№ 28971
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20221110159277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответника в исковото
производство – адв. Н. И. И., с искане за изменение на постановеното на 03.07.2023 г.
решение в частта за разноските. Поддържа се, че на адв. И. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в по-висок размер, доколкото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено отделно за всеки един от предявените искове.
Подадена е и молба от процесуалния представител на ответника в заповедното
производство – адв. МЛ Лв, с искане за изменение на постановеното на 03.07.2023 г.
решение в частта за разноските, като се поддържа, че на адвоката следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, осъществено в заповедното производство, в размер на 420 лева.
Ответникът по молбата – ищец в първоинстанционното производство, изразява
становище, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, доколкото същото не е самостоятелно такова и подаването на възражение от
страна на длъжника е опростено и не изисква адвокатско съдействие.
Молбите са допустими. Подадени са от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество молбата на адв. И. е неоснователна, докато молбата на адв.
Любомиров съдът намира, че следва да бъде уважена.
По гр. д. № 35470/2022 г. на СРС, 82 състав, длъжникът е упълномощил за свой
представител адв. МЛ Лв. По гр. д. № 59277/2022 г. на СРС, 82 състав, ответникът е бил
защитаван от друг процесуален представител - адв. Н. И. И.. Поради това разноски на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се дължат и на двамата процесуални представители за
съответното дело, по което всеки един от тях е защитавал интересите на ответника.
По гр. д. № 59277/2022 г. на СРС, 82 състав съдът е присъдил на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева. По делото е
1
предявен иск с правно основание основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗА, както и
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото съдът счита, че претенцията
за дялово разпределение и претендираната мораторна лихва върху тази сума по същество не
представляват отделни искове. Ответникът е бил представляван от адв. Н. И. при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Адв. И. е извършил следните процесуални действия по делото:
подаване на отговор на исковата молба и подаване на писмени бележки, за които съдът не е
предоставял възможност да бъдат депозирани по делото. Извършеният обем от процесуални
действия по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че се
касае за 2 предявени иска, единият от които акцесорен на главния, на свой ред не оправдава
присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита по всеки от
предявените искове в размер на общо 1600 лева, доколкото съдът счита това за процесуално
несправедливо и прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществените по него действия.
Съдът констатира, че по ч. гр. д. № 35470/2022 г. на СРС, 82 състав, е представен
договор за правна защита и съдействие за оказано процесуално представителство по
заповедното производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като в представен списък
по чл. 80 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева. Съгласно т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С решението съдът е отхвърлил предявените искове, като не се е произнесъл
за дължимостта на адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 3 НМРАВ, която съдът намира че следва да се приложи по отношение на
претендирано адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за проучване на дело
с даване на мнение по него минималното възнаграждение е 450 лева, поради което
претендираното възнаграждение от 420 лева не е прекомерно и следва да се присъди на адв.
Любомиров.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 03.07.2023 г. по гр. д. № 59277/2022 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 248 ГПК, в което следва да се добави следният диспозитив за разноските:
ОСЪЖДА „Т... София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. МЛ Лв, ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 420 лева - адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. И. И. с правно основание чл. 248
ГПК за изменение на решение от 03.07.2023 г. по гр. д. № 59277/2022 г. на СРС, 82 състав, в
частта за разноските.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3