Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.02.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 9230 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявени от Б.Р.Б. и К.М.Я. против З. „Б.И.“ АД *** субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 30 000лв. за първия ищец и 60 000лв. за втория ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 06.02.2016г. на път ІІІ-305км., на разклона за с.Ъглен, общ.Луковит, ПТП между л.а.Мерцедес с ДК № ******, управляван от А.Б.А., и л.а.Пежо с ДК № ******, управляван от първия ищец Б.Б., в който втората ищца била пътник. Вина за настъпването му носи водачът на л.а.Мерцедес. Като последица от произшествието Б.Б. твърди да е получил травматични увреждания-контузио капитис, комоцио церебри и хематом в областта на лявото слепоочие с размери 5/5см., от които претърпял болки и страдания. Изпаднал в безсъзнание и шок, страда от постоянно главоболие, неспокоен сън, виене на свят, изпитвал трудност при съсредоточване на погледа, засилващи се болки при четен на книга, гледане на телевизия, пряка слънчева светлина. Ищцата К.Я. получила „контузио фацией фрактура нази“, представляващо счупване на ностните кости в основата, носна деформация с кръвонасядане в меката тъкан, от което претърпяла болки и страдания-болки в областта на главата, затруднено дишане през носа за дълъг период от време, трайно загрозяване в областта на лицето. Исковете насочват против ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, ведно със законната лихва от изтичане срока за произнасяне по извънсъдебната претенция и разноски по делото.

Ответникът признава да е страна по сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва механизма на ПТП и то да е последица от виновното поведение на водача на л.а.Мерцедес. Оспорва ищците да са получили посочените в исковата молба телесни увреждани и те да са последица от произшествието, съответно навежда на прекомерност на претендираните обезщетения. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърденето, че ищците били без поставени обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поР.което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на А.Б.А., като водач на л.а.Мерцедес с ДК № ******.

Не е спорен и фактът на настъпилото на 06.02.2016г. на път ІІІ-305 ва разклона за с.Ъглен, общ.Луковит, пътно-транспортно произшествие между управлявания от застрахования л.а.Мерцедес и л.а.Пежо с ДК № ОВ5710 ВВ, управляван от ищеца Б.Б., в който другата ищца К.Я. била пътник.

Относно механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на св.А.А. и заключението на вещо лице по САТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда. От същите по непротиворечив начин се установява, че на посочената дата при движение по път ІІІ л.а.Мерцедес приближил кръстовище, на което имало знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/. Водачът не спрял на знака, а продължил движение, при което реализирал челен удар с движещият се по пътя с предимство л.а.Пежо. Налице е осъществен от застрахования фактически състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените вреди.

Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. Установено е, че л.а. Пежо бил оборудван с обезопасителни колани на всички места. Ищецът Б.Б. управлявал автомобила, а ищцата К.Я. била пътник в него на задна седалка зад шофьора.

В заключението си вещото лице по СМЕ сочи, че с оглед механизма на произшествието и получените увреждания първият ищец е бил с поставен обезопасителен колан, а втората ищца без такъв. Свидетелят Р.Б. сочи, че и двамата ищци са били с поставени колани. Свидетелят също е бил пътник в автомобила и очевидец на произшествието. Възприятията му са непосредствени, поР.което съдът кредитира дадените от него показания и приема за установено към момента на ПТП ищците да са били с предпазни колани. С оглед на това възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

От събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, показанията на свидетелите Р.Б. и И.М.и заключението на вещо лице по изслушана СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищецът Б.Б. получил следните увреждания: контузия на главата, хематом на главата с размери 5/5см., мозъчно сътресение и охлузна рана на лявата предмишница, а ищцата К.Я. контузия на лицето и счупване на носните кости в основата им.

Според заключението на вещото лице по своя медико-биологичен характер получените от Б.Б. увреждания са причинили разстройство на здравето, без опасност за живота с причинени болки и страдания. Мозъчното сътресение е било лека степен /ибнобилацио/ без посттравматична неврологична симптоматика. Липсват медицински данни за загуба на съзнание, а при прегледа в болничното заведение непосредствено след инцидента ищецът бил контактен и адвектавен. Лечебният и възстановителен период при него е приключил за срок от 30 дни, в който е имал главоболие, лек световъртеж, болки в травмираните области, които бързо са намалявали интензитета си след употреба на обезболяващи средства. Към момента е напълно възстановен, без остатъчни негативни последици или усложнения.

Получените от ищцата К.Я. телесни увреждания в областта на главата са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания и временно затруднение дишането през носа. При прегледа непосредствено след инцидента, освен посоченото счупване на носните кости, не са били установени други травми, а за самото счупване не е било проведено оперативно лечение или друга медицинска манипулация. Общият лечебен и възстановителен период при нея е приключил за срок от 2  месеца, в който е търпяла болки и страдания в областта на носа и травмираните части на лицето, отзвучали бързо с употреба на обезболяващи средства. Към момента е възстановена напълно, без остатъчни негативни последици и усложнения.

Разпитаните по делото свидетели сочат,че ищците живеят на съпружески начала и имат две родени деца. Били силно уплашени при инцидента, а впоследствие станали неспокойни, раздразнителни, имали постоянно главоболие. Ищецът Б.Б. развил страх от шофиране и не карал автомобил, работил като строител, но не можел да изпълнява пълноценно работата си, защото нависоко му се виело свят. От счупването носът на К.Я. бил изкривен и се притеснявала от този козметичен дефект. 

При горното съдът намира за безспорно установено получените от ищците травматични увреждания да са в причинна връзка с настъпилото ПТП и от същите да са претърпели неимуществени вреди. При определяне размера съдът съобрази младата им възраст /26г. и 24г. към деня на ПТП/; начина на получаване на уврежданията; техния вид и тежест, съответно лечебния и възстановителен период-около 30 дни за първия ищец и около 2 месеца за втората ищца, съпроводен с болки и страдания с различен интензитет, отшумял в рамките на възстановителния период. Не са събрани доказателства за изпадане на първия ищец в безсъзнание. Налице е пълно възстановяване без остатъчни негативни последици, като заявеното от свидетелите за изяви на главоболие и замаяност съдът приема да се касае за симптоматика свързана със самите увреждания /и при двамата ищци в областта на главата/ и в рамките на възстановителния период. Следва да се отчете и негативното отражение върху емоционалното им състояние-изживяли стрес, станали раздразнителни и напрегнати, ищецът Б. развил страх от шофиране, а ищцата Я. изпитвала притеснение от външния си вид поР.изкривяването на носа последица от счупването при произшествието. При съобразяване тези обстоятелства съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 10 000лв. за първия ищец и 12 000лв. за втората ищца, до които размери предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поР.което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 18.11.2016г., когато е получил претенцията на ищците за заплащане на обезщетение. Искането за присъждане на законна лихва е от по-късен момент-17.02.2017г. и в съответствие с диспозитивното начало в процеса следва да се уважи, считано от тази дата до изплащането.

 

 

По разноските:

На основание чл.38, ал.2 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Представлявани са от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поР.което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.С.Б. адвокатско възнаграждение от 922.67лв. /за първия ищец 476.67лв., а за втория 446лв./, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 4630лв., от които 350лв. депозити за вещи лица, 80лв. разноски за свидетел и 4200лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС /представено доказателство за регистриране на адвоката по ЗДДС/. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорения и платен размер /3500лв./ е по-нисък от минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. като сбор от материалния интерес на предявените против ответника искове /3660лв./.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по делото от 3498.22лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 880лв., както и 36.67лв. платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата 916.67лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 06.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Мерцедес с ДК № ******, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 30 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.М.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 12 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 06.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Мерцедес с ДК № ******, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 60 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на ав.С.Б. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 922.67лв.

ОСЪЖДА Б.Р.Б., ЕГН **********, и К.М.Я., ЕГН **********,***, да заплатят на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3498.22лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 916.67лв.

           

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: