№ 22716
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110162772 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Б. С. П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца оспорената част от сумите, за които е издадена Заповед №
22076/13.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 68865/2021 по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 415.00 лв.,
представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 36, находящ се гр.София, община „Красна поляна“, ***, аб.
№136046, за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /01.12.2021 г./ до
плащането; сумата от 66.79 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г., сумата от 00.06
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 01.12.2019 г. до
06.01.2021 г., върху платената главница в размер на 6.72 лева, начислена за
периода м.10.2019 г. – м.12.2019 г.
/По отношение на сумите от 1465.76 лева – главница за топлинна
енергия за периода 09.2018 г. до 04.2020 г., както и 235.92 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 .г – 03.11.2021 г., заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради липса на подадено възражение от длъжника, като в
полза на заявителя е издаден изпълнителен лист./
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
1
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. П. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва през процесния период да е собственик или носител на вещно право
на ползване по отношение на процесния имот. В условията на евентуалност
оспорва твърдението, че отговаря за ½ идеална част. Твърди, че не е
потребител на топлинна енергия. Излага съображения, че ищецът не е
ангажирал доказателства за отправена покана за заплащане на предявените
суми, съответно намира акцесорните претенции за обезщетение за забава за
неоснователни. Релевира /още в подаденото възражение по чл. 414 ГПК/
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците и
съответно на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕППД
не взема становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 68865/2024 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство /в оспорената от длъжника част на вземанията/ и настоящото
дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
2
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот по реда,
обективиран в нотариален акт № 167, том 5, рег. № 5096, дело № 846/2002 г.
/л. 14/ се установява, че процесният имот е придобит от ответника Б. С. П..
Последната е подала и заявление-декларация за откриване на партида
на нейно име, с поставен входящ печат на ответника от 21.08.2003 г. – т.е.
налице е и изразена от страна на клиента воля за сключване на индивидуален
договор.
От представеното по делото постановление от ЧСИ за налагане на
възбрана върху недвижимия имот /л. 16/ може да се направи косвен извод, че и
към 2017 г. ответникът е бил негов собственик.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да оборват горните изводи и да сочат на промяна в собствеността на
имота, поради което съдът намира за установено по делото, че в рамките на
исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно –
клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява
ответникът Б. С. П..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, последният, като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът на ответника да се
е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
3
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и на разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния исков период 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г . /при съобразяване
подаденото от длъжника възражение в заповедното производство и влязлото в
сила определение от 12.09.2023 г. за частично прекратяване на производството
по делото – л. 78/ възлиза на сумата от 143.09 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за главница за потребена
топлинна енергия се явява основателен за тази стойност, а за горницата над
сумата от 143.09 до претендирания размер от 415 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява изцяло
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
4
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 01.12.2021 г., следва да се приеме, че вземанията на ищеца за
периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2019 г. са погасени по давност, т.е. целият
исков период, предмет на настоящата претенция - 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г .
се явява погасен по давност.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на главница за
потребена топлинна енергия, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Доколкото по делото съдът достигна до извод за неоснователност на
главния иск, акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
заплатената извън процеса главницата за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
5
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 0.06 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В исковото производство ответникът е бил представляван от адв. И.,
който е му е предоставил безплатна правна защита, видно от договора на л. 75.
С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. И. следва да
бъде присъдена сумата от 300 лева /разликата до дължимите общо 400 лева,
като съдът взема предвид, че в полза на процесуалния представител вече е
била присъдената сумата от 100 лева – след частичното прекратяване на
производството по делото/.
В заповедното производство длъжникът е бил представляван от адв. Б.,
която също му е предоставил безплатна правна защита. С оглед на това, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б., следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б. С. П., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца оспорената част от
сумите, за които е издадена Заповед № 22076/13.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68865/2021 по описа на СРС,
76 с-в, а именно: 415.00 лв., представляваща цена на потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се гр.София,
община „Красна поляна“, ***, аб. №136046, за периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда /01.12.2021 г./ до плащането; сумата от 66.79 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
03.11.2021 г., сумата от 00.06 лв., представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 01.12.2019 г. до 06.01.2021 г., върху платената главница в размер на
6.72 лева, начислена за периода м.10.2019 г. – м.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от
50 лева – разноски в заповедното производство за оказана на длъжника Б. С.
П. безплатна правна защита.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. И. И., ЕГН **********, сумата от
300 лева – разноски в исковото производство за оказана на ответника Б. С. П.
безплатна правна защита.
6
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7