№ 12099
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110133847 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „В. срещу „Т..
Ищецът „В. е предявил против „Т. иск по чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от
12091,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво за дизелови двигатели 3016
литра, на стойност 4696,38 лева по фактура № **********/04.03.2020г., издадена от „Т.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, което обезщетение в общ размер на 12091,56 лева
включва следните суми: 68,40 лева – такса анализ на проба, извършена в административно
производство по налагане на ПАМ - Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020г. на
Инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива”
Северна България – В. при ГД „Контрол на качеството на течните горива” в Д.; сумата от
1078,56 лева - разходи за извозване на опасен отпадък по фактура № 1437/15.07.2020г. с
доставчик „В., включваща следните услуги: транспорт цистерна – 378,80 лева, изнесен
опасен отпадък – 200 лева, такса пречиствателна станция – 200 лева, кантар – 40 лева,
транспорт бус с помпа и модули – 80 лева; сумата от 595 лева – разходи за вземане и
изпитване на проба, от които: 470 лева – изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки, 85 лева – за изготвяне на експертиза и 40 лева – за вземане
на проба, които разходи са направени в хода на административно-наказателното
производство и възложени на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на Председателя на Д.;
сумата от 10 000 лева – имуществена санкция, наложена на „В. с НП № КГ-2343 от
23.11.2020г. на Председателя на Д.; 50 лева - държавна такса за образуване на
административно дело; 300 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице по адм.д. №
1
739/2020г. на Административен съд В., 4 състав.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трайни търговски отношения, като
по фактура № **********/04.03.2020 г. от „Т. била извършена доставка на гориво за
дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4596, 38 лева.
По повод неплатеното от ищцовото дружество дизелово гориво, доставено по тази
фактура, ответникът е предявил правата си по исков ред. По исковата молба е образувано
гражданско дело № 2219/2021 год. по описа на Районен съд В., 14 състав. С влязло в сила
решение, предявеният иск бил отхвърлен, поради уважено възражение за рекламация за
пълно неизпълнение в качествено отношение.
На основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД купувачът имал право да върне вещта.
Непосредствено след зареждане на това количество дизел, било изпратено
уведомление по електронна поща от ищеца до ответника, в което последният бил уведомен,
че след извършена проверка от Д., на 12.03.2020г. е установено, че доставеното дизелово
гориво от „Т. не съответства на изискванията по показател „пламна температура“. В тази
връзка била направена рекламация за некачествено гориво в обем 4137 литра и ответникът
бил поканен да осигури изтегляне на горивото от бензиностанцията в с. Г., община Д..
Срокът бил до следващия ден, като в противен случай всички разходи по дейността на
изтеглянето и преработката ще бъдат за сметка на ответника.
Вследствие на проверката била наложена ПАМ - Задължително предписание № В-
0251 от 12.03.2020 на инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на
течните горива“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
временно било спряно разпространението на 4137 литра течно гориво за дизелови двигатели
от обекта на ищеца.
С Решение от 03.07.2020 год., по адм. д. № 739/2020 год., Административен съд В., 4
състав отхвърлил подадената от ищеца жалба срещу ПАМ. Решението не било обжалвано,
поради категоричните доказателства за несъстоятелността на жалбата. Ответникът бил
уведомен за започналата процедура, но не встъпил в производството.
Отделно, била ангажирана административно-наказателната отговорност на „В. с НП
№ КГ-2343 от 23.11.2020 г. на Председателя на Д., с което му била наложена имуществена
санкция в размер на 10000 лева за установено несъответствие на течно гориво за дизелови
двигатели, за което е съставен КП № 0126/12.03.2020г.
Нарушението било констатирано при проверка на 11.03.2020г. на обект -
бензиностанция, стопанисван от ищеца, след взета проба от бензиноколонка №3.
Имуществената санкция била заплатена от ищеца.
С оглед на това, ищецът претендира посочените по-горе суми като обезщетение от
некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Счита, че
добросъвестно е изпълнил задълженията си по доставка на гориво, като същото е било с
2
нужните качества, а промяната на показателя „пламна температура” било възникнало
впоследствие. Възразява, че не е бил страна в административното производство, поради
което и няма основание да заплаща на ищеца разходите, свързани с него. Излага хипотези,
при които би могла да възникне промяна в показателя „пламна температура”, за каквито
обстоятелства нямало как да отговаря самия ответник. Ответникът не следвало да отговаря и
за бездействието на ищеца, който не предприел обжалване на издаденото срещу него НП.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД е да
установи следните релевантни факти: вид и размер на имуществените вреди, които се
намират в причинна връзка с некачественото изпълнение на процесния договор за доставка
на гориво.
В тежест на ответника е да установи качественото изпълнение на договора за
доставка, респективно заплащане на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Не е спорно между страните, че последните се намират в трайни търговски
отношения във връзка с доставка горива от страна на ответника „Т. на ищеца „В..
Не е спорно също така, че по фактура № **********/04.03.2020г., „Т. извършило
доставка на гориво за дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4596, 38 лева, която
доставка била придружена с документ за качество /сертификат/. Това обстоятелство намира
подкрепа и в представената от ищеца фактура под горния номер /л. 28 от делото/. Не е
спорно също така между страните, че горивото било доставено на бензиностанция в с. Г.,
общ. Д., обл. В., стопанисвана от ищцовото дружество.
От приобщените по делото писмени доказателства, а именно: НП № КГ-2343 от
23.11.2020г. /л. 10-12 от делото/; Констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № КП-0126/12.03.2020г. /л. 81 от делото/, експертно заключение за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0250/12.03.2020г. /л. 83 от
делото/; акт за отваряне на арбитражна проба /л. 84 от делото/ се установява, че на
11.03.2020г. на бензиностанцията, находяща се в с. Г., стопанисвана от ищеца, била
извършена проверка от длъжностни лица на Регионален отдел „Проверка и контрол на
качеството на течните горива”, Северна България – В., при която били взети проби от
течните горива за установяване на съответствието им с изискванията на ЗЧАВ и ЗЕВИ.
Видно от съдържанието на посочените по-горе документи, по време на проверката
било установено, че последната доставка на гориво е в количество 3016 литра, по Приемо-
предавателен протокол № 635354 от 04.03.2020г., с товарителница № 78855 от 04.03.2020г. с
фактура № **********/04.03.2020г. Горивото се разпространявало с декларация за
3
съответствие № 1557/18.02.2020г., издадена от „С..
Установява се също така, че по време на проверката била взета контролна проба № В-
031/11.03.2020г. на ГД ККТГ на гориво за дизелови двигатели. След изпитване на
контролната проба, било установено, че горивото за дизелови двигатели не съответства на
изискванията за качество, и конкретно за „пламна температура”, за която било установено,
че е 40 градуса по С при норма над 55 градуса по С.
Въз основа на резултатите от проверката била издадена ПАМ - задължително
предписание № В-0251/12.03.2020г. от контролните проверяващи органи, с което временно
било спряно разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от колонката, от
която била взета пробата в бензиностанцията в с. Г..
Видно от Решение № 739 от 03.07.2020г. на Административен съд – В., по адм.д. №
739/2020г. /л. 90-93 от делото/, ПАМ била обжалвана от ищцовото дружество по съдебен
ред. С решение жалбата била отхвърлена. Решението не било обжалвано и влязло в сила на
06.08.2020г.
Видно от представения по делото разписка и преводно нареждане чрез ПОС-
терминал /л. 13 от делото/, за образуване на административното дело, от страна на ищеца и
жалбоподател в административното производство по издаване на ПАМ, била заплатена ДТ в
размер на 50,00 лева. Видно от вносна бележка /л. 17 от делото/ „В. заплатило разноски по
адм.д. № 739/2020г. в размер на 300,00 лева за заплащане на възнаграждение за вещо лице.
Посочените разноски останали в тежест на „В. предвид крайния изход на делото
/отхвърляне на жалбата срещу ПАМ/.
От представеното по делото НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. /л. 10-12 от делото/, се
установява, че във връзка с констатациите от проверката, било образувано и
административно-наказателно производство. По него Председателят на Д. издал
посоченото НП, с което на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ,
вр. чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, наложил имуществена санкция в размер
на 10 000 лева на „В. .” ЕООД като краен разпространител на течно гориво – гориво за
дизелови двигатели, за което на 12.03.2020г. с констативен протокол е установено
несъответствие с изискванията за качество.
Видно от НП, в тежест на „В. били възложени разходите за вземане и изпитване на
пробата в размер на 595,00 лева, от които: 470,00 лева – за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККГТ – Д., гр. С., 85,00 лева –
за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба.
Не се спори по делото, че това НП не било обжалвано от санкционираното лице –
ищец по настоящото дело, като глобата била заплатена от ищеца, което е видно от
представената вноска бележка /л. 16 от делото/.
Видно от вносна бележка /л. 15 от делото/ „В. заплатило сумата от 595,00 лева във
връзка с издаденото НП, представляваща възложени с НП разноски в тежест на
санкционираното лице.
4
Видно от Решение № 260121 от 25.02.2022г. по гр.д. № 2219/2021г. по описа на РС –
В., същото било образувано по искова молба, депозирана от „Т. срещу „В.. Предмет на
делото бил иск по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. ЗЗД за заплащане на сумата от 4097,45 лева,
представляваща стойността на продадени, но неплатени горива по фактура №
**********/04.03.2020г. Видно от решението - искът бил отхвърлен като неоснователен.
Решението влязло в сила на 30.03.2022г.
От приложената по делото фактура № 1437/15.07.2020г. /л. 14 от делото/ се
установява, че същата е била издадена от „ВА - ДИ 2” ООД гр. В. с получател „В., като
същата касае следните услуги: транспорт цистерна 378,80 лева, извозен опасен отпадък –
200 лева, такса пречиствателна станция – 200 лева, кантар – 40 лева и транспорт бус с помпа
и материали – 80 лева, или обща сума 898,80 без ДДС, или 1078,56 лева с ДДС.
От разпита на свидетеля В. се установява, че във връзка с извършената проверка на
процесното гориво от контролните органи, именно той е водил кореспонденция с
представител на ответното дружество, като същото било уведомявано за хода на
производството, включително представителите на ответника били помолени сами да си
изтеглят некачественото гориво за тяхна сметка. Установява се също така, че уговорката
между страните по настоящото дело била – в случай, че не бъде издадено НП, „В. да заплати
сумата по фактура № **********/04.03.2020г. Установява се от показанията на този
свидетел, че предвид крайния изход на административното дело по обжалване на ПАМ, в
което жалбата била отхвърлена, на ответника било предложено от страна ищеца - в случай,
че бъде издадено НП срещу „В. и „Т. желаят същото да бъде обжалвано, да посочат адвокат,
който да бъде упълномощен от „В., за да обжалва НП, но за сметка на „Т.. Тъй като в срокът
на обжалване, който към него бил едноседмичен, от страна на „Т. не последвала реакция, от
страна на „В. било взето решение да не бъде обжалвано НП.
Показанията на свидетеля С. намират подкрепа и в представената по делото
кореспонденция /л. 94-100 от делото/, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видно от кореспонденцията на л. 94 и л. 98 от делото – в нея ищцовото дружество е
изпратило изявление до ответника за рекламация във връзка с процесното некачествено
гориво, като е поканено да осигури присъствието на проверяващите, за да го изтеглят от
бензиностанцията в с. Г.. Ответното дружество е предупредено, че ако не изтегли в срок до
утре горивото – всички разходи по дейността на изтеглянето и преработката ще бъдат за
тяхна сметка и ще бъдат приспаднати от стойността на горивото.
Що се отнася до разпита на свидетеля С., от показанията му се установява, че същият
е служител на „Т., както и, че процесното гориво е било взето от данъчен склад в гр. Р.,
както и че същото е било изведено със съответните акцизни документи и декларации за
съответствие. Установява се също така, че ответното дружество не е имало друг път
проблеми с доставени от него горива, въпреки правените десетки проверки от Д.. Тези
обстоятелства, обаче, съдът намира за ирелевантни. Неотносими са и твърденията на
свидетеля относно различните хипотези, при които би могло да възникне проблем с
доставено гориво относно неговото качество.
5
Съдът не кредитира представената по делото ССЕ /л. 18-19 от делото/, доколкото
същата е изготвена във връзка с друго производство, а именно по гр.д. № 2219/2021г.
Представените от ответника към отговора на ИМ решения съдът не кредитира,
доколкото същите са ирелевантни.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – „Ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение”.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД – „Обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди“.
От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на некачествено
изпълнение от страна на ответника на договор за доставка на гориво за дизелови двигатели
3016 литра, на стойност 4696,38 лева по фактура № **********/04.03.2020г., издадена от
„Т., а именно – поради доставката на гориво за дизелови двигатели, което не съответства с
изискванията за качество относно пламна температура, като същата е под 40 градуса С при
норма над 55 градуса С, ищецът е претърпял вреди, които се намират в причинна връзка с
некачественото изпълнение на процесния договор.
Ищецът, обаче, доказва само част от вредите, а именно: заплащането на следните
суми: сумата от 595 лева – разходи за вземане и изпитване на проба, от които: 470 лева –
изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки, 85 лева –
за изготвяне на експертиза и 40 лева – за вземане на проба, които разходи са направени в
хода на административно-наказателното производство и възложени на „В. с НП № КГ-2343
от 23.11.2020г. на Председателя на Д.; сумата от 10 000 лева – имуществена санкция,
наложена на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на Председателя на Д.; 50 лева - държавна
такса за образуване на административно дело по обжалване на ПАМ – адм.дело №
739/2020г. на АС – В. и 300 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице по адм.д. №
739/2020г. на Административен съд В., 4 състав.
Заплащането на посочените суми, касаят все разноски, възложени в тежест на ищеца,
както и имуществена санкция, която му е наложена, като тези суми са заплатени все във
връзка с производства, образувани именно във връзка с некачественото гориво, доставено от
ответника, т.е., същите са резултат на некачественото изпълнение на договора по доставка
на гориво, сключен между страните.
Ето защо, основателно тези суми, заплатени от ищеца, които са в общ размер на
10945 лева, се претендират като обезщетение за некачествено изпълнен договор. За всяка от
посочените по-горе суми ищецът доказва реалното им заплащане чрез представените вносни
бележки.
За останалите претендирани суми, а именно: сумата от 68,40 лева – такса анализ на
6
проба, извършена в административно производство по налагане на ПАМ - Задължително
предписание № В-0251 от 12.03.2020г. на Инспектор от Регионален отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива” Северна България – В. при ГД „Контрол на
качеството на течните горива” в Д.; сумата от 1078,56 лева - разходи за извозване на опасен
отпадък по фактура № 1437/15.07.2020г. с доставчик „В., включваща следните услуги:
транспорт цистерна – 378,80 лева, изнесен опасен отпадък – 200 лева, такса пречиствателна
станция – 200 лева, кантар – 40 лева, транспорт бус с помпа и модули – 80 лева, макар
същите да се явяват свързани отново с некачественото изпълнение на процесния договор,
ищецът не представя доказателства за реалното им заплащане от негова страна.
В тази връзка съдът ще посочи, че фактура № 1437/15.07.2020г. /л. 14 от делото/,
представена от ищеца, не установява реално извършване на плащане по нея, като от страна
на ищеца не са представени други доказателства /вносни бележки, извлечения от сметки,
платежни нареждания, фискални бонове или други/, от които да би могло да бъде направен
извод, че сумите, за които е била издадена фактурата, са били действително заплатени от
ищеца.
Същото се отнася и за сумата 68,40 лева – такса анализ на проба, тъй като и за тези
разходи ищецът не е представил доказателства за плащането им.
В тази връзка съдът отново ще посочи, че представената от ищеца ССЕ /л. 18-19 от
делото/ съдът не може да кредитира, тъй като е изготвена във връзка с друго производство, а
именно по гр.д. № 2219/2021г.
При това положение, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 10945 лева,
и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 12091,96 лева или за сумата от
1146,96 лева, като неоснователен и недоказан.
Възраженията на ответника, че е доставил качествено гориво, а констатираното
несъответствие в пламната температура на изискванията за качество, могли да се дължат на
различни фактори, за които той не носел вина, съдът намира за неоснователни. В тази
насока съдът ще посочи, че в тежест именно на ответника е до докаже положителните
факти, от които черпи права, а именно, че доставеното от него гориво /предмет на
проверката/ е отговаряло по количество, вид и качество на заявката. Това не е сторено от
страна на ответника в настоящото производство.
Възражението на ответника, че ищецът не е положил необходимата грижа на добър
стопанин, за да защити интересите си чрез обжалване на НП, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева, съдът намира за неоснователно. Това е така,
тъй като обжалването на НП е само възможност, дадена от закона в полза на
заинтересованото лице /санкционираното лице/, но не представлява задължение за него. При
всички случаи и тези разходи за заплащане на наложената санкция, са пряко свързани с
доставката на некачествено гориво от страна на ищеца, поради което и същите се следват
като обезщетение за некачествено изпълнение на договора за доставка на гориво.
Възражението на ответника, че не е участвал в производствата, които са образувани,
7
или дори в самата проверка, извършена от контролните органи, също съдът намира за
неоснователно, тъй като липсва законово изискване, доставчикът на горивото да участва в
тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответника с оглед
уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Ищецът доказва следните разноски: 483,66 лева – държавна такса; 1000 лева –
адвокатско възнаграждение. Общите разноски, сторени от ищеца в настоящото
производство, са в размер на 1483,66 лева. С оглед на това, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати разноски в размер на 1342,93 лева съобразно уважената част на иска.
Ответникът представя доказателства за сторени разноски в размер на 1000 лева –
адвокатско възнаграждение. С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да му заплати
разноски в размер на 94,85 лева с оглед отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. да плати
на „. В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Б., офис VIII-3,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 10 945,00 лева /десет хиляди
деветстотин четиридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво за
дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4696,38 лева по фактура №
**********/04.03.2020г., издадена от „Т., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, което
обезщетение включва следните суми: сумата от 595 лева – разходи за вземане и изпитване
на проба, от които: 470 лева – изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки, 85 лева – за изготвяне на експертиза и 40 лева – за вземане на проба,
които разходи са направени в хода на административно-наказателното производство и
възложени на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на Председателя на Д.; сумата от 10 000
лева – имуществена санкция, наложена на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на
Председателя на Д.; 50 лева - държавна такса за образуване на административно дело; 300
лева – заплатено възнаграждение за вещо лице по адм.д. № 739/2020г. на Административен
съд В., 4 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 12091,96
лева или за сумата от 1146,96 лева, формирана от следните суми: 68,40 лева – такса анализ
на проба, извършена в административно производство по налагане на ПАМ - Задължително
предписание № В-0251 от 12.03.2020г. на Инспектор от Регионален отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива” Северна България – В. при ГД „Контрол на
качеството на течните горива” в Д.; сумата от 1078,56 лева - разходи за извозване на опасен
отпадък по фактура № 1437/15.07.2020г. с доставчик „В., включваща следните услуги:
8
транспорт цистерна – 378,80 лева, изнесен опасен отпадък – 200 лева, такса пречиствателна
станция – 200 лева, кантар – 40 лева, транспорт бус с помпа и модули – 80 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. да плати на „. В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Б., офис VIII-3, сумата от 1342,93 лева /хиляда триста четиридесет и
два лева и 93 стотинки/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „. В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Б., офис VIII-3 да плати на „Т. с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С. сумата от 94,85 лева /деветдесет и четири лева и 85
стотинки/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в дв.дмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9