РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202031 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Бит Ит“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. З.Д. от АК Стара
Загора, против НП № 13-87623 от 10.12.2013год. на директора на „Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.261, ал.1
от ЗКПО за нарушаване нормата на чл. 92, ал.2, вр. ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП било незаконосъобразно като
навежда доводи, както за допуснати съществени нарушения на процес.
правила /в АУАН и НП не били посочени дата и място на извършване на
нарушението, АУАН бил съставен след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 34, ал.1 от давностен срок, в НП не били изложени мотиви досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН/, така и за нарушение на материалния закон
като излага аргументи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество представител не се явява.
По делото е постъпила писмена молба от адв. Д. в която същата сочи,
че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на основанията изложени в
нея. Отправя искане за присъждане на разноски.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно издадено. Формулира искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение процес. представител на ответната страна.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 07.11.2013год. при извършване на проверка в информационния
масив на ТД на НАП Варна било установено, че за „Бит Ит“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, не била подадена
декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2012год. в предвидения в закона
срок за това – до 01.04.2013год.
За констатираното нарушение на 20.11.2013год. св. П.Д. – инспектор по
приходите в ТД на НАП Варна съставила срещу въззивното дружество
АУАН № F090359, в който посочила че същото е нарушило разпоредбата на
чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството на
същата дата, който го подписал без възражения. На същата дата
20.11.2013год. била подадена и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2012год.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН и на
10.12.2013год., въз основа на акта, директора на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП Варна издал атакуваното НП № 13-87623 като е възприел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество
е нарушило разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО вр. ал.1 от същия член и на
основание чл. 261, ал.1 от същия закон му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, същата е допустима
и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна неподаване
в ТД на НАП Варна на декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2012год. в
срок до 01.04.2013год., посочени са нарушената законова норма, както и
2
обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на
нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока.
Що се касае до наведеното възражение за това, че АУАН бил съставен
след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, то също не се
споделя от съда доколкото видно от показанията на св. Д. пред съда
нарушението, съответно неговия автор са били установени на 07.11.2013год.
при извършване на проверка в инф. масиви на НАП, а АУАН е бил съставен
на 20.11.2013год. Данни още по-малко пък доказателства нарушението и
неговия автор да са били открити на по-ранна дата по делото липсват.
Не представлява съществено нарушение на процес. правила и
неизлагането на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН.
С НП въззивникът е бил наказан за нарушение по чл. 261, ал.1 от ЗКПО
вр. чл. 92. ал.2, вр. ал.1 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да има
качеството на ДЗЛ по смисъла на ЗКПО и да не е подал или да не подал в срок
декларация по същия закон.
Съгласно чл. 92 от ЗКПО /в редакцията към датата на нарушението – в
сила от 01.01.2011год./ ДЗЛ, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък като годишната данъчна декларация
се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице.
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество е данъчно
задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО и следва да подава
декларация.
Няма спор и по отношение на това, че ГДД за финансовата 2012год. е
била подадена едва на 20.11.2013год. което е приблизително осем месеца след
изтичане на срока.
При тези факти, съдът счете за безспорно установено, че нарушаване на
нормата на чл. 92 от ЗКПО е налице, тъй като декларацията за отчетната
2012год. не била подадена в срока по чл. 92 от ЗКПО, в случая до
01.04.2013год. доколкото 31.03 е ден неделя.
Въпреки установената обективна съставомерност на нарушението
вменено на въззивника, съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради
изтекла абсолютна давност за адм.наказателно преследване. Доколкото в
ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение на института на давността, е
приложим режима на НК, уреден в чл.80 и 81. В горната насока са и
3
задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е
възбудено в срок от три години. За да се формира института на абсолютната
давност обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от
НК. Ето защо независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в
случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", както е в настоящия,
възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на
4години и шест месеца от извършване на деянието. Към настоящият момент
този срок е изтекъл – нарушението е извършено на 02.04.2013год. съответно
абсолютния давностен срок е изтекъл на 02.10.2017год., поради което
административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител
субект е погасена по давност. Предвид горното наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно на това основание, без
изобщо да се обсъжда приложимостта или не на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното
дружество, което към настоящия момент видно от справка в ТР е
преобразувано в ЕООД и е в ликвидация, така и от въззиваемата страна,
която е направила и възражение за прекомерност.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото /НП подлежи на отмяна/ искането макар и
своевременно направено се явява неоснователно и като такова се отхвърля от
съда.
По искането на въззивното дружество.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са
налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 500лв., която сума
надвишава значително определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 300лв., както и това, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискваща особени усилия за оборване на
обвинителната теза от една страна, а от друга това, че делото е протекло в
едно съдебно заседание, проведено в рамките на няколко минути като процес.
представител на въззивника не е участвал лично, а единствено е депозирал
молба в която е заявил, че поддържа жалбата, съдът счете, че направеното от
4
процес. представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява основателно. Счете, че на въззивното
дружество следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на минималния предвиден в цитираната по-горе наредба – 300лв..
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивното дружество
от ТД на НАП Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-87623/10.12.2013год. на
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на
„Бит Ит“ ООД ЕИК ********* /към настоящия момент “Бит Ит“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Македония“ № 76, на основание чл.261 ал. 1 от ЗКПО е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за
нарушаване нормата на чл. 92, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на “Бит Ит“ ЕООД – в
ликвидация ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Македония“ № 76 сума в размер на 300лв. представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5