М О Т И В И

 

към Присъда № 260054 от 27.05.2021 год. по НОХД № 905/2020 год. на СлРС

изготвени на 09.06.2021 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. С.С.М. за престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба” в размер от 10 000,00 лева.

В с.з. подс. М., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като моли да бъде оправдан.

Адв. Д. *** – упълномощен защитник на подсъдимия М., пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като счита, че деянието не се доказало в настоящото производство. Пледира, че издаденото Предписание за поставяне под карантина е незаконосъобразно, липсвали доказателства, че подсъдимият е бил контактен, че той е бил болен или някой от семейството му, или че е бил извън територията на Република България.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.С.М. е с основно образование, женен, не работи, неосъждан.

Подс. М. ***

Подс. М. влязъл на територията на Република България на 12.10.2019 год. и следващото му излизане извън територията на Република България било на 15.06.2020 год.

На 26.04.2020 год. от държавен здравен инспектор в РЗИ - Сливен било издадено Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786, с което подс. М. бил поставен под карантина, като контактен на заразено лице. В предписанието било посочено, че карантината е за 14-дневен срок от 26.04.2020 год. до 09.05.2020 год. включително, както и че подс. М. се поставя под карантина на адрес: *****. С посоченото предписание подс. М. се предупреждавал за наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на предписанието.

След издаване на предписанието, свидетелите Х.Б. и И.Ц. - полицейски служители в РУ - Сливен, посетили адреса на подс. М. за да му връчат предписанието на РЗИ - Сливен за поставяне под карантина. Свид. Х.Б. запознал подс. М. със съдържанието на издаденото предписание за поставяне под карантина и срокът на същото. Подс. М. отказал да подпише предписанието, като заявил, че нито е ходил в друга държава, за да бъде поставян под карантина, нито пък е контактувал с лице заразено от COVID-19. Отказът на подс. М. за подпише предписанието било удостоверено с подписът на едно лице, като подс. М. отказал и да получи екземпляр от предписанието. Свид. Х.Б. разяснил на подс. М., че това, че не е подписал предписанието и не е получил екземпляр от същото не го освобождава от наложената му карантина и че подс. М. е длъжен да я спазва и да не напуска дома си.

На 01.05.2020 год. свид Д.С. и свид. К.С. ***, около 09,15 часа забелязали мъж, който се опитвал да премине през КПП на входа на кв. „Надежда”. Извършена била проверка на документите за самоличност на мъжа и било установено, че това е подс. М.. Свидетелите извършили проверка в списъка с улици и номера на адреси в кв. „Надежда”, които са под карантина. Свид. К.С. установил, че подс. М. живее на адрес, посочен в този списък и попада в наложената карантина. След това била направена справка с ОДЧ, където било установено, че подс. М. е поставен под карантина от 26.04.2020 год. до 09.05.2020 год. На подс. М. било разпоредено да се прибере в дома си и да спазва карантината.

Подс. М. обжалвал пред Административен съд - Сливен издаденото Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786. По повод на тази жалба било образувано адм.дело № 491/2020 год. по описа на СлАС, което приключило с Определение № 434/23.12.2020 год., като жалбата била оставена без разглеждане. В посоченото определение било отразено, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт и същото не съдържа принудителна мярка, за това и не подлежи на обжалване по административен ред. Срещу това определение била подадена частна жалба от процесуалния му представител. Било образувано адм.дело № 527/2021 год. по описа на ВАС, шесто отделение, което приключило с Определение № 846/22.01.2021 год., с което било потвърдено определението на СлАС. В Определението на ВАС било посочено, че актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била мярката за държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието. В определението е посочено още, че в подобна хипотеза, законосъобразността на предписанието ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на евентуално наложена принудителна административна мярка.

От приложената по делото служебна бележка изх. № 05-2-1/07.01.2021 год. по описа на РЗИ - Сливен се установява, че д-р П.М.не е ползвала никакъв вид отпуск платен или неплатен, както не е била и в болнични на дата 26.04.2020 год. (л. 49 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Списък с лица с положителен резултат на COVID-19, установени от епидемиолог, като контактни след проверка на място се установява, че подс. М. не фигурира в посочения списък (л. 68 - 69 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РЗИ - Сливен се установява, че в РЗИ - Сливен не разполагат с епидемиологично проучване на конкретно болно лице на което доказано да е бил контактен подс. М. (л. 84 от делото).

От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР - Сливен относно задграничните пътувания на подс. М. се установява, че преди датата на издаване на процесното предписание – 26.04.2020 год., последното влизане на територията на Република България на същия е на 12.10.2019 год., като следващото му излизане извън територията на Република България е на 15.06.2020 год. (л. 86 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Б. и И.Ц. се установява, че не по - късно от един или два дни след издаване на предписанието са отишли да го връчат на подс. М., както и че му било разяснено съдържанието на предписанието за поставяне по карантина и срокът на същото; че подс. М. отказал да го подпише и да получи екземпляр от същото. От показанията на тези свидетели се установява още, че подс. М. е заявил, че нито е ходил в друга държава, нито пък е контактувал със заразено с  COVID-19 лице за да бъде поставян под карантина; както и че му било разяснено, че следва да спазва карантината, да не напуска дома си и че носи наказателна отговорност. От показанията на свид. И.Ц. се установява още, че имало предписание от РЗИ, понеже имало доста болни и един квадрат от кв. „Надежда“ бил под карантина, като квадратът бил между улиците „Кара Колю”, „Калиакра”, „Пирин” и „Батак”, като вътре влизала и ул. „Крали Марко” и че на всички живеещи в този квадрат връчили предписания. От показанията на разпитаните по делото свидетели К.С. и Д.С. се установява, че същите са били на КПП на входа на кв. „Надежда“, от където подс. М. се опитал да излезе; че установили самоличността му, проверили адреса, на който живее дали е в списъка с улици и номера на адреси в кв. „Надежда“, които са под карантина, като се установило, че попада в този списък. От показанията на тези свидетели се установява още, че направили и проверка с ОДЧ, като се установило, че подс. М. е под карантина от 26.04.2020 год. до 09.05.2020 год. От показанията на свид. Д.С. се установява още, че списъкът с улиците стоял на КПП и полицейските служители си го предавали от смяна на смяна; че не знае кой е изготвил списъка, но в същия били упоменати адреси, защото в кв. „Надежда“ цели улици били поставени под карантина.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Б., И.Ц., К.С. и Д.С., тъй като показанията им са логични, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.

Съдът кредитира обясненията на подс. М. от които се установява, че в края на април 2020 год. до дома му дошли полицейски служители за да му връчат предписание, че е под карантина, но той отказал да го подпише; че връчили предписание на жена му и на дъщеря му, но и те отказали да го подпишат. От обясненията на подс. М. се установява още, че заявил на полицейските служители, че няма болни хора в семейството, нито контактувал с лице боледувало от COVID-19, нито е бил в чужбина. Съдът кредитира обясненията на подс. М. тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият С.С.М. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение. По делото не се събраха безспорни доказателства, че подсъдимият е осъществил от обективна страна инкриминираното деяние.

На подс. М. е повдигнато обвинение за това, че на 01.05.2020 год., в гр. Сливен, нарушил мерки издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората, със заповед № РД-01-183/06.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с чл. 63 от Закона за здравето, и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т. 7 от заповедта близък контактен на потвърден случаи на COVID-19, поставен под карантина, с предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 год. на Регионална здравна инспекция Сливен за срок от 14 дни, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес в *****, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19.

За да е осъществено от обективна страна престъплението по чл. 355, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 вр. ал. 1 от НК следва да бъде нарушено издадено предписание за поставяне под карантина. В настоящия случай това е Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 год. е издадено от държавен здравен инспектор от РЗИ - Сливен. В процесното предписание е посочено само, че подс. М. е контактен на заразено лице, което обаче по никакъв начин не е индивидуализирано. От една страна подс. М. не фигурира в приложеното по делото заверено копие от Списък с лица с положителен резултат на COVID-19, установени от епидемиолог, като контактни след проверка на място. От друга страна видно от изисканата служебна справка, РЗИ - Сливен не разполагат с епидемиологично проучване на конкретно болно лице, на което доказано да е бил контактен подс. М.. Напротив видно от показанията на свидетелите, разпитани по настоящото дело, в случая под карантина били поставени цели улици в кв. „Надежда“, за което имало списък с улици и адреси. Следователно издаденото предписание е в противоречие с издадената Заповед № РД-01-183/06.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с чл. 63 от Закона за здравето, и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Съгласно раздел ІІ. „Въвеждам следния ред за поставяне под карантина:“, т. 7 от посочената заповед, всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно актуалната дефиниция за случай, се поставят с предписание на регионалните здравни инспекции под карантина в дома или на друго място за настаняване и медицински наблюдение за 14-дневен период, считано от последния контакт със заболялото лице. В хода на проведеното съдебно следствие по настоящото дело не се събраха каквито и да е било доказателства, от които да е видно кое е болното от COVID-19 лице, което да е потвърдено по надлежния ред, както и липсват доказателства, от които да се установява кога, къде и при какви обстоятелства евентуално подс. М. е бил в контакт с болно от COVID-19 лице. Ето защо съдът намира, че издаденото Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 год. на подс. М. е незаконосъобразно, доколкото само при безспорно установен контакт на подс. М. с болно от COVID-19 лице е допустимо съгласно Закона за здравето и издадената заповед на Министъра на здравеопазването да се издава такова предписание.

Съдът намира, че след като издаденото на подс. М. предписание за поставяне под карантина е незаконосъобразно, то деянието на подсъдимия не осъществява от обективна страна престъплението по чл. 355, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 вр. ал. 1 от НК. След като деянието не е осъществено от обективна страна от подс. М., то не е необходимо да се коментира субективната страна на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Поради това, че в съдебното следствие не се събраха доказателства, че подс. М. е осъществил съставомерни признаци от обективната страна на престъпния състав на чл. 355, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 вр. ал. 1 от НК и с оглед изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: