№ 5666
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С.А В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от С.А В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №
20221110108603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците С. Е. Ф. и Л. Ф.,
че всеки от тях дължи на ищеца при условията на разделна отговорност, в качеството
на наследник на С.М.Г. следните суми: С. Е. Ф.- сумата от 635,77 лв. главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва
от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 150,73 лв. за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2017
г. по ч.гр.д. № 60394/2017 г. по описа на СРС, 36 състав и Л. Ф. - сумата от 635,77 лв.
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със
законна лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 150,73 лв. за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.09.2017 г. по ч.гр.д. № 60394/2017 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап., аб. №., чиято цена не
1
била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорват да е налице облигационна връзка между страните, както и за
процесния период ищецът реално да е доставял топлоенергия до процесния имот в
посочения в исковата молба размер и на посочената цена. Не се оспорва
обстоятелството, че са собственици на процесния имот. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията. Поради което молят съда да отхвърли
предявените искове, като претендират и присъждане на разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „МХ. Е.“ ООД, е взело становище по
делото за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право:
че ответниците са собственици на процесния имот, при посочените от ищеца квоти.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
От представения Договор от 17.09.2002 г., се установява, че е налице договор
между ищеца и потребителите в сграда ЕС с адрес гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, съгласно
който страните приемат ищеца да извършва услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Представен е протокол за проведено ОС на ЕС от 08.08.2002 г. за избор на
фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за
топлинно отчитане, вкл. видно от който в списъка на присъстващи, за ап.6 е отбелязан
2
ответника.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ответника на потребители в гр.С., в които са уредени правата и задълженията
на страните при продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. – Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, дяловете за отопление на процесния
имот и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2
монтирани отоплителни тела, съответно са монтирани 2 топлоразпределители. За
процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По данни на ФДР в
имота се е ползвала топла водаи поради липса на водомери, разходът за топла вода се
изчислява на 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие,
съгласно НТ чл. 69, ал. 2. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е
приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 2509,98 лева. Вещото лице е установило и
че общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че
претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от
ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по
делото не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение
в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице А. Т. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
3
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите,
съгласно данните на третото лице-помагач и вземайки предвид извършени
прихващания, съгласно общите условия на ищеца, вещото лице констатира, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е 2509,89
лева, а таксата дялово разпределение е в размер на 33,18 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с който се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат суми за ползвана топлинна енергия, за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60394/2017 г.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал
на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответника
има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено
твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във
връзка с твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия
по прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието
на договор между ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на
начислените прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база
реален отчет. Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника, ищецът
следва да установи, че цитираните общи условия са влезли в сила, съобразно чл.150,
ал.2 ЗЕ.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право:
че между страните съществува облигационна връзка по повод на договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на която ищецът е доставил до топлоснабдения имот
ползван от ответниците топлинна енергия.
В този смисъл, съдът прие за доказано, че ответниците имат качеството на
потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Поради това настоящия спор се
4
концентира върху размера и стойността на доставеното количество топлинна енергия и
дали вземането е погасено по давност.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общите
условия в сила от 12.04.2014 г., утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. В този смисъл, съдът приема, че
ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия за процесния период в посочените в
исковата молба размери.
По отношение на исковете по чл.86 ЗЗД:
В чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. на ищеца е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30–дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата, като след изтичане на 30дневния срок се начислявало обезщетение за
забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок. С доклада по делото е
указано на ищеца, че не сочи доказателства за изпадане на длъжника в забава и в
рамките на указания от съда срок същият не е представил доказателства в тази насока,
поради което акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По наведеното възражение на ответниците за изтекла погасителна давност,
съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.
410 ГПК на 31.08.2017 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
31.08.2014 г., са погасени по давност.
По отношение на процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., за
задълженията, възникнали след тази дата. Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора
5
до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
– арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода от 01.05.2013 г. до
31.07.2014 г. включително са погасени по давност – за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 01.08.2014 г. (датата, на която
задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като
тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК на 12.09.2017 г.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията в
общи фактури не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от
датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването и (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за
целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ.
изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на
месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият,
посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ (в 30-дневен срок от датата на публикуването
им), като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка,
единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща
общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за
доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период
надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово
разпределение. В настоящия случай, ищцовото дружество не претендира изпълнение
на задължение за доплащане, което би възникнало едва след изтичане на отчетния
период въз основа на резултат от изравнителната сметка. Ето защо, сумите по общите
фактури от за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. отразяват фактурираните
ежемесечно задължения през този период, чиито падежи са настъпвали в 30-дневен
срок след изтичането на всеки месец, респ. в 30-дневен срок след покана от кредитора
чрез публикуването им на интернет страницата на продавача. Следователно,
тригодишният давностен срок за задължението за 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г., е
изтекъл на 01.08.2017 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което исковете за заплащане на стойност за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г. са неоснователни
като погасени по давност. Т.е. за 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г. дължимата от
6
ответниците цена, изчислена по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на ССчЕ,
възлиза на 322,14 лв. за всеки ответник, за която искът се явява неоснователен поради
погасяване на вземането по давност. Претенцията за главница следва да се уважи за
периода м. 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 313,63 лв. за всеки ответник, а за
разликата до пълния предявен размер от и за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г.
следва да се отхвърли като погасена по давност. Ответниците дължат посочената сума
в условие на разделност, съобразно наследствените им квоти посочени по-горе.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в
размер на 142,14 лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен предствител в заповедното производство, и в размер на
391,37 лв., платена държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Сумите се дължат от
ответниците в условия на разделност, съобразно притежаваните от тях наследствени
квоти.
Ответникът С. Кракра е заплатил адвокатско възнграждение за заповедното в
размер на 400 лева и 800 лева за исковото. За основателно съдът намира възражението
на ищцовото дружество за прекомерност на претендираните от ответниците разноски
за заплатени адвокатски възнгаржадения, тъй като същите не са в рамките на
минимумите опрееделени в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което следва да бъдат намалени в размери, както следва: 300
лева за исковото и 300 лева за заповедното. Съобразно отхвърлената част от исковата
претенцията на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника С. Кракра следва да бъде
присъдена сумата в размер на 180,37 лева за заповедното и 180,37 лева за исковото
производството- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че С. Е. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап., дължи на „Т. С.“ ЕАД, сумата от 313,63 лв. за
доставена от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
7
„Х..С., бл., вх, ап., през периода м. 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2015г. по ч.гр.д. №
25202/2015г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна
енергия за сумата над 313,63 лева до пълния предявен размер от 635,77 лева лева,
както и иска за лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 150,73 лв. за
периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Л. Ф., ЕГН **********,
предствлявана от назначения особен предствител по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК адв. К.
Д. П., с адрес: гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап., дължи на „Т. С.“ ЕАД, сумата от 313,63
лв. за доставена от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Х..С., бл., вх, ап., през периода м. 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2015г.
по ч.гр.д. № 25202/2015г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена топлинна енергия за сумата над 313,63 лева до пълния предявен размер от
635,77 лева лева, както и иска за лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 150,73 лв. за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап. и Л. Ф., ЕГН **********, представлявана от назначения
особен предствител по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК адв. К. Д. П., с адрес: гр. С., ж.к.
„Х..С., бл., вх, ап. да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б, разноски по делото, а именно: 391,37 лв.-
разноски за настоящото производство и сумата от 142,14 лв., представляващи разноски
по ч.гр.д.№ 60394/2017г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ... и със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на С. Е. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап. разноски по делото, а именно: 180,37
лв.-разноски за адвокатско възнграждение за настоящото производство и сумата от
180,37 лв., представляващи разноски по ч.гр.д.№ 60394/2017г. по описа на СРС, 36
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ. Е.“ ООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9