№ 32
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000731 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. А. ЕГН ********** от **** – чрез
пълномощника и адв. П. Г., със съдебен адрес: **** против решение
№27/29.04.2022г., постановено по търг.д. № 24/2021г. по описа на О.С.-С., в
частта с която е отхвърлен предявеният от Е. А. А. ЕГН ********** от ****
против З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2020 г. в гр. С.,
причинено от А.З.К. при управление на товарен автомобил марка „М.С.“ с
рег. № ** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
ВО/23/************/01.04.2019 г., валидна за периода 01.04.2019 г.
31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.05.2020 г. до окончателното й изплащане за разликата над присъдените
31 500 лева до размер от 41 500 лева.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и не
репарира претърпените от ищцата болки и страдания с оглед действителния
характер на травмите и периода на възстановяването на ищцата от тях. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да увеличи размера на
обезщетението с още 10000 лева на 41 500 лева.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: **** - чрез пълномощника на
дружеството адв. Т. Т., с който е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението
от 31500 лева е в унисон със съдебната практика по подобен вид искове и
съответства на претърпените вреди. Моли съда да потвърди решението.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Е. А. А. ЕГН ********** от **** твърди, че е пострадала при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.02.2020г., в гр. С.,
причинено противоправно от А.З.К. при управление на автомобил „М.“ модел
С. с рег. № ** **** **. Противоправността се изразява в противоречие на
поведението на водача с предписанията на чл.40 от ЗДвП като преди да
започне маневрата назад не се е убедил, че пътят зад него е свободен и по
време на движение не е наблюдавал пътя зад себе си непрекъснато, респ. не е
осигурил лице, което да му сигнализира за настъпването на опасност, предвид
че осъществява движение на заден ход на място, предназначено за
пешеходци, каквото е тротоара. Твърди, че отговорността на водача на МПС
е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица
№********, със срок на действие от 01.04.2019г. до 31.03.2020г. Твърди, че
вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в
фрактура с дислокация на латерален малеол, луксация на глезенна става,
скъсани връзки във вътрешния ляв глезен, разкъсноконтузна рана, оток и
деформация на лявата глезенна става. Твърди, че е приложено оперативно
лечение, поставени са били импланти – плака и винтове. Не е могла да се
2
придвижва самостоятелно, да слиза и да се изкачва по стълбите в
кооперацията, където живее, впоследствие е започнала да се придвижва с
помощни средства. За известен период от време е била поставена в
зависимост от близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е
нуждаела от чужди грижи и помощ. Десет месеца след ПТП е ползвала
проходилка, а понастоящем се придвижва с бастун. Твърди, че заради
наложилото се оперативно лечение, са налице е загрозяващи белези от
извършването му. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя
с молба-претенция от 14.05.2020г., който е образувал преписка по щета.
Твърди, че ответникът е определил и заплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3500 лева, което признава, че е получила,
но счита за занижено.
Моли съда да осъди ответника З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: **** да му заплати 46 500 лева -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.02.2020г., причинено
противоправно и виновно от А.З.К. при управление на автомобил „М.“ модел
С. с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица №********, със срок на действие от
01.04.2019г. до 31.03.2020г., сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и
разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 35 000 лева. Намалил е
същото с вече изплатените доброволно от застрахователя 3500 лева и е
уважил претенцията в размер на 31 500 лева за неимуществени вреди.
Присъдил е законната лихва, считано от 14.05.2020г., когато е приел, че е
сезиран застрахователя с искане за обезщетение.
Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 31 500 лева до размер от 41 500 лева.
Ответникът З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **** оспорва предявените искове по основание и размер. Не се
3
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС
А.З.К.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, която в момента на удара се е намирала на пътното платно,
могла е да забележи процесния автомобил и да избегне инцидента.
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 46500 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите
за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. №**-***/14.05.2020г. и
отговор от 17.11.2020г., застрахователната претенция е получена от
ответника. С нея ищцата е отправила искане до „О. - З.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
14.05.2020г. Не се спори, че застрахователят е определил и заплатил 3500
лева - обезщетение за неимуществени вреди, който размер ищцата счита за
занижен и несъответстващ на действителните вреди. Горното води до извод
за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на
преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство -
автомобил „М.“ модел С. с рег. № ** **** ** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на
увреждането. А.З.К. като водач на МПС се явява застрахован при ответника
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
4
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 15.02.2021г. по ДП №**/****г., пр.пр. №***/****г. на Р.П. - П. – същото е
било образувано срещу А.К., поради това, че водачът на МПС – товарен
автомобил „М.“ модел С. с рег. № ** **** ** при маневра на заден ход,
извършена на тротоар, е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. А.. Производството
е прекратено на основание чл.343 ал.2 т.2 от НК – пострадалият е заявил, че
желае това.
Видно от заключението на вещото лице инж. Г.Т. по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза товарният автомобил е бил паркиран от
лявата страна, на тротоара. Вървейки правилно по тротоара, ищцата е
блъсната от задната част на товарния автомобил. ПТП е било предотвратимо
за водача на МПС, той е имал възможност да забележи пешеходката. Преди
да започне маневрата движение назад, е следвало да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението
назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. От друга страна пешеходката е била неподвижна и с гръб и не е
възприемала опасността. Автомобилът за нея идва в тил и тя не е имала
възможност да предприеме някакви действия.
Възприетият механизъм на произшествието в заключението на вещото
лице от автотехническата експертиза се подкрепя и от показанията на
разпитаните свидетели – очевидци и участници в ПТП А.К. и Р.Б..
С оглед на изложеното да се приеме, че А.З.К. е действал виновно и
противоправно, тъй като като водач на товарен автомобил „М.“ модел С. с
рег. № ** **** ** на 18.02.2020г., в гр. С., извършва маневра движение назад,
по тротоар, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението и без да наблюдава пътя зад превозното средство. В резултат на
5
това удря със задната част на товарния автомобил правилно движещата се по
тротоара пешеходка Е. А. като допуска ПТП с пострадало лице, поради това,
че водачът на МПС виновно е нарушил чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП. В резултат на
това поведение същият е причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на ищцата. Противоправното му поведение се изразява в нарушение
чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, изискващи водачът преди да започне маневрата
движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. По време на движението назад е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът К. не
се е съобразил с тези изисквания.
С оглед на описания механизъм на ПТП, възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради това че в
момента на удара се е намирала на пътното платно, могла е да забележи
процесния автомобил и да избегне инцидента, е неоснователно. Доколкото
пешеходецът се е движил по тротоара, а товарният автомобил се е движил
назад, от към нейния тил, тя не е могла да възприеме опасността и да реагира.
От заключението на вещото лице М.Б.. по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата са били причинени
травматични увреждания: открито счупване на двата глезена на лявата
подбедрица, разкъсване на лигаментарната връзка между малкия и големия
пищял на лявата подбедрица в областта на глезена, разкъсно – контузна рана
по вътрешната повърхност на лявата глезенна става. Тези увреждания са
довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.
Извършена е била операция и е поставена имобилизация със семитубуларна
плака и винтове. След това в продължение на осем месеца пострадалата е
била в болнични като през този период е провела и 5 пъти физиотерапия и
ЛФК. На 12.03.2021г. оперативно е премахната металната имобилизация със
семитубуларна плака и винтове. След това пострадалата е била в болнични за
раздвижване за още два месеца. Към момента на заключението на вещото
лице движенията в лявата глезенна става не са в пълен обем. Флексията в
глезенната става е с дефицит от 20 градуса, екстензията е с дефицит 10
6
градуса, а при отвеждането има дефицит 30 градуса. Към датата на
заключението пострадалата се придвижва с помощно средство като
оздравителния процес все още не е приключил. Травмите са в пряка причинна
връзка с ПТП.
Показанията на разпитания свидетел М.Л. са обсъдени от окръжния
съд. От тях може да се направи извод, за това, че възстановителния период е
продължил много дълго, ищцата е имала силни болки, най-тежки са били
първите три – четири месеца, едва след третия месец се е изправила и е
започнала да ползва проходилка. Ползвала е помощта на сестра си и на
приятели, за да се справи с ежедневните си нужди. Претърпяла е две
операции, но все още не се е възстановила напълно във вида, отпреди
злополуката. Останали са и козметични дефекти – големи и видими белези.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката е сестра на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелката има непосредствени впечатления от състоянието и след
инцидента и по време на възстановителния период.
Не се установява по категоричен начин наличието на оток и варикоза на
левия долен крайник да е в резултат на уврежданията при ПТП.
Независимо от последното, с оглед на така събраните доказателства
съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на
претърпените от ищцата болки и страдания за основателен. Същата е
претърпяла големи по степен болки и страдания, особено в първите три
месеца след инцидента. Възстановителният процес е продължил повече от
година. Претърпяла е две оперативни интервенции, след всяка от които е бил
необходим период на възстановяване. Понастоящем не е настъпило пълно
възстановяване, движенията в лявата глезенна става са с ограничен обем.
Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия дълго възстановителен период, необходимостта от чужда
помощ през не малка част от този период, наличието на две оперативни
интервенции, липсата все още на пълно възстановяване, съдът счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
7
вреди в размер на 35 000 лева, намалено с вече изплатените доброволно от
застрахователя 3500 лева, не репарира в достатъчна степен претърпените от
пострадалата неимуществени вреди. То следва да се определи на 45 000 лева
и като и при изваждане на платените 3500 лева , претенцията следва да се
уважи в размер на 41 500 лева.
По изложените съображения решението следва да се отмени в
обжалваната част, а по същество на ищцата да се присъдят допълнително още
10 000 лева над уважения размер на обезщетението от ОС – С..
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено З.А.Д. "О.-З."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
Е. А. А. ЕГН ********** от **** сумата 300 лева – разноски пред въззивната
инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №27/29.04.2022г., постановено по търг.д. №
24/2021г. по описа на О.С.-С., в частта с която е отхвърлен предявеният от Е.
А. А. ЕГН ********** от **** против З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: **** иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило
на 18.02.2020 г. в гр. С., причинено от А.З.К. при управление на товарен
автомобил марка „М.С.“ с рег. № ** **** **, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно
Застрахователна полица № ВО/23/************/01.04.2019 г., валидна за
периода 01.04.2019 г. 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане за разликата над
присъдените 31 500 лева до размер от 41 500 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
8
управление: **** да заплати на Е. А. А. ЕГН ********** от **** още 10 000
лева /допълнително над присъдените от ОС – С. 31 500 лева / - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило
на 18.02.2020 г. в гр. С., причинено от А.З.К. при управление на товарен
автомобил марка „М.С.“ с рег. № ** **** **, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно
Застрахователна полица № ВО/23/************/01.04.2019 г., валидна за
периода 01.04.2019 г. 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА З.А.Д. "О.-З." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на Е. А. А. ЕГН ********** от **** сумата 300
лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9