Р Е Ш Е Н И Е
№
260013
гр.Варна,
09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№286/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени три въззивни жалби, както следва.Въззивна
жалба, подадена от кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””,
гр.Разград, представлявана от председателя на УС Г.А.Г., против решение
№11/18.02.2020г., постановено по т.д.№60/18г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””
против „Микро-67“АД гр. Разград иск в частта му за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 50 000лв. на осн. чл.59 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за ползване на сграда с идентификатор
61710.501.26.6, находяща се в ПИ с
идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от 04.01.2016г. до
17.04.2018г.; 2/ кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир”” е осъдена да заплати на „Микро-67“АД
сумата, представляваща разликата над 513, 98лв. до 1 366, 35лв.,
представляваща разноски по делото.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск бъде уважен до размера от 50 000лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като се присъдят и
сторените от страната съответни съдебно-деловодни разноски пред първа и
въззивна инстанция.
Въззиваемата страна „Микро-67”АД, в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.М.М. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му от кооперацията части
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от
„Микро-67”АД, гр.Разград, представлявано от изп. директор М.Д.М., чрез
процесуалния представител адв.М.М., против решение №11/18.02.2020г.,
постановено по т.д.№60/18г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/
„Микро-67”АД е осъдено да заплати на кооперация „Трудо -во-производителна
кооперация „Мир”” сумата от 19 800лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска-14.06.2018г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване на ПИ с
идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от 15.07.2015г. до 17.04.2018г.; 2/ „Микро-67”АД е осъдено да заплати на
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир”” сумата от
1 254, 29лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска-14.06.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за ползване на силов трансформатор, находящ се в ПИ с идентификатор
61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от 14.06.2013г. до 17.04.2018г.; 3/ „Микро-67”АД е осъдено да заплати на
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир”” сумата от 1 862,
94лв., представляваща сторени по делото разноски.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените прави - ла
и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предя -вените
искове бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят и сторените от страната
съдебно-деловодни разноски пред първа и въззивна инстанция.
Въззиваемата страна кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище
за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от дружеството
части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от „Микро-67”АД,
гр.Разград, представлявано от изп. директор М.Д.М., чрез процесуалния
представител адв.М.М., против решение №22/08.04.2020г., постановено по
т.д.№60/18г. по описа на РОС, с което е допълнено решение №11/18.02.2020г.,
постановено по т.д.№60/18г. по описа на РОС, като е осъдено „Микро-67”АД да
заплати на кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир”” сумата от
12 525лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска-14.06.2018г. до окончателното изплаща -не, на осн. чл.59 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за ползване на ПИ с идентификатор 61710.501.26 по
КККР на гр.Разград, за периода от 15.07.2015г.
до 17.04.2018г.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизвод -ствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло,
като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски пред първа
и въззивна инстанция.
Въззиваемата страна кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище
за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към
нея, депозирани пред настоя -щата инстанция след оставяне на производството без
движение за отстраняване нередовности на исковата молба по см. на чл.127, ал.1,
т.4 от ГПК, съответно от 10. 08.2020г., 01.09.2020г. и 13.10.2020г., ищецът
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, твърди, че е собственик на следните
недвижими имоти и движима вещ, нахо- дящи се в гр.Разград, ул.“Троян“№1, а
именно: 1/ ПИ с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, одобрени
2008г./с площ по скица от 16 208 кв.м./, при съответни граници; 2/
находяща се в горепосочения ПИ производствена сграда на два етажа с
идентификатор 61710.501.26.6 по КККР на гр.Разград, одобрени 2008г.; 3/ силов
трансформатор, модел ТМ 420-1, произведен 1979г., сериен №31001, разположен в
сграда с идентификатор
61710.501.26.3.Излага, че ТПК „Мир“ е създа- дена през 1967г. след
отделянето й от ТПК „Металик“, последната създадена 1948г. Със заповед от
1967г. по реда на ЗПИНМ е отреден терен за ТПК „Мир“-парцел I, кв.263 по регулационния план на града,
който кооперацията е заплатила, като е из -платила определеното по реда на §85
от ППЗПИНМ обезщетение на ТКЗС „Ленин“.В този парцел е изградила 1969г.-1970г.
процесната сграда, съставляваща произ -водствен цех за метални играчки.Въз
основа решение на Комитета за стопанска координация №191/06.07.1971г., обн.ДВ,
бр.62/71г., ТПК „Мир“ е предадена в струк -турата на ДСО „Младост“, клон
Разград с цялото си имущество, включващо съгласно изготвения опис:
земя/отредената за кооперацията през 1967г./, изградената дву -етажна монолитна
сграда и инвентар.С посоченото решение е извършено фактичес- кото одържавяване
на имуществото на кооперацията.За земята и сградата впослед -ствие е съставен
АДС №1967/31.05.1973г.С ПМС №192/01.10.1991г. за условията и реда за връщане на
кооперациите на тяхното иззето одържавено имущество след 10.09.1944г., обн.ДВ,
бр.83/08.10.1991г., е отменено Решение №191/06.07.1971г. в частта му относно
включването на ТПК „Мир“ в състава на ДСО „Младост“.С реше -ние от 28.12.1991г.
по ф.д.№49/91г. по описа на РОС е вписано възстановяването на съществувалата до
1971г. ТПК „Мир“.Същата представлява възстановена коопера -ция по см. на
осн.§1, т.1 от ДР на ЗК /обн.1991г., отм.1999г./, като е възстановила
собствеността си върху одържавеното й имущество, вкл. земя и сграда, представля
-ващи процесните такива, както и силов трансформатор.През 2009г. е сключен
между ищеца като продавач и ответника „Микро-67“АД, гр.Разград като купувач
договор, обективиран в н.а.№143/09г., за покупко-продажба на собствените на
кооперацията ПИ с идентификатор 61710.501.26 и сграда с идентификатор
61710.501.26.6.С влязло в сила решение, постановено по т.д.№90/11г. по описа на
РОС, договорът в частта му относно ПИ, е признат за нищожен.С влязло в сила
решение, постановено по т.д.№72/15г. по описа на РОС, договорът в частта му
относно сградата, е признат за нищожен.С влязло в сила решение, постановено по
т.д.№138/17г. по описа на РОС, „Микро-67“АД е осъдено да му върне на осн. чл.34
от ЗЗД престираният по нищожната сделка ПИ с идентификатор 61710.501.26.С
влязло в сила решение, постановено по т.д.№72/15г. по описа на РОС, ТПК „Мир“ е
осъдена да върне на „Микро-67“АД на осн. чл.34 от ЗЗД получената цена за
сградата, а с невлязло понастоящем в сила решение, постановено по т.д.№10/16г.
по описа на РОС, ТПК „Мир“ е осъдена да върне на „Микро-67“АД на осн. чл.34 от ЗЗД получената цена за земята.Със съдебна спогодба, сключена по в.т.д.№88/12г.
по описа на РОС, „Микро-67“АД се е задължил да предаде на ТПК „Мир“, вещите,
които е осъден с решение по гр.д.№2131/11г. по описа на РРС да предаде на
кооперацията на осн. чл.108 от ЗС, една от които собствения на ТПК „Мир“ силов
трансформатор.С влязло в сила решение, постановено по т.д.№42/15г. по описа на
РОС, „Микро-67“АД е осъдено да заплати на ТПК „Мир“ на осн. чл.59 от ЗЗД
обезщетение за ползването без основа -ние на ПИ с идентификатор 61710.501.26 до
15.07.2015г.Ответното дружество, въпреки отправените в годините многобройни
нотариални покани, отказва да преда -де на ищеца владението върху собствените
му ПИ, сграда и силов трансформатор, като ги ползва без основание и не го
допуска до тях.Достъп му осигурява едва на 17.04.2018г.Предвид изложеното
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за ползите, от
които е бил лишен, предвид ползването без основание на ПИ, сграда и движима
вещ, както следва: за ПИ с идентификатор 61710.501.26 за периода от
15.07.2015г. до 17.04.2018г. в размер на 19 800лв.; за сграда с
идентификатор 61710.501.26.6 за периода от 04.01.2016г. до 17.04.2018г. в
размер на 49 400лв.; за силов трансформатор за периода от 10.12.2012г. до
17.04. 2018г. в размер на 6 430лв.Върху всички главници се претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.С
протоколно определение от 30.09.2019г. от първоинстанционния съд е допуснато по
реда на чл.214 от ГПК изменение в размера на първия предявен иск, а именно от
19 800лв. на 32 325лв./по 979, 55лв. месечно за всеки от месеците в
периода/.С протоколно определение от 04.11.2019г. от първоинстанционния съд е
допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение в размера на втория предявен иск,
а именно от 49 400лв. на 81 045лв./за м.01.2016г. 2619лв., а за
всички останали месеци на 2016г. по 2900лв. месечно; за 2017г. по 2 984лв.
месечно; за 01., 02. и 03.2018г. по 3005лв. месечно, а за 04.2018г. сумата от
1 703лв./.С влязло в сила в тази му част решение на първоинстанционния съд
вторият иск е отхвърлен за размера над 50 000лв. до 81 045лв., а
третият за размера над 1 254, 29лв. до 6 430лв.
Ответникът „Микро-67“АД в депозирания отговор
в дадения му от първоинс -танционния съд срок по чл.367 и по чл.373 от ГПК и в
дадения му от настоящата инстанция срок за уточняване на фактическите му
твърдения и становище по уточненията на исковата молба оспорва предявените
искове.Твърди, че искът по отношение на ПИ е недопустим в частта му, касаеща
обезщетение за датата 15.07. 2015г., предвид наличието на влязъл в сила съдебен
акт по идентичен иск за същата дата.Не оспорва наличието на влезли в сила
решения за прогласяване нищожността на сключения между страните през 2009г.
договор, но твърди, че ТПК „Мир“ не е изпълнила задължението си по чл.34 от ЗЗД
да върне получената за имота цена, предвид което сочи, че на осн. чл.90 от ЗЗД предявява
възражение за упражняване право на задържане върху имота до окончателното
връщане на даденото по дого -вора, предвид което и не дължи обезщетение за
ползването му.Твърди, че ползва ПИ с идентификатор 61710.501.26 на правно
основание.В този поземлен имот дру -жеството е суперфициар по чл.63 от ЗС като
притежава 10 сгради, които са с идентификатори съответно: 61710.501.
26.1/промишлена сграда, ЗП 600 кв.м., 1 ет./; 61710.501.26.2/промишлена сграда,
ЗП 112 кв.м., 1 ет./; 61710.501.26.3 /промишлена сграда, ЗП 3 515 кв.м., 2
ет./; 61710. 501.26.4/промишлена сграда, ЗП 60 кв.м., 1 ет./;
61710.501.26.5/промишлена сграда, ЗП 25 кв.м./; 61710.501.26.7/административна
сграда, ЗП 584, 3 ет./; 61710.501.26.8 /промишлена сграда, ЗП 50 кв.м., 1 ет./;
61710.501.26.9/промишлена сграда, ЗП 11 кв.м., 1 ет./;
61710.501.26.10/промишлена сграда, ЗП 163 кв.м., 1 ет./ и 61710.501.
26.11/промишлена сграда, ЗП 161 кв.м., 1 ет./.Собственост върху горепосочените
сгради дружеството е придобило по реда на чл.17а от ЗППДОП/отм./.Твърди, че
Фабрика „Мир“ е създадена като структурно по -деление на ДСО „Младост“ с
решение на Комитета за стопанска координация №191/ 06.07.1971г., обн.ДВ,
бр.62/71г./наричана клон „Мир“/.Имуществото на ТПК „Мир“ е одържавено и
включено в състава на ДСО „Младост“.След това одържавяване, вкл. на земята,
т.е. след 1971г., са изградени в ПИ от държавното предприятие Фабрика /клон/
„Мир“, поделение на ДСО „Младост“, всички останали 10 сгради в имота и същите
са предоставени за управление на това държавното предприятие.Със заповед на
Министъра на икономиката от 1990г. по реда на Указ №56/89г. е разпоредено
образуването на фирми с държавно участие.С решение от 21.01.1991г. на РОС, ф.о.
е вписана ДФ „Микро-67“, която е правоприемник на активите и пасивите на Фабрика
„Мир“.С решение от 31.07.1992г. е вписано преобразуването на ДФ в ЕООД, а с
решение от 13.03.1996г. в ЕАД.Впоследствие дружеството е прива -тизирано.Всички
10 сгради са част от имуществото на преобразуваното дружество, като за част от
тях е съставен к.н.а. през 2003г. след отписването им от актовите книги за
недвижими имоти, държавна собственост.Евентуално, ако не се приеме, че
собствеността е придобита по реда на чл.17а от ЗППДОП, се твърди собственост
върху сградите, придобита чрез давностно владение, упражнявано в периода от над
10 години от дружеството и праводателите му, което владение не е било смущавано
с искови претенции до 19.02.2018г.Като собственик на 10 сгради в ПИ 61710.501.26 дружеството има правата по чл.64
от ЗС, поради което може да го използва, доколкото това е необходимо за
нормалното използване на сградите му според тяхното предназначение, т.е.
съгласно техните прилежащи площи/определени по реда на Наредба
№7/22.12.2003г./, като с оглед спецификата на терена - нерав- ности и комуникации,
прекарани през имота, след приспадане и на тези площи не остава площ, която
дружеството да ползва без основание.Твърди и, че според съставения за ТПК „Мир“
к.н.а. собственият й ПИ е с площ от 14 100 кв.м., а не с площ от
16 208 кв.м., т.е. не се легитимира като собственик за разликата.Самостоя
-телно твърди и, че ищецът не е бил препятстван да ползва ПИ.Действително,
предвид производствената и търговска дейност на дружеството, са изградени
портал и бариера, през които да преминават превозните средства, влизащи на
територията на предприятието, вкл. е воден дневник на посетителите, а предвид
намаляване на дейността му не е имало назначен портиер.Горното обаче не
препятства влизането в имота, т.к. той не изцяло е ограден с плътна ограда и в
него може да се проникне.Така напр. председателят на ищцовата кооперация
многократ - но е влизал и е правил опити да разбие входната врата на сграда с
идентификатор 61710.501.26.6/докато дружеството упражнявало признато му право
на задържане върху нея/, слагал е вериги и катинари на портала и на входа за
работници, премахвани от ответника и отново поставяни, за което дружеството е
подавало многократно жалби до РП-Разград.Членовете на ищцовата кооперация също
са били допускани на територията на имота, вкл. на 07.02.2013г., когато са си
получили движими вещи по приемно-предавателен протокол.Касателно сградата
ответникът е поканил ищеца да си получи ключовете на 14.12.2015г., но той не е
изпратил пред -ставител.Дружеството не е получавало нотариални покани от ТПК
„Мир“.За сграда -та, предмет на сключената между страните нищожна сделка,
дружеството е открило на свое име партиди за вода и ток, но през 2016г. е
поискало да бъдат закрити и те са закрити, като видно от съставените фактури за
сградата не са консумирани такива, т.е. не е била ползвана.Твърди, че не дължи
обезщетение и за ползването на силов трансформатор.Посоченият от ищеца силов
трансформатор, произведен 1979г. и находящ се в собствената на дружеството
производствена сграда с идентификатор 61710.501.26.3, не е собственост на
кооперацията, а е собственост на дружеството, придобит 1979г., когато ТПК „Мир“
не е съществувала.Силовият трансформатор, предмет на сключената през 2012г.
съдебна спогодба, не е иденти -чен с процесния.Тя касае силов трансформатор,
произведен 1969г. и поставен в трафопост, построен 1968г.-1969г., находящ се
понастоящем в съседен имот-сграда трафопост на ТПК „Мир“ и ТПК „Прогрес“, от
който и трафопост със силов трансфор -матор посредством кабел „ниско
напрежение“ се захранва само собствената на ищеца сграда с идентификатор
61710.501.26.6, докато всички останали сгради в имота се захранват с процесния,
разположен в сграда, изградена през 1979г. Евентуално, ако горните възражения
се приемат за неоснователни, прави възраже -ние за изтекла погасителна давност
за претенцията за периода 10.12.2012г.-17.04. 2013г.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.
През 1948г. е учредена ТПК „Металик“,
гр.Разград, вписана с решение на РОС, обн.ДВ, бр.158/08.08.1948г.По реда на
Закон за кооперациите /обн. 1953г., отм. 1983г./ и Правилник за кооперативните
организации /обн.1960г., с отп.основание 1983г./ е извършено през 1967г.
отделянето от ТПК „Металик“ на нова самостоятел -на кооперация - ТПК
„Мир“/производствена дейност, свързана с цех за детски играчки/ след взето
решение от общото събрание на ТПК „Металик“ на 09.12.1966г., одобрено от ЦС на
ТПК гр.София и ОС на ТПК гр.Разград, със сключен на 11.02. 1967г. договор между
председателите на ТПК „Металик“ и ТПК „Мир“ относно усло -вията, по които ще
стане разпределяне на членовете/52 членове от ТПК „Металик“ преминали към
новоучредената кооперация/, фондовете, активите и пасивите/по баланс към
31.12.1966г./.В действащите им към посочената година редакции ЗК /отм./ и
ПКО/отм./ предвиждат, че сливането, вливането и разделянето на коопера -тивните
организации се извършва по решение на общото събрание, събранието на пълномощниците
или на конгреса, а решенията на общите събрания следва да бъдат одобрени от
централните съюзи, като при извършване на разделяне се спазват условията за
образуване на кооперативни организации, т.е. необходимо е регистрация в
съответния народен/районен/ съд, за да възникне новоучредената кооперативна
организация.Относно регистрацията на ТПК „Мир“ страните не са спорили в
производството.
Със заповед №180/15.04.1967г. на
зам.председателя на ОНС-Разград по реда на ЗПИНМ/отм./ и ППЗПИНМ /отм./ е
одобрено изменението на улично регулационнния план на града като към кв.263 е
включен нов терен, от който да се образуват два нови парцела - парцел I, отреден за ТПК „Мир“/за нейно
мероприятие по см. на чл.42, т.3 от ЗПИНМ/ и парцел II, отреден за ТПК „Прогрес“, съгласно
скица №946/28. 11.1966г./представена по делото с нанесена върху същата
цитираната заповед/ според синьо защрихованите линии и сините надписи.Според
нанесеното в същата скица първоначално тези терени са били записани на ТКЗС
„Ленин“.Съгласно чл.39 от ЗПИНМ/отм./ в действащата му към 1967г. редакция/ДВ,
бр.54/56г./ недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени
за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон.С
протокол от 08.08.1970г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ/отм./ /комисия,
извършваща оценка на недвижимите имоти (местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях) на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия на общините, другите държавни
учреждения, държавните предприятия и обществените организации/ е извършена
оценка на дворно място /13 050 кв.м./, сграда/техническа работилница, строена
1966г./ и подобрения на ТКЗС „Ленин“, оценени общо на 144 680лв., които
ТПК „Мир“ следва да заплати на ТКЗС „Ленин“.Заплащането на определеното
обезщетение не е било спорно между страните в производството.Представена е
проектна строителна документация /обяс- нителна записка, чертежи, стойностна
сметка/ от 1968г. за бъдещото строителство на двуетажна монолитна
производствена сграда/цех за производство на метални механизирани детски
играчки/ с инвеститор ТПК „Мир“ в парцел I, кв.263 по РП на гр.Разград.Не се е
спорно между страните и обстоятелството, че сградата е изгра -ждана 1970г.
С обнародваното в ДВ, бр.62/71г. решение
№191/06.07.1971г. на Комитета за стопанска координация за утвърждаване
структурата и клоновете на ДСО „Младост“ към Държавния комитет за битови услуги
съгласно приложение №1 и №2 е предви -дено всички организации, клонове,
поделения и ТПК, които се включват в състава на ДСО „Младост“, да преминат към
ДСО с всички свои права, задължения, активи и пасиви към 30.06.1971г.В
приложение №2, т.5 е посочено, че от ТПК „Мир“, гр. Разград се образува клон
„Мир“ на ДСО „Младост“ с предмет на дейност меха -низирани детски играчки.С
цитираното решение на посочения държавен орган в условията на планово
управление на икономиката е извършено нормативно право -приемство като всички
права, задължения, активи и пасиви към 30.06.1971г. на ТПК „Мир“ са преминали
към новообразуваното крупно държавно стопанско предприятие, като по този начин
е извършено фактически одържавяване на наличното към 30.06.1971г. имущество на
кооперацията/според представения списък на основните средства включващо сграда,
земя, машини, оборудване/вкл. силов трансформатор/ и стопански инвентар/.В
съставения АДС №1967/31.05.1973г. е посочено, че са били одържавени на
основание горецитираното решение №191/06.07.1971г. сграда моно -литна двуетажна
/построена 1970г./ с обща застроена площ от 2 400 кв.м., застроена върху
дворно място от 25 620 кв.м./без отреден пл.№ по плана/, предоставени за
ползване според акта на Фабрика „Мир“, гр.Разград.
Съгласно
§
1 от ДР на Закон за кооперациите/обн.,
бр.63/03.08.1991г., отм.1999г./ възстановяват се правата на съществуващите и
възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10
септември 1944г.Съгласно разре -шенията, дадени в ТР
№2/02.06.1995г. на
ОСГК на ВКС, одържавеното кооперативно имущество се възстановява по силата на
закона, а реалното му връщане става по административен ред, посочен в ПМС №192/1992г.
или по общия исков ред, съгласно § 3 от същото постановление.В случаите,
когато в подлежащото на връ -щане имущество не са инвестирани държавни
средства, връщането се извършва безвъзмездно.В тези случаи, за да постанови
административният орган по чл.1, ал.2 на ПМС №192/1991г./обн.ДВ, бр.83/08.10.1991г./ връщане
на иззетото и одържавено имущество, е необходимо и достатъчно да са налице
условията, посочени в чл.1, ал.1 на ПМС №192/1991г.С §1, т.12 от това ПМС и са отменени
Точка 1 и Прило -жение №2 по изброените точки от Решение №191 на Комитета за
стопанска координация от 1971г. за утвърждаване структурата на ДСО
"Младост"/една от които т.5, отнасяща се до включването на ТПК „Мир“
в състава на ДСО "Младост"/.
Съгласно §1, ал.1 от ДР на действащия ЗК от 1999г. се
възстановяват правата на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхно
иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин имущество след
10.09.1944г., ако искането за това е направено до 07.02.1993г.Разпоредбата е
аналогична на §1, ал.1 от ДР на отменения ЗК от 1991г., като е добавена
възможността за възстановяване на иззе -тото, одържавено или преразпределено
имущество на кооперативните съюзи.В §1, ал.2 от ДР на ЗК е уточнено, че
собствеността се възстановява на кооперациите, от които е отнета или на техните
правоприемници, включително и на прекратените, но незаличени кооперации, които
имат право да възстановят дейността си по реда на чл.49 от този закон.Връщането
на имуществото отново е по административен ред, с изключение на случаите по §39
от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.13/03г./, при които възста -новяването на собствеността
става по силата на закона и правото на собственост може да се търси по общия
исков ред, но само за кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността
си по реда на чл.49 от ЗК в по-късен момент и поради това не са могли да
подадат заявление за връщане на имуществото в указания срок - в този смисъл
изрично т.5 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС.
До 2007г. законодателят не е изяснил какво следва да се
разбира под “възстано- вена кооперация” и “възстановен
кооперативен съюз”.Тази празнота е преодоляна с тълкувателната норма на §27 от
ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./, в която е предви -дено,
че права на възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 от ДР на ЗК и на §1,
ал.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ има кооперация, вписана в регистъра на съда
след 07.08.91г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала
кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея
и към датата на изземване, одържавяване и преразпределяне на имуществото на
кооперацията, а възстановен кооперативен съюз е този, който е възстановен от
най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване,
одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза.Тъй като нормата има
тълкувателен характер, от тези критерии следва да се изхожда винаги, когато се
преценяват права, произтичащи от §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ и от §1,
ал.1 от ДР на ЗК от 1999г., независимо от това, че са възникнали преди влизане
в сила на тълкува -телната норма.С решение от 28.12.1991г. по
ф.д.№49/91г. по описа на РОС, ф.о. е допълнено решение от 24.12.1991г./за
регистрацията на ТПК „Мир“/ като е вписано възстановяването на съществувалата
до 1971г. ТПК „Мир“, гр.Разград/идентични наименование, седалище и предмет на
дейност, като страните не са спорили относ -но членуващите към 1991г. член
кооператори/.С представения приемно-предава -телен протокол от 24.12.1993г.,
изготвен в изпълнение на заповед №РД-25-60/29.07. 1993г. на министъра на
промишлеността, е извършено предаване от страна на „Микро-67“ЕООД на ТПК „Мир“
на наличното към датата на заповедта имущество, собственост на кооперацията по
отчетна стойност към 30.07.1993г., включващо земя /с отчетна стойност към
01.01.1993г. 1 913 200лв./, стоманобетонна сграда/с отчетна стойност
към 01.01.1993г. 4 150 599лв./, производствени машини и оборудване,
измервателни и регулиращи уреди/вкл. силов трансформатор с отчетна стойност
2 183лв./ и стопански инвентар.Предвид горното и следва да се приеме, че е
била изпълнена в срок предвидената в чл.1 от
ПМС №192/1991г.
административна процедура за фактическото връщане на одържавеното от кооперацията
имущество.
ТПК
„Мир“ е възстановила собственост върху притежаваното от нея към момента на
одържавяване/1971г./ имущество или това е отреденият за нейно мероприятие
парцел, придобит след изплащане на определеното обезщетение, изградената в него
през 1970г. двуетажна масивна сграда и движимите вещи, налични към момен -та на
възстановяване на собствеността, описани в цитирания протокол от 1993г.По
действащата от 2008г. и понастоящем КККР земята съставлява ПИ с идентификатор
61710.501.26.Според представената скица по КККР предходният № на имота е бил
№26.В представения АДС №5061/11.04.1996г. за сградите в този имот е посочено,
че същите се намират в имот пл.№26, западна промишлена зона.Не се спри, че
фабрика/клон/ „Мир“, гр.Разград от състава на ДСО "Младост" е
функционирала в рамките на терена, първоначално отреден за ТПК „Мир“, без да й
бъде предоста -вяна допълнително за управление земя, различна от тази, която
ТПК „Мир“ е прехвърлила на държавното предприятие.Твърдения за придобиване на
земя по реда на чл.17а от ЗППДОП ответникът няма - в изготвената на база
приетата с ПМС №151/91г. наредба оценка на дълготрайните активи на тогава/към
1991г./ държав -ната фирма „Микро-67“, конкретно сметка 201, е била включена
земя с посочен размер от 14 100 кв.м./без индивидуализация по план и
граници/, оценена на 1 913 200лв.Тази и земя със същата оценка е
предмет на приемно-предавателния протокол от 24.12.1993г. за предаване
имуществото на ТПК „Мир“, съответно и този размер е посочен в съставения к.н.а.№176/94г.
за върнатите на ТПК недвижими имоти.Поземленият имот, обаче според
индивидуализацията му съставлява имот пл.№26 по предходен план, съответно по
КККР е с идентификатор 61710.501.26 при непроменени граници/вкл. без данни за
променяни регулационни планове или неп -риложени планове с отпадало действие/,
и заключената площ между тези граници е по-голяма, поради което и следва да се
приеме, че кооперацията се легитимира като собственик на посочения поземлен
имот/във въззивните си жалби и дружеството няма оплаквания по повод този факт,
приет от първоинстанционния съд/.Собственик е и на възстановената й сграда с
идентификатор 61710.501.26.6.
Видно
от заключението на СТЕ от 03.06.2019г. на в.л. В.Кулева в ПИ с идентификатор
61710.501.26 има изградени 11 бр. сгради, една от които тази с иден- тификатор
61710.501.26.6, а останалите съответно с идентификатори: 61710.501.
26.1/промишлена сграда, ЗП 600 кв.м., стоманобетонен склад, 1 ет./; 61710.501.
26.2/промишлена сграда, ЗП 112 кв.м., разкроечен цех, 1 ет./; 61710.501.26.3
/промишлена сграда, ЗП 3 515 кв.м., производствен корпус, 2 ет./;
61710.501.26.4 /промишлена сграда, склад ГСМ, ЗП 60 кв.м., 1 ет./;
61710.501.26.5/промишлена сграда, помпена станция, ЗП 25 кв.м./;
61710.501.26.7/административна сграда, ЗП 584кв.м., 3 ет./; 61710.501.26.8
/промишлена сграда, ЗП 50 кв.м., магазин, 1 ет./; 61710.501.26.9/промишлена
сграда, ЗП 11 кв.м., портиерна, 1 ет./; 61710.501.26.10 /промишлена сграда, ЗП
163 кв.м., склад, 1 ет./ и 61710.501.26.11/промишлена сграда, ЗП 161 кв.м., склад,
1 ет./.
Част
от описаните сгради, а именно: 1/ производствен корпус-построен 1979г.
/61710.501.26.3/; 2/ административна сграда-построена 1979г. /61710.501.26.7/;
3/ разкроечен участък/61710.501.26.2/; 4/ склад-типов-построен 1981г.
/61710.501. 26.10/; 5/ стоманобетонов склад-построен 1979г. /61710.501.26.1/ и
6/ павилион-магазин-построен 1977г./61710.501.26.8/ са предмет на цитирания АДС
№5061/11.04. 1996г., съгласно който тези сгради са били предоставени за
управление на „Микро-67“ЕАД гр.Варна, като след отписването им през 2000г. от
актовите книги за недвижими имоти държавна собственост, за тях дружеството се е
снабдило с к.н.а. №142/03г.От представената строителна документация/работни
проекти, генерални сметки, актове за установяване на строителни и монтажни
работи/ се установява, че всички 10 сгради, т.е. вкл. и невключените в акта
портиерна, склад, склад ГСМ и помпена станция, са изграждани след одържавяване
имуществото на ТПК „Мир“ през 1971г. и в периода 1977г.-1987г. с посочен
инвеститор ДСО „Младост“ за обект фабрика „Мир“-реконструкция и разширение II етап.Всички 10 сгради са заведени
счетоводно по баланса на ДФ „Микро-67“ по сметка 203, съгласно изготвената
оценка на имуществото й по реда на приетата с ПМС №179/91г. Наредба за оценка
на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и
преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество.ДФ
„Микро-67“ е образувана на осн. чл.5 от ПМС №2/89г., вр.чл.11, ал.3, т.1, б.“а“
от Указ 56 като фирма с държавно имущество със заповед №231/19.12.1990г. на
министъра на икономиката.С решение от 21.01.1991г. по ф.д.№2/91г. по описа на
РОС е вписана в регистъра на държавни и общински фирми ДФ „Микро-67“ като
уставния си фонд получава като правоприемник на фабрика „Мир“ гр.Разград,
поделение на ДСО „Младост“.Съгласно обнародването в ДВ от обнародването в ДВ на
решението за регистрация на ДФ се прекратява дейността на фабрика „Мир“ гр.
Разград, поделение на ДСО „Младост“, като държавната фирма поема съответната
част от активите и пасивите, правата и задълженията по баланса й към 31.12. 1990г.С
Разпореждане на МС №64/11.05.1992г. за освобождаване и назначаване на
управители и членове на съвета на директорите на ЕТД с държавно имущество, за
образуване на ЕТД с държавно имущество и за изменения разпореждания на МС, на
осн. чл.1, ал.1 от ЗОЕТДДИ е образувано ЕООД с държавно имущество, с наимено
-вание „Микро-67“, гр.Разград, поемащо, съгласно разпореждането, всички активи
и пасиви на ДФ „Микро-67“ по баланс към 31.12.1991г.С решение №70/31.07.1992г.
на РОС е вписано в търговския регистър „Микро-67“ ЕООД.Със заповед
№РД-17-42/19. 02.1996г. на министъра на промишлеността „Микро-67“ЕООД е
преобразувано в „Микро-67“ЕАД/поемащи всички активи и пасиви на „Микро-67“ЕООД
по баланс към 31.12.1995г./ с вписано преобразуване с решение №70/13.03.1996г. по
ф.д. №13/96г. по описа на РОС, а впоследствие е преобразувано в АД.През 1997г.
е открита процедура по приватизация след взето решения от МС, обн.ДВ,
бр.53/97г. и бр.109/ 97г., а през 2000г. е извършена продажба на акции.
Съгласно разрешенията в т.2Г на ТР № 4/2014 от
14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл.
17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.
1 от ПМС №201 от 25.10.1993г., за прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането
на дър -жавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно
имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване
на държав -ното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е
изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското
дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект
настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в
търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.В
настоящия случай към момента на преобразуване на държавното предприятие в
„Микро-67“ЕООД/вписано на 31.07.1992г./ държавата е била собственик на
стопанисваното от държавното предприятие имущество, заведено по баланса му, с
изключение на имуществото, било собственост на ТПК „Мир“ към 1971г. и
възстановено й по силата на закона-§1, т.1 от ЗК /отм./, предадено съгласно
цитирания приемно-предавателен протокол от 24.12.1993г. и включващо земя,
сграда и движими вещи.Така за сгра -дите в ПИ/с изключение на тази с
идентификатор 61710.501.26.6/ се е осъществил фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл.17а
от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1
от ПМС №201 от 25.10.1993г.Предвид възстановяване на собствеността
на ТПК само върху земята и билата нейна сграда, но не и върху останалите
сгради, изградени впоследствие след отчуждаването и върху държавния тогава
терен, дру -жеството има качеството суперфициар по см. на чл.63 от ЗС - Решение
№1415/ 23.08.1995г. по гр.д.№1519/95г., ВКС, IV гр.о., Решение №42/10.07.2009г.
по т.д.№ 587/08 г., ВКС, I т.о., Решение №255/29.06.2010г. по гр.д.№5342/08 г.,
ВКС, III гр.о. и др., имащ право да ги държи в чуждия ПИ и да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според
нейното предназна -чение съобразно правото по чл.64 от ЗС или с оглед горното
суперфициарният собственик не дължи на собственика на земята обезщетение за
ползването без основание на земята, върху която е изградена сградата и за
ползването на необходимата й площ от имота, т.к. за тях ползването се
осъществява на правно основание-чл.64 от ЗС.
С н.а.№143/03.04.2009г. между страните е
сключен договор за продажба от ТПК „Мир“ на „Микро-67“АД на ПИ с идентификатор
61710.501.26 и сграда с идентифи -катор 61710.501.26.6.С влязло в сила на
19.05.2015г. решение №32/23.05.2013г., постановено по т.д.№90/11г. по описа на
РОС/в.т.д.№72/14г. на ВАпС с променена квалификация/, е прогласена нищожността
на договора в частта му относно ПИ на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД-като сключен при
липса на съгласие.С решение №16/17.06. 2016г. постановено по т.д.№72/15г. по
описа на РОС, е прогласена нищожността на договора в частта му относно сградата
на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД-като сключен при липса на съгласие.В тази му част,
видно от решение №9/08.01.2018г., постановено по в.т.д.№615/16г. по описа на
ВАпС/с допусната поправка на ОФГ с решение №50/ 12.03.2018г./
първоинстанционното решение не е било обжалвано и съответно е влязло в сила с
изтичане срока за обжалването му/13.07.2016г./.В останалата му част, касаеща
иска по чл.34 от ЗС за връщане на заплатената по нищожния договор цена,
решението е частично отменено, частично потвърдено и частично обезсилено /в
частта, в която е признато право на задържане на „Микро-67“АД на осн. чл.90 от ЗЗД за сградата до заплащане
на посочената в решението цена/, като в тези му части решението на ВАпС е
влязло в сила на 14.03.2019г.С влязло в сила на 07.11. 2018г. решение,
постановено по т.д.№138/17г. по описа на РОС, е уважен предяве -ният от ТПК
„Мир“ против „Микро-67“АД иск с пр.осн. чл.34 от ЗЗД за връщане на дадения по
договора ПИ с идентификатор 61710.501.26.Между страните има влязло в сила
решение по иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, постановено по т.д.№42/15г. по описа на
РОС, за ползването без основание на ПИ за периода от 16.07.2010г. до датата на
подаване на исковата молба -15.07.2015г., като искът е уважен за периода от
19.05. 2015г. до 15.07.2015г. и отхвърлен в останалата му част.Постановеното
решение по чл.59 от ЗЗД не формира СПН относно правото на собственост на
ищеца/а само относно облигационното вземане/, поради което преюдициалното правоотношение
относно собствеността подлежи на доказване в последващ процес.Не се формира СПН
относно правото на собственост и по иска с пр.осн. чл.34 от ЗЗД - според
разпоредбата на чл.34 ЗЗД всяка от страните по нищожната сделка следва да върне
на другата страна всичко, което е получила от нея.Възстановителната претенция
по чл. 34 ЗЗД е идентична с предвиденото в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД право на
страната да реституира всичко, което е дала, респ. насрещната страна получила
при начална липса на основание.Фактическият състав за приложение на двете норми
изисква наличието на фактическо действие с предмет конкретно материално благо,
като не се изследват правата, легитимиращи страната като титуляр на правото на
соб -ственост по нищожния договор/Решение №655 от 02.08.2006г. по т.д.№158/06г.,
ВКС, II т.о./.Възражението на дружеството за недопустимост на настоящия иск за
датата 15.07.2015г. е неоснователно, т.к. по т.д.№42/15г. претенцията е до тази
дата, а не включително и тази дата.Страните имат висящо понастоящем производство
по иск с пр.осн. чл.34 от ЗС досежно връщане на дадената цена по договора за
земята, предмет на т.д.№10/16г. по описа на РОС/в.т.д.№645/19г. по описа на
ВАпС/, невлезли в сила.
Ответното дружеството поддържа, че на осн.
чл.90 от ЗЗД има право да задържа недвижимите имоти до връщане на дадената за
тях цена по нищожния договор, поради което и не следва да дължи обезщетение за
ползването им.
Възражението по чл.90 от ЗЗД е общо средство
за защита срещу насрещно изискуемо задължение от същото правно отношение.То е
способ за едновременно изпълнение, с което се цели осигуряване на реалното
изпълнение на насрещното задължение по договора.Съгласно константната практика
на ВКС, с възражението за неизпълнен договор длъжникът заявява, че отказва да
изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето задължение към
него.Възражението се упражнява чрез дилаторно възражение или чрез насрещен иск,
който се съединява обективно с иска за защита вземането на ретинента, но само и
при условие, че съдът е сезиран с изпълнението на насрещната престация.След
като възражението за право на задържане е акцесорно, обезпечително право, чрез
което се отлага изпълнението на насрещното задължение, то същото може да бъде
предявено само като защитно средство по иск за предаване на съответната вещ.В
настоящото производство претенцията на ищеца стои на плоскостта на
неоснователното обога -тяване, а не на договор между страните, като не са
налице задължения, изхождащи от едно и също правоотношение.Независимо от
горното следва да бъде посочено и, че е константна съдебната практика, че в
хипотезите, при които има признато право на задържане върху недвижим имот на
негов подобрител до заплащане на подобре -нията, същият дължи на собственика
обезщетение по чл.59 от ЗЗД.Така, защото основателността на задържането
съставлява само основание на отказа за връщане на имота в натура до изпълнение
на задължението за заплащане на подобренията, но не и основание за придобиване
плодовете, получени след ревандикацията, нито основание за безплатно ползване
на имота след този момент, като кредиторът, в чиято полза е признато право на задържане, има право само да
държи имота и да го ползва както държател, поради което той дължи на
собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил.Собственикът има право
на обезщетение за ползване на имота, върху който е признато право на задържане, защото ползването от
подобрителя продължава да бъде без основание и последният се обогатява неосно-
вателно, спестявайки си разходи на наем.
Съгласно решение №398/06.08.2014г.,
постановено по гр.д.№1933/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., общата хипотеза за
неоснователно обогатяване е налице в случаите, когато лице несобственик ползва
недвижимия имот /вещта/ без правно основание и с това препятства собственика да
го ползва съобразно неговото фун -кционално предназначение в обема на правата,
които има.Ползването от несоб -ственик на имота препятства собственика да
ползва лично или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира
имуществена облага.Фактическият състав на предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта; 2/ ответникът да
го използва фактически без наличието на правно основание за това; 3/ размер на
вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, т.к. не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната
цена на този функционален тип имоти.
Претенцията за ПИ с идентификатор
61710.501.26 е за периода от 15.07.2015г. до 17.04.2018г./при влязло в сила на
07.11.2018г. решение по иска с пр.осн. чл.34 от ЗЗД/, а за сграда с
идентификатор 61710.501.26.6 за периода от 04.01.2016г. до 17.04.2018г., като
твърдението на ищеца е, че достъп до имотите му е бил предос -тавен доброволно
от ответника на 17.04.2018г.
Съгласно показанията на св.Х.Ц. и св.Й.Н./членове
на ТПК „Мир“, поради което и ценени при условията на чл.172 от ГПК/ в тези
периоди ПИ е бил ограден, с налични портална врата/за МПС/ и по-малка врата,
които са заключвани от лица, служители на „Микро-67“АД, вкл. с катинари, без
свободен достъп, като член кооператорите не са били допускани вътре.Така и по
отношение на сградата, собственост на кооперацията, находяща се в ПИ.Обяснявано
им е, че трябва да имат разрешение от съд, за да влизат вътре.Председателят на
кооперацията веднъж сменил катинара на сградата, като постановил нов, но на
другия ден, катинарът отново бил сменен и нямали достъп.Показанията им не се
опровергават от тези на св.М.Коцева/служител в „Микро-67“АД от 2007г. и
понастоящем, поради което и също ценени при условията на чл.172 от ГПК/,
съгласно които в тези периоди предприятието имало видеоохрана, имало портал и
врати за двора, които се заключват от предприятието, без пазач на портала, но
свидетелката от работното си място виждала кой влиза и излиза от
двора.Председателят на ТПК „Мир“ прескачал вратичката на портала, влизал вътре,
криел се в храстите/въпреки, че те не го спирали да влиза/, слагал надписи с
блажна боя на портала, чупил катинарите, те слагали нови и така до 10
пъти.Сградата на ТПК, която е в двора на предприятие, си стои заключена, те не
я ползват след 2015г., когато си изнесли оборудването и я заключили.После
разбрали, че Г.Г. си е довел ключар и разбил ключалката някъде 2017г.До 2018г.
имало техен катинар, лепенки и печат на „Микро-67“АД, защото до тогава те
отговаряли за сградата.Подадена е м.06.2017г. жалба от ТПК „Мир“ до РП-Разград
с оплаквания, че категорично им се забранява от изп.директор на „Микро-67“АД да
влизат в собствения им ПИ с идентификатор 61710.501.26 и в сградата им с
идентификатор 61710.501.26.6, от която и дружеството изнася техни вещи и
съоръжения.Отправяни са нотариални покани за предаване владението върху имота и
заплащане на обезщетение за ползването му.Подадени са жалби и от изп.директор
на „Микро-67“АД до РП-Разград, съответно през м.04.2017г., м.05. 2017г. и
м.08.2017г. с оплаквания, че председателят на ТПК „Мир“ извършва самоу -правни
действия като разбива и сменя бравата на сградата с идентификатор
61710.501.26.6, която с решение №16/17.06.2016г. по т.д.№72/15г. по описа на
РОС е с признато на „Микро-67“АД право на задържане, че същият прескача
оградата и влиза в двора на предприятието в работно време, когато порталът стои
заключен, че са били принудени да срежат поставени от него вериги, за да влязат
вътре и да работят, че на исканията им да премахне поставените от него вериги
отговарял, че ще ги премахне, когато му предадат ключовете от сградата с
идентификатор 61710. 501.26.6, върху която сграда дружеството има признато
право на задържане и след като му отказали, била издадена заповед за
деблокиране на портала, няколко дни след която той поставил лепило в патроните
на портала, поради което се наложило да ги счупят и да влязат.На 14.12.2015г. е
получена нотариална покана от ТПК „Мир“, с която дружеството кани представител
на кооперацията да се яви, за да получи ключове от сграда като се уточнят редът
и срокът за възстановяване на дадените по нищожния договор от 2009г. суми.
Ценени в съвкупност цитираните свидетелски
показания и писмени доказател –ства установяват, че ТПК „Мир“ не е имала
свободен достъп до собствените си нед -вижими имоти за процесния период,
напротив, достъпът на член кооператорите и председателя на кооперацията е бил
препятстван, като ПИ е бил ограден и портал -ните врати заключвани от служители
на дружеството, вкл. и в работно време, така заключвана е и сградата, с
претенции, че само дружеството следва да има достъп до нея, т.к. има право на
задържане/каквото не й е било признавано с влязло в сила съдебно
решение/.Евентуално извършваните самоуправни действия от страната на Г.Г. по
самоволното сменяване на катинари и ключалки, или запълването им с лепило, не
са довели до ползване на имотите от собственика, т.к. непосредствено след това
дружеството отново е поставяло свои катинари и ключове, т.е. е възстано- вявало
фактическа власт.Поканата от 2015г. не съставлява безусловна покана за
предаване на ключовете, а такава за предаване, но след като бъдат върнати
сумите по нищожния договор/при липса към тази дата на постановени решения по
чл.34 от ЗЗД/.Ирелеватно за настоящия казус се явява обстоятелството, че след
2015г. дружеството не използвало сградата за производство, а изнесло инвентара
си от нея, вкл. е закрило през 2016г. партидите си за ток и вода/открити след
договора от 2009г./, след като сградата е била заключена именно от него, вкл. и
към 2018г. и собственикът не е имал възможност за ползва имота си.
Ирелевантно се явява за настоящото
производство по чл.59 от ЗЗД и обстоятел -ството кога са влезли в сила
решенията по исковете с пр.осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД съответно за земята и за
сградата.Действително с решение №131/27.10.2009г. по гр.д.№268/09г. по описа на
ВКС, I гр.о. е прието, че държателят дължи обезщетение по чл.59 от ЗЗД на
собственика за ползването на имота от момента на установяване на нищожността на
сделката, въз основа на която е установил фактическа власт - търсеното обезщетение от собственика се дължи
на отпаднало основание от момента на превръщане на собственика в държател, т.е.
от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на сделката.Тази
практика е преодоляна с по-новата такава-напр. решение №248/29.07.2013г. по
гр.д.№1062/12г. по описа на ВКС, IV гр.о. /допуснато до касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса, когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на
договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и
на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на
обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата.
Прието е, че тъй като съдебното решение, с което се прогласява нищожността на
договора, с който е учредено вещното право на строеж, респ. - е прехвърлена
собствеността върху съществуваща постройка отделно от земята, е установително и
няма конститутивно действие, а приобретателят по този договор и държател на
постройката никога не е бил неин суперфициарен собственик, това право на обез
-щетение за собственика на имота възниква не от момента на влизане в сила на
това съдебно решение, а от момента на започването на строежа на сградата, респ.
- на предаването й на приобретателя по нищожния договор, като в смисъла на
гореизложеното са и постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, както и
постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №587/01.11.2010г. по гр.д.№941/
09 г. на ІV-то гр.о. на ВКС и решение №409/11/20.06.2012г. по гр.д.№1411/10г.
на ІV-то гр.о. на ВКС.Горното разрешение/приложимо не само за нищожни договори
за прехвърляне на ограничено вещно право, но и за такива за право на
собственост/ съответства и на постановките на т.10 от ППВС №6/27.12.1974г.,
съгласно които владение, осъществено на нищожно правно основание е винаги
недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма на
валидност/порок във формата на нотариалния акт/ и приобретателят не е знаел за
порока.Договорът за продажба между страните от 2009г. е прогласен в съответните
му части/земя и сграда/ с двете цитирани съдебни решения за нищожен на осн.
чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие, т.е. не налице посочената в
постановлението хипотеза.Недобросъвес -тният владелец/придобил владение по
силата на нищожен договор/без посоченото изключение/ дължи на собственика
обезщетение за ползите, от които го лишава /чл.73 от ЗС/, от момента на
установяване на владението върху имота, а след влизане в сила на решението за
прогласяване нищожността на придобивния му договор той престава да държи имота
като свой, съответно става държател, но продължава да дължи обезщетение за
ползите, от които лишава собственика до фактическото предаване на имота-в този
см. напр. Решение №829/21.05.1984г. по гр.д.№227/84г., ВКС, I гр.о.
Предвид изложените съображения съдът приема,
че по отношение на сградата с идентификатор 61710.501.26.6 ответното дружество
дължи обезщетение за ползите, от които е бил лишен собственика поради
невъзможността си да я ползва за процесния период 04.01.2016г.-17.04.2018г.,
съизмерими със средния месечен паза -рен наем.Пред първоинстанционния съд са
изслушани четири заключения на СТЕ относно размера на средномесечения пазарен
наем за този период, а именно от 28.06.2019г. на в.л.Я.Киров, съгласно което
този размер възлиза на 28 437лв., от 19.09.2019г. на същото в.л., съгласно
което този размер възлиза на 32 748лв., от 25.10.2019г. на в.л. Д.Д.,
съгласно което този размер възлиза общо на 81 045лв, всички оспорени от
страните, както и от 24.01.2020г. на тричленна СТЕ на в.л. С.М., С.Сотиров и
Л.Г., съгласно което този размер за процесната двуетажна производствена сграда
с площ от 1 013 кв.м. и РЗП от 2 400 кв.м. възлиза на 41 154лв.
./месечно по 1 500лв./, като последното заключение не е оспорено от
страните.Съдът приема, че размерът следва да се определи въз основа на
последното посочено заключение, т.к. същото е изготвено след извършен обстоен
оглед на сградата и чрез метода на посредственото сравнение чрез използване на
пазарни аналози на сходни обекти, с отчитане отклоненията в качествата на
оценявания обект спрямо сравняваните и с прилагане на корекционни коефициенти,
вкл. заключението е изготвено чрез проучване на аналози на територията на цяла
североизточна България/гр.Шумен, гр.Търговище, гр.Русе и гр.Разград/.С оглед
горното и следва да бъде прието, че предявеният иск е основателен до размера от
41 154лв. и неоснователен до останалата обжалвана част от решението на
РОС, т.е. за разликата над 41 154лв. до 50 000лв.Конкретизираната
претенция на ищеца след допуснатото с протоколно определение от 04.11.2019г. от
първоинстанционния съд изменение в размера на втория предявен иск, а именно от
49 400лв. на 81 045лв. е била по месеци: за м.01.2016г. 2619лв., а за
всички останали месеци на 2016г. по 2900лв. месечно; за 2017г. по 2 984лв.
месечно; за м.01., 02. и 03.2018г. по 3005лв. месечно, а за 04.2018г.
1 703лв.Обжалвано е до размера от 50 000лв., като никоя от сумите по
месеци, установени от тричленната СТЕ/по 1 500лв. месечно/ не надви -шава
претенцията на ищеца по обжалваната част /за всеки месец по 5/8,1 от
горепосочените суми по молбата му за изменение на иска/.
За размера на средния месечен пазарен наем за
ПИ с идентификатор 61710.501. 26 е изслушана СТЕ от 28.06.2019г. на в.л.Я.К.,
неоспорена от страните в тази й част.Съгласно заключението размерът на средната
месечна наемна цена за 1 кв.м. за 2015г. е 0, 28лв.; за 2016г. 0, 29лв.; за
2017г. 0, 33лв.; за 2018г. 0, 34лв.
Според
правилото на чл.64 ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката съоб -разно нейното предназначение.Целта на
разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да
бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния
собственик.Използването на земята от суперфици -арния собственик не може да е
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото
ограничаване на правото на собственика на земята да я използва.Затова законът
определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за
ползването на сградата пространство.ЗУТ създава ред по който да се определят
прилежащите площи към съществуващите сгради.Така в чл.22,
ал.7 от ЗУТ е сторено препращане за определянето
на размера на прилежа -щите
площи към съществуващите сгради към Наредба №7 от 2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според
смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за
площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване
на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за
приложимост на нормите на Наредба №7 от 2003 г. и при определяне на площите, за
които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено
при разделна собственост между земята и постройките върху нея. Горното
разрешение e
възприето в съдебната практика - решение №538/09.07. 2010г. по гр.д.№519/09г.,
ВКС, ІV гр.о., Решение №1/24.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5981/15 г., II гр. о. и др.Съгласно заключението на в.л.
В.Кулева от 03.06.2019г. сборът от застроените площи на всяка от общо 11-те
сградите в имота възлиза на 6 294 кв.м., сборът от необходимата за
обслужването им площ, определена по методологията на Наредба
№7 от 2003г., възлиза
на 3 887 кв.м.Площта на техничес- ката инфраструктура, включваща
обслужващи пътища към сградите, ел. захранване,
ВиК, газификация, алейно осветление, игрище и озеленяване възлиза на 5 211
кв.м.Ответното дружество има право на осн. чл.64 от ЗС да държи собствените си
10 сгради върху земята, собственост на ищеца, предвид което и доколкото я
ползва с основание за тази площ не дължи обезщетение.Не дължи такова и за
площта на собствената на ищеца, сграда, разположена върху терена, поради което
площта от 6 294 кв.м. следва да
бъде извадена от общата площ на ПИ-16 208 кв.м.Следва да бъде приспадната
и площта, определена по реда на Наредба
№7 от 2003г., но само
за сградите, собственост на ответника, доколкото същият не разполага с правото
да ползва прилежащата площ около сградата на ищеца, като така се получават общо
3 207 кв.м.Касателно техническата инфраструктура, озеленяване, игрище в.л.
е дало следните конкретни стойност - обслужващи пътища - 5 073, 63 кв.м.,
ел.захранване, ВиК, газификация, алейно осветление - 276, 50 кв.м.; игрище
/обслужваща площ/ - 620 кв.м., озеленяване/благоустрояване/ - 995 кв.м. или
общо 6 965, 13 кв.м., дублиращите се площи за обслужване на сградите и на
инфраструктурата - 1 754, 20 кв.м. и така след изваждане от 6 965, 13
кв.м. на дублиращата се площ от 1 754, 20 кв.м. е получена площта от 5 211
кв.м.В следващата точка на табличното описание са посочени 9 098 кв.м.,
представляващи общата площ от терена, необходима за експлоатация и обслужване
на сградите, която е сбор от тези 5 211 кв.м.+ 3 887 кв.м.,
представляваща прилежащата площ към сградите.Към нея е добавен сборът от
квадратурите на сградите от 6 294 кв.м. и е получена квадратурата от
15 392 кв.м., с посочена оставаща свободна площ, която не е обслужваща-816
кв.м.Относно обслужващите пътища, съгласно СТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 10.06.2019г. се касае за техническа инфраструктура, която е необходима за
функциониране на сградите на предприятието.Видно от снимковия материал към СТЕ
и скицата на имота е, че обективно, за да се достигне до всяка от 10-те сгради
на дружеството, разположени на различни места по протежението на целия терен с
обща площ от 16 208 кв.м. и използвани за производствена дейност, при вход
от страна на сграда №9/портал/, намираща се в югозападния край на ПИ, следва да
се използват бето -нираните пътища/алеи/ около сградите, нужни за достигане до
тях и тяхното обслуж- ване, като случаите, когато те/както и територията, заета
от ел.захранване, ВиК, газификация, алейно осветление/ се дублират с
прилежащата площ около сградите, а това са 1 754, 20 кв.м., стойностите са
извадени от в.л.Площите на игрището и озеленяването обаче, съдът приема, че не
са от такова естество, че да са необхо -дими на суперфициара за ползване на
сградите по тяхното предназначение.С оглед горното и тяхната площ от общо
1 615 кв.м. също следва да бъде изключена.Така с правно основание
ответникът ползва земята под неговите сгради, прилежащите им площи около тях и
от обслужващите пътища/алеи/ около сградите до размера от 3 596 кв.м.Не
дължи обезщетение и за земята под сградата на ищеца.Общо не следва да се заплаща
обезщетение за площта от 6 294 кв.м.+3 207 кв.м.+3 596 кв.м.,
като останалата извън тези площи възлиза на 3 111 кв.м.Неоснователни са
оплак -ванията на дружеството, че оставащата площ, поради това, че се намира в
перифе -рията на имота и денивелацията на терена не може да се използва.В.л. е
посочило /само за площта от 816 кв.м./, че поради горните обстоятелства
практически не би могло да използва.Съдът не възприема заключението в тази му
част, намирайки го за необосновано, доколкото собственикът на земята би могъл
да използва, съответно да отдава под наем, земята си за различни цели/при
спазване само предвиждания на планове за съответната територия, а в случая
според предста -вените скици начинът на трайно ползване на ПИ е „за друг вид
производствен, складов обект“/.Извън горното и съгласно посоченото в Решение
№270/06.04.2020г. по гр.д.№3976/18г., ВКС, IV гр.о. без значение по иска с
пр.осн. чл.59 от ЗЗД е дали незастроената част от имота би могла да се отдаде
под наем.Пазарният наем за спорния период е база за определяне размера на
обезщетението за неоснова -телното обедняване на собственика за сметка
неоснователното обогатяване на ползващата страна по правилата на чл.59 от ЗЗД.Загубата на имущество поради
неполучен наем е предмет на друг иск, какъвто по делото не е предявяван.Съдът в
случая не установява какви ползи е загубил ищецът.Предмет на преценка е наличие
на неоснователно обедняване на ищеца за сметка неоснователното обедняване на ответника
и такова е налице, щом ответникът ползва без основание изцяло или част от земя,
собственост на ищеца.За площта от 3111 кв.м. за 2015г. стойността е 0, 28лв. за
1 кв.м. месечно/общо за площта 871, 08лв. месечно/ или за периода от
15.07.2015г. до 31.12.2015г. 4776, 89лв.; за 2016г. стойността е 0, 29лв. за 1
кв.м. месечно/общо за площта 902, 19лв. месечно/ или за цялата година
10 826, 28лв.; за 2017г. стойността е 0, 33лв. за 1 кв.м. месечно /общо за
площта 1 026, 63лв. месечно/ или за цялата година 12 319, 56лв.; за
2018г. стойността е 0, 34лв. за 1 кв.м. месечно/общо за площта 1 057, 74лв.
месечно/ или за периода 01.01.2018г. до 17.04.2018г. 3 737, 35лв.Както се
изложи, допуснато е изменение на иска с протоколно определение от 30.09.2019г.
на РОС по молбата на ищеца, представена в това о.с.з./л.363 от делото на РОС/,
а именно от 19 800лв. на 32 325лв., като за всеки от месеците в
периода по 979, 55лв.Доколкото е изрично фиксирано от ищеца обезщетението,
което претендира за всеки един от месеците в периода, съдът приема, че макар и
глобалната сума, установена от съда въз основа на СТЕ, да възлиза на
31 660, 07лв., то доколкото някои от установените суми за конкретни месеци
надвишават претенцията от 979, 55лв-./съответно други са под нея/, следва да бъде
присъдена сума в рамките на исковата претенция.Така за 2015г. и 2016г. това
следва са установените суми от 4 776, 89лв. и 10 826, 28лв., а за 2017г. и 2018г. до
размера на претендиранат сума от 979, 55лв. месечно, т.е. за 2017г. сумата от
11 754, 60лв. и за 2018г. сумата от 3 444, 08лв.За целия процесен
период общо обезщетението възлиза на 30 801, 88лв., до която и съответно
искът е основателен, съответно в останалата част за разликата над 30 801,
88лв. до 32 325лв./сумата от 1 523, 12лв., касаеща сумите за 2015г. и
2016г., съответно месечно над 871, 08лв. до 979, 55лв. и над 902, 19лв до 979,
55лв./ неоснователен.
Претендира се обезщетение и за ползването на
движима вещ-силов трансфор -матор, модел ТМ 420-1, произведен 1979г., сериен
№31001, разположен в сграда с идентификатор
61710.501.26.3.Твърди се, че той съставлява част имуществото, одържавено
от ТПК „Мир“, съответно възстановено по реда на §1, т.1 от ДР на ЗК /отм./.В
описа на имуществото на кооперацията, предадено на държавното предпри -ятие е
посочена вещ силов трансформатор/без конкретна идентификация/.Пред -ставени са
обяснителна записка от 1968г. за строеж на кабелен електропровод 20 кв. до
трафопоста на ТПК „Мир“ и ТПК „Прогрес“ и писма от 1968г. от ТКЗС „Ленин“, ОКС
гр.Разград и ТПК „Прогрес“ относно съгласието им за участие в съвместното
строителството на бъдещия трафопост на ТПК „Мир“ и ТПК „Прогрес“.Съгласно уве
-домление от 17.06.2019г. от „Електроразпределение-Север“АД сградата с иденти
-фикатор 61710.501.26.6, собственост на ТПК „Мир“, се захранва от ТП „Прогрес“
гр. Разград/който не е собственост на „Електроразпределение-Север“АД/.От
заключе -нието на СТЕ на в.л.Я.К. от 28.06.2019г., допълнението към него/л.296
от делото на РОС/ и обясненията на в.л. в о.с.з. на 12.07.2019г. се установява,
че в сградата за електропроизводство на бившето ТПК „Прогрес“/ТП, разположен в
съседен имот/ се намират два силови трансформатора/един под напрежение, един
резервен/, про -изведени 1969г.В сграда с идентификатор 61710.501.26.3, собственост на „Микро-67“АД,
има два силови трансформатора/един под напрежение, един резервен/, двата са
произведени 1979г., от които се захранват неговите сгради.Тези два транс
-форматора са заведени по баланса на дружеството/с представена строителна доку
-ментация за строеж на трафопост и кабел ВН за обект Фабрика „Мир“ от 1979г./.
Обективно не би могло в одържавеното през 1971г. имущество на ТПК „Мир“ да се
намира и силовият трансформатор, произведен 1979г.Действително в това имущес
-тво е имало силов трансформатор, но той не е бил процесният.Този и трансфор
-матор, който е бил одържавен, е възстановен по силата на закона, като фигурира
в приемно-предавателния протокол от 1993г.Страните имат формирана СПН чрез
сключена съдебна спогодба по предявени от ТПК „Мир“ против „Микро-67“АД искове
с пр.осн.чл.108 от ЗС за предаване владението върху възстановените на коопера
-цията движими вещи/общо по 26 пункта/.Видно от решението на първоинстан
-ционния съд-№151/22.03.2012г. по гр.д.№2131/11г. по описа на РРС е, че са били
предявени искове за връщане на два силови трансформатора/без никакви иденти-
фикационни данни/.Уважена е претенцията за един /без никакви идентификационни
данни/, като част от възстановеното имущество и отхвърлена за втория/без
никакви идентификационни данни/.Пред въззивният съд по в.т.д.№88/12г. по описа
на РОС страните са сключили съдебна спогодба, обективирана в протокол от
10.12.2012г., съгласно която дружеството ще предаде на кооперацията изброените
вещи, за които е било осъдено с решението на РРС, в двумесечен срок, една от
които вещи силов трансформатор /без никакви идентификационни данни/.С оглед
липсата на индиви -дуализация и неустановяване в производството, че процесният
трансформатор е идентичен с този, предмет на спогодбата/касаеща вещите по
приемно-предавател -ния протокол от 1993г./, съдът приема, че ищецът не
установява правото си на собс- твеност върху процесния такъв, поради което и
искът за заплащане на обезщетение за ползването му се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваното решение №11/18.02. 2020г. следва да бъде отменено в частите му, с
които искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за сграда с идентификатор 61710.501.26.6 е
отхвърлен за сумата от 41 154лв., както и в частта му, с която е уважен
искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за силов трансформатор до размера от 1 254,
29лв. и вместо него постановено друго за уважаване на първия иск в тази му част
и отхвърляне на другия иск за посочената му част.Решението следва да бъде
потвърдено в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати сумата от
19 800лв. по иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за ПИ с идентификатор 61710.501.
26 и с която искът за сграда с идентификатор 61710.501.26.6 е отхвърлен за
разли -ата над 41 154лв. до 50 000лв.Обжалваното допълващо решение
№22/08.04.2020г., следва да бъде отменено в частта му, с която „Микро-67”АД е
осъдено да заплати на кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир”” разликата
над 11 001, 88 лв. до 12 525 лв. и в тази част искът отхвърлен, а
следва да бъде потвърдено до размера от 11 001, 88лв.
С оглед частичното уважаване на исковата
претенция от настоящата инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за пред първоинстационния съд от още 3838, 27лв./при така уважения от
настоящата инстанция размер на претенциите се следват 5701, 21лв., включващи
д.т., адв.възнаграждение и възнаграждения за в.л. по представен списък /от общо
9 492лв./.Присъдени са от РОС 1 862, 94лв., като следва да се присъди
остатъкът от 3 838, 27лв.На ответника разноските, сторени пред РОС/общо
1 700лв., представляващи възнаграждение за в.л. по представен списък/
следва да се редуцират до 678, 92лв./съответни на неоснователни претен -ции за
разликата над 71 955, 88лв. до 119 800лв./.Пред настоящата
инстанциите страните претендират като разноски само заплатените д.т. за
въззивно обжалване. Кооперацията е направила разноски в размер на 1000лв., от
която се следват 823лв. за уважения втори иск до размера от 41 154лв., а
дружеството 671, 58лв., от които се следват 55, 54лв. за отхвърления трети иск
и частично отхвърления първи иск. Общо на кооперацията се следват 4 661,
27лв. за двете инстанции, а на дружес -твото за въззивна сумата от 55, 54лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №11/18.02.2020г.,
постановено по т.д.№60/18г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр.Разград против „Микро-67“АД,
гр.Разград иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 41 154лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване на
сграда с идентифи -катор 61710.501.26.6, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.501.26 по КККР на
гр.Разград, за периода от 04.01.2016г. до 17.04.2018г.; 2/ „Микро-67”АД
е осъдено да заплати на кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””
сумата от 1 254, 29лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-14.06. 2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща обезще -тение за ползване на силов трансформатор, находящ
се в ПИ с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от
14.06.2013г. до 17.04.2018г.; 3/ кооперация „Трудово-производителна
кооперация „Мир””, гр.Разград
е
осъдена да заплати на
„Микро-67“АД
разноски за разликата над 678, 92лв. до 1 366, 35лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Микро-67“АД,
ЕИК *********, да заплати на кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, ЕИК *********, сумата от
41 154лв., представ -ляваща обезщетение за ползването без основание на сграда с
идентификатор 61710.501.26.6, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.501.26 по
КККР на гр. Разград, за периода от 04.01.2016г. до 17.04.2018г., на осн. чл.59
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска-14.06.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, ЕИК *********, против „Микро-67“АД,
ЕИК *********, иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1 254, 29лв., представ -ляваща обезщетение за ползването
без основание на силов трансформатор, модел ТМ 420-1, произведен 1979г., сериен №31001,
разположен в сграда с идентификатор
61710.501.26.3, за периода 14.06.2013г. до 17.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/18.02.2020г., постановено
по т.д.№60/18г. по описа на РОС, в
частите му, с които: 1/ „Микро-67”АД, гр.Разград е осъдено да заплати на
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр.Разград
сумата от 19 800лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-14.06.2018г. до окончателното изплащане на осн. чл.59 от ЗЗД, представля -ваща обезщетение за ползване на ПИ с идентификатор
61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от 15.07.2015г. до 17.04.2018г.; 2/ е
отхвърлен предявеният от кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””
против „Микро-67“АД гр. Разград иск в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 41 154лв. до
50 000лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, пред -ставляваща обезщетение за ползване
на сграда с идентификатор 61710.501.26.6, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.501.26 по КККР на
гр.Разград, за периода от 04.01.2016г. до 17.04.2018г.; 3/ „Микро-67”АД, гр.Разград е осъдено да заплати на
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр.Разград
разноски в размер на 1 862, 94лв.; 4/
кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр.Разград
е
осъдена да заплати на
„Микро-67“АД
разноски за разликата 513, 98лв. до 678, 92лв.
ОТМЕНЯ решение №22/08.04.2020г., постановено по т.д.№60/18г. по
описа на РОС, с което е
допълнено решение №11/18.02.2020г., постановено по т.д.№60/18г. по описа на РОС, в частта му, с която „Микро-67”АД, гр.Разград е осъдено да зап -лати на кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр.Разград сумата, представляваща разликата над
11 001, 88лв. до 12 525лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска-14.06.2018г. до окончателното изплащане на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване на ПИ с идентификатор 61710.501.26
по КККР на гр.Разград, за периода от 15.07.2015г. до 17.04.2018г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, ЕИК ********* против „Микро-67“АД,
ЕИК ********* иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 11 001,
88лв. до 12 525лв., представляваща обезщетение за ползване без основание
на ПИ с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от
15.07.2015г. до 17.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№22/08.04.2020г., постановено
по т.д.№60/18г. по описа на РОС, с
което е допълнено решение №11/18.02.2020г., постановено по т.д. №60/18г. по описа на РОС,
частта му, с която „Микро-67”АД, гр.Разград е осъдено да заплати на
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””, гр. Разград
сумата от 11001, 88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-14.06.2018г. до окончателното изплащане на осн. чл.59 от ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване без основание на ПИ с идентификатор
61710.501.26 по КККР на гр.Разград, за периода от 15.07.2015г. до 17.04.2018г.
ОСЪЖДА „Микро-67“АД,
ЕИК *********, да заплати на кооперация
„Трудово-производителна кооперация „Мир””, ЕИК *********, сумата от 4 661,
27лв., предс -тавляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир””, ЕИК *********, да заплати
на „Микро-67“АД, ЕИК *********, сумата от 55, 54лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: