Решение по дело №884/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 296
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Георги Ушев
Дело: 20221000600884
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева

Георги Ушев
като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600884 по описа за 2022 година
при участието на секретаря ВАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурора И.
АРМЕНОВА, на основание чл.12, ал.11, вр. ал.1-7 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54 от 12.07.2022 г. по НЧД 115/2022г.
на Окръжен съд – Монтана,
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на Решение по ВНЧД № 884/2022г. на САС, НО, 10 състав


Производството е по реда на чл.12, ал.11, вр. ал.1-7 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
С решение от 12.07.2022 г. по НЧД 115/2022г., Окръжен съд – Монтана
е признал и приел да изпълнени в Република България съдебно решение от
18.12.2012 г., постановено по съкратено производство № 41/2012 г на 22
състав на Окръжен съд - Барселона, в сила от 23.05.2013 г., с което
българската гражданка Г. А. П. ЕГН ********** е била призната за виновна за
престъпление по чл.368, ал.1, вр. с чл.369, ал.1 т.5 от НК на Кралство Испания
– престъпление против общественото здраве, свързано с вещества,
причиняващи сериозно увреждане на здравето, в особено големи размери
/трафик на наркотици/, за което й е наложено наказание от 7 години и 6
месеца „лишаване на свобода“, което след приспадане на изтърпяната част в
Кралство Испания, възлиза на 1620 дни. Окръжен съд – Монтана е приел, че
това деяние съответства на престъпление по чл.242, ал.2, вр.ал.1 от НК на
Република България.
Българският съд е приспаднал и времето, през което Г. П. е била с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 06.04.2022 г. до влизане
на решението в сила, както и полицейското задържане за 24 часа, а също и
задържането на Окръжна прокуратура – Благоевград за 72 часа. На основание
чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, е определен първоначален „СТРОГ“ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от Г. А.
П., в която не се излагат аргументи. Прави се искане за приспадане на
времето, през което Г. П. е работила и учила в Кралство Испания.
С определение от 28.09.2022г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. Пред настоящия съд представителят на Софийска
апелативна прокуратура иска решението на първата инстанция да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като съответства на
изискванията на закона. Развива доводи в подкрепа на това становище.
Защитникът на осъденото лице - адв. Е. Д. също моли решението на ОС-
Монтана да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като в
него са отчетени всички релевантни за случая обстоятелства.
Осъденото лице Г. А. П. заявява, че приема решението на Окръжен съд
– Монтана, но иска да й се намали наказанието, тъй като в Испания е
положила труд.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени от
1
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.§4 от ДР на
ЗПИИСАННЛСМВЛС, вр.чл.314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за отменяне или
изменяне на първоинстанционния съдебен акт.
Първоначално Окръжен съд – Благоевград е бил сезиран с искане за
предаване на българската гражданка Г. А. П. с постоянен адрес в с. ***, обл.
***, на компетентните власти на Кралство Испания въз основа на ЕЗА,
издадена на 16.03.2022 г. от съдия при Окръжен съд - Барселона. Предаването
е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 7 г.
и 6 м., наложено на българската гражданка с решение от 18.12.2012 г.,
постановено по съкратено производство № 41/2012 г. на 22-ри състав на
Окръжен съд - Барселона. ОС - Благоевград е отказал изпълнението на ЕЗА,
като е счел, че са налице основанията чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА. Преценил е, че Г.
А. П. е българска гражданка с трайна обвързаност на територията на
Република България, произтичаща от нейното раждане и израстване в
страната, както и че исканото лице има семейство, роднини и близки на
територията на Република България. На основание, чл.44, ал.8 ЗЕЕЗА, вр. чл.
40, ал.1 т. 4 ЗЕЕЗА, на практика ОС – Благоевград е трансформирал искането
на съдебните власти на Кралство Испания в производство по признаване и
изпълнение на присъдата, постановена по отношение на Г. А. П. в Република
България, като е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
осъдената българска гражданка до решаване на въпросите, свързани с
изпълнението на присъдата.
След влизане в сила на решението на Окръжен съд - Благоевград,
Окръжна прокуратура - Благоевград е сезирала съда с искане по чл.12 и
следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В Окръжен съд - Монтана е
образувано НЧД № 115/2022 г., като съдът е изискал и получил от издаващата
държава преписи от решението на Окръжен съд - Барселона с превод на
български език и удостоверение по образец на испански език, с превод на
български език, съгласно чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Удостоверението по
чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС напълно съответства на изискванията на Закона
и на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане
на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз (ОВ, бр.327/05.12.2008г. - РР 2008/909/ПВР). Посочено е
престъплението, за което е осъдена българската гражданка, неговата правна
квалификация, наложеното наказание.
В решението и удостоверението се съдържа описание на деянието на Г.
П.. Осъждането й е за престъпление реализирано на територията на Кралство
Испания и е квалифицирано като такова против общественото здраве,
свързано с вещества причиняващи сериозно увреждане на здравето в особено
големи размери /трафик на наркотик/ – чл.368, ал.1, вр. с чл.369, ал.1 т.5 от
2
НК на Кралство Испания. В решението, постановено по съкратено
производство № 41/2012 г. на 22 - ри състав на Окръжен съд – Барселона, е
описана приетата от съда фактология, за която е осъдена българската
гражданка, а именно, че тя, заедно с друг български гражданин /Б. Н. Б./, на
11.12.2011г. е пристигнала на летище Барселона с полет на Сингапурските
авиолинии от гр. Сао Пауло, Бразилия. При проверка на куфарите, се
установило двойно дъно, в което са намерени пакети с прахообразно
вещество, установено по-късно като кокаин. Брутното тегло на това вещество
било 6410 гр. /нетно тегло 4456 гр./, със стойност на нелегалния пазар, за
който било предназначено, от около 270 000 евро. При така посочената
фактология, правилно контролираната инстанция е приела, че това деяние
съставлява престъпление и по българския НК - по чл.242, ал.2, вр. ал.1 от НК
на Република България – пренасяне през границата на страната без надлежно
разрешително на високорискови наркотични вещества.
В контролираното решение е констатирано, че описаното деяние
съставлява престъпление и по българския НК, т.е. налице е изискуемата
двойна наказуемост по чл.8, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, което принципно е
вярно, въпреки че в случая липсват основания за проверка на двойна
наказуемост, тъй като се касае за престъпление, по чл.8, ал.2, т.5 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Правилен е и изводът на първостепенния съд, че не е налице нито едно
от основанията за отказ за признаване и изпълнение на посоченото по-горе
решение, визирани в разпоредбата на чл.15,ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съдът вярно е констатирал, че липсват основания за частично признаване и
изпълнение на съдебния акт на издаващата държава, съгласно чл.16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и че не е необходимо наложеното от издаващата
държава наказание на Г. А. П. да бъде приспособявано, тъй като срокът на
наказанието „лишаване от свобода“ за цитираното по-горе престъпление от
българския НК е от 10 до 15 години. Т.е. наложеното на българската
гражданка наказание от Кралство Испания от 7 г. и 6 м. лишаване от свобода
не надвишава максималния срок по българското законодателство.
Правилно е отразено в първоинстанционното решение, че е налице и
съгласие на осъденото лице за изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание в Република България.
Поради това, Окръжен съд - Монтана законосъобразно е приел, че са
налице основанията за признаване и приемане за изпълнение на съдебното
решение, постановено от 22 - ри състава на Окръжен съд- Барселона от 7г. и
6м. лишаване от свобода - 2735 дни, което след приспадане на изтърпяната
част в Кралство Испания възлиза на 1620 дни.
Контролираната инстанция коректно е определила наказанието да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като присъдата е за срок по-
голям от 5 г.
3
Вярно е посочила също, че съгласно чл.12,ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се приспадне срокът на изтърпяната част в
Кралство Испания от 1115 дни, както и времето на задържане на лицето в
Република България, от 06.04.2022 г. до влизане на решението в сила.
Изложените по-горе обстоятелства не се оспорват от нито една от
страните по делото. Единствената претенция в жалбата на осъденото лице е,
че не й е приспаднат положения труд в Кралство Испания.
Съгласно тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСНК на ВКС: съдът на
Република България като изпълняваща държава не може да намали
наказанието на трансферираното от друга държава членка на ЕС лице поради
положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава,
когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното
законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. Видно
от всички материали, приложени по делото, включително преведените на
български език, изпратени от Кралство Испания решение на Окръжен съд -
Барселона и удостоверение по образец, съгласно чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, никъде не е споменато Г. П. да е полагала труд в
Испания, нито е приспаднато полагане на такъв труд, а в същите документи
изрично е посочено приспадането на задържането на българската гражданка в
местата за лишаване от свобода в Кралство Испания. Поради това искането на
жалбоподателката не следва да бъде уважено.
В заключение - първата инстанция напълно основателно е приела, че са
спазени изискванията на ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да признае и приеме
за изпълнение осъдителното решение на испанския съд, поради което
решението й следва да се потвърди.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав
постанови своето решение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.
4