№ 11815
гр. София, 28.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110130057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 268247/02.12.2022 г. подадена от
длъжника ....... за изменение на постановеното по делото Определение №
27882 от 21.10.2022 г. в частта за разноските. Моли съда да бъде допълнено
определението като бъдат присъдени сторените от длъжника разноски за
реално заплатено адвокатско възнгараждение в заповедното производство.
В срока за отговор насрещната страна Х. К. К. изразява становище за
неоснователност на молбата. Счита, че процесуалният представител на
насрещната страна е знаел, че е имало две образувани дела с един и същи
предмет, вероятно поради техническа грешла. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. В т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС
е разяснено, че разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в
заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е
произнесъл по искането за разноски.
Предвид направеното от длъжника искане и императивните законови
разпоредби, настоящият състав счита подадената молба по чл. 248 ГПК за
процесуално допустима – подадена в срок от легитимирана страна чрез
надлежно упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на
обжалване акт на съда.
По силата на разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК в полза на ответника е
присъждат направените от него такси, разноски за производството и
възнаграждение за един адвокат при прекратяване на делото. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. по
описа за на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
1
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
В случая с подаденото възражение е поискано присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева като е посочено, че в
кратък срок ще бъдат представени доказателства за неговото заплащане.
Предвид специфичния характер на заповедното производството, към
релевантния момент (с подаване на възражението) не е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е уговорено адвокатско
възнаграждение и не са представени доказателства за неговото заплащане,
поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Констатираният пропуск не може да бъде саниран на по-късен етап – тепърва
с молбата по чл. 248 ГПК. Още повече – от приложеното към молбата
платежно нареждане се установява, че уговореното възнаграждение е
заплатено повече от 2 месеца след подаденото възражение и повече от месец
след постановяване на определението за прекратяване на производството и
обезсилване на заповедта за изпълнение.
По гореизложените мотиви, настоящият състав на Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 248 ГПК вх. № 268247/02.12.2022 г. подадена
от длъжника ....... за изменение на постановеното Определение № 27882 от
21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 30057/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2