният съд не
следва да ревизира фактическите изводи на районния съд относно това
обстоятелство. С извършеното плащане ищецът е встъпил в правата на увреденото
лице срещу ответника.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право на претендираните и
доказани във въззивното производство разноски, които са в размер на 360лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък и договор
за правна защита и съдействие.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430765 от 15.06.2018г., постановено по гр. д. № 55085/2017г., Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 74-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК: ********, с адрес: гр. София, пл. „********, сумата от 360лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В необжалваната част
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.