Решение по дело №1588/2016 на Районен съд - Казанлък

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №

 

                                                Казанлък, 06.11.2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

              Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1588/2016 година за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод. Основанието на претенцията ще бъде определено в първото по делото с.з.

   Ищецът С.В.Л. твърди, че живее на територията на Република България. С ответницата взели решение да сключат граждански брак и ответницата пристигнала при него няколко дни преди 17.11.2000 год. На 17.11.2000 год. в гр. С. сключил граждански брак с И.И.Л.. Бракът е първи и за двамата. Седмица след сключването на брака намерил в дома си бележка от ответницата, че го напуска и се връща в Русия. Тръгнал веднага да я търси с кола, настигнал я преди влакът, с който пътува да пристигне на границата в гр. Р., намерил я, говорил с нея, молил я да размисли, но тя останала категорична в решението си. В последствие многократно я търсил, но без резултат. Тя никога повече не се поинтересувала от него, не го потърсила. От тогава и до настоящият момент са във фактическа раздяла. През 2010 година се разболял, осъзнал че има нужда от другар в живота си.

Заявява, че счита, че бракът му съществува формално, изпразнен е от съдържание и моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът му с ответницата с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройството без съдът да се произнася по въпроса за вината. Няма претенции за предоставяне ползването на семейното жилище, което е представлявало квартира в гр. София, която и двамата отдавна са напуснали. Моли съда претенциите му да бъдат разгледани по българската правната система, която е правната система на страната, с която се намира в най- тясна връзка през последните 20 години.

Ответницата И.И.Л. чрез назначеният й от съда особен представител адв. С.Т. заявява, че предявените искове са допустими. Предвид обстоятелството, че ищецът има гражданство на Руска Федерация, трайно пребивава на територията на Република България през последните 20 години, а от друга страна ответницата също е гражданка на Руска Федерация, счита, че отечественото право на страните е уточнено, няма пречка да се пристъпи към прилагане на разпоредбите на законодателя относно допускането на развод между страните съгл. нормите на българския СК и КМЧП.

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.

  Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора.  Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца.   Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.

  Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.

 

    От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

    Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак съставено въз основа на акт № 3630/2000 г. издаден от Община С., С.В.Л. и И.И.Л. са сключили граждански брак на 17.11.2000 год. в гр. С., обл. С.. Съпругата при сключването на брака е приела за свое фамилно име името Л.

    От показанията на разпитания като свидетел Д. Р. К. съдът приема за установено, че  съпрузите не живеят заедно повече от 18 години без да са налице уважителни причини за това. Ответницата оставила бележка на ищеца, че си тръгва и си тръгнала без да го уведоми къде отива. Ищецът тръгнал след нея да я търси, но не успял да я върне. Почти 19 години ответникът живее самичък, не е виждал и не е разговарял с ответницата.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана непосредствено след създаването й. Преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Съпрузите не живеят заедно от края на 2000 година. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът им  е една формална връзка, която не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Съдът не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и не следва да се произнася по тях.   

От брака няма ненавършили пълнолетие деца и няма заявени претенции за ползване на семейното жилище, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса относно ползването на семейното жилище.

Правото да иска промяна на фамилното име след прекратяването на брака има само титулярът на името. Ответницата не е направила искане за промяна на фамилното й име. Брачното фамилно име на съпругата е Л. и това име следва да продължи да носи след прекратяването на брака.

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв., от които  25 лв. са внесени от ищеца при подаване на исковата молба.

Ищецът в съдебно заседание заявява, че не претендира присъждане на разноските по делото, в съответствие с което изявление направените от него разноски по делото следва да останат така както са направени.

В съответствие с нормата на чл.329, ал.1, изр. второ ГПК останалата част от дължимия размер държавна такса следва да бъде възложен на страните по равно, т.е. по 25 лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

 

   ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 17.11.2000 год. в гр. С., обл. С., Република България  граждански брак между С.В.Л., ЕГН ********** с адрес: *** и И.И.Л., родена на *** год., гражданин на Руска Федерация, с адрес: Р., В. област, д. М., ул. „Ц.“ № ** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака И.И.Л. да носи фамилното име Л..

 

ОСЪЖДА И.И.Л., родена на *** год., гражданин на Руска Федерация, с адрес: Р., В. област, д. М., ул. „Ц.“ № ** да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата 25,00 лв. /двадесет и петдесет лева и 00 ст./, представляваща държавна такса по допускането на развода.

 

ОСЪЖДА С.В.Л., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата 25,00 лв. /двадесет и петдесет лева и 00 ст./ държавна такса по допускането на развода.

 

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :