Решение по дело №3190/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260844
Дата: 24 юни 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20205300503190
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    260844

                                                     гр.Пловдив 24.06.2021г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                 ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№3190/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Обжалвано е решение №260736/06.10.2019г. по гр.д.№12972/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХІV гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ,вр. с чл.86 от ЗЗД,касаещо заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователното дружество по повод настъпило ПТП на 23.07.2018г. в размер на 4000лв.,като жалбоподателя в настоящото производство и ответник в първоинстанционното производство счита решението за неправилно и незаконосъобразно,тъй като счита,че така определеното от първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и сочи също така,че е налице съпричиняване,поради което моли решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли исковата претенция или евентуално,ако съдът счете,че е налице деликт,то да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер не по-голям от 1000лв.

               Постъпил е отговор от въззиваемата страна,която счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

               Третото лице-помагач не е депозирало отговор на въззивната жалба в срока,но поддържа тезата,че жалбата е основателна и решението следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно или евентуално да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер не по-голям от 1000лв.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните и събраните доказателства по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Не се спори,че на процесната дата 23.07.2018г. е настъпило ПТП на пътя между с.**** и с.**** село като водачът на лек автомобил марка „Мазда“,модел „Премаси“ с рег.№ **** е попаднал в дупка на пътното платно и е предизвикал настъпването на ПТП.Въззиваемата Г.Д.К. е била пътник в автомобила и е понесла телесни увреждания.Била приета по спешност в УМБАЛ „Св.Георги“,където й е било приложено лечение и е била изписана на 26.07.2018г.Автомобилът е имал валидна застраховка гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.Сочи,че претърпените болки и страдания се изразяват в болки в гърдите,корема,главата и тялото,както и охлузвания по десния долен крайник в областта на коляното.В първоинстанционното производство е била назначена комплексна СМАТЕ,от заключението на които се установява,механизма на ПТП,като автомобила е преминал през дупката на пътя и водачът е загубил контрол върху автомобила и същия се е обърнал.Установена е и вината на водача на автомобила,като за целта на него е бил съставен АУАН.От медицинската част на експертизата става ясно,че така посочените травми са настъпили вследствие на ПТП и същите са отшумели за 7-10 дни.В първоинстанционното производство е била назначена и СПсхЕ,от заключението на която се установява,че злополуката е предизвикала стрес у ищцата непосредствено преди нейното осъществяване.Не е довела до психични промени,но е способствала за промени в емоционалното състояние на ищцата в периода след ПТП.Освен това доказателства в първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,като от показанията на св.К.,който е баща на ищцата,се установява,че състоянието на ищцата непосредствено след инцидента е било доста тревожно,като същата се е оплаквала от болки в главата,корема и гърдите,а селд приложеното лечение същата е изпитвала една тревожност и не е могла да спи нормално.От показанията на другия свидетел се установява само механизма на ПТП,но не и здравословното състояние на ищцата.

               При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

               Застрахователното дружество счита,че в случая не е налице деликт,поради което отказва да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.За да е налице деликт са необходими три налични кумулативни предпоставки-на първо място наличието на вреда,на второ място наличие на противоправно поведение и на трето място причинно следствена връзка между вредата и противоправното поведение.В настоящия случай се установява да е налице деликт,тъй като са налице всички негови предпоставки.А размерът на обезщетението се определя по справедливост,въз основа на критерий,като след преценка на всички събрани доказателства,се установи размера и интензитета на болките и страданията.Паричната равностойност на настъпилите вреди е моралната обезвреда за лицето,понесло негативите на настъпилото ПТП.В настоящия случай така определения размер от страна на първоинстанционния съд се явява правилно определен и би обезщетил понесените болки и страдания от ищцата изцяло.

               Тъй като жалбоподателя сочи,че е налице съпричиняване от страна на потърпевшата,изразяващо се в това,че същата не е употребила колан,то следва да се обърне внимание,че такова при настъпилото ПТП не е налице,тъй като без значение е в случая дали пострадалата е била с или без колан.Уврежданията пак са щели да настъпят. 

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 562,72лв. съобразно НМРАВ с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА решение №260736/06.10.2019г. по гр.д.№12972/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХІV гр.с-в.

               ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с ЕИК-**** да заплати на Г.Д.К.  с ЕГН-********** *** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 562,72лв.петстотин шестдесет и два лв. и 72ст./ за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗА,вр. с чл.7 от НМРАВ.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                        Председател:                                                         Членове: