№ 7
гр. Шумен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900034 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. Х. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. Върбица, ул. „....“, № 11 чрез адв. П. Д. Д. от АК – Бургас, със
съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „...., № 6, вх.1, ет.2, ап.9 против Застрахователно дружество
„Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
ул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К.. Ищцата
твърди, че на 18.05.2020 г., около 18.05 ч. в гр. Върбица на ул. ....“ до дом № 2, Г.Ю.М. се
качва в лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ..... и потегля по инерция назад без да
наблюдава непрекъснато пътя зад МПС и блъска движещата се по пътното платно Е. Х. С..
В резултат на ПТП, ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в контузия на
главата – охлузване и малък хематом на горната устна, травматичен периодонтит на 11, 21 и
22 зъби и контузия на крайниците – предна луксация (изкълчване) на дясната раменна става
и счупване на дясната раменна кост. Първоначално лечението е проведено в „МБАЛ-
Шумен“ АД, където на пострадалата е извършена оперативна интервенция, след това то е
продължило в домашни условия. Пострадалата е претърпяла болки и страдания, имала е
нужда от чужда помощ, което допълнително е допринесло за изживяване на депресивни
състояния.
За лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ....., е имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120000561201 с начална дата на покритие 20.02.2020 г. и
крайна дата на покритие 19.02.2021 г. Ищцата, в качеството си на увредено лице, е
отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея
неимуществени вреди. След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори,
1
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. С исковата молба
ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000.00 лв. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва се наличието на извършен деликт от страна на водача на МПС.
Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата.
Оспорва се размерът на предявения иск. Исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата. Претенцията за лихва от датата на ПТП е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 152/2020 г. по описа на РУ – В.
Преслав, ПД № 2212/2020 г. по описа на ШРП за това, че на 18.05.2020 г. в гр. Върбица, по
ул. ....“, № 2, Г.Ю.М., при управление на лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.
№ ....., е нарушил правилата за движение и е предизвикал пътно-транспортно произшествие,
вследствие, на което е причинена по непредпазливост средна телесна повреда на Е. Х. С.,
ЕГН ********** от гр. Върбица – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. второ от НК
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Но пострадалата от престъплението Е. Х. С. се е възползвала от
правото си, предоставено й от чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяване на досъдебното
производство и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е
п....ожена и наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП - Шумен от 14.09.2021 г.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДК № ..... към датата, на която е осъществено
процесното ПТП – застрахователна полица № BG/02/1200 00561201.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на
18.05.2020 г. около 18.15 ч., през светлата част на денонощието, лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ..... е бил паркиран в гр. Върбица (пред магазин) на ул. ....а, пред дом № 2.
Пътното платно е с асфалтова настилка с ширина 5 метра, разделено на две ленти, всяка по
2.5 м, с много бледа маркировка. От двете страни на платното има изграден тротоар с
широчина 1.8 м. Времето е било ясно, пътното платното сухо, без неравности с наклон на
спускане 2.9˚ по посока задната част на автомобила. Водачът на МПС Г.Ю.М. след като
излиза от магазина, влиза в автомобила и потегля по инерция назад без да задейства
двигателя. В същият момент на около 2 м. зад автомобила пресича косо (или се движи зад
автомобила от ляво на дясно) пешеходката Е. Х. С.. Автомобилът със задната си част удря
2
пешеходката в нейната задна лява част, вследствие на което същата е отхвърлена по посока
на движението на автомобила и пада на платното зад него. Водачът на автомобила чува
викове и незабавно преустановява движението.
Пешеходката се е движела по дължина на платното за движение по лявата лента
успоредно на автомобила, в посока от предната към задната му част, като предприема
пресичане на дясната лента зад автомобила по посока към десният тротоар. Ударът е
настъпил в дясната лента на около 1.1 метра от задната част на паркирания лек автомобил
преди потеглянето му и на разстояние 1.4 метра от дясната граница на платното. Мястото
където се е движела пешеходката и където е настъпил ударът не е маркирано със
съответната маркировка за преминаване на пешеходци.
Причината за настъпване на ПТП, според вещото лице, е заниженото внимание и
несвоевременното взаимно възприемане от двамата участници в ПТП – водача и
пешеходката. Произшествието е било предотвратимо, в случай, че и двамата участници в
него са били внимателни и са действали правилно в конкретната пътна ситуация: водачът да
погледне през задното стъкло преди да отпусне ръчната спирачка и да изчака пешеходката
без да позволи автомобилът да се самозадвижи, както и пешеходката да изчака
преминаването на автомобила без да пресича платното зад него. В района на
местопроизшествието не е имало препятствия, ограничаващи видимостта и водачът е могъл
да забележи пешеходката, ако е погледнал през задното стъкло. Пешеходката също е могла
да забележи автомобила с водача, да го възприеме като опасност и да не предприема
пресичане зад него.
В съдебно заседание, в отговор на зададен му въпрос, вещото лице категорично
заяви, че когато е паркиран, включително и в хипотезата, когато водачът е вътре в купето на
автомобила, същият не представлява опасност за другите участници в движението.
При ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: съчетана травма,
включваща контузията на главата: охлузване и малък хематом на горната устна, плитки
фрактури на коронките на 11, 21 и 22 зъби, травматичен периодонтит на същите, състояние
след екстрекция и контузия на крайниците: предна луксация (изкълчване) на дясната
раменна става, едно кожно охлузване върху капачката на лявото коляно, едно кожно
охлузване по предната страна на дясната подбедрица под капачката на коляното.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
На пострадалата е проведено неоперативно лечение. Под анестезия и под рентгенов
контрол е извършено закрито наместване на изкълчената става. Поставена е мека
имобилизация на дясното рамо с ортеза за срок от 20 дни (до 08.06.2020 г.) веднага след
което следва да започне рехабилитация. Особено важно е провеждането на ранна
рехабилитация.
По делото не са налице медицински документи, отразяващи динамчно
възстановителния период на ищцата, поради което вещото лице определя само среден срок
3
за възстановяване В конкретния случай възстановителния процес по продължителност е не
по-малък от 2-3 месеца. При изкълчване в раменната става има разкъсване на ставната
капсула. При предна луксация главата на раменната става излиза от капсулата в посока
напред, което води до силна болка в областта на рамото. При опит за намествана болката
става нетърпима, поради което репозицията се извършва под обща анестезия. Поставената
след наместването мека имобилизация не ограничава напълно движенията в раменната
става, поради което пациента продължава да изпитва болка, която при благоприятно
протичане на оздравителния процес постепенно намалява и утихва в рамките на около един
месец. Умерена болезненост е възможна и в последващия рехабилитационен период, като
завъртване на крайника навън трябва да се избягва до към третия месец.
Възникналите неудобства по време на възстановителния процес са свързани основно
със затруднения при самообслужване, тоалет, хранене и др. поради ограничените движения
и натоварвания на десния горен крайник.
От данните по делото се установява, че причината за изваждане на централните резци
на горната челюст и на латералния резец в ляво (11, 21 и 22 зъби) е била по желание на
пострадалата, поради нетърпима силна болка. Възстановителният период след екстракцията
на зъбите е до 1-2 седмици.
Поради обстоятелството, че вещото лице не е могло да проведе актуален преглед на
ищцата поради което не може да даде конкретен отговор на въпроса за здравословното й
състояние към настоящия момент. Обикновено, при правилно проведено лечение,
възстановяването след изкълчване на раменната става протича благополучно, без трайни
последици за здравето. Понякога възникват ограничения в движенията в увредената
раменна става, съпроводени с хронична болезненост, поради увреждания на ротаторния
маншон, фиброзни сраствания около ставата и др. В съдебно заседание вещото лице
допълни, че при промяна на метеорологичните условия и при натоварване, носене на тежест
от порядъка на 15-20 кг. започва да се усеща болка.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания,
ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитаан свидетелят
С.С.А., нейн син. От показанията им се установява, че след изписването си от болницата
ищцата е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си
потребности, тъй като не можела да държи нищо с ръката си. Свидетелят се е грижил за
майка си два месеца, но след това е заминал и баща му поел грижите за нея. Вземала е
обезболяващи в продължение на 2-3 седмици, след което болките започнали да преминават.
Към настоящият момент има все още болки. По време на лечението са правели нагревки и
два пъти седмично са раздвижвали ръката й.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, предвид обстоятелството, че той имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода след ПТП. На
следващо място показанията му кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства и не са налице доказателства, които да ги оборват.
4
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молба-
уведомление от 16.03.2021 г., ищцата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Това обстоятелство, както и
твърдението на ищцата, че застрахователят е отказал да я обезщети не са оспорени от
ответника. С оглед на това съдът приема за безспорно установено, че към 16.03.2021 г. е
предявена застрахователна претенция от увреденото лице и застрахователят е отказал да
заплати обезщетение.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са
частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило
при движение назад на автомобила, като в същото време на около 2 метра зад него, ищцата
е пресичала пътното платно. Независимо от добрата видимост към пътното платно зад
автомобила, която не е била ограничена от други предмети, водачът на автомобила не е
забелязал ищцата по време на движението си назад и я удря със задната част на МПС.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ..... Г.Ю.М.. С поведението си той е
нарушил чл.40 от ЗДвП. Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението – чл.40, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗДвП по
5
време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. В случаят, водачът преди да започне движението не се е убедил,
че пътят е свободен, а по време на движението не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
автомобила, нито е осигу.... лице, което да му сигнализира при възникване на опасност
Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат, на което на ищцата е причинена
средна телесна повреда. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия
процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № .....,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/1200 00561201.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл.432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищцата, като пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна Е. Х. С.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Ответникът твърди, че ищцата е допринесла в значителна степен за уврежданията си, тъй
като се е движела по пътното платно, въпреки наличието на тротоар.
В конкретния случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че пътното платно е двулентов двупосочен път в населено место. Ищцата се е
движела по платното за движение, в лявата лента, успоредно на автомобила и е минала
6
покрай него в посока от предната към задната му част, като впоследствие на около 2 метра
от задната част на МПС е свила в ляво и е започнала да пресича пътното платно. Съгласно
чл.108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара. Следователно
пострадалата движейки се по пътното платно, а не по изградения, отстрани на платното,
тротоар, не е изпълнила задължението си като пешеходец по чл. 108, ал.1 от ЗДвП. Но само
неправомерното поведение на ищцата да се движи по пътното платно в неговата лява лента,
без да сменя посоката си на движение и без предприеме пресичането му не би довело до
настъпването на ПТП, тъй като движението на автомобила по инерция назад е в съседната
дясна лента. Произшествието е настъпило, поради обстоятелството, че ищцата е предприела
пресичане на пътното платно. В хода на процеса не са събрани доказателства, от които да се
установи, че мястото на пресичане, както и наблизо от него е налице съответната
маркировка за преминаване на пешеходци. В случая следва да се съобрази разпоредбата на
чл.113, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. Т. е. с тези от тях, които към момента, в който се предприема
пресичането на пътя са в движение по него, а не и с МПС, които не са в движение. В
съдебно заседание, вещото лице категорично посочи, че паркираният автомобил,
включително и когато водача е вътре в него не представлява опасност за пешеходката.
Събраните в хода на процеса доказателства не дават основание на съда, в настоящия му
състав да приеме наличието на принос от пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат. В момента, в който ищцата е тръгнала да пресича пътното платно МПС е било
паркирано и не е имало признаци, от които тя да може да направи извод, че водачът му ще
го приведе в движение на заден ход. Водачът е предприел маневрата при изключен двигател
в момент, когато ищцата не е имала възможност да се предпази. Следователно предвид
механизма на ПТП, посоката и мястото на удара, вида и мястото на травматичните
увреждания, съдът приема, че поведението на ищцата не е повлияло по никакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат
Относно размера на претендираното обезщетение.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалата е на 67 г., извършено е закрито наместване на изкълчената става под
обща анестезия и поставяне на имобилизация за период от 20 дни, като оздравителният
процес е продължил общо около 3 месеца. Спецификата на получените травми е причина за
силни, в началото на процеса дори нетърпими, според вещото лице, болки през първия
7
месец след ПТП. Умерени болки са възможни и в периода на рехабилитация. В рамките на
оздравителния процес ищцата е била зависима от чужда помощ. Болките, като и
зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. Оздравителният процес е протекъл без
усложнения, няма данни за трайни последици за здравето, вследствие на ПТП. В хода на
процеса не са събрани доказателства относно невъзстановени увреждания към настоящия
момент. На тази основа, съдът приема, че е справедливо на Е. Х. С. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните
увреждания в размер на 25 000.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 35 000.00
лв. искът й да бъде отхвърлен. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът съобрази и социално-икономическите условия в страната и област Шумен.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ считано от датата на
настъпването на ПТП – 18.05.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е.
пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му
вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ.
Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично
предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на
ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
8
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.
В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че
застрахования деликвент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Въз основа на представените в хода на процеса доказателства, съдът приема, че
увреденото лице е уведомило застрахователя на 16.03.2021 г. С оглед на това и на
основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо ищцата отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му 16.03.2021 г. Следователно претенциите за законна лихва, считано от
16.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и
следва да бъде уважена., а за периода от 18.05.2020 г. до 16.03.2021 г., включително следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските по делото.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. От п....ожените
по делото доказателства се установява, че направените от ответника разноски са в размер на
2 831.20 лв., от които депозити за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 911.20 лв.
и платен адвокатски хонорар в размер на 1 920.00 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите в размер на 808.91 лв.
От п....ожения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.12.2022 г. се
установява, че адв. П. Д. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищцата. С оглед на това
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съдът следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
22.12.2022 г., адвокатското възнаграждение е в размер на 3 450.00 лв. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца,
съразмерно с уважената част от претенциите му, адвокатско възнаграждение в размер на
2 464.29 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 1 000.00 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К.
за заплати на Е. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Върбица, ул. „....“, № 11 сумата от
25 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
преживени болки и страдания, вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 18.05.2020 г. причинено от Г.Ю.М., който е нарушил правилата
за движение при управление на лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ..... на
основание застрахователна полица № BG/02/120000561201 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.03.2021 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за
разликата от 10 000.00 лв. над уважения размер на обезщетението от 25 000 лв. до
претендираните 35 000.00 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от датата на деликта 18.05.2020 г. до 16.03.2021 г. отхвърля
претенциите на Е. Х. С., като неоснователни.
Осъжда Е. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Върбица, ул. „....“, № 11 да заплати
на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. сумата от
808.91 лв., представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К.
за заплати на адв. П. Д. Д. от АК – Бургас, с адрес в гр. Бургас, ул. „...., № 6, вх.1, ет.2, ап.9
сумата от 2 464.29 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата
безплатна правна помощ.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 1 000.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10