№ 2391
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) с №********** за налагане на глоба за нарушение
№02666BD02A952735E063031F160A055В, установено с електронна система за събиране на
такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), издаден за това, че на 29.07.2023г. в
08:52 часа ППС влекач *** регистрационен номер ***, управляван от Ц. Г. Н., се е движил
по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването, нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
което на водача е наложена глоба в размер на 1800лв /хиляда и осемстотин лева/.
ЕФ е обжалван в срок от нарушителя, който в жалбата си твърди, че издадения акт е
незаконосъобразен, нарушава императивните материални разпоредби, наред с това са
налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с целта на закона. Навежда доводи, че към момента на извършване на
нарушението разпоредбата от ЗДвП не е предвиждала издаване на електронен фиш за
процесното нарушение; твърди още, че водачът на превозното средство не е задължено лице
по отношение на плащане на ТОЛ таксите, както и че са налице множество нарушения
свързани със съдържанието на електронния фиш; твърди още, че липсва субективния
елемент при извършване на нарушение и оспорва годността на техническото устройство,
заснело нарушението; също така, твърди маловажност на извършеното нарушение и
навежда доводи за неспазване на принципите на европейското законодателство.
В съдебно заседания нарушителят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител, като вместо това е входирана молба, в която се поддържа
жалбата и се излага становище по същество; претендират се разноски в размер на 720 лв.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ Управление, редовно призована, се представлява от юрк. ***, който оспорва жалбата и
прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени в
жалбата, както и събраните по делото доказателствени източници, намира за
установено следното:
1
ЕФ е връчен на 18.04.2024г., а жалбата е депозирана на 25.04.2024г., което се явява в
законоустановения 14-дневен срок. Страната е процесуално легитимирана и с обоснован
правен интерес да подаде жалбата срещу така връчения му ЕФ, поради което жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.07.2023г. в 08:52 часа е установено движение на ППС влекач ***
регистрационен номер ***, управляван от Ц. Г. Н., ЕГН **********, с технически
допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 52000,
в община Столична, с движение по път А-6 км 60+705, с посока Нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като на процесното място и дата е издаден ЕФ,
за това, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ декларация за преминаването.
Издаден е ЕФ №********** за налагане на глоба за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който на основание
чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а. ал. 5 от ЗДвП на водача Ц. Г. Н. е наложена глоба в размер на
1800лв /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
събрани по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, включително предоставените
писмени доказателствени средства от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Електронен фиш №********** е издаден на основание чл.187а, ал.5 ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.7 и във връзка с чл.179, ал.3а от ЗДвП. Предвидената възможност от
законодателя за издаване на електронен фиш във връзка с чл. 179 се намира в чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП. Според действащата редакция на разпоредбата към 29.07.2023г. е била предвидена
възможност за издаване на електронен фиш само за нарушения на чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и
за нарушения по чл.179, ал.3а ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно
нарушение следва да бъде отменен само на това основание. Новата редакция на
разпоредбата, която въвежда възможност за издаване на електронен фиш и в случаите на чл.
179, ал. 3-3б е влязла в сила от 13.02.2024 г., с ДВ бр. 13 от 2024 г., от което следва, че към
момента на издаването на електронния фиш не е съществувала възможност за издаване на
такъв и ангажирането на административнонаказателна отговорност е незаконосъобразно,
тъй като определяща е именно правната уредба към момента на издаване на електронния
фиш.
Налице са и други съществени нарушения на материалния закон, а именно така
издадения ЕФ не съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2. В
същия не се посочва словесно извършеното нарушение по недвусмислен начин, а посочва
такова в условия на алтернативност, а именно е „нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването“. Освен това противоречие има и между
словесния израз на нарушението и цифровия такъв, защото посоченият за нарушен чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП вменява отговорност за водача преди изминаване на съответен участък да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съпоставено със словесния израз на нарушение,
не става ясно дали нарушението се изразява в това, че не закупена маршрутна карта или
липсва ТОЛ декларация, или не са положени нужните усилия за установяване на изминатото
разстояние, каквото е задължението на водача. Следователно, описание на нарушението,
което е задължителен реквизит на ЕФ според чл. 189ж, ал. 1, изр. 2, на практика липсва, а
санкционираното лице е препятствано да разбере за какво точно и конкретно се ангажира
отговорността му и да организира защитата си. Абсолютно условие за ангажиране на
отговорността е нарушението да е посочено по недвусмислен начин, така че да не остава
2
никакво съмнение у нарушителя за какво точно е санкциониран.
На следващо място, неправилно е ангажирана отговорността на водача на превозното
средство, като е трябвало такава да бъде ангажирана на собственика или ползвателя на
ППС. Чл. 10б, ал. 3 от ЗП определя заплащането ТОЛ таксите като задължение именно на
собственика или ползвателя на ППС. От приложените по делото писмени доказателствени
източници става ясно, че дружеството е ползвател на ППС ТИБ ЕООД е ползвател на
процесното превозно средство; освен това от предоставените от АПИ писмени
доказателства е видно, че нарушението се изразява именно в неплащане на ТОЛ такса в
размер на 0,83 лв., задължението за плащане на която е на ползвателя на превозното
средство, а не на водача, чието задължение се изразява в установяване на изминатото
разстояние и уверение, че ППС има закупена маршрутна карта и платена ТОЛ декларация
преди управление на превозното средство. Недопустимо е случилото се в конкретния случай
заобикаляне на така вмененото от закона задължение за ползвателя чрез предвидената
възможност в чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, която разпоредба предоставя възможност за
освобождаване от отговорност на собственика или ползвателя, в случай, че същия посочи
данни за извършителя на нарушението. Няма как този нарушител да бъде водача на
превозното средство, след като закона не предвижда задължение за него да заплати ТОЛ
такса, а само да направи нужните измервания за правилното й отчитане.
Не на последно място констатира се и друга неяснота, свързана с обективираното в
ЕФ нарушение, а именно липсва ясно и недвусмислено посочване на конкретната пътна
отсечка, където е извършено нарушението, и съответно каква е трябвало да бъде платената
ТОЛ такса. Това е необходимо предвид посоченото обстоятелства в ЕФ, че изцяло не е
платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но остава неизяснено какъв е
нейния размер в цялост, и дали в действителност цялата е неплатена. Всичко това навежда
на извода, че не са посочени всички относими обстоятелства от фактическия състав на
нарушението, поради което същото е останало неясно за извършителя му и ЕФ се явява
незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав приема, че неоснователно е ангажирана отговорността на
Ц. Г. Н., поради обстоятелството, че за процесното нарушение към датата на извършване не е
било предвидено издаване на електронен фиш, следователно, за да се ангажира отговорност
е следвало да бъде издаден акт за установяване на административно нарушение на
ползвателя на превозното средство, а именно ТИБ ЕООД, и последващо наказателно
постановление според общите правила на ЗАНН, тоест като се изпълни процедурата по
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП. Още повече, ЕФ не отговаря и на изискванията за съдържание
посочени в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2, което съставлява съществено нарушение на материалния
закон.
Издаденият ЕФ за ангажиране отговорността на санкционираното лице за
извършеното от него нарушение, когато за подобно нарушение не се предвижда издаване на
ЕФ е незаконосъобразно и следва ЕФ да бъде отменен само на това основание. За пълнота
съдът обсъди и други констатирани нередности, които съставляват самостоятелно основание
за отмяната му. С оглед изложените съображения обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) с №********** за налагане на глоба за нарушение,
установено с електронна система за събиране на такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗДвП), издаден за това, че на 29.07.2023г. в 08:52 часа е установено нарушение
№02666BD02A952735E063031F160A055В на ППС влекач *** регистрационен номер ***,
управляван от Ц. Г. Н., ЕГН **********, с технически допустима максимална маса 20500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 52000, в община Столична, за движение
по път А-6 км 60+705, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
3
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването, за което на водача е наложена глоба в
размер на 1800лв /хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ Управление да заплати на Ц. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН сумата в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4