№ 2564
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В. К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110205944 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. И. против издадено срещу нея наказателно постановление №
24-4332-004549/06.03.2024г. от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, ѝ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200. 00 лв. /двеста/ лева, на осн. чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 28.03.2024 г., а жалбата е подадена чрез
ОППС ДВР на същия ден.
В жалбата си И. поддържа, че не е виновна за настъпването на ПТП, изразява
несъгласие с възприетата фактическа обстановка от административнонаказващия орган. С
тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като моли
за отмяна на НП, посочвайки, че е била навлязла в кръстовището, а другият водач не я е
видял.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Не взема становище
по основателността на жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 24.02.2024 г. около 15:30 часа в гр. София, свидетелката М. управлявала лек
автомобил Шкода Скала с рег.номер СВ****ХТ по ул. „Възрожденска“ към кръстовището с
улица „Кирил Дрангов“. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, като пътят, по който
свидетелката се движела, бил сигнализиран с пътен знак Б3 „Път с предимство“. По същото
време жалбоподателката И. управлявала МПС Ауди А 4 с рег.номер СВ****ХР по ул. Кирил
1
Дрангов с посока на движение от ул. Калотина към ул.Кн. Ив. Кулин. Същата се
приближавала към кръстовището с ул. Възрожденска, като се движела по път без
предимство, сигнализиран с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Жалбоподателката не се съобразила с предписанието на този пътен знак и без
да спре и да се увери, че по пътя с предимство не се движи МПС, навлязла в кръстовището,
където обаче бил навлязъл и автомобила на свидетелката М., като между двете МПС
последвал удар, следствие на който били причинени щети в предната част на автомобила на
М., описани в протокол за ПТП. Автомобилът на жалбоподателката също получил
деформации на заден десен калник, задна дясна врата и други. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие и вината за настъпването му участниците не постигнали
съгласие и бил подаден сигнал на спешен телефон 112, след което дошли служители на
ОПП СДВР, които съставили Протокол за ПТП, водачите попълнили декларации, била
съставена скица на ПТТ.
Д. З., служител в ОПП СДВР съставил на жалбоподателката И.а–П. акт за
установяване на административно нарушение № GA1214933, от 24.02.2024 г., който бил
връчен срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателката не постъпили възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 24-4332-004549/06.03.2024г. от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР
в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200. 00 лв. /двеста/ лева, на осн.
чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на гласните доказателствени
средства, събрани чрез показанията на разпитаната свидетелка М., обясненията на
жалбоподателката, приобщените на осн. чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени
към административно наказателната преписка – Протокол за ПТП и скица към него,
декларации, попълнени от двамата участници в ПТП; справка-картон на водача, Заповеди за
компетентност на актосъставителя и АНО, както и схема на организацията на движението в
посочения участък.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М., които са логични, подкрепят се от
събраните по делото писмени доказателства и в частност протокол за ПТП, скица към него и
схема на организацията на движението на Столична община, предоставена по разпореждане
на съда. Безспорно се установява, че жалбоподателката е управлявала автомобил Ауди по
път без предимство, както и че процесното кръстовище е било регулирано с пътни знаци и
не е бил наличен светофар или регулировчик към момента на ПТП. Свидетелакта посочва и
че е била навлязла в кръстовището, когато автомобилът е бил ударен от този, управляван от
жалбоподателката. В този смисъл съдът намира, че двата автомобила са навлезли в
кръстовището по едно и също време, като именно жалбоподателката е имала задължението,
с оглед поставения вдясно на пътя знак Б2, да пропусне свидетелката М., като спре преди
кръстовището.Съдът не намира основание да не кредитира показанията на тази
свидетелката, като същите намират опора и в обясненията на жалбоподателката. Следва да
се има предвид, че спор по отношение на фактическата обстановка липсва, като дори
2
жалбоподателката признава да се е движела по път без предимство.
По отношение на обясненията на К. И., съдът намира, че същите макар и да имат
двойствена природа, а именно едновременно да са доказателствено средство и средство за
защита, същите в основаните си части намират опора в показанията на свидетелката М.,
както и в писмените доказателства по делото и в частност в схемата за организация на
движението в участъка. Самата жалбоподателка признава да се е движела по път без
предимство, като посочва изрично, че е имало поставен знак „Стоп“ на около пет метра
преди кръстовището, като макар и да се твърди да се е огледала преди да премине, очевидно
действията не са били достатъчни, за да обезпечи безаварийното навлизане и преминаване
през кръстовището. По отношение на скоростта на движение на МПС, съдът следва да
посочи, че точни данни за същата не могат да се кредитират, но няма данни за движение с
превишена скорост, като се има и предвид, че жалбоподателката е наказана за причиняване
на ПТП следствие на неспазено предимство, точната скорост на движение на кое да е МПС е
неотносима. Спекулативни са твърденията на жалбоподателката по отношение на
изразените от нея съмнения, че свидетелката М. е ползвала мобилен телефон по време на
управление на МПС, както и по отношение на избраната от същата скорост на движение.
Видно е от механизма на ПТП, че двата автомобила са навлезли едновременно в
кръстовището като очевидно жалбоподателката не е имала право да стори това с оглед
задължението ѝ да пропусне движещите се по другия път. Съдът следва да посочи, че според
схемата за организация на движението пресичането а двата пътя е кръстовище и няма друга
лица, по която да се е движела свидетелката М..
От схемата за организацията на движението на СО, съдът установи наличието на
пътните знаци на процесното кръстовище и разположението на пътя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
От описаната и приета за установена фактическа обстановка безспорно се установява,
че жалбоподателката на посочения ден и час в гр.София по ул. Кирил Дрангов с посока на
движение от ул. Калотина към ул.Кн. Ив. Кулин е управлявала личния си л.а. Ауди А 4 с
рег.номер СВ****ХР и на кръстовището с ул. Възрожденска, движейки се срещу пътен знак
Б-2, не пропускала и реализирала ПТП с движещия се по път с предимство означен с п. з.Б-3
л.а. Шкода Скала с рег.номер СВ****ХТ.
По отношение на вината е установено, че преди момента на настъпване на ПТП,
водачът на л. а. Ауди А 4 с рег.номер СВ****ХР, а именно жалбоподателката К. И., не е
спряла на знак Б-2, а само е намалила, и не се е огледала достатъчно обстойно за идващи
автомобили по пътя с предимство и е навлязла в кръстовището, нарушавайки правилата за
предимство и по-конкретно - отнемайки предимството на л. а. Шкода Скала с рег.номер
СВ****ХТ, управляван от свидетелката М., с което свое поведение е станала причина за
настъпване на произшествието, т. е. действала е при непредпазлива форма на вината.
Съдът намира, че АНО правилно е установил и квалифицирал нарушението, като
същото безспорно е било извършено чрез неспазване на установеното с пътен знак "Б2 -
Стоп" правило за поведение, а именно преди да навлезе в кръстовището да спре и да се
огледа за автомобили, движещи се по пътя с предимство и да ги пропусне, съобразявайки
изискването на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Така съдът установи наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране на
3
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното от нея
нарушение на разпоредбите на ЗДвП, а именно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
участниците в движението са длъжни да съобразят своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да контролират или регулират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, пътните знаци и с пътната маркировка, като в конкретния
случай водачът не е съобразил поведението си с предписанието на пътните знаци и по
конкретно на пътен знак Б-2, което е посочено надлежно в АУАН и НП.
При извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като взе предвид и съображенията, изложени в жалбата за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият съдебен състав
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, издадени са в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на обжалваното НП е описано извършеното административно
нарушение, констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и
същото правилно е квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение следва да се наложи наказанието,
определено в съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която
предвижда глоба в размер на 200 лв. В случая, съдът намира, че размерът на наказанието за
извършеното нарушение е лимитативно определен от законодателя, като именно в този
размер е наложен с обжалваното НП, с оглед на което не подлежи на коригиране.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, е описано
достатъчно ясно, като са посочени всички негови обективни признаци.
В обстоятелствената част на АУАН и НП ясно е посочено, че отговорността на
нарушителя е ангажирана за неспазване на предписанието на пътните знаци и по-конкретно
на пътен знак Б-2. Изписването след това в НП на редакцията на разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЗДвП е достатъчно ясно и надлежно е посочено словесно кое предложение на т.1 е
нарушено. Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, която несъмнено следва да е
запозната с това какво правило за поведение предписва всеки пътен знак и същата има
възможност от словесното описание на нарушението и дадената квалификация на същото да
разбере в какво е обвинена.
Мястото на нарушението е посочено ясно, както в АУАН, така и в НП, като е посочено
между кои улици се формира кръстовището, на което е настъпило ПТП, по коя улица се е
движела жалбоподателката, като е посочена и посоката на движение, т. е. от коя улица към
коя улица се е движела.
Случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
правилно и законосъобразно е действал АНО приемайки, че не са налице основания за
приложение на тази разпоредба, тъй като нарушението се характеризира с типичната
обществена опасност за нарушения от този вид, като видно от щетите по двата автомобила,
посочени в протокола за ПТП, същите не са незначителни, а отделно отнемането на
предимство застрашава обществените отношения в степен, налагаща санкциониране на
лицето, доколкото би могло да доведе до накърняване на здравето на участници в
движението.
С оглед на така изложените фактически и правни съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателното постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-004549/06.03.2024г. от
Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с
което на К. И. ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200. 00 лв. /двеста/ лева, на осн. чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5