№ 665
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100500555 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 103/08.01.2025 г. от В. М. С.,
чрез адв. К. К., против Решение № 247/26.11.2024 г., постановено по гр. д. №
910/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени исковете
на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, да му
заплати сумата от 1763.04 лева, представляваща неизплатена наемна цена по
договор № 085-1Г/20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в землището на с.
Стефан Караджа, общ. Вълчи дол с обща площ от 39.129 дка. за стопанската
2020/2021 г. и сумата от 319.17 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивницата излага съображения за неправилност и необоснованост
на оспореното решение като постановено при нарушение на процесуалния
закон и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения
между страните договор за наем на земеделска земя № 085-1Г/20.05.2020 г. се
е задължила да предостави на наемателя за възмездно ползване собствените
си недвижими имоти, представляващи земеделска земя, срещу което било
уговорено задължение на арендатора на земите да заплаща наемно плащане в
размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не по-късно от
1
края на календарната 2021 г. Въззивницата не оспорва, че насрещната страна е
изплатила сумата от 2541.15 лева, от които 1954.73 лева били изплатени на
04.01.2022 г., а 586.42 лева – на 06.04.2022 г. В жалбата е посочено, че ищцата
е сключила аналогични договори с други лица, като договореното арендно
плащане било в еднакъв размер по всеки един от договорите. Счита, че
неправилно решаващият състав не приел по делото като доказателства
сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита, че с
изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна
експертиза било безспорно установено, че счетоводното заприходяване на
въззиваемото дружество не позволявало определянето на дохода да бъде
извлечен от отделните масиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо
върху цялата площ на земеделските земи. Въззивницата сочи, че неправилно
решаващият състав не съобразил установеното в заключението средно рентно
плащане за стопанската 2020/2021 г. в размер на 104.68 лева/дка. Не възприема
извода на съда относно наличието на авансови плащания от страна на
дружеството, като аргументира позицията си с проведено на 30.04.2022 г.
общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“, на което сочи приемането на решения в
такава насока, а неоспорените от страните частични плащания предхождали
датата на въпросното събрание. Твърди, че счетоводството на насрещното
дружество не било водено редовно. Посочва съдебна практика по аналогични
случаи на ВОС в подкрепа на становището си. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“
депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата
твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.
Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е
изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските
земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото
решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата
страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати
сумата от 45 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022
година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата лично и чрез пълномощника си адв.
К. К. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени изцяло
обжалваното решение на Районен съд - Девня и да постанови ново, с което да
уважи исковете. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна ЗК „ПРОГРЕС“, чрез
процесуалния представител адв. Д. П., моли да бъде оставена без уважение
въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното
решение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред Районен съд - Девня е образувано по предявени
2
искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от В.
М. С., ЕГН **********, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“,
ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1763,04 лева, представляващи неизплатена наемна цена по договор № 085 - 1Г
от 20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в землището на с. Стефан
Караджа, общ. Вълчи дол, с обща площ от 39,129 дка. за стопанската
2020/2021 г. и 319,17 лева обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до
30.08.2023 г. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
В исковата молба се излага, че ищцата сключила договор за наем №
085-1Г от 20.05.2020 г. с ответника за стопанската 2020/2021 г., по силата на
който предоставя за земеделско ползване имотите, описани в договора, а
ответника се задължава да изплаща наемно възнаграждение. Страните
договорили наемната цена да се заплаща в размер на 25 % от дохода /добива/
на декар наета земеделска земя, като наем се дължи само за обработваемата
част от земята. Плащането следвало да се извърши в срок до края на
календарната година, за която се отнася плащането. Ответникът изпълнявал
задължението си по договора, като заплатил наемна цена частично - само
сумата от 2541,15 лева, т.е по 65 лева на декар. Същевременно на други
арендодатели и наемодатели ответника е изплатил рента в размер на по 110
лв./дка. Ищцата е отправила покана до ответника, получена на 07.06.2023 г.,
да изплати останалата дължима част от рентата в размер на 1763,04 лв. /45
лева на декар/. До настоящия момента на ищцата не е изплатена разликата в
наемната цена.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който иска е оспорен като неоснователен. Излага се, че съгласно решение на
Общото събрание /ОС/ на ответната кооперация от 30.04.2022г. е взето
решение да бъде определена рента за 2021 г. в размер на 65 лв./дка. като
равностойност на 25 % от дохода на декар и да бъде утвърдено решението на
Управителния съвет /УС/ за авансова рента в размер на 45 лв./дк. за 2022 г.
Авансово плащане се дължи, когато не е налице прекратен договор за наем
или аренда. Предвид изложеното, ответникът е поискал от съда да постанови
решение, по силата на което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
С определение от о.с.з. на 28.02.2024 г. Районен съд – Девня, с оглед
съвпадащите изявления на страните, е приел за ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: Между В. М. С., ЕГН **********, и ЗК ПРОГРЕС,
ЕИК *********, е сключен на 20.05.2020 г. договор за наем на земеделски
земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с. Стефан Караджа с № 085-
1Г и със срок на действие от една стопанска година - стопанската 2020/2021 г.;
ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК ********* е обработвала през стопанската 2020/2021 г.
земеделски земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с. Стефан
Караджа по силата на сключен с В. М. С., ЕГН ********** договор за наем на
земеделска земя с № 085-1Г от 20.05.2020 г.; Ищецът по договора е получил
плащане на сума в размер на 2541,15 лева за обработвани през стопанската
2020/2021 г. земеделски земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с.
Стефан Караджа по договор за наем на земеделски земи № 085 -1Г от
3
20.05.2020 г.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По делото е прието за безспорно, а и от събраните доказателства се
установява, че между ЗК „ПРОГРЕС“ - с. Стефан Караджа и В. М. С. е бил
сключен договор за наем на земеделски земи № 085 -1Г от 20.05.2020 г., с
който същата е предоставила на кооперацията за възмездното ползване за срок
от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г., собствените си земеделски
земи - ниви, находящи се в землището на с. Стефан Караджа, с обща площ от
39.129 дка., при договорена наемна цена в размер на 25% от дохода/добива на
декар наета земя, с падеж не по-късно от края на календарната 2021 г.
Във въззивното производство са приети като доказателства 5 броя
преписи от договори за аренда, сключени между ответната кооперация и трети
за спора лица, чието съдържане е еднотипно с това на процесния договор за
наем.
От заключенията на изслушаната по делото пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С., както и от изслушаното
пред въззивната инстанция допълнително заключение на същата експертиза,
които не са оспорени от страните и се кредитират от съда като компетентно
дадени се установява, че в счетоводството на ответната кооперация няма
данни относно добива на декар само землището на с. Стефан Караджа, тъй
като отчитането не е организирано по отделни землища, а общо за цялата
обработвана земя. Съответно приходите и разходите се отчитат за цялата
обработвана земя, а не по отделни землища. Отчетено по този начин, средното
рентно плащане за стопанската 2020/2021 г. за всички обработвани от
ответната кооперация землища е в размер на 78.26 лв./дка. В случай, че към
тази сума се добави извършеното от ответната кооперация плащане през
м.април 2022 г. и бъде прието, че то отнася за дължими суми за стопанската
2020/2021 г., то общо платената сума е в размер от 104.68 лв./дка.
Същевременно средното рентно плащане в полза на арендодателите, чиито
договори с ответната кооперация са представени по делото, за стопанската
2020/2021 г., е в размер на 110 лв./дка. Средният доход от декар арендна
4
земеделска земя за стопанската 2020/2021 г., обработвана от ответната
кооперация е в размер на 257.87 лв./дка. Общата платена наемна цена от
ответната кооперация в полза на ищцата В. М. С. е в размер на 2541,15 лв. или
по 65 лв./дка.
С оглед на изложеното и от текста в раздел 5 от процесния договор за
наем на земеделски земи от 20.05.2020 г., преценен отделно и в съвкупност с
останалите клаузи, се налага извода, че уговореното наемно плащане в размер
на 25% от дохода /добива/ на декар аренда земя, касае дохода /добива/ от
земите, намиращи се в землището на с. Стефан Караджа. Действително, в
договора липсва изрично отразяване в този смисъл, но същият е сключен за
конкретни земеделски земи, с определено местоположение и характеристики,
които по своето естество са сходни с тези на земите в същото землище и не
толкова еднотипни с тези, разположени в другите землища, обработвани от
ответната кооперация. От друга страна, следва да се има предвид, че в
договора не се съдържа и отразяване, че добива ще се изчислява на база
всички обработваеми земи от кооперацията. Поради това, по правилата на
житейската и стопанската логика, следва да се приеме, че смисълът на
уговорката между страните е плащането да се определя според средния добив
от имотите със сходни показатели, каквито се явяват тези, находящи се в
същото землище. Обстоятелство, че ответната кооперация не е организирала
по подходящ начин отчитането на продукцията си, за да е възможно лесното
определяне на добивите от конкретно землище, е ирелевантно за тълкуване на
смисъла на клаузите на договора, тъй като счетоводната отчетност е
последваща договорните отношения и не е определяща за волеизявления и
уговорките между страните.
Във връзка с горното, съставът на въззивния съд намира, че дължимото
наемно плащане следва да се определи на база добивите от земите, находящи
се в землището на с. Стефан Караджа. Категорични данни за тези добиви не се
налични, поради което и при условията на чл. 162 от ГПК следва да се ползват
установените данни за извършени плащания в полза на арендодатели,
притежаващи имоти в същото землище, а именно по 110 лв./дка. Наред с това,
следва да се има предвид, че според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза средното рентно плащане за 2020/2021 г. за всички обработвани
землища от ответната кооперация, е в размер на 78.26 лв./дка.
Определено при стойност от 110 лв./дка. и при отчитане на вече
заплатеното, дължимото в полза на ищцата окончателно наемно плащане
кореспондира с претендирания по делото размер, поради което искът за сумата
от 1763,04 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен така, както е
предявен, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
предявяване на иска – 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уговореният падеж за плащане - до 31.12.2021 г. ответната
кооперация дължи лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2022 г.
до 30.08.2023 г., чиито размер, изчислен служебно от съда, възлиза на 319,17
лв. С оглед на това, акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за
посочения период и размер, както е и предявен.
Изложеното налага обжалваното решение на първоинстанционния съд
да бъде отменено изцяло, като се постанови друго такова, с което предявените
5
искове да бъдат уважени така, както са предявени.
По отношение на разноските по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноските в производството в пълен
размер. В исковото производство пред първа инстанция ищцата е представила
списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 149 от делото на ВРС/ и
доказателства за извършването им, като е направила искане за присъждане на
разноски в общ размер на 1769,23 лв.
Във въззивното производство разноските са в размер на 967,43 лв., от
които 62,26 лв. държавна такса, 305,17 лв. депозит за вещо лице и 600,00 лв.
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските /л. 67
от делото на ВОС/ и доказателства за извършването им.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно
пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Съдът намира, че заплатеното на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция не следва да бъде
намалявано, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност
на делото и на осъществилите се в хода на производството процесуални
действия, като не е задължително същото да е непременно в минималния
размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед на това, направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в производството пред въззивната
инстанция се преценява като неоснователно.
Следователно общият размер на разноските за производство по делото
за двете инстанции, които ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата е 2736,66 лв.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 247/26.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 910/2023 г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на В.
М. С., ЕГН **********, ******, сумата от 1763,04 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща неизплатена наемна
цена по договор № 085-1Г от 20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в
землището на с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, с обща площ от 39,129 дка.
за стопанската 2020/2021 г. и сумата от 319,17 лв. /триста и деветнадесет лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2023 г. до окончателното
6
изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на В.
М. С., ЕГН **********, ******, сумата от 2736,66 лв. /две хиляди
седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща общият размер на сторените разноски за производството по
делото пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7