№ 161
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502893 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №153 от 03.05.2020г., постановено по гр.д.№458/2019г., СОС е :
ОСЪДИЛ Г. Ф. – гр.София да заплати на Г. Х. Д., ЕГН**********, сумата 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
ексцес на основното увреждане – фрактура на лявата подбедрица при настъпилото на
09.07.20015 г. ПТП, изразяващ се в появата на хроничен остеомиелит – хронично гнойно
възпаление на костта, наложило извършването на шест оперативни интервенции: на
06.10.2015 г. /пластика на кожен дефект/, на 14.01.2016 г. /опресняване на дефекта и
кюретиране/, на 09.05.2016 г. /хирургично отваряне на абсцес и отстраняване на некротични
тъкани/, на 15.06.2016 г. /хирургично отваряне на абсцес, поставяне на автоприсадка/, през
м. октомври 2016 г. /ексцизия на фистулата, имплантиране на гентамицинови перли, ревизия
на раната в операционна зала/ и на 23.01.2019 г. /отстраняване на антибиотични перли,
кюретиране и отстраняване на фибрози/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ (отм.); и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ексцес на полученото на 09.07.2015 г. увреждане – фрактура на
лява подбедрица за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 48 000 лв., ведно
1
със законната лихва, като неоснователен ;
ОСЪДИЛ Г. Ф. – гр.София да заплати на Г. Х. Д., ЕГН**********, сумата 2 198,
58 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и 58 ст. /, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за закупуване на лекарства, санитарни материали и
медицински прегледи във връзка с претърпяното на 15.07.2015 г. от ищеца увреждане при
ПТП - счупване на лява подбедрица и неговите усложнения, съгласно фактури №
**********/30.05.2016 г. № **********/12.05.2016 г., № **********/22.03.2016 г., №
**********/31.10.2016 г., № **********/14.11.2016 г.; № **********/11.05.2016 г., №
**********/25.04.2016 г., № **********/15.03.2016 г., № **********/31.05.2016 г. и №
**********/20.03.2019 г. и фискален бон № 02482453/24.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане, чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди разликата над 2 198.58лв. до пълния предявен размер от 2 444.28 лв.,
ведно със законната лихва, като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 2 198.58лв., е постъпила жалба от
ищеца, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Необосновани са изводите на
съди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че част от
закупените от ищеца медикаменти са във връзка с провеждането от него лечение.Поради
получените тежки увреждания и проведените операции ишецът продължава да се нуждае от
обезболяващи лекарства, и това, че във фактурата не са посочени изрично препаратите,
които са закупени не означава, че нямат връзка с неговото лечение.Това се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел Б..Неправилно е и решението в частта, в
която съдът е определил началния момент, от който ответникът ГФ-гр.София дължи
заплащането на законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.Лихва се дължи от подаване на исковата молба в съда, а в условията
на евентуалност от постановяване на отказа на ответника да определи и изплати
обезщетение – 12.07.2019г.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
друго по същество, с което да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с присъждане на законната лихва върху обезщетенията,
считано от подаване на исковата молба в съда, респ. от постановяване на отказа на
ответника да заплати обезщетение.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника ГФ-гр.София, в който се изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му
част.Не са налице основания за уважаване в цялост на заявената претенция за заплащане на
имуществени вреди тъй като по делото не е установени връзката между направените от
ищеца разходи за медикаменти и провеждането от него лечение.Отговорността на ответника
2
не е идентична с тази на застрахователя, поради което същия дължи заплащането на
законната лихва след изтичане на максималното предвидения от закона срок, в който следва
да се произнесе по искането за заплащане на обезщетение.Този срок е тримесечен, което
означава, че лихва се дължи от момента на неговото изтичане – 26.09.2019г.Моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
С определение №391/09.07.2020г., постановено по гр.д.№458/2019г., СОС е оставил
без уважение искането на адв.П.К. за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу определението е постъпила жалба от адв.П.К., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Изчисленият размер на адвокатско възнаграждение за
предоставеното на страната безплатно процесуално представителство не съответства на
цената на предявените искове и размера, в който всеки един от тях е уважен.Моли съда да
отмени обжалваното определение и постанови друго по същество, с което да й присъди
допълнително възнаграждение от още 115.45лв. с ДДС.
Ответникът е депозирал отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената частна жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По отношение на въззивната жалба :
Жалбата на ищеца е в срок е производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът е
този, който следва да установи както факта на претърпяната вреда, така и причинната връзка
между нея и полученото увреждане.В процесния случай се твърди, че е налице причинна
връзка между извършените разходи за медикаменти, за които са представени фактури с
издадени фискални бонове, и провежданото от пострадалия лечение вследствие на
настъпилото допълнително влошаване на здравословното му състояние.В част от
представените фактури е посочено, че са заплатени суми за покупката на лекарства, но не е
посочен техния вид, което е пречка да се установи връзката им с проведеното лечение.С
оглед на горното следва да се приеме, че в полза на ищеца следва да се присъдят само
разходите, които са били направени във връзка с провежданото лечение.Искът за заплащане
на разходите по фактури с №11, №16 и №23 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е жалбата и в частта, в която се претендира законната лихва, считано
от датата на произнасяне на ответника по искането на пострадалия за определяне на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.Разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ-
3
отм. предвижда, че ГФ се произнася по претенцията за заплащане в тримесечен срок,
считано от сезирането от пострадалото лице. Видно от данните по делото, ищецът е заявил
претенцията си за обезщетение с писмо от 26.06.2019г.,а ответникът е отказал да го
заплати.Последният дължи законната лихва от изтичане на максимално предвидения срок за
произнасяне - 26.09.2019г. , а не от датата на подаване на исковата молба или постановяване
на отказа за плащане/решение №131/19.06.2017г. на ВКС по т.д.№2300/2016г., 2-ро т.о./
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника ГФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от
100лв.
По отношение на частната жалба :
Жалбата е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 ца МРАВ предвижда, че „за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“.От
съдържанието на цитираната разпоредба следва, че отделно възнаграждение по всеки един
от исковете се дължи при субективно съединяване на искове, а не и при обективно
съединяване.В последния случай се дължи едно възнаграждение, което се определя на база
сбора на всички претенции.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №153 от 03.05.2020г., постановено по гр.д.№458/2019г.
на СОС в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение №391/09.07.2020г., постановено по гр.д.№458/2019г.,
СОС
ОСЪЖДА Г. Х. Д., ЕГН********** да заплати на Г. Ф. – гр.София сумата от
100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния
съд, с което е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди разликата
над 2 198.58лв. до пълния предявен размер от 2 444.28лв., е окончателно, а в останалата част
4
може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5