Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №15273/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Н.К.А. – длъжник по изп.д. №20178510404475, срещу разпореждане от
22.08.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №20178510404475.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето
е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на период, превишаващ 2 години, не са искани и извършвани
изпълнителни действия. Оспорва материалната легитимация на взискателя, като
оспорва цесията, по силата на която е придобил вземането, да й е съобщена.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на А.ЗА С.НА В.ЕАД за С.на съдебно установени В.срещу длъжника Н.К.А.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в полза на Б.П.Б.АД,
представени са и доказателства за прехвърляне на вземането в полза на
взискателя – Договор за прехвърляне на В.от 14.01.2016 г. Молбата за образуване
на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 04.10.2017
г. и с нея на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество. На 05.10.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения до работодателя на длъжника и до три банки (л.31, 37, 38, 39), с
които е наложил запор върхе В.на длъжника. Със запорно съобщение от 20.12.2017
г. съдебният изпълнител е наложил запор и върху В.на длъжника от друг работодател
(л.52). С молба от 22.03.2018 г. взискателят е отправил искания за извършване
на изпълнително действие – опис върху движимо имущество (л.69). С молба от
05.04.2019 г. взискателят е отправил искания за извършване на изпълнително
действие – запор върху трудови възнаграждение и В.по банкови сметки, въз основа
на която молба са изпратени запорни съобщения. На 22.08.2019 г. длъжникът е
поискал прекратяване на производството поради настъпила перемпция и поради
липса на вземане в полза на взискателя, с твърдението, че цесията не е съобщена
на длъжника.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти, а именно: „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години“ (виж диспозитива на т.10). Видно от изпълнителното дело, същото
е образувано на 04.10.2017 г., а впоследствие искания за изпълнителни действия
са отправяни с молби от 22.03.2018 г. и 05.04.2019 г. Приложени са и няколко
изпълнителни способа. Периодите между молбата за образуване на делото и
последващите молби са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (04.10.2017 г., 22.03.2018 г., 05.04.2019 г.). Междувременно са извършени и
изпълнителни действия – наложени са запори върху банковите сметки на длъжника. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане
от негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на
изпълнителни действия. Това е така, защото за разлика от съдебното
производство, в изпълнителния процес давността не спира да тече и взискателят
има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия – като иска извършване на
изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски за това. Ето защо
съдът приема, че с молбите на взискателя от 22.03.2018 г. и 05.04.2019 г. е
прекъснато течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като считано
от последната от тях е започнал да тече нов срок, който към постановяване на
обжалвания акт не е изтекъл. По тези съображения следва да се приеме, че не е
настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Другото изложено от жалбоподателката съображение – че
взискателят не е легитимиран като носител на вземане срещу нея поради
несъобщаване на цесията, по силата на която е придобил вземането си, не е
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ГПК. Порът
за наличието на вземане се решава от съда по реда на чл.439 ГПК – в исков
процес, а не се преценява от съдебния изпълнител, съответно – от съда по жалба
срещу действия на съдебния изпълнител.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.К.А. – длъжник по изп.д.
№20178510404475, срещу разпореждане от 22.08.2019 г. на съдебния изпълнител, с
което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.
№20178510404475.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.