МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3846/ 2019Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е образувано въз
основа на внесен от Прокуратура-Варна
обвинителен акт против М.Г.Х. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК .
В съдебно
заседание прокурорът поддържа
обвинението и по същество пледира за минимално наказание.
В съдебно заседание подс. Х.
признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях, при дадената му последна дума моли за наказание пробация. Същото искане прави и неговият защитник.
С оглед на събраните по
делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М.Г.Х. и св. Ж.А.Х. от съвместното
си съжителство имали две деца - Г.М.Г., роден на *** г. и Е.М.Г., родена на *** г. От месец
януари, 2015 г. родителите били във фактическа раздяла и грижите за отглеждането на
децата полагала тяхната майка - Ж.А.Х.. С решение № 3151 от 05.08.2016 г.,
по гр. д. № 16606/2015 по описа на PC -Варна, влязло в сила на 08.12.2016 г., М.Г.Х. бил осъден
да заплаща в полза на децата си Г.М.Г. и Е.М.Г., чрез тяхната майка и законен
представител Ж.А.Х., месечна издръжка в размер на 170.00 лева за Г.М.Г. и
месечна издръжка в размер на 140.00 лева за Е.М.Г., или общо 310.00 лева месечно, дължима
до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Упражняването
на родителските права по отношение на децата било възложено на
майката Ж.А.Х. и било определено
местоживеене на децата на постоянния й адрес в гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул.„Явор"№5. На
този адрес св.Х. живеела до
месец май, 2018 г., когато заминала да работи в Германия и поверила децата си
на своята майка. Тя предоставила на подс. Х. банкова сметка, ***ка.
Чрез своята майка -Е.А.М.и чрез племенницата си Ж.Х.,
преди влизане на съдебното решение в
сила,
М.Х. платил издръжка за децата си както
следва: на 30.08.2016 г., сумите от 100. 00
евро - на 03.10.2016 г.,155.00 евро - на 01.11.2016 г., 155.00 евро - на
30.11.2016 г.
След влизане в сила на решението на
08.12.2016 г., чрез
племеницата си Х.Х. М.,
която превела сумите посредством системата „Мъниграм“ на Ж.А.Х., Х.
платил следните суми:
-
На
29.12.2016 г . - 155.00 евро, възлизаща
на 303.15 лева, дължима издръжка за децата си за месец декември,
-
На
31.01.2017 г. - 155.00 евро, възлизаща
на 303.15 лева, дължима издръжка за децата си за месец януари, 2017 г.,
-
На
28.02.2017 г. - 155.00 евро, възлизаща
на 303.15 лева, дължима издръжка за децата си за месец февруари, 2017 г.
-
На
31.03.2017 г. - 155.00 евро, възлизаща
на 303.15 лева, дължима издръжка за децата си за месец март, 2017 г.
- На 29.04.2017 г.
- 155.00 евро, възлизаща на 303.15 лева,
дължима издръжка за децата си за месец април, 2017 г.,
- На 15.10.2018 г. - 700.00 лева, съставляващо дължима издръжка
за децата за месец януари, февруари, 2018 г. в размер на общо 620 лева.
Въз
основа съдебното решение
бил издаден в полза на децата на Х., чрез тяхната майка и законен представител
- Ж.А.Х. изпълнителен лист и било образувано Изпълнително дело №
20173110407047/2017 по описа на СИС при Районен съд- Варна. По образуваното ИД №
20173110407047/2017 г. по описа на СИС при ВРС, въз основа на издаден
изпълнителен лист, в полза на децата на Х., чрез тяхната майка и законен
представител - Ж.А.Х., по гражданско дело № 16606/2015 г. по описа на PC-Варна, в сила от 08.12.2016 г., Х.
превел чрез своята майка -Е.А.М., по сметка № BG
73FINV915033BGN0FPHL
следните суми:
-
На
29.06.2017 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец май, 2017 г., с посочено основание
за плащане ИД 7047/2017г.
-
На
31.07.2017 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец юни, 2017 г., с посочено основание
за плащане ИД 7047/2017г.
-
На
31.08.2017 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец юли, 2017 г., с посочено основание
за плащане ИД 7047/2017г.
По същата сметка Х. превел лично сумите:
-На 31.10.2017 г. -
310.00 лева, дължима издръжка за децата си за месец август, 2017 г., с
посочено основание за плащане ИД 7047/2017 г. - издръжка.
-
На
05.12.2017 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец септември, 2017 г., с посочено основание за
плащане ИД 7047/2017 г. - издръжка.
-
На
28.12.2017 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец октомври, 2017 г., с посочено основание за плащане
ИД 7047/2017 г. - издръжка.
-
На
26.01.2018 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец ноември, 2017 г., с посочено основание за
плащане ИД 7047/2017 г. - издръжка.
-
На
29.03.2018 г. - 310.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец декември, 2017 г., с посочено основание за
плащане ИД 7047/2017 г. - издръжка.
-
На
15.10.2018 г. - 700.00 лева, дължима
издръжка за децата си за месец януари, февруари, с посочено основание за
плащане ИД 7047/2017 г. - издръжка деца.
Видно от приложената справка от ДСИ/ л.130/ от внесените от
длъжника Х. суми по изпълнително дело № 20173110407047/2017 г. по описа на СИС
при ВРС, на взискателя са платени следните суми:
166.10 лева- на 30.06.2017 г., 283.46 лв. -на 01.08.2017 г., 283.60лв. - на
01.09.2017 г., 26.05 лв - на 02.11.2017 г., 284.90
лв. - на
20.12.2017 г., 284.13 лв. - на 02.01.2018г.,
284.16 лв. - на 30.01.2018г., 284.24 лв. - на
30.03.2017 г., 642.00 лв. - на 18.10.2010 г.,
или всичко по изпълнителното дело са постъпили в сметката на взискателя: 2 538.64 лв.
От наличните доказателства по делото, може да се направи
заключението, че Х. е платил дължимите суми за издръжка на децата си до месец
февруари, 2018 г. включително, въпреки допусканите за някои месеци забавени
плащания. Неплатени към момента на привличането му в качеството на обвиняем са
били дължимите от него суми за издръжка за двете деца за периода от м. март
2018 г. до м. юли 2019 г. - общо 17 месечни вноски, възлизащи на сумата от 5
270.00 лева за двете деца.
След прекратяване на фактическото съжителство със св. Х., М. Х. ***, на адреса на родителите
си. Той упражнявал трудова дейност, като работел като строителен
работник в „Солей“ЕООД. Той не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Горната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства,
при съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Като
логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Ж.Х., Галя
Александрова, обясненията на М. Х. в качеството му на обвиняем, както и
обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие за изясняване на факти,
извън описаните в обвинителния акт.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира
писмените доказателства - Решения на РС-Варна и на ОС-Варна, изпълнителен лист,
удостоверения за раждане, протокол за доброволно предаване, писма и справки от
КАТ, НАП, Агенция по вписванията, банкови извлечени и разписки, справка за
съдимост, фактура, удостоверение и други
от ДП.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Неплащането на издръжката е извършено
съзнателно, тъй като не се установяват обективни причини, които да са
възпрепятствали подс. Х. да работи и да има доходи.
Същият е физически и психично здрав, в
посоченият период е притежавал автомобили и е работил.
Задължението е носимо, поради
което престъплението следва да се счита
извършено на мястото, на което е следвало да бъде изпълнено, а именно в
гр.Долни Чифлик, където е живеела майката на детето.
В
хода на ДП подс. Х. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от 05.03.2018 г. до 16.07.2019 г., в
гр. Долни Чифлик, обл. Варна, след като бил осъден с
решение № 3151 от 05.08.2016 г., по гр. д. № 16606/2015 по описа на PC - Варна, влязло в сила на
08.12.2016 г., да издържа свои низходящи - да заплаща в полза на децата си - Г.М.Г.
роден на *** г. и Е.М.Г. - родена на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител - Ж.А.Х., месечна издръжка в размер на 170.00 лева за Г.М.Г. и
месечна издръжка в размер на 140.00 лева за Е.М.Г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на
17 месечни вноски по 170.00 лв. месечно, за детето Г.М.Г. и 17 месечни вноски
по 140.00 лв. месечно, за детето Е.М.Г., на обща стойност 5 270.00 лева /пет
хиляди, двеста и седемдесет лева/.
С обвинителния
акт прокурорът е изключил част от периода на обвинението и част от месечните
вноски за издръжка, като се е аргументирал с това, че Х., макари със
закъснение, е изплатил някои от дължимите издръжки. За да направи извод за кои
месеци е платено и за кои - не, прокурорът е взел предвид, че дори да не било
посочено за кой месец се плаща, то
следвало да се счита за погасено най-старото задължение. От друга страна, воден от същото правило, прокурорът е включил в обвинението издръжките
за още три месеца, в които подс. Х. е плащал,
приемайки във вреда на подсъдимия, че плащането не е за конкретните месеци, а
стар период от време. Според изложеното в обвинителния акт, най- обременителни за платеца били
задълженията, за които длъжникът
може да бъде привлечен към наказателна отговорност,
т.е. неплатените задължения след влизане
в сила на съдебното решение, поради което това прокурорът е приел, че плащанията, направени от Х. лично и
чрез други лица за издръжка на децата му, след влизане в сила на посоченото
съдебно решение, следва да се считат направени за най-стария период, за който е
било забавено или пропуснато периодичното плащане след влизане в сила на
съдебното решение, с което е бил осъден да издържа своите низходящи.
Съдът споделя това становище отчасти. Вярно е, че при периодичните плащания, в случай
на забава, ако не е изрично указано друго, се приема, че с постъпилото плащане
се погасява най - старото задължение, съответно най – обременителното.
В случая обаче, става въпрос за наказателна, а не за гражданска отговорност и
решаващо значение има факта, че за да е осъществен състава на престъплението по
чл. 183 от НК, то следва издръжката да не е платена съзнателно. Поради това,
ако в съответните разписки и преводи не е уточнено за кой период се отнася
плащането, чрез събиране на други доказателства, включително гласни, на
изследване подлежи въпроса за волята на платеца. Ако подсъдимият е имал
съзнанието, че плаща издръжка за конкретен месец, то няма как да му бъде
търсена наказателна отговорност за неплащането в този месец, само защото
правилото, /възприето единствено в полза на длъжника/, се погасява най-старото
и най-обременителното задължение. Това правило не винаги е в полза на
подсъдимия. Това би означавало, че ако от днес нататък започне да плаща редовно
задълженията си за издръжка, с оглед на това правило би следвало да се приеме,
че погасява старите си задължения, че не плаща новите и че отново осъществява
състав на престъпление. Поради това, правилото за погасяване на най-старото
лихвоносно задължение не е безкритично приложимо при търсене на наказателна отговорност.
Винаги трябва да се изследва волята на дееца и да се съблюдава презумпцията за
невиновност. Ако това не е изследвано, няма как в случай на плащане на издръжка
на 29 март 2018 г., да се приеме, че с тази сума се погасява старо задължение и
подс. Х. да носи отговорност за съзнателно неплащане
на издръжката за този месец. В съдебно заседание той изрично уточнява, че
плащайки в край на месеца, издръжката е
за месец март, а не за стар период от време, поради което и с присъдата си, съдът оправда М. Х.
за неплащането на издръжка на двете деца за м. март 2018 г. По същите
съображения, съдът оправда подс.Х. и за неплащане на
още две месечни издръжки за двете деца, тъй като е видно, че в периода на
обвинението, на 15.10.2018 г. са платени
две месечни издръжки за детето Е.и две месечни издръжки за детето Георги.
Освен това, за пълнота следва да се посочи,
месец, да се приеме, че с неплащането на
две поредни издръжки се осъществява състава на престъплението и последващото плащане не може да заличи престъпния характер
на деянието. Поради това последващото плащане за стар
период не е основание този период да се изключи от обвинението.
Предвид изложеното, въз основа на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът направи различни
правни изводи за неплащане на издръжка през месец март 2018г. и за неплащане на
още две месечни издръжки за двете деца, предвид плащането през м. октомври 2018
г.
В
останалата си част обвинението е обосновано, осъществени са признаците на
престъплението от обективна и субективна страна и съдът призна М. Х. за виновен
в това, че в периода от 05.04.2018 г. до
16.07.2019 г., в гр. Долни Чифлик, обл. Варна е
осъществил състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като след като бил
осъден с решение № 3151 от 05.08.2016 г., по гр. д. № 16606/2015 по описа на PC
- Варна, влязло в сила на 08.12.2016 г., да издържа свои низходящи - да заплаща
в полза на децата си - Г.М.Г. роден на *** г. и Е.М.Г. - родена на *** г., чрез
тяхната майка и законен представител - Ж.А.Х., месечна издръжка в размер на
170.00 лева за Г.М.Г. и месечна издръжка в размер на 140.00 лева за Е.М.Г.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно в размер на 14 месечни вноски по 170.00 лв. месечно за детето Г.М.Г.
и 14 месечни вноски по 140.00 лв. месечно за детето Е.М.Г., на обща стойност
4960.00 лева
При определяне
вида и размера на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчете осъзнаването на
престъплението и декларираната готовност за бъдещо правомерно поведение, това
че деецът е с добри характеристични данни, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност. Отегчаващо отговорността обстоятелство е факта, че
неплатената издръжка е за повече от едно дете.
При предвидени два вида наказания за извършеното престъпление, съдът
прецени, че следва да бъде наложено по- лекото от двете, тъй като наказанието
лишаване от свобода не е съответно на тежестта на това конкретно обвинение. Видът и размерът на
пробационните мерки следва да се определи при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и наказанието да бъде наложено
малко над минималния размер. Поради това, като призна подс.
Х. за виновен, с присъдата съдът му наложи наказание "ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни
мерки: по чл.42а
ал.2 т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок
от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от осем месеца.
За да се постигнат целите на наказанието, като взе предвид, че
задължението за плащане на издръжка е изпълнявано преди всичко от майката на
подсъдимия, съдът намира, че следва да наложи, макар и в минимален размер и
мярката по чл.42а ал.2 т. 6 от НК –„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 100 часа годишно за срок от една година.
Такова по вид и размер наказание е съответно на тежестта на престъплението и е
достатъчно за да се постигнат предвидените от закона цели, да се въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: