Р Е Ш Е Н И Е №
В името на
народа
гр.
Кърджали, 23.06.2022 г.
Административен съд - Кърджали, в публично
съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 121/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Отим
Консулт“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез процесуален представител по пълномощие,
срещу Решение № 36/10.02.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата срещу Решение, изх. № **********/17.01.2022
г. на главен инспектор по приходите, с което е постановен отказ за издаване на
удостоверение относно приложимото законодателство за лицето Е. Я. Я. В жалбата
се посочва, че решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, съответно –
решението за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство, са неправилни и
постановени в противоречие с приложимата нормативна уредба. Позовава се на Регламент
(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност /нар.„Основният Регламент“/ и
Регламент (ЕО) №987/2009 Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност /нар.Регламента за
прилагане/, като излага доводи, че
обжалваното решение на административния орган не е съобразено с решение от 25
октомври 2018 г., постановено по дело С-451/17 г. на СЕС. Твърди, че посочената
юрисдикция е дала заключение, че член 14, от Регламента за прилагане на
Основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с
цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице,
спрямо което непосредствено преди да започне работа вече се е прилагало
законодателството на държавата членка, в която е установен неговият
работодател, по смисъла на чл.14, параграф 1 от Основният регламент.
Счита, че релевантните по преписката
доказателства обосновавали извода, по отношение на лицето Е. Я. са налице
условията за приложението на чл. 12, § 1
от Регламент № 883/2004, а именно: да осъществява дейност като наето лице в
държавата-членка /Република България/; да осъществява дейност от името на
работодателя, установен в тази държава- членка /"Отим
Консулт" ЕООД е предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва
дейността си в Република България/; налице е и пряка връзка между работодателя
и лицето като работник, който е нает на работа; налице са и връзки между
работодателя и държавата-членка, в която лицето като работник е установен;
лицето не е изпратено да замества друго лице, както и времетраенето на тази
работа да не надвишава 24 месеца. Съгласно чл. 14 от Регламент № 987/2009, за
целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент "лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице,
което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие
че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател. Искането е да се отмени оспореното решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство, издадено от главен инспектор
по приходите, относно лицето Е. Я. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат, който претендира деловодни разноски в полза на
жалбоподателя.
В съдебно заседание, ответникът – Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – гр. Кърджали – Н.
А. С. се явява лично и оспорва подадената жалба. Явява се и главен юрисконсулт
Д. Д., упълномощен от изпълнителния директор на НАП, София.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 15.12.2021 г. „ Отим
Консулт“ ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК ***, е подало в ТД на НАП - Пловдив, офис
Кърджали, искане/вх. № ИТ00-8353/ за издаване на удостоверение A1
за приложимо осигурително законодателство за заетото лице Е. Я. Я., с ЕГН **********,
с работодател „ Отим Консулт“ ЕООД, установен на
територията на Р България. Към искането са приложени: Трудов договор № **/***
г., сключен между „ Отим
Консулт“ ЕООД, с ЕИК *** и Е. Я. Я., с
ЕГН **********; Заповед № 4/12.11.2021 г., с която за периода 05.01.2022 г. – 05.07.2023
г., работникът Е. Я. е командирован в ***
за изпълнение на строително-монтажна дейност; Допълнително споразумение от
05.01.2021 г. към трудов договор № **/*** г., с което страните се уговорили
изменение на трудовия договор, респ. промяна на мястото изпълнение на трудовата
дейност в ***, размера на
възнаграждението, работното време и др.;
На 29.12.2021 г. органът по приходите към ТД
на НАП – Пловдив е отправил Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице изх. №ИТ00-ОБС-5630. От „ Отим
Консулт“ ЕООД са представени следните допълнителни документ: 1. Обяснение от
управителя на дружеството, съдържащи изявления, че основна икономическа дейност
на „Отим Консулт“ ЕООД е довършителни строителни дейност
и дружеството упражнява дейност на територията на България от 01.06.2021 г.
Единият обект, на който са работили наетитe лица
се намира в *** с обща площ на извършената строително-монтажна работа 240 кв.
м., а другият обект - в ***, в базата на фирмата „***“ ООД; Регистрация в
система *** ше се направи от
предприятието в ***, на което са изпратени лицата, след като бъдат
командировани. Осигурителните вноски и данъци са погасени. Държавата но
пребиваване на ръководителите на дружеството е ***; 2. Заверени копия на
заповед за командировка в чужбина на Е. Я. Я.; Допълнителни споразумения на лицата,
Справка за приети и отхвърлени уведомления но чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
и уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; Договор за
строителство от 17.11.2021г. между Е. А. И. и „ОТИМ консулт“ ЕООД; Фактура № ***/***
г.; Договор за наем на недвижим имот; Справка за облагаем оборот от 01.09.2020
г. - 31.12.2021 г.; Справка на лицата, които полагат труда си на територията на
България; Справка за изплатени трудови възнаграждения от месец 06.2021 г. до
месец 12.2021 г.; Представено е допълнително обяснение от управителя на
дружеството от 17.01.2022 г., в което е посочено, че към момента наетите лица в
България не работят, но се водят преговори за нов обект за извършване на СМР.
Представени са копия на договор за строителство от 01.09.2021 г. между „***“
ООД и „ Отим Консулт“ ЕООД; Фактура № ***/*** г.,
Оборотна ведомост на „Отим Консулт“ ЕООД от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.; Опис/извлечение от банкова
сметка; Платежен документ за извършен превод на 14.01.2022 г. за погасяване
задължения но изпълнително дело в НАП.
С Решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство, изх. № изх. №
**********/17.01.2022 г. на главен инспектор по приходите, е постановен отказ
за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство за лицето Е.
Я. Я. В акта са изложи мотиви, че съгласно чл. 12(1) oт Регламент
(ЕО) 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка
от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което
е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява
там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото
времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месена и че не е
изпратено да замества друго лице. Посочено е, че лицето, за което е подадено
искането попада в персоналния обхват на Регламент 883/2004; български
гражданин, заето лице на територията на Република България, извършващо временно
работа на територията па друга държава - членка. От приложените заповед за
командироване и допълнително споразумение към трудовия договор на основание чл.
119 и чл. 121а от Кодекса на труда и чл. 2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките па предоставяне на
услуги било видно, че лицето е командировано на територията на *** за период от
05.01.2022 г. до 05.07.2023 г. от работодател „Отим
консулт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Е. Х. А. Едно от решаващите условия
за прилагането на чл. 12 (1) oт Регламент
(ЕО) 883/2004 се явявало това командироващият работодател обичайно да
осъществява дейността си на територията на изпращащата държава – членка.
Наличието на условието, че предприятието
обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава - членка, предполагало,
че то не следва да извършва предимно административно-управленска управленски
дейности па територията на тази държава, което от своя сграда предполагало, че
предприятието реализира приходи от дейността си във въпросната държава. Предвид
това, за да се счита, че предприятието осъществява съществени дейности на
територията на България, то трябва да реализира приблизително 25 % от обшия си
оборот в изпращащата държава - членка за предходните 12 месена.
В подаденото искане за издаване на
удостоверение A1 за приложимо осигурително законодателство за заето лице,
работодателят декларирал 100 % съотношение на реализирания оборот на
територията на България спрямо общия оборот, реализиран за предходните 12
месеца. Декларирани били 5 наети лица, които остават да полагат труда си на
територията на България.
След извършен анализ на декларираните данни
към подаденото искане, приложената справка от „Отим
консулт“ ЕООД за облагаемия оборот и данните от информационни те масиви на НАП
във връзка с регистрация по ЗДДС от 21.05.2021 г. се констатирало, че
дружеството няма реализиран оборот от 26.04.2021 г. до 31.12.2021 г. Подадените
от ЕООД месечни справки-декларации по ЗДДС за периода от месец 05.2021 г. до месец
12.2021 г. вкл., били с нулеви стойности на дневник-покупки и дневник-продажби.
Видно от подадените уведомления на основание чл. 62, ал. 5 от КТ, първите
трудови договори, с които работодателят назначавал лица в основната си дейност
/“други довършителни строителни дейности“ са сключени на дата 10.06.2021 г. - 7
лица на длъжност „***“ и 1 лице „***“. За периода от 10.06.2021 г. до сключване
на договор за извършване на CMP /01.09.2021 г./ не
били представени доказателства на какви обекти са работили заетите лица. Освен
това, към момента на проверката, управителят декларирал, че наетите or дружеството
лица в България, не работят.
С оглед горното е прието, че не са изпълнени
условията, при които на основание чл. 12 (1) oт Регламент
(ЕО) 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително
законодателство. Решението е връчено на пълномощник на дружеството на
24.01.2022 г.;
По жалба на дружеството срещу това решение,
директорът на ТД на НАП – Пловдив с Решение № 35/10.02.2022 г., го е потвърдил.
Административният орган е изложил мотиви, аналогични с тези, въведени в
оспорения акт на главния инспектор по приходите. В допълнение е посочено, че
към 17.01.2022 г. работодателя не е представил доказателства, удостоверяващи
реализирания оборот на територията на България за предходните 12-месеца.
Представените от дружеството копия на фактури - се явявали относими
документи, доказващи реализираният оборот от страна на дружеството в страната
за напред, но липсвали доказателства за реализиран оборот на територията на
България, преди командироването. От края на месец април 2021 г. до 31.12.2021
г. дружеството нямало реализиран и деклариран оборот в Р. България. Други
документи доказващи реализиран от дружеството оборот на територията на
изпращащата държава не били представени. Цитирано е Решение на Съда (голям
състав) от 3 юни 2021 г. (преюдициално запитване от
Административен съд — Варна — България) по Дело 0784/19, член 14, параграф 2 от
Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО)
№883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че
съгласно това решение, за да се счита, че установено в държава членка
предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността
си“ по смисъла на член 12, параграф 1 oт Регламент
(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС)
№465/2012 Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., в тази държава
членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по
предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели,
които са установени и упражняват дейностите си па територията на посочената
държава членка.
В този смисъл в случая приложение следвало да
намери разпоредбата на чл. 633 от ГПК, съгласно която решението на Съда на
Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
в Република България.
Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от АПК, във връзка е § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценявал към момента на
издаването му.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта
на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира, че процесната жалба е допустима като подадена
в законоустановения 7 – дневен срок от съобщаването
на решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, от лице, имащо правен интерес
от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.
Оспореният акт – Решение за отказ за издаване
на удостоверение относно приложимо законодателство, изх. № изх. №
**********/17.01.2022 г. на главен инспектор по приходите, е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените
му от закона правомощия, в съответствие с релевантните разпоредби на ДОПК, а
именно главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Решението е
издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са
посочени фактическите и правни основания за издаването му.
Настоящият състав намира, че обжалваното
решение е материално законосъобразно, поради следните съображения:
Нормата на чл. 45 от ДФЕС регламентира
свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването
на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от
държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на
труд.
Правилата за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация
на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална
сигурност. Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони. Целта на горните е синхронизирането на системите за социална сигурност
на държавите членки, чрез елиминиране на противоречия, възникващи от
прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на
приложимото право визирано в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С
други думи, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно
заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за
работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане
на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с
разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно цитираната норма:
„Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице“.
Съгласно постоянната практика на Съда на
Европейските общности, разпоредбите на дел II
от Регламент № 883/2004, част от който е и чл. 12, § 1 от регламента, представляват пълна и единна
система от стълкновителни норми. Целта на посочените
норми е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални
законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и
недопускането, лицата, които попадат в приложното поле на посочения регламент,
да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на
приложимо по отношение на тях законодателство.
По силата на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ №
987/2009, за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от основния регламент, лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава - членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава - членка включва лице, което
е наето с цел да бъде командировано в друга държава - членка, при условие, че
непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият
работодател.
Параграф 2 на чл. 14 от Регламент /ЕО/ №
987/2009, въвежда регламентацията, че за целите на прилагането на член 12, § 1
от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“
се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват
дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на
държавата - членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички
критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на
всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
С оглед мотивите за постановяване на
оспореното решение за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство, спорът в настоящето производство е, дали в конкретния случай приложимо
изключението на чл. 12, § 1 от основния регламент, предвид наличието на
обичайно осъществявана дейност от страна на жалбоподател – „ Отим Консулт“ ЕООД на територията на Р България, в
съответствие с дефиницията, съдържаща се в чл. 14, § 2 от регламента за
прилагане, респ. дали са налице предпоставките за издаване на искания документ
- удостоверение А1.
Приложението на чл. 12 от Регламент /Е0/ №
883/2004 е обусловено от няколко положителни предпоставки: лицето да
осъществява дейност като наето лице в държавата-членка; да осъществява дейност
от името на работодателя, установен в тази
държава-членка, който работодател е предприятие, което е регистрирано и
обичайно извършва дейността си в тази държава-членка/ в случая в Република
България/; наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той
наема на работа; наличието на връзки между работодателя и държавата-членка, в
която той е установен; лицето да не е изпратено да замества друго лице, както и
времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца.
Поради това да командироват работници следва
да имат възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на
територията на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо спрямо
командирования работник, като следователно се приеме, че посочените разпоредби
се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват съществена част от
дейността си на територията на държавата членка, в която са установени. При
необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено
съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е
установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери
всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото,
на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на
административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено,
както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите
работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с
клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени
между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с
клиенти - от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от
съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата
държава.
Наличието на пряка връзка предполага
запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия
работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Съгласно Решение на Съда (голям състав) от 3
юни 2021 г./преюдициално запитване, отправено на
основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд — Варна/ по Дело C-784/19, член
14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се
тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка
предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността
си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка,
това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по
предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели,
които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената
държава членка.
Анализът на релевантните по делото
доказателства и относимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби,
обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното Решение за отказ
за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с изх. №
**********/17.01.2022 г.
Преценката на „обичайно осъществяваната
дейност“ на дружеството жалбоподател, извършена с оглед наличните данни за
регистрация и седалище на предприятието, брой на административния персонал,
мястото, където се назначават командировани работници, и мястото, където се
сключват по-голямата част от договори с клиенти, приложимото право към
трудовите договори, сключени от предприятието с неговите работници, оборотът
през подходящо типичен период във всяка съответна държава-членка и броя на
договорите, изпълнени в изпращащата държава, аргументират обоснованост на
изводите на органите по приходите, респ., че в конкретния случай не е
установено, че работодателят „ Отим Консулт“ ЕООД
обичайно осъществява дейността си на територията на страната – Р България,
чието законодателство претендира да е приложимо.
По делото не е спорно, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 21.05.2021 г. като няма реализирана оборот от датата на
регистрацията до 31.12.2021 г., респ. подадените месечни справки-декларации по
ЗДДС за периода 05.2021 г. – 12.2021 г. са с нулеви стойности. Регистрираните
трудови договори с работодателя „ Отим Консулт“ ЕООД
са от 11.06.2021 г. На територията на Р България няма ползвани производствени
помещения, а единствено офис в ***, като не са налични данни за администрация
на работодателя. Липсват и представени доказателства за конкретния обект в
друга държава-членка, където е командирован работника, за когото се иска
издаване на удостоверение за приложимото законодателство.
На следващо място липсват и доказателства „ Отим Консулт“ ЕООД да притежава издаден лиценз от Агенция
по заетостта за извършване на дейност на предприятие, осигуряващо временна
заетост. В тази връзка следва да се отбележи, че в допълнителното споразумение
с работника Е. Я. е посочено, че изменението на трудовото правоотношение се
основава на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, т.е. в случая „ Отим Консулт“ ЕООД действа като предприятие, осигуряващо
временна заетост.
На фазата на съдебното следствие
пълномощникът на дружеството не представя доказателства, установяващи наличието
на реализиран оборот от „ Отим Консулт“ ЕООД през
2021 г. и 2022 г. в Р България, наличието на нает управленски персонал или
администрация на ЮЛ на територията на страната, както и на реализирането
дейност на предприятието в Р България. Приложените в административната преписка
два броя договори за строителство и 2бр. фактури, не са достатъчни да обосноват
извод, че „ Отим
Консулт“ ЕООД е предприятие, което
обичайно осъществява дейността си на територията на Р България.
Предвид горното, съдът намира, че в настоящия
случай не са налице доказателства, от които да се изведе изводът, че
икономическата дейност на „Отим Консулт“ ЕООД е
обусловена изцяло или преимуществено от сключването и изпълнението на сделки,
реализирани на територията на България. Липсват каквито и да са данни за
реализиран и деклариран оборот, който да аргументира извода, че е налице
обичайно осъществявана от дружеството съществена дейност на територията на Р България
по смисъла на чл. 14, § 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 във връзка с член 12, §
1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
В заключение, относно визираното в жалбата
Решение от 25 октомври 2018 г., постановено по дело С-451/17 г. на СЕС следва
да се отбележи, че със същото действително е дадено разрешение, че чл. 14, § 1 от Регламент № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №
465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в друга
държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което „непосредствено преди
да започне работа вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в
която е установен неговият работодател", по смисъла на член 14, параграф 1
от Регламент № 987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като
наето лице то не е имало качеството на осигурено лице съгласно
законодателството на тази държава членка, ако към този момент е пребивавало в
нея, което запитващата юрисдикция трябва да провери. Безспорно е и, че съгласно
чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности произнесени по
отправено преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България.
Така цитираното решение обаче касае различен случай от настоящият, поради което
е неприложимо. Процесният отказ е постановен с
мотива, че депозиралият искането работодател – „Отим
Консулт“ ЕООД, не е установил условието,
че „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на територията на РБългария,
а не че работникът Е. Я. Я. е лице, спрямо което преди наемането му на работа
не е се прилагало законодателството на държавата-членка /България/, където е
наето.
При така
направените констатации, следва извод, че в конкретния случай пряко приложение
има разрешението, дадено с Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 г. по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от
ДФЕС от Административен съд — Варна / по Дело C-784/19/.
Поради изложеното АС – Кърджали приема, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл.5-то от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на „Отим Консулт“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Решение, изх. № **********/17.01.2022 г. на главен
инспектор по приходите, с което е постановен отказ за издаване на удостоверение
относно приложимото законодателство за лицето Е. Я. Я., потвърдено с Решение №
36/10.02.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив
Решението
е окончателно – чл.97 от ДОПК.
СЪДИЯ: