№ 350
гр. Б. , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 521 ал. 3 във вр. чл. 436 ГПК.
Делото е образувано по жалба подадена от Ю. К. Т., ЕГН **********, Е. К. Т., ЕГН
**********, Н.К. Т.- Н., ЕГН ********** и А.А. Т., ЕГН **********, всичките наследници
на К. Ю. Т., б.ж. на **********, всичките длъжници по Изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ
Ш. Д., чрез пълномощника им адв. К.Б., срещу действията на ЧСИ Ш. Д., по ИД № 37/2018г.
по неговия опис, с която жалбоподателите молят съда да отмени Постановление за
определяне на равностойността на движима вещ от 30.03.2021г.
В жалбата се сочи, че обжалваното постановление е връчено на жалбоподателите на
07.04.2021г., ведно с експертно заключение за извършена съдебно- оценителна експертиза,
изпълнена от инж. М. С. М., обозначен като автоексперт-оценител, със сертификат №
13/2005г.
С жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на ЧСИ Ш.
Д., който след като е констатирал че присъдената на всискателя вещ липсва, на осн. чл. 521
ал.1 от ГПК е пристъпил към нейната оценка и събирането на паричната и равностойност по
ИД № 37/2018г., тъй като стойността на вещта не е била посочена в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство. Навадени са доводи, че
1
неправилно и без да се съобрази с установената трайна съдебна практика, ЧСИ Ш. Д. е
назначил вещо лице за извършване на оценка на вещта, но левовата равностойност на
товарния автомобил м. „Ш. Е. *“ е определена към дата 23.11.2003г., вместо към датата, в
която е констатирана липсата на обекта на изпълнение, който в настоящия случай е бил
именно датата за която е било насрочено принудителното предаване на вещта- 18.03.2019г.
Оспорва се от жалбоподателите и дадената оценка на вещта при определяне на паричната и
равностойност съобразно средната пазарна цена, при отчитане реалното остаряване на
автомобила и неговата остатъчна стойност в проценти, определени на база на
първоначалната стойност на автомобила. Сочи се с жалбата, че дадената от експерта инж. М.
С. М. оценка на автомобила към 23.11.2003г. е 7 750лв., а товарния автомобил е бил предмет
на оценка при определяне на средната му пазарна цена по гр.д. № 13/2005г. по описа на РС
Гоце Делчев, образувано по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, по което е
била допусната и назначена съдебно техническа и оценителна експертиза и товарния
автомобил м. „Ш. Е. *“ е оценен на 3 163.00лв. към 19.05.2015г., поради което към
18.03.2019г., средната пазарна стойност на автомобила не е възможно да се е увеличила на
7 750лв.
С жалбата си, жалбоподателите молят съда да насрочи открито съдебно заседание, като
допусне и изслуша друга съдебно техническа и оценителна експертиза, като постави задача
на експерта да изчисли равностойността на дължимата от длъжниците по ИД № 37/2018г. по
описа на ЧСИ Ш. Д. движима вещ- товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, към датата за която е
насрочено принудителното предаване на присъдената вещ на взискателите, на която ЧСИ е
установил че присъдената в полза на взискателя движими вещ липсва, а именно към дата
19.03.2019г.
С допълнителна молба с вх. № 8779 от 23.04.2021г. жалбоподателите Ю. К. Т., ЕГН
**********, Е. К. Т., ЕГН **********, Н.К. Т.- Н., ЕГН ********** и А.А. Т., ЕГН
**********, всичките наследници на К. Ю. Т., б.ж. на **********, като длъжници по Изп. д.
№ 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., чрез пълномощника им адв. К.Б., са направили искане
на осн. чл. 521 ал.3 от ГПК- за спиране на събирането на равностойността на движимата
вещ, която не се намира у длъжниците и за която ЧСИ Ш. Д. на осн. чл. 521 ал.2 от ГПК е
пристъпил към събиране на паричната и равностойност.
След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, не е депозиран
писмен отговор от взискателя по ИД № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д..
В мотивите си по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдия изпълнителят - ЧСИ Ш. Д., сочи че по
ИД № 37/2018г. по неговия опис е било насочено принудително изпълнение за предаване на
движима вещ- товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, по искане на взискателя- Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК
*, срещу длъжника К. Ю. Т., който в хода на изпълнителното производство е починал и на
негово място като длъжници са конституриани неговите наследници- Ю. К. Т., ЕГН
**********, Е. К. Т., ЕГН **********, Н.К. Т.- Н., ЕГН ********** и А.А. Т., ЕГН
2
**********. Сочи се в писменото становище от ЧСИ Ш. Д., че при насрочване на
принудително изпълнение- предаване на владението на движимата вещ за 18.03.2019г.
установено е че движимата вещ не се намира у длъжниците и е била предадена на вторични
суровини, поради което на осн. чл. 521 ал.2 от ГПК, съдебният изпълнител е пристъпил към
събирането на нейната парична равностойност. Назначил е вещо лице- инж. М. С. М., като с
Протокол за определяне на равностойността на движимата вещ, ЧСИ Ш. Д. е определил
дължимата стойност на липсващата вещ, срещу която е насочено принудително изпълнение,
като е съобщил протокола на длъжниците по изпълнителното дело. Същите обжалват
определената парична равностойност на липсващата движима вещ с жалбата по настоящото
дело.
Излагат се съображения от ЧСИ Ш. Д., че депозираната жалба е неоснователна, тъй като са
спазени изискванията на чл. 521 ал.1 от ГПК, като паричната равностойност на липсващата
вещ, която е предмет на принудително изпълнение по ИД № 37/2018г., е била определена с
помощта на експертна оценка, изготвена от инж. М. С. М. и приета от ЧСИ Ш. Д. по
изпълнителното дело.
Съдът счете, че с оглед на наведените от жалбоподателите оплаквания с жалба с вх. № 4280
от 14.05.2021г., наред с доводите за допуснати процесуални нарушения от ЧСИ Ш. Д. при
определяне на паричната равностойност на движима вещ, която не е била намерена у
длъжниците, при насрочване на принудително изпълнение за нейното предаване на
взискателя, оспорена е и определаната по реда на чл. 521 ал. 2 от ГПК парична
равностойност на липсващата вещ, което според състава на ОС Б. налага, насрочването на
открито съдебно заседание по делото на осн. чл. 437 ал.1 от ГПК. Съдът е намерил за
основателно и направеното с жалбата искане за допускане и назначене по делото- съдебно
автотехническа и оценителна експертиза.
С Определение № 596/27.05.2021г. от закрито съдебно заседание, проведено на 27.05.2021г.
по образуваното в.ч.гр.д. № 473/2021г. по описа на ОС Б., е допуснал и назначил съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, която е възложил на вещото лице инж. Ж. С.,
който след като се запознае с материалите по ИД № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., както
и с изготвените експертизи за оценка на липсващата движима вещ- товарен автомобил м.
„Ш. Е. *“, извършени по гр.д. № 13/2015г. по описа на РС Гоце Делчев, да даде заключение
за пазарна стойност на липсващата движима вещ, към дата 18.03.2019г., като съобрази
началната дата на регистрация на автомобила, техническите параметри и възрастта на
автомобила, като отчете и амортизацията на автомобила и неговото овехтяване.
С Определение № 596/27.05.2021г. от закрито съдебно заседание, проведено на 27.05.2021г.
по делото, съдът по искане на жалбоподателите е спрял на осн. чл. 521 ал. 3 от ГПК,
изпълнението по ИД № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., за събиране на паричната
равностойност на липсващата движима вещ по реда на чл. 521 от ГПК, до приключване с
влязъл в законна сила съдебен акт по настоящото в.ч.гр.д. № 473/2021г. по описа на ОС Б..
3
Делото е било насрочено в открито съдебно заседание, съобразно изискването на чл. 521 ал.
3 ГПК.
В пледоариите по делото жалбоподателите, чрез адв. Б. поддържат жалбата си. Иска се от
съда да определи паричната равностойност на липсващата вещ, срещу която е насочено
принудително изпълнение, съобразно заключението на експерта по приетата от съда
съдебно техническа и оценителна експертиза, доколкото същата е определена към
меродавния за определяне на оценката момент, съобразно константната съдебна практика.
Представителят на взискателя по изпълнителното дело- Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *- адв. К.,
оспорва частната жалба въз основа на която е образувано дело като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Оспорва експертизата изслушана и приета от съда в
насроченото открито съдебно заседание. Изказва се становище, че меродавна за определяне
на стойността на липсващата вещ, срещу която е насочено принудително изпълнение, е
датата 20.11.2003г., когато автомобила е предаден на наследодателят на жалбоподателите К.
Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., при това в пълно оборудване, поради което следва от съда като
парична равностойност на липсващата вещ да бъде приета тази определена от вещото лице
към 20.11.2003г.
При провеждане на насроченото от съда открито съдебно заседание, изслушана е и приета
допуснатата съдебно оценителна експертиза. Други доказателства пред съда не са
представяни и приобщавани по делото.
От приобщената към доказателствата по делото преписка в заверен препис от Изп. д. №
37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д. се установява, че същото е образувано по молба на В. А.
Ж., в качеството му на собственик и представител на Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, срещу
солидарните длъжници- Ю. К. Т., ЕГН **********, Е. К. Т., ЕГН **********, Н.К. Т.- Н.,
ЕГН ********** и А.А. Т., ЕГН **********, всичките наследници на К. Ю. Т., б.ж. на
**********, въз основа на изпълнителен лист № 3059/02.09.2011г., въз основа на който
техният наследодател е осъден от съда да предаде на Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, владението
върху товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, с рег. № *, № на рама *, № на двигател *.
Въз основа на депозираната молба по чл. 426 от ГПК от взискателя Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, с
разпореждане от 15.01.2018г. е образувано Изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. В
молбата е поискано на осн. чл. 521 ал.1 от ГПК, да се пристъпи към принудително отнемане
на движимата вещ, по отношение на която съдът е постановил предаването и от К. Ю. Т., на
Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците на 25.01.2018г., което се
установява с приложените обратни разписки.
С писмен отговор на изпратената покана за доброволно изпълнение, отговорено е от
длъжниците, като наследници на К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., че движимата вещ срещу
4
която е насочено принудително изпълнение не се намира в тяхно владение, като взискателят
знае че вещта липсва, тъй като е предаден приживе от техния наследодател за вторични
суровини. Сочи се че вещта е била предмет и на гр.д. № 13/2015г. по описа на РС Гоце
Делчев, където наследниците на К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., са били ищци, а Е. „В. Ж.-
Ш.“ ЕИК *- ответник. Сочи се че поради тази причина вещта не може да бъде предадена,
като съгласно разпоредбите на ГПК, дължи се нейната парична равностойност.
На 08.05.2018г. по изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е постъпила молба от
взискателя- Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, с който същият въз основа на изнесеното от длъжниците с
писмения отговор на поканата за доброволно изпълнение- за липсата на движимата вещ,
чието принудително предаване са иска по изпълнителното дело, е поискал предприемане на
порцедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК- да бъде извършена оценка на движимата вещ, за
определяне на паричната и равностойност, която да бъде събрана от длъжниците.
С Протокол за принудително отнемане на вещ от 18.03.2019г. е удостоверено, че е
извършено действие по принудително изпълнение на задължението за предаване на вещ
спрямо длъжниците наследници на К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., с предмет предаване на
движима вещ- 1 бр. товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, с рег. № *, № на рама *, № на двигател
*. В протокола е отбелязано от ЧСИ Ш. Д., че движимата вещ срещу която е насочено
принудителното изпълнение, не е била намерена у длъжниците. Дадено е обяснения от
присъстващите на принудителното отнемане длъжници, че МПС, предмет на предаване
съобразно изпълнителния лист от 27.09.2011г. е предадено от неговия баща и наследодател-
К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., на вторични суровини за скраб, още преди същият да почине.
С Протокола на ЧСИ Ш. Д. от 18.03.2019г., съдебният изпълнител след изслушването на
длъжниците по реда на чл. 521 ал.2 от ГПК, е назначил вещо лице А. К., за изготвяне на
експертиза за определяне на паричната равностойност на вещта.
На 14.09.2020г. поради дългия период от време, през който назначеното вещо лице А. К. не е
представил експертна оценка на липсващия товарен автомобил по изп. д. № 37/2018г. по
описа на ЧСИ Ш. Д., е депозирана молба от взискателя Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, с вх. № 14221
от същата дата, с който е поискано смяна на вещото лице, като експертизата да се възложи
на експерта инж. М. М. от гр. Р..
С резолюция от същата дата/14.09.2020г./ на ЧСИ Ш. Д. по изп. д. № 37/2018г. по неговия
опис, постановено е замяна на вещото лице А. К. с друго вещо лице- инж. М. М..
С молба от взискателя Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, чрез пълномощника му адв. К. от 30.03.2020г.
по образуваното изпълнително дело, поискано е назначения експерт на който е възложена
пазарната оценка на товарния автомобил м. „Ш. Е. *“, да даде заключение на стойността на
автомобила към дата 20.11.2003г.- датата на която наследодателят на длъжниците- К. Ю. Т.,
б.ж. на с. Д., Общ. С., е получил вещта, която му е била предадена от В. А. Ж.. Към молбата
е приложено приемо- предавателен протокол от същата дата.
5
На 30.03.2021г. е депозирано Експертно заключение с вх. № 06485/30.03.2021г., изготвено
от инж. М. М., с което е определена равностойността на липсващото МПС- товарния
автомобил м. „Ш. Е. *“, към дата- 20.11.2003г., която е в размер на 7 750лв.
Същото е прието с Постановление на ЧСИ Ш. Д. по изп. д. № 37/2018г. за определяне на
равностойността на движима вещ от 30.03.2021г., с която съдебният изпълнител е определил
като левова равностойност на товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, с рег. № *, № на рама *, № на
двигател *, в размер на 7 750лв. На длъжниците е изпратено съобщение че съгласно чл. 521
ал. 3 изр. 1 от ГПК, постановлението на ЧСИ Ш. Д. за определяне на паричната
равностойност на липсващата вещ, подлежи на обжалване по реда на чл. 436 от ГПК.
На 14.04.2021г. длъжниците Ю. К. Т., ЕГН **********, Е. К. Т., ЕГН **********, Н.К. Т.-
Н., ЕГН ********** и А.А. Т., ЕГН **********, всичките наследници на К. Ю. Т., б.ж. на
**********, като наследници на К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С., чрез пълномощника си адв.
К. Б., са депозирали жалба срещу протокола за определяне равностойността на липсващата
движима вещ, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото пред ОС Б. при насроченото открито съдебно заседание на 29.06.2021г. е
изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ж. М. С.. В писменото си
заключение същият е посочил, че за изготвянето на заключението си е използвал справка от
„М. Б.“, „К...“ и „А...“ за цените на свободния пазар за същата марка и модел автомобили.
При справката е намерен само един такъв автомобил, тъй като МПС от същата марка и
модел отдавна не се произвеждат и са извън употреба. Експерта е определил стойността на
автомобила към дата 18.03.2019г., към която дата ако е съществувал автомобила е щял да
бъде на 27 години и 2 месеца. От Приложение № 2 към чл. 15 ал. 4 от Наредба № 24 за
задължителното застраховане, раздел III, точка 18, е приел че автомобили над 15 години и с
тонаж- над 2.5т. имат годишна остатъчна стойност от 6 % Така сочи в заключението си, че
товарния автомобил м. „Ш. Е. *“, към 18.03.2019г. е бил със стойност 4 151лв.
При изслушването на експерта в насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание,
експерта пояснява че даденото от него заключение е за товарния автомобил м. „Ш. Е. *“, със
стандартното оборудване- с шпригли и брезент. След допълнителни изчисления направени в
съдебната зала, експерта заяви че ако съдът приеме че товарния автомобил е бил без
шпригли и брезент, то неговата стойност към същата дата би била в размер на 4 037.88лв.
Експерта отговаря на въпросите на страните, като пояснява че се касае за определяне
стойността на автомобил на българския пазар, поради което не е правил изследвания за
цената по други системи/напр. немската/. Пояснява че се касае за автомобил който не се
произвежда отдавна, морално остарял и липсващ по пътищата на България. Пояснява че при
даване на заключението си инж. М. е работил по същата методика, но разликата в цената на
автомобила се дължи на различния момент към който стойността е съотнесена, тъй като в
заключението на инж. М. е дадена стойността на автомобила към 20.11.2003г.
6
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата депозирана по реда на чл. 436 от ГПК, е процесуално допустима- подадена е в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, чрез съдия изпълнителя по изп. д. № 37/2018г. по описа на
ЧСИ Ш. Д., от страна, правен интерес от обжалване на действията на съдебния изпълнител и
насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.
Възможността за реализиране на правото на собственост чрез предаване на вещта на
собственика й може да бъде осуетена от погиването на вещта. В тези случаи е допустимо
съгласно чл. 521 ал. 2 ГПК, ако вещта, присъдена с влязло в сила решение по иск за
ревандикация, не се намира у длъжника или е развалена, или се намери само част от вещта,
от него да се събере равностойността й. Ако тази равностойност не е посочена в
изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител, след изслушване на страните, а
при необходимост и след разпит на свидетели и вещи лица. /Решение № 22 от 9.02.2011г. на
ВКС по гр. д. № 1610/2009г., I г. о., ГК/
Безспорно е установено от съдебната практика, че искането по чл. 521 ал. 2 от ГПК може
успешно да се предяви и в рамките на исковото производство, по искане на ищеца по
делото, до съда разглеждащ същото. За допустимостта на обжалването чрез депозиране на
жалба по реда на чл. 436 от ГПК в рамките на изпълнителното производство, следва да е
налице и постановен акт на съдебния изпълнител, с който да е определена равностойността
на липсващата вещ, срещу която е насочено принудително изпълнение. В настоящия случай
жалбата е насочена срещу Постановление за определяне на равностойността на движима
вещ от 30.03.2021г., по изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., което е допълнително
основание за съда да счете че жалбата е процесуално допустима.
По същество на жалбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 521 ал. 3 ГПК съдът разглежда жалбата против постановлението за определяне
на равностойност, по реда на чл. 436 ГПК. В това производство по принцип съдът действа
като контролно-отменителна инстанция, а не се произнася по същество. В практиката на
ВКС обаче се приема, че при постановяване на съдебния акт по чл. 521 ал. 3 ГПК, съдът
решава спорния въпрос по същество (така Определение № 700/28.10.2010г. на ВКС, І т.о. по
ч.гр.д. № 700/2010г. и Определение № 41/16.09.2014г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.гр.д. №
4648/2013г., в които се приема, че с определението по чл. 521 ал. 2 ГПК се разрешава
материалноправен спор, свързан с предмета на производството). Така е прието и с
Определение от 06.06.2012г. по ч.гр.д. № 1675/2012г. на VIII състав на АС София.
Следователно, съдът в настоящото производство, ако намери, че ЧСИ е действал
законосъобразно, но определената равностойност не е действителната, следва да реши и
въпроса за равностойността.
Съгласно чл. 521 ал. 1 ГПК, присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния
изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се
7
предава на взискателя, а според разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК, ако присъдената
движима вещ не се намира у длъжника, от него се събира равностойността й, а ако
последната не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след
изслушване на страните, а при необходимост и след разпит на свидетели и вещо лице.
Процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК е заместваща исковия процес по отношение на
притезанието за равностойност на движимата вещ, която е предмет на съдебното решение за
предаване на кредитора.
Съставът на ОС Б. намира, че предприетите процесуални действия от ЧСИ Ш. Д. при
насочване на принудително изпълнение срещу движима вещ, предмет на изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 37/2018г. по неговия опис, по реда на чл.
521 ал.1 от ГПК са осъществени в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. От
събраните доказателства се установи, че ЧСИ е връчил призовки за доброволно изпълнение
на длъжниците и те не са изпълнили, като са подали писмен отговор че вещта не се намира у
тях, тъй като същата е предадена на вторични суровини още приживе от техния
наследодател- длъжника по изпълнителния лист К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С.. След
получаване на писмения отговор от длъжниците, депозирана е на 08.05.2018г. по изп. д. №
37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., писмена молба от взискателя- Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, с
която същият въз основа на изнесеното от длъжниците с писмения отговор на поканата за
доброволно изпълнение- за липсата на движимата вещ, чието принудително предаване са
иска по изпълнителното дело, е поискал изрично предприемане на процедурата по чл. 521
ал. 2 от ГПК- да бъде извършена оценка на движимата вещ, за определяне на паричната и
равностойност, която да бъде събрана от длъжниците, вместо липсващата вещ.
Без значение в настоящия случай е обстоятелството, че взискателят Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *,
още преди започването на производството по изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е
знаел че вещта, срещу която се насрочва изпълнение не се намира в държане на длъжниците
и че вероятно същата вече не съществува или е в състояние, при което е негодна за ползване
според предназначението и. Законът свързва приложението на нормата на чл. 521 ал. 2 от
ГПК от съда разглеждащ исковото производство или от съдебният изпълнител в рамките на
образуваното въз основа на влязло в законна сила съдебно решение принудително
изпълнение за предаване на вещта, или с изрично искане на ищеца/взискателя за определяне
на паричната равностойност на липсващата вещ и заплащане на нейната равностойност на
кредитора, или с момента на научаването за това че вещта предмет на исковото или на
изпълнителното производство липсва, че същата е развалена или станала негодна за
ползването и по предназначение. От този момент или по искане на взискателя или по почин
на съдебния изпълнител, се инициира приложението на разпоредбата на чл. 521 ал.2 от ГПК-
за определяне на паричната равностойност на вещта която липсва, за да бъде присъдена
същата в полза на кредитора.
В настоящия случай момента от който ЧСИ Ш. Д. е научил че вещта, срещу която е
насочено принудително изпълнение липсва, е депозирането на писмен отговор на
8
длъжниците по изп. д. № 37/2018г. на 06.02.2018г., с която се съобщава че не може да бъде
изпълнено доброволно, тъй като вещта срещу която е насочено принудително изпълнение е
предадена за вторични суровини, още приживе от наследодателят на длъжниците- К. Ю. Т.,
б.ж. на с. Д., Общ. С.. От този момент според състава на ОС Б., ЧСИ Ш. Д. е предприел
законосъобразни процесуални действия- преминал е към принудително изпълнение, като е
насрочил дата за принудителното отнемане на вещта и с Протокол от 18.03.2019г., съставен
на адреса по предполагаемото местонахождение на вещта/ по съответния адрес на
длъжниците/, посочил е че на адресите на длъжниците автомобилът не е открит.
Едновременно с това ЧСИ Ш. Д. е предприел мерки и за определяне на паричната
равностойност на липсващата вещ, след като взискателят изрично е поискал с молба по чл.
521 ал.2 от ГПК от 08.05.2018г.- да се премине към събиране равностойността й. Съдебният
изпълнител е назначил експертиза за оценка на вещта, след което с обжалваното
Постановление за определяне на равностойността на движима вещ от 30.03.2021г., е приел
заключението на вещото лице и е определил паричната равностойност на товарния
автомобил м. „Ш. Е. *“, съобразно заключението на вещото лице.
Без значение за процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК е дали жалбоподателят може да
предложи друг равностоен автомобил на взискателя - взискателят не може да бъде принуден
да получи нещо друго, различно от дължимото, а това според закона е присъдената вещ или
нейната равностойност. В случая присъдената вещ е индивидуално определена, а не родово
определена, за да може длъжникът да я замени без съгласие на взискателя. Ако е искал,
жалбоподателят е можел по доброволен ред да се споразумее с взискателя за друг
автомобил, но възможността за такова споразумение е ирелевантно за законосъобразността
на действията на ЧСИ или оценката на вещта.
Не съществува законово задължение за ЧСИ, при определяне равностойността на вещта, да
изслуша вещо лице и свидетели- кумулативно. Законът не поставя такова изискване за
законосъобразност на оценката. Преценката е на ЧСИ как да определи равностойността,
дали да ползва вещо лице и дали да изслуша свидетели, или да се позове само на писмени
доказателства. Това зависи от конкретиката на случая и неговата преценка за събиране на
доказателства, а крайният резултат на тази преценка, отразена в Постановлението за
определяне на равностойността, което е предмет на съдебен контрол. Неизслушването на
свидетели само по себе си, ако не е довело до неправилна оценка, не е основание за отмяна
на постановлението по чл. 521 ал. 2 ГПК.
Становището на настоящия състав на ОС Б. е, че ЧСИ Ш. Д. е спазил процесуалните
правила, като е извършил всички действия, вменени му от процесуалния закон за
установяване на вещта, предмет на изпълнение, като е ирелевантна причината, поради която
същата не е намерена у длъжниците. Правилни са действията предприети от съдебния
изпълнител по предприемане на принудителните действия по изпълнителното дело и
процесуалните действия за установяване на паричната равностойност на липсващата вещ,
9
като ЧСИ с Протокол от 18.03.2018г. е установил по безспорен начин липсата на вещта, а с
обжалваното Постановление за определяне на равностойността на движима вещ от
30.03.2021г., е приел оценката на назначеното от него вещо лице, без да е било
задължително да разпитва свидетели или да извършва други процесуални действия за
установяване състоянието на вещта, преди същата да бъде предадена на вторични суровини.
ЧСИ е получил е изрично искане от взискателя да премине към събиране на
равностойността и е назначил вещо лице след изслушване на страните. Поради това не са
налице процесуални основания за отмяна на обжалваното постановление за определяне на
паричната равностойност на движимите вещи изцяло, а следва да бъде извършена преценка
от настоящия състав на ОС Б., само относно определения размер на паричната
равностойност на липсващата вещ, срещу която е насочено принудително изпълнение по
изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д..
Обвързан от оплакването с жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело,
съставът на ОС Б. намира, че са налице процесуални нарушения допуснати от ЧСИ Ш. Д.,
само досежно определяне на меродавния момент, към който следва да бъде определена
паричната равностойност на липсващата движима вещ, което е довело и до неправилното
определяне от съдебния изпълнител на паричната равностойност на вещта, която следва да
бъде изплатена на взискателя, за да се удовлетвори той за вземането си по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело.
Процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК в изпълнителния процес, проведена от съдебния
изпълнител, има за цел да замести провеждането на исков процес по отношение на
притезанието за присъждане на равностойността на липсващата движима вещ. С
постановлението на ЧСИ по чл. 521 ал. 2 от ГПК следва да се реши материално правния
въпрос относно равностойността на движимата вещ към точно определен момент, за да бъде
удовлетворен кредитора именно с така определената парична сума, след като не може да
бъде извършено принудително предаване на индивидуално определената движима вещ. Ето
защо съществен е въпроса към кой момент следва да бъде определена паричната
равностойност на погиналата движима вещ- въпрос на който не е даден отговор с
разпоредбите на закона. В теорията и съдебната практика трайно се е установило
разбирането за релевантния момент, към който следва да бъде определена паричната
равностойност на липсващата вещ- това е денят в който е констатирана липсата на обекта на
изпълнение, тъй като тогава възниква правото на взискателя на трансформация на
притезанието за предаване на вещи към осъществяване на притезание за парично вземане.
Равностойността следва да се определи по средна пазарна цена към тази дата, по която
взискателят да може да купи друга равностойно вещ (така определение № 505/12.10.2009г.
на ВКС, I т.о. по т.д. № 425/2009г. и определение № 102/08.02.2010г. на ВКС ІІ т.о. по ч.т.д.
№ 75/2010г.)
В процесния случай според състава на ОС Б., това е датата на депозиране на писмен отговор
10
от длъжниците по изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., на изпратените покани за
доброволно изпълнение от 06.02.2018г., която е послужила като основание за взискателя с
изрична молба по изпълнителното дело от 08.05.2018г. да поиска на осн. чл. 521 ал.2 от ГПК
от ЧСИ Ш. Д.- да бъде определена равностойността на липсващата вещ- товарен автомобил
м. „Ш. Е. *“, с рег. № *, № на рама *, № на двигател *. Това е момента от който за
взискателят се е породила възможността да поиска вземането му да се трансформира от
натурално в парично, което е и сторено от Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, чрез неговия пълномощник
в изпълнителното производство. Наистина с Протокол от 18.03.2019г. на ЧСИ Ш. Д. по изп.
д. № 37/2018г. по неговия опис е установено фактически че вещта не съществува и не се
намира в държане на длъжниците по делото, но това е било предварително заявено от
длъжниците преди това, а този факт вече е бил известен и на взискателя по изпълнителното
дело, поради което той е направил искане по реда на чл. 521 ал.2 от ГПК, преди съдебният
изпълнител с протокола за предаване на движима вещ от 18.03.2019г., да констатира че
вещта не е открита у длъжниците.
Поради изложените съображения, безспорно е че обжалваното Постановление за определяне
на равностойността на движима вещ от 30.03.2021г., досежно определения размер на
паричната равностойност от ЧСИ Ш. Д. е незаконосъобразно, доколкото определената от
вещото лице инж. М. парична равностойност на вещта е определена към друг, немеродавен
за изпълнителното дело момент- 20.11.2003г.- деня в който вещта е била предадена от Е. „В.
Ж.- Ш.“ ЕИК *, на наследодателят на длъжниците- К. Ю. Т., б.ж. на с. Д., Общ. С..
По делото са изслушани заключения на вещите лица, като равностойност на липсващата вещ
точно към меродавния според съда момент- 06.02.2018г. не е определяна. Съдът по искане
на жалбоподателите, чрез пълномощника им по делото, е допуснал и назначил съдебно
автотехническа и оценителна експертиза, но по искане на жалбоподателите оценката на
вещото лице е извършена към дата 18.03.2019г., когато ЧСИ Ш. Д. с Протокол за предаване
на движима вещ по изп. д. № 37/2018г. е установил че вещта липсва и не се намира в
държане на длъжниците. Към този момент експертът инж. Ж. С. е определил парична
равностойност на вещта със стандарнтно оборудване на 4 151 лева. Изводите на вещите
лица извършвали оценка на стойността на процесния товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, с рег.
№ *, № на рама *, № на двигател *, макар и различни досежно самата парична стойност, са
практически еднакви, доколкото е използвана една и съща методика. В писменото си
заключение експерта инж. С. сочи, че към 18.02.2019г. автомобила е на 27 години, като
съгласно Приложение № 2 към чл. 15 ал. 4 от Наредба № 24 за задължителното
застраховане, раздел III, точка 18, е приел че автомобили над 15 години и с тонаж- над 2.5т.
имат годишна остатъчна стойност от 6 %. Съставът на ОС Б. след като прие че меродавния
момент за определяне на паричната равностойност на липсващия товарен автомобил е
06.02.2018г./дата една година по- ранна от тази към който ексепрта инж. С. е определил
паричната равностойност на автомобила/ и като съобрази че към меродавния момент
амортизацията на лекия автомобил е по-малка, а тя несъмнено се отразява на пазарната
оценка, както и като съобрази че амортизацията за такива автомобила се определя от
11
експерта като 6 % годишно, то намира че средната пазарна цена на процесния автомобил
към 06.02.2018г., следва да бъде определена на 4 400.06лева.
Възражения че процесния товарен автомобил е бил без сатандартно оборудване- без
шпригли и брезент, не са наведени с жалбата по чл. 436 от ГПК, въз основа на която е
образувано настоящото дело. Такива възражения са наведени от пълномощника на
жалбоподателите едва в насроченото от съда открито съдебно заседание. Съдът счита, че
разгледани по същество, тези възражения следва да бъдат оставени без уважение, тъй като
по изпълнителното дело и пред настоящата съдебна инстанция не са представени и не се
съдържат убедителни доказателства че липсващата вещ- товарния автомобил м. „Ш. Е. *“, е
бил без стандартното за тези автомобили оборудване- без шпригли и брезент, като въз
основа на така направеното възражение, определената от ексепрта инж. С. пазарна стойност
на процесния товарния автомобил м. „Ш. Е. *“, не следва да бъде съразмерно намалявана,
според даденото от него заключение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което
постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено, като се определи посочената
равностойност на лекия автомобил, предмет на изпълнението, към меродавния момент за
неговото определяне, съобразно изложените от състава на ОС Б. правни съображения.
По разноските:
При изхода от спора жалбоподателите има право на разноските, направени за това
производство. Доказани са такива в размер общо на 625 лева/25лв. за внесена държавна
такса; 300лв. за адвокатски хонорар и 300лв. за заплащане на разноските за експертиза/,
които съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК взискателят ответник следва да му заплати.
Водим от горното, IV състав на ОС Б.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за определяне на равностойността на движима вещ от
30.03.2021г., по изп. д. № 37/2018г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. № 796 на НК и с район на
действие ОС Б., като вместо това:
ОПРЕДЕЛЯ парична равностойност към 06.02.2018г. на товарен автомобил м. „Ш. Е. *“, с
рег. № *, № на рама *, № на двигател *, предмет на изпълнението по изп. д. № 37/2018г. по
описа на ЧСИ Ш. Д., в размер на 4 400.06(четири хиляди и четиристотин лева и шест
стотинки)лева, на основание чл. 521 ал. 2, във вр. с чл. 521 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. „В. Ж.- Ш.“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г Д., ул. „П.“ № *,
да заплати на Ю. К. Т., ЕГН ********** от **********, Е. К. Т., ЕГН **********, от
**********, Н.К. Т.- Н., ЕГН **********, от с. К., Общ. С., обл. Б., и А.А. Т., ЕГН
12
**********, от **********, всичките наследници на К. Ю. Т., б.ж. на **********, сумата от
625 (шестстотин двадесет и пет)лева- разноски в производството, на основание чл. 78 ал. 1
ГПК.
Решението може да се обжалва, с частна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред АС София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13