№ 215
гр. Свиленград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100444 по описа за 2023 година
Предявеният иск е на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: *********, е
поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника С. М.
К., с ЕГН: **********, съществуването на паричното вземане, удостоверено в
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 360/2023г.
по описа на РС-Свиленград, а именно: сумата 800,00 лв. – главница, дължима
по Договор за паричен заем № 650954 oт 21.03.2022г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че страните са сключили договор за паричен заем №
650954 oт 21.03.2022г., чрез електронната платформа на https://credirect.bg. По
силата на договора “Сити Кеш” ООД, като Заемодател, предоставил на С. М.
К., като Заемател, кредит в размер на 800 лв., с уговорка за връщането му на
13 вноски, съгласно погасителен план, в срок до 21.04.2023г. Заемателят не
направил плащания по кредита. Поради това, Заемодателят подал заявление
по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 360/2023 г. по описа на
Районен съд - Свиленград и издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. В изпълнение на дадените му указания ищецът предявил настоящия иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира
1
молба, с която признава направено от ответника погасяване на вземането, с
разписка от 24.07.2023г. Счита обаче, че тъй като плащането на задължението
е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да му се
присъдят направените разноски. Затова, моли да му се присъдят разноските,
направени в заповедното и в исковото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 630/2023г.
по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
340/29.05.2023г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата
800,00 лева - главница по Договор за паричен заем № 650954 oт 21.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото,
включващи сумата 25,00 лв. – за държавна такса и сумата 50,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.
Видно от представения Договор за паричен заем Кредирект № 650954
от 21.03.2022 г., същият е сключен между “Сити Кеш” ООД, като Заемодател,
и С. М. К., като Заемател, чрез електронната платформа на https://credirect.bg.
Съгласно т.3 от договора, заемодателят е предоставил на заемополучателя
заемна сума размер на 800,00 лв., а последният се е задължил да я върне на 13
погасителни вноски, като в договора е обективиран погасителен план, с
изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число
крайната падежна дата - 21.04.2023 г. Уговорен е годишен лихвен процент по
заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 47.92 %. Предмет на спора
е главницата по договора в размер на 800,00 лв.
Безспорно е, че след крайния падеж на вземането (21.04.2023г.), ищецът
е депозирал заявлението по чл.410 от ГПК (29.04.2023г.) по което е издадена
заповедта по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 630/2023г. по описа на РС –
Свиленград. Не се спори и по това, че ответникът е погасил задължението си
към ищеца след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно на
24.07.2023г. В тази връзка е приета като доказателство по делото разписка №
0200019314125863, видно от която, чрез Изи пей е преведена по сметка на
“Сити Кеш” ООД сумата 1100,00 лв., с основание за плащане „частична
вноска по гр.д. 360 от 2023г., С. М. К., ЕГН: ************“.
Съгласно т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по
чл.422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
2
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл.76, ал.2
от ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. След подаване на заявлението по чл.410
от ГПК и след подаване на исковата молба ответникът е извършил плащане на
задължението, като е внесъл общо сумата 1100,00 лв. С тази сума се погасяват
дължимите разноски в заповедното производство (75,00 лв., от които 25,00
лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение) и в
настоящото производство (225,00 лв., от които 125,00 лв. – държавна такса и
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение), в общ размер на 300,00 лв.,
както и задължението за главница в размер на 800,00 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен, тъй като
процесното задължение е погасено изцяло, поради извършено в хода на
процеса плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, иск за признаване за установено по отношение на С. М. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************, че последният му дължи сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 360/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3