Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 10748 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 141038 от
13.06.2019 г., постановено по гр. д. № 78975/2018 г., по описа на СРС, ГО,
144-ти състав, са отхвърлени исковете, предявени от И.Б.М. срещу Комисия за
финансов надзор, за признаване на извършеното със Заповед № Р-07-575/25.10.2018
г. на Председателя на КФН уволнение за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на И.Б.М. на заеманата от него преди уволнението длъжност „Директор“
на Дирекция „Информационни технологии“.
Срещу така постановеното съдебно решението
е депозирана въззивна жалба от ищеца И.Б.М., с която първоинстанционният съдебен
акт е обжалван изцяло, като се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност,
необоснованост и постановяване в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че противно на закона и на събраните по делото
доказателства,
районният съд е приел, че оспореното уволнение е законно. Акцентира се, че по
времето, в което ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност и платен
годишен отпуск, по нареждане на работодателя, свидетелката И.И.е спряла акаунта
му, който му е осигурявал достъп до служебната електронна поща и служебните
програми на ответника, а при връщането му на работа на 22.10.2018 г. акаунтът
му не е бил възстановен и той не можел да изпълнява служебните си функции. Сочи
се, че на 22.10.2018 г. работодателят е връчил на И.М. предложение за
прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 от КТ, като от този момент
и преди изтичането на законоустановения седмодневен срок, в който работникът
има право на преценка дали да приеме отправеното му предложение, работодателят
е предприел действия, с които е възпрепятствал ищеца да изпълнява възложената
му работа, ограничил е достъпът му до работното му място, както и е задържал
негови лични вещи – компютър, документи и мотоциклет. Счита се, че всички така
предприети от ответника действия са били насочена към осъществяването на натиск
над И.М. и принуждаването му да приеме отправеното до него предложение за
прекратяване на трудовия договор, като последвалото приемане на същото от
негова страна не е осъществено доброволно, по негово лично решение и свободно
формирана воля, а е в резултат единствено на предприетите от страна на
работодателя неправомерни действия. Поради което се отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявените от И.М. искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът
Комисия за финансов надзор не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените
по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника на
трудов договор за неопределено време, като е заемал длъжността „Директор“ на
дирекция „Информационни технологии“ в Комисия за финансов надзор, с
първоначално договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2 982 лева, впоследствие увеличено съгласно Заповед № Р-07-332/12.02.2018
г. на 5 000 лева, считано от 01.02.2018 г.
От представен по
делото болничен лист за временна неработоспособност № Е 20182665167 се установява, че И.М. е ползвал
отпуск поради болест в периода 04.10.2018 г. – 17.10.2018 г., а съгласно
Заповед № Р-09-1436/27.09.2018 г. на същия му е било разрешено ползването на
платен годишен отпуск за периода 18.10.2018 г. – 19.10.2018 г.
С предложение №
Р-07-573/04.10.2018 г. на Председателя на Комисия за финансов надзор на
основание чл. 331 от КТ е предложено на И.Б.М. прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника при изплащането на обезщетение в 4-кратен размер на
последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение. Така
отправеното предложение е било връчено лично на ищеца срещу подпис на
22.10.2018 г.
Със заявление с
вх. № 91-00-85 от 24.10.2018 г. на КФН И.Б.М. е уведомил Председателя на КФН,
че във връзка с оправеното му предложение на основание чл. 331 от КТ с изх. №
Р-07-573/04.10.2018 г. и връчено му на 22.10.2018 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение, то последният заявява, че приема така оправеното
до него предложение, като заявява желание трудовото му правоотношение да бъде
прекратено на основание чл. 331 от КТ, считано от 25.10.2018 г.
Със заповед №
Р-07-575/25.10.2018 г. на Председателя на КФН на основание чл. 331, ал. 1 и ал.
2, чл. 335, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на И.Б.М. на
длъжност „Директор“ на дирекция „Информационни технологии“ в Комисия за
финансов надзор, считано от 25.10.2018 г. Заповедта е получена лично от ищеца
срещу подпис на 25.10.2018 г.
Страните също така
не спорят, а и от представените по делото ведомост за заплата за месец октомври
2018 г. и платежно нареждане от 25.10.2018 г. се установява, че на тази дата
ответникът е изплатил на ищеца сумата от 27 123,24 лева, включваща
обезщетение по 331, ал. 2 от КТ и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 17 работни дни.
Пред СРС е
разпитана свидетелката И.Н.И.,
която е заемала длъжността „главен експерт“ в дирекция „Информационни
технологии“ в КФН, като неин пряк ръководител е бил И.М.. Свидетелката споделя,
че от 30.11.2018 г. не работи при ответника. Твърди, че на 05.10.2018 г. й е
било наредено да спре акаунта и достъпа до сградата на ищеца, както и до
системите, които ползват служителите в КФН – деловодна система, поща, като по
този начин И.М. не е можел да ги наблюдава и управлява. Сочи, че при връщането
си на работа на 22.10.2018 г. /понеделник/, ищецът е продължавал да няма достъп
до акаунта си, което го е поставило в невъзможност да изпълнява служебните си
задължения, и същата сутрин при него дошли две колежки от отдел „Човешки
ресурси“, които му връчили срещу подпис предложение от работодателя за
прекратяване на трудовия му договор. И.И.твърди, че на следващия ден –
23.10.2018 г., след като
преди обед влезнал в среща, следобед И.М. не се върнал на работа, а на
свидетелката било казано, че на последния му е забранен достъпът до сградата, а
на нея й било наредено да се премести на етаж -1, където няма пряка слънчева
светлина, и да освободи работното си място. Споделя, че след разговор с ищеца
по телефона, последният я е помолил да му събере вещите, които свидетелката,
заедно с неин колеги – служител по сигурността на информацията, събрали в два
кашона, като отделили личните и служебни вещи. Свидетелката разказва, че на
следващия ден е видяла Д.Т.- определен за заместник на И.М. в периода на
неговото отсъствие през октомври 2018 г. и впоследствие назначен на негово
място за длъжност „Директор“ на Дирекция „Информационни технологии“, да „рови в
нещата“ на ищеца и компютърът на последния да е бил включен. И.И.сочи, че в
този ден от отдел „Човешки ресурси“ й е бил даден обходен лист, като тя е
събрала необходимите подписи от името на ищеца, издала е техниката му, а малко
преди края на работния ден вече е имало разрешение И.М. да вземе личните си
вещи, в това число и личен мотоциклет, като след като свидетелката информирала
последния по телефона за тези обстоятелства, вещите му били предадени от нея на
неговата съпругата. Св. Иванова сочи, че личният компютър на ищецът бил върнат
на 25.10.2018 г., като основанието за задържаното му било, че не е бил
прегледан.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима
като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По оплакванията във въззивната жалба
съдът приема следното:
Между страните в производството е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор №
Р-07-140/28.12.2017 г. Ищецът е заемал длъжността „Директор“ на
Дирекция „Информационни технологии“ в Комисия за финансов надзор.
С оспорената заповед №
Р-07-575/25.10.2018 г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.
331, ал. 1 и ал. 2, чл. 335, ал. 1 от КТ – по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.
Съгласно правилото на чл. 331, ал. 1 от КТ, прекратяването на
трудовото правоотношение между страните се инициира от работодателя и е
необходим писмен отговор на работника или служителя, за да може прекратяването
на правоотношението да произведе действие. За разлика от останалите хипотези на
прекратяване на трудовите правоотношения, които са започнали по волята на някоя
от страните в трудовоправната връзка, и по подобие на прекратяването на
трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, при условията
на чл. 331 от КТ страните
постигат съглашение за прекратяване на трудовоправната връзка помежду си.
Прекратяването се извършва при съответните условия и последици от изпълнението
или неизпълнението на съглашението от страна на работодателя: работодателят
дължи заплащане на обезщетение (не по-малко от четирикратния размер на
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение) в едномесечен срок
от датата на прекратяване на трудовия договор, а в противен случай
трудовоправната връзка се възстановява такава, каквато е била преди постигане
на съглашението.
В случаите, когато работодателят реши да прекрати трудовото
правоотношение със свой работник или служител при условията на чл. 331 от КТ, той отправя предложение -
неговото волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Предложението
следва ясно да изразява волята на работодателя да бъде обвързан от предлаганото
прекратяване, както и в него трябва точно да са определени параметрите му, за
да се предостави на адресата пълна информация за рамките на предлаганото
съглашение. Полученото от работника или служителя предложение има обвързваща
сила за работодателя - след като е породило действие, то не може да бъде
отменено или изменено от работодателя. Когато предложението е прието от
работника или служителя, е постигнато съглашение между страните за прекратяване
на трудовото правоотношение в рамките на предложението, дори и работодателят
междувременно да е променил волята си. Адресатът на предложението го приема,
като изразява съгласие с предложението - писмено, в установения в закона
седмодневен срок, или изразява писмено или мълчаливо несъгласие - чл. 331, ал. 1, изр. второ КТ. Съгласието,
също както и предложението, следва да е ясно и недвусмислено. При съвпадане на
волеизявленията на работодателя и служителя или работника, съглашението се
счита за постигнато. При вече постигнато споразумение за прекратяване на
трудовото правоотношение, свободата за договаряне се трансформира в изискването
за задължителната сила на съглашението и то следва да се изпълнява, независимо
от промяната в желанията на страните.
В процесния случай страните не спорят, а и от ангажираните
по делото доказателства се установи, че с писмено волеизявление ответникът е
оправил предложение на ищеца за прекратяване на трудовия му договор срещу
обезщетение в размер на 4-кратния размер на последното получено месечно брутно
трудово възнаграждение. Така отправеното от страна на КФН предложение е било
получено от ищеца на 22.10.2018 г., като в предоставения на последни
седмодневен срок, а именно на 24.10.2018 г., ищецът е уведомил писмено
работодателя, че приема така отправеното до него предложение за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл. 331 от КТ, като иска същото да
бъде прекратено считано от 25.10.2018 г. Със заповед №
Р-07-575/25.10.2018 г. на Председателя на КФН на основание чл. 331, ал. 1 и ал.
2, чл. 335, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на И.М. на
длъжност „Директор“ на дирекция „Информационни технологии“ в Комисия за
финансов надзор, считано от 25.10.2018 г., като заповедта е получена лично от
ищеца срещу подпис на 25.10.2018 г. и на тази дата на последния му е изплатено
обезщетение в размер на
4-кратния размер на последното получено от него месечно брутно трудово
възнаграждение.
Основният спорен между страните
въпрос по делото е дали е налице порок на волята на ищеца при отправеното от
негова страна волеизявление за съгласие с предложението на работодателя
трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 331 от КТ.
В принципен план, страната по
договора може да претендира унищожаването на волеизявлението й за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 30 от ЗЗД вр. с чл. 44 от ЗЗД, само когато насрещната
страна по договора или друго лице са оказали въздействие върху психиката й,
като е била принудена да приеме едностранното волеизявление за прекратяване на
трудовия договор чрез използване на средства за психическа принуда, водещи до
изявяване на воля, която е изтръгната по непозволен начин – чрез създаване на
страхови представи за живота, здравето, честта или имуществените й интереси. В
този смисъл е както константната съдебна практика, така и доктрината (решение №
216/17.07.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая, от ангажираните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени
от страните, взаимно допълващи се и дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че от момента на
издаване на процесното предложение № Р-07-573 от
04.10.2018 г. за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, по отношение на последния работодателят е предприел
действия, които са били насочени към възпрепятстването му да изпълнява
служебните си задължения – бил е спрян служебният му акаунт, който му е
осигурявал достъп до системите, които се ползват от служителите в КФН –
деловодна система, поща, и той не е можел да ги наблюдава и управлява, като при
връщането му на работа на 22.10.2018 г. достъпът до акаунта му не е бил
възстановен. Допълнително следобеда на 23.10.2018 г. на И.М. е бил ограничен
достъпът до сградата на КФН, като в последната са останали лични негови вещи,
сред които компютър и мотоциклет.
Съдът
счита обаче, че от така предприетите от страна на работодателя действия не се
установява същите да са създали страхови представи у ищеца, които да
съответстват на заложеното в разпоредбата на чл. 30 от ЗЗД. Не се установява волята на И.М. да
приеме отправеното му предложение за прекратяване на трудовото правоотношение
по реда на чл. 331 от КТ да е изтръгната от работодателя по принудителен начин,
чрез упражнена върху него психическа принуда и възбуждането на основателен
страх за неговия живот, здраве, чест или имуществени интереси. Самият ищец в
хода на целия съдебен процес не излага никакви твърдения в тази насока. В посоченото
от него в исковата му молба и във въззивната му жалба, както и в показанията на
свидетелката Ива Иванова, не се съдържат никакви данни за това,
вследствие на предприетите от работодателя действия за ограничаване
възможността му да изпълнява служебните си задължения, последният да е станал
неспокоен, нервен, възбуден или притеснен, за да може от наличието на такова обективно
външно проявление на психическото му състояние да се заключи, че предприетото
действие по приемане на отправеното му предложение за прекратяване на трудовото
му правоотношение да е извършено в следствие на упражнена спрямо него принуда. Не
всеки натиск или влияние от страна на
работодателя води автоматично до опорочаване на волята на работника или
служителя, което да е основание за унищожаване на волеизявлението му за
прекратяване на трудовия договор. Упражненото върху него влияние трябва да е с
такава непосредственост и интензитет, която с оглед обективната обстановка и
личните интелектуалните способности на лицето, върху което се въздействие, да
представлява сериозна заплаха, която да доведе до възбуждането на основателен
страх. В процесния случай по делото не се доказа такова демонстрирано от
ответника поведение, което да е довело до опорочаване валидността на волята на
ищеца по смисъл, заложен в чл. 30 от ЗЗД. В тази връзка настоящият съдебен
състав напълно споделя и възприетото от районната съдебна инстанция, че
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължението да
осигурява на работника или служителя нормално изпълнение на работата по
трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на
трудовото правоотношение, както и работно място и условия в съответствие с
характера на работата. Неизпълнението от страна на работодателя на така
регламентираните му задължения води до ангажирането на имуществена отговорност
на последния, като в разпоредбата на чл. 213 от КТ е предвиден изричен ред за
защита на работника, когато незаконно не е допускан до работа. Поради което не би могло да се
възприеме, че със спирането на служебния акаунт на И.М. и с ограничаването на
достъпа му до сградата на КФН, което по естеството си е довело и до
ограничаването на достъпа му до личните му вещи, останали на работното му място,
то у последния са се създали страхови представи за имуществените му интереси,
доколкото така демонстрираното от ответника поведение подлежи на съдебен
контрол.
По изложените съображения съдът
счита, че правилно с обжалваното решение съдът е приел, че не са налице
сочените от ищеца пороци на волята му и доколкото се установи осъществяването
на сложния фактически състав на разглежданото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, регламентирано в чл. 331 от КТ, предявеният иск за признава
на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен. С оглед
на това правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Тъй като главният иск е
неоснователен и с оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на
предишната работа, последният се явяват неоснователен, поради което правилно с
обжалваното решение е отхвърлен.
По изложените съображения и
доколкото е налице съвпадане на крайните изводи, обжалваното съдебно решение
следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е претендирала такива.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 141038 от 13.06.2019 г., постановено по гр. д. № 78975/2018 г., по описа на
СРС, ГО, 144-ти състав.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.