МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №20/13.07.2020Г. ПО НОХД №150/2020Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД -ЧЕРВЕН
БРЯГ
Районна
прокуратура – Червен бряг, е повдигнала обвинение срещу П.И.П.
с ЕГН **********, роден на *** ***, с настоящ адрес ***, с адрес за призоваване
с. *** българин, с българско
гражданство, със средно специално образование, безработен, осъждан, за това, че
на 27.10.2019г. в с. Бресте, обл. Плевен, причинил на
М.М.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на прободно-порезно нараняване, което
прониква в гръдната кухина, а именно нараняване на гърдите вляво, проникващо
през трето междуребрие и средностението
/зад гръдната кост/ в дясната плеврална кухина с необилен излив
на кръв и набиране на оскъдно количество въздух /хемо-пневмоторакс/,
от което не са последвали клинично проявени признаци за опасност за живота –
престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят
на РП – Червен бряг - прокурор Светла Христова подържа така повдигнатото против
подсъдимия обвинение за извършено престъпления по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. Счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като предлага на съда предвид степента на обществена
опасност на деянието да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години, което да бъде търпяно при строг режим.
Подсъдимият,
редовно призован се явява лично, признава вината си и моли съда за минимално
наказание Пробация. Представлява се от адв.Ц.А. ***. Защитникът на А. моли съда да наложи
наказание Пробация за деянието.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.И.П. е с ЕГН **********. Роден е на *** ***, Българин е. С българско
гражданство е. Със средно специално образование е. Безработен е. Осъждан е за
престъпления от общ характер.
С присъда по НОХД
№175/2019г. по описа на ЧРС в сила от 11.07.2019г. П.И.П. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като е осъден на наказание 3 месеца
лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 100 лв.
Със същата присъда е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК, извършено на 14.06.2019г., като му е
наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл.23 ал.1 от НК на П.И.П. е определено едно общо най-тежко
наказание, а именно 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено с тригодишен изпитател срок, както и Глоба в размер на 100 лв.
На 26.10.2019г.
подсъдимият П.И.П. заедно със свой роднини отпътували за село Б. на семейно
тържество. Подсъдимият употребил значително количество алкохол. Към 00.30 часа
– 01 часа на 27.10.2019г. П.И.П. посетил домът на А. М. А., в който живеели
дъщерята на последния -М.А.М.с трите си непълнолетни деца, приятелят й М.М.Х. и другата дъщеря на Алекси Асенов. Подсъдимият носел в себе си три бутилки с
бира, телефон и тонколона, от която пускал музика. Свидетелят М.М.Х. му направил неколкократно
забележки да спре музиката, защото пречи на децата да спят. Подсъдимият се
скарал със свидетеля А. М. А. и си тръгнал с вещите, като се заканил, че „Ще
викна баща ми, ще видиш какво ще стане“. След кратък период от време се върнал
и си поискал от свидетеля Асенов телефона. Последният отговорил, че при него не
е наличен такъв, а само зарядно за телефон. Около 2
часа П. се върнал в къщата, изправил се лице в лице с пострадалия М.Х. и му
нанесъл два удара в тялото с нож. Единия удар попаднал в лявата ръка, а другият
в областта на сърцето. Свидетелят М.Х. тръгнал да бяга по улицата, а
подсъдимият го следвал известно време и спрял. След няколко минути пострадалият
се върнал в къщата, а подсъдимият го следвал. Свидетелят А. успял да отстрани П.,
а междувременно свидетелката М. се обадила на тел.112, тъй като Х. се оплакал
от двете пробождания и недостатъчно въздух. На място пристигнал екип на ЦСМП
Червен бряг, който откарал пострадалия в болница в гр. Плевен. Към 2.20 часа на
мястото на престъплението бил изпратен свидетеля Х. М.Х. – служител на РУ
Червен бряг, заедно със свои колеги. Служителите на МВР посетили дома на П., но
не го открили там. Заедно с бащата на подсъдимия – И. П.И. посетили дома на
дядото на П.П. – свидетеля П. А. К., където на едно
легло П. спял дълбоко. До леглото бил оставен нож с черна дръжка, който
свидетеля П. А. К. предал с протокол за доброволно предаване.
По случая било
образувано досъдебно производство №206/2019г. по описа на ОП гр. Плевен за
престъпление по чл.115, ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
С Постановление от 27.10.2019г. на
Административен ръководител – окръжен прокурор на ОП Плевен на основание чл.64
ал.2 от НПК П.И. бил задържан, считано от 14.20 часа на 27.10.2019г. до
произнасяне на съда , но не повече от 72 часа. С постановление от 27.02.2020г. П.И.П.
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като дал обяснение и се признал за виновен
в извършеното деяние.
С определение
№792/30.10.2019г. по ЧНД №819/2019г. по описа на ОС Плевен била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на П.И.П.. С постановление от
6.03.2020г. на Окръжен прокурор в ОП Плевен производството по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК било прекратено и изпратено делото по
компетентност в РП Плевен за приключване по чл.129 от НК. С постановление от
7.04.2020г. прокурор от РП Плевен – ТО Червен бряг приел ръководството и
надзора на досъдебно производство №206/2019г.- по описа на ОП Плевен за
разследване в РП Плевен за извършено престъпление по чл.129 от НК, като делото
било заведено под №894/2020 по описа на РП Плевен. С
определение №50/14.05.2020г. по ЧНД №130/2020г. съдия от ЧРС изменя мярката за
неотклонение на П.И.П. от задържане под стража в домашен арест, която да се
изпълнява на адрес: село Бресте, ул. Ген.Владимир Заимов №5.
С обвинителен акт
към писмо с вх.№1978/28.05.2020г. по описа на РС Червен бряг е повдигнато
обвинение от РП Плевен на П.И.П., за това че на 27.10.2019г. в с. Б., обл. П., причинил на М.М.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на прободно-порезно нараняване, което
прониква в гръдната кухина, а именно нараняване на гърдите вляво, проникващо
през трето междуребрие и средностението
/зад гръдната кост/ в дясната плеврална кухина с необилен излив
на кръв и набиране на оскъдно количество въздух /хемо-пневмоторакс/,
от което не са последвали клинично проявени признаци за опасност за живота –
престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, а
именно: епикриза от 27.10.2019г. , издадена от *** Плевен; писмени доказателства за
проведено лечение и искане за рентгенологично
изследване от 13.11.2019г., история на заболяване, направление за
хоспитализация, анестезиологичен лист, температурен
лист, лист за предоперативна
анестезиеологична консултация и преценка , протокол
за информирано съгласие на пациента, декларация за информирано съгласие на
пациента, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент от
27.10.2019г. с резултати от изследвания, оперативен протокол; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози на
27.10.2019г.; справка рег.№374р-12271/29.10.2019г.; справка с
рег.№414/13.07.2020г.; протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г. и др.
От
писмените доказателства разгледани по отделно съдът установи следните факти и обстоятелства:
Установява се от
копие на протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г., че свидетелят П. А.
К. предал на процесната дата доброволно на Х. М. Х.
от РУ Червен бряг домакински нож с черна дръжка от пластмаса и дължина около 20
см., като предаващия вписал следното обяснение в протокола: „ножа беше намерен
в дома ми във внука ми П.И.П.“.
Установява се от епикриза на л.47 от досъдебното производство, че на
27.10.2019г. М.М.Х. е постъпил в *** в ***, с диагноза ***, което е наложило оказване на
медицинска помощ вкл. оперативно лечение като лицето е изписано с разгънат бял
дроб с указания за домашно лечение. В
тази насока са и искане за рентгенологично изследване
от 13.11.2019г., история на заболяване, направлене за
хоспитализация, анестезиологичен лист, температурен
лист, лист за предоперативна
анестезиеологична консултация и преценка, протокол за
информирано съгласие на пациента, декларация за информирано съгласие на
пациента, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент от
27.10.2019г. с резултати от изследвания, оперативен протокол и др.
Видно от протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози, на 27.10.2019г. в 4.43 часа в
ФСМП Червен бряг е взета проба от П.И.П., като изследваният е посочил пред
медицински специалист, че е употребил алкохолна напитка – бира в количество
3.5-4 литра.
Видно от докладна
записка, на л.120 от досъдебното производство, установяване на П.И.П. е
установено лицето М.М.Х. с прободна
рана в областта на сърцето, като последният незабавно бил натоварен в линейка
от екип на ФСМП Червен бряг ведно с приятелката на последния М. А. М.. Пред
служители на МВР М. посочила, че Х. е наръган с нож в областта на гърдите от П.
след скандал. В хода на проведените оперативно издирвателни
мероприятия извършителят бил открит в дома на дядо си П. А. К. в спящо
положение и до него на леглото имало нож с черна пластмасова дръжка с дължина
около 20 см., който бил предаден с протокол за доброволно предаване от
собственика на дома.
Видно от справка
рег.№374р-12271/29.10.2019г. П.И.П. живее в едно домакинство със своя баща и
майка. Лицето няма братя и сестри и е израснал в добри битови условия. Работи
като заварчик в „П. на трудов договор. Срещу лицето има подадени два сигнала в
периода 2017-2019г. подадени от майката Т. П. И. със съдържание, че П. системно
й нанася физически и психически тормоз следствие на прекомерна употреба на
алкохол. Видно от характеристичната справка лицето често влиза в конфликти, които завършват
с физическа саморазправа. По отношение на лицето има регистрирани 4 броя ЗМ.
Установява се от
протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г. /л.5 от досъдебното
производство/ свидетеля А. М. А. предал на разследващ полицаи при Първо РУ един
брой зарядно за мобилен телефон Samsung.
Видно от справка
с рег.№414/13.07.2020г. и справка, находяща се на л.126
от досъдебното производство, П.И.П. е осъждан за престъпление от общ характер с
присъда по НОХД №175/2019г. по описа на ЧРС в сила от 11.07.2019г. е осъден за
престъпление по чл.343б ал.1 извършено
на 14.06.2019г., като е осъден на наказание 3 месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 100 лв. Със същата присъда е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок. На основание чл.23 ал.1 от НК на П.И.П. му е
определено едно общо най-тежко наказание, а именно 3 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитател срок, както и
глоба в размер на 100 лв.
В
подкрепа на обвинението са и заключенията на вещите лица по назначените съдебно
медицинска, химическа, психиатрична и днк експертизи.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза на
живо лице и по материали от досъдебно производство №174/2019г. на 27.10.2019г.
на М. М. Х. са причинени две прободно порезни
наранявания, както следва: на гърдите в ляво, проникващо през трето межуребрие и средостението /зад
гръдната кост/ в дясната плеврална кухина с необилен излив на кръв и набиране на оскъдно количество въздух /хемо-пневмоторакс вдясно/; на лявата мишница средна трета
по страничната повърхност /ангажираща кожа и подкожие,
без нараняване на нервни стволове и по-големи кръвоносни съдове/. Уврежданията
са в резултат от намушкване с прободно порезен
предмет / т.е. от предмет с остър връх режещ/и ръб/ове,
възможно е да са получени с представения по делото нож. По наличните данни се
установява , че нараняването в сърдечната област е с посока отпред – назад и от
ляво на дясно, не е възможно да се конкретизират посоката на нараняването на
лявата мишница, тъй като не е описан раневи канал
/посочено е само, че са наранени кожа и подкожие/, не
е възможно да се конкретизира силата на ударите, тъй като са наранени само леки
тъкани /острието е проникнало в кръдната кухина през междуребрие/. Причинените на Х. наранявания могат да се
получат при различни взаиморазположения между
пострадал и нападател, вкл. и при взаиморазположението,
съобщено от пострадалия. Предвид посоката на нараняването на гърдите
заключението на вещото лице е, че най-вероятно при получаване на увреждането
нападателят е стоял отпред и вляво на пострадалия. Видно от заключението на
вещото лице причинените на Х. увреждания са довели до: 1/ нараняване на гърдите
в ляво – нараняване, което прониква в гръдната кухина /липсват данни това
увреждане да е довело до реална опасност за живота; нараняването на лявата
мишница – временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Както и заключението
на вещото лице е още, че възможно е нараняванията да са причинени с представения
по делото нож.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно химическа експертиза –
протокол №384/29.10.2019г. пробата кръв взета от П.И.П. за изследване е
установена концентрация на етилов алкохол 1.92 промила.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената ДНК експертиза по обект №РG-323-1-1/2019 /с влажен стерилен тампон е обтрита част от червеникаво-кафяво зацапване по дясната
страна на острието на ножа/ се доказва наличие на човешка кръв. ДНК профила на
кръвта по същия обект №РG-323-1-1/2019 напълно съвпада с ДНК профила на М.М.Х., №РG-323-1-3/2019 /предоставен сравнителен материал
от М.М.Х. от 30.01.2019г./ Възможността да се
установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг
индивид, освен М.М.Х., е 1 на 804 000 000 000 000 000 000 /8.04х10 на двадесета степен/. ДНК профила на
биологичния материал по обект №РG-323-1-2/2019 /дръжка на нож/ напълно съвпада с
ДНК профила на П.И.П.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен П.И.П., е : 1 на
1 100 000 000 000 000 000 000 /1.1 по 10 на 21 степен/.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно психиатрична експертиза,
след психиатрично изследване на П.И.П. не са установени данни за умствена
недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата, както и
данни да е лекуван в психиатрично заведение. Към времето на криминализираното
деяние освидетелствания се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване в средна степен, което не може да бъде отнесено към нито един от
медицинските критерии за невменяемост и не води до отпадане на нито един от разграничителите на юридическия критерии за вменяемост,
т.е. могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги
ръководи. Видно от заключението на вещото лице освидетелствания бил алкохолно
повлиян, като е установена и концентрация на алкохол 1.92 промила определяща
алкохолно опиване в средна степен. Установява се още от заключението, че
алкохолът има катализиращо конфликтите въздействие и води до промяна в настроението,
самооценката и съобразителността с лесни преходи от привидна веселост към гневни
изблици при противоречие. Чертите на характера и темпераментовите
особености при опиване се проявяват без задръжки. Изначално освидетелствания е
с повишена възбудимост и е склонен да се държи неконтролируемо, когато се
почувства засегнат. Алкохолът допълнително засилва нервната му напрегнатост и
освобождава присъщата за личността агресивност от блокиращи я корективи. Видно
от заключението на вещото лице и към времето на криминализираното
деяние, и към датата на експертизата, при освидетелствания липсват данни за
качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови
функции. Способен е да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина при разследването. Въпреки
обстоятелството, че при разпит е твърдял, че няма спомени за случилото се при
интервюто с психиатър възпроизвежда и подробности за сблъсъка с пострадалия и
развръзката с проява на недопустима агресия, някой от които кореспондират и с
други свидетелски показания. Касае се за мотивирано селективно забравяне, което
представлява защитен механизъм за минимизиране на дистреса
от последиците от случилото се, като реално паметовите
съдържания не са загубени, но селективно не се допускат до съзнанието за да не
предизвикват болезнени преживявания. Понастоящем освидетелствания е апсихотичен, с нормална умствена надареност. Липсват медицински
пречки да участва в наказателното производство.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите
лица като обективни и безпристрастни,
съответните на посочените по-горе писмени доказателства вкл. епикриза от 27.10.2019г., издадена от ***; писмени доказателства за
проведено лечение и искане за рентгенологично
изследване от 13.11.2019г., история на заболяване, направление за
хоспитализация, анестезиологичен лист, температурен
лист, лист за предоперативна
анестезиеологична консултация и преценка , протокол
за информирано съгласие на пациента, декларация за информирано съгласие на
пациента, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент от
27.10.2019г. с резултати от изследвания, оперативен протокол; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози на
27.10.2019г.; протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г.
В подкрепа на
изложената по-горе фактическа обстановка и повдигнатото обвинение са и гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. М. А., М.М.Х., М.А.М.и Х. М. Х.. От показанията на А. М. А., М.М.Х., М.А.М.се внасят в процеса преки доказателства както
за елементите на деянието от обективна страна – относно изпълнителното деяние,
времето и мястото на осъществяване на деянието, пострадалия и поведението на
всяко едно от лицата, но и от субективна страна. Видно от показанията на
тримата свидетели – двама от които очевидци, а третият пострадал от
престъплението, на 27.10.2019г. в домът на
Алекси Маринов Асенов
извършителят в състояние на алкохолно опиване, слез значителна употреба
на алкохол, нанесъл удари в областта на
гърдите на М.М.Х. с нож като час от
нараняванията на гърдите в ляво довели до
проникване в гръдната кухина, а друга част наранили лявата мишница на пострадалия.Свидетелите посочват в показанията си, че М.Х. опитал да
избяга, но бил преследван от подсъдимия, който тичал с ножа след него. Едва
след намесата на св. А., последният се отстранил от мястото. Видно от
показанията на А. М. А. и М. А. М., тениската на гърдите на пострадалия
била разрязана, от пострадалия течала кръв и се оплаквал, че
не може да диша. А. е категоричен, че П. държал ножа в ръка като стискал
дръжката на обратно /„Вдигнал острието да дупчи направо, като да го забива“/.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля А. М. А.. Показанията му съответстват на писмените
доказателства по делото вкл. протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г.
/л.5 от досъдебното производство/, справка рег.№374р-12271/29.10.2019г.;
справка с рег.№414/13.07.2020г., както и на показанията на свидетелите М.А.М.и
Х. М. Х., поради което се възприемат като обективни и безпристрастни, съответни
на действителността.
Съдът възприема
изцяло за правдиви и показанията на свидетелката М. А. М.. Въпреки наличието на
роднинска връзка с подсъдимия /П. е втори братовчед на свидетелката/, М. излага
логично и последователно възприетите факти и обстоятелства, като показанията й
изцяло кореспондират с тези на А. и Х.. Свидетелката ясно е видяла извършителя,
въпреки обстоятелството, че престъплението е извършено в тъмната част на денонощието, като посочва,
че лампа в коридора е светела и светлината от нея се е отразявала до
степен ясно да бъде възприето лицето и
да бъде идентифицирана личността на дееца.
Свидетелката е възприела ударите с нож от страна на П. „ директно в
гърдите“, опита на пострадалия да избута извършителя, в резултат на което П.
нанесъл втори удар по лявата ръка на трицепса като го
срязал. Свидетелката ясно и категорично
посочва автора на обществено опасното
деяние - П.И.П., както и състоянието на
пострадалия – от М.Х. течала кръв. В
показанията на св. М.А.М.се
съдържат доказателства и за осъществени
признаците на състава от субективна страна. От заявеното от П. пред нея „За
какво си дошла ма, да те наръгам и тебе ли.„, съдът установява доказателство за
обстоятелството, че деянието спрямо Х. е извършено при пряк умисъл с ясно съзнание за обществената опасност на
деянието, предвиждане на обществено опасните
последици, които е целял.
В тази насока са и
показанията на пострадалия, който въпреки обстоятелството, че е заинтересован
от изхода на делото, логично и последователно излага възприетите факти от
действителността, поради което съдът ги кредитира изцяло като правдиви и
достоверни. Съдът установява от показанията на Х. доказателства за
изпълнителното деяние – механизма на осъществяване на обществено опасното
деяние, мястото и последователността в
действията както на П., така и на останалите присъстващи лица. Свидетелят е категоричен, че първият удар е
бил директно в гърдите, а при опита да избута извършителя, пострадалия бил
срязан по лявата ръка по трицепса. Впоследствие П. го
преследва с нож в едната ръка, като заплашвал, че ще го очисти.
В хода на
производството е разпитан и свидетеля Х. М. Х. – служител в РУ Червен бряг
/командир на отделение Охрана на обществения ред/. От показанията му се
установява, че при повторно посещение на село Б., служителите на МВР установили
лице М.М.Х. с прободна рана
в областта на сърцето, като последният незабавно бил натоварен в линейка на екип
на ЦСМП Червен бряг заедно с приятелката му М. А. М.. Пред свидетеля Х., М.
посочила като извършител именно П.И.П., както и ги завела на мястото на
извършване на престъплението. Видно от показанията на свидетеля при проведените
оперативно издирвателни мероприятия подсъдимият бил
установен в домът на дядо си П. А. К., в спящо положение, а до него на леглото
имало нож с черна пластмасова дръжка. Ножът бил предаден с протокол за
доброволно предаване от св. П. К.. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
и на този свидетел. Св.Х. не се намира в каквито и да отношения с подсъдимия или пострадалия, обективно и
безпристрастно заявява фактите и обстоятелствата, на които е станал свидетел.
Обратно, съдът не
кредитира показанията на свидетеля П. А. К.
и Т. П. И. – дядо респ.майка на подсъдимия. И двамата свидетели са
пристрастни и показанията им не кореспондират с писмените доказателства по
делото – протокол за доброволно предаване на ножа, предмет на престъплението,
както и справка от РУ – Червен бряг с рег.№374р-12271/29.10.2019г. за подавани
сигнали и жалби от И. / л. 123/, в които посочила, че е обект на психическо и
физическо насилие от страна на сина си вследствие на злоупотреба с алкохол. Ето
защо съдът не възприема изложеното от тях в показанията им за достоверни.
Обратно въпреки
наличието на роднинска връзка с подсъдимия съдът възприема изцяло показанията
на св. И. П. И. – баща на П.. Последният
внася косвени доказателства относно
предмета на престъплението – нож с черна дръжка, приобщен с протокол за
доброволно предаване от 27.10.2019г. по делото , като посочва, че същият бил
открит в дома на св. П. А. К., негов
баща. Показанията на този свидетел
съответстват изцяло на показанията на св.Х. и писмените доказателства -
протокол за доброволно предаване от 27.10.2019г. /л.5 от досъдебното
производство/ и справка с
рег.№374р-12271/29.10.2019г. Ето защо съдът кредитира показанията на И. П. И. изцяло с доверие като съответващи
на обективната действителност.
Гореизложената фактическа обстановка,
установена от доказателствения материал по делото, се
подкрепя от самопризнанието на подсъдимия и обуславя правния извод, че с
деянието си П.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК като на
27.10.2019г. в с. Б.. П., причинил на М.М.Х. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на прободно-порезно
нараняване, което прониква в гръдната кухина, а именно нараняване на гърдите
вляво, проникващо през трето междуребрие и средностението /зад гръдната кост/ в дясната плеврална кухина с
необилен излив на кръв и набиране на оскъдно
количество въздух /хемо-пневмоторакс/, от което не са
последвали клинично проявени признаци за опасност за живота.
Доказателства за
елементите от обективна страна вкл. изпълнителното деяние, времето и начина на
осъществяване на признаците от състава, се съдържат в показанията на
свидетелите А. М. А., М.М.Х., М. А. М., Х. М. Х. и И.
П. И., в самопризнанието на подсъдимия, в писмените доказателства – епикриза от 27.10.2019г., издадена от ***; писмени доказателства за
проведено лечение и оперативна намеса; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техните аналози на 27.10.2019г.; справка рег.№374р-12271/29.10.2019г.;
справка с рег.№414/13.07.2020г.; протокол за доброволно предаване от
27.10.2019г. и др. Доказателства за елементите на състава от обективна и субективна страна се съдържат
и в заключенията на вещите лица по назначената съдебно медицинска,
психиатрична, днк и химическа експертизи.
В своята единност
целият доказателствен материал обусловя извод за съставомерност на деянието на П.И.П. в осъществяване на
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
От
субективна страна, престъплението е осъществено при форма на вина – пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици
и е целял тяхното настъпване. Константна е съдебната
практика, според която за субективната
страна на деянието следва да се съди
най-вече от конкретните обективни действия на дееца,
предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи
обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. За умисъла на дееца
- дали е пряк или евентуален, дали е за убийство
или за телесна
повреда - се преценява от начина
на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за нанасяне на
удари на жертвата, от броя
на ударите, тяхната сила, интензивост
и локализация, както и от обективно причинените
увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни
съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957
г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление №
7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може
да се съди
от средствата, с които е извършено деянието, от насоката
и силата на ударите, от мястото
на нараняването, от разстоянието, от което се
посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Няма спор, че обективно причинените
на пострадалия телесни увреди действително осъществяват медико-биологичните признаци на средна телесна
повреда, но категорично в съдебната практика е застъпено становището, че това не е единствения
критерий, От значение са и обстоятелствата, свързани с механизма на престъплението,
обективираното поведение на дееца във
връзка с извършеното посегателство и последващите инкримираното деяние медицински интервенции за спасяването на жертвата. Оръдието
на престъплението, макар и годно по принцип да причини смърт, не е със
значителна дължина. Силата на ударите също не може да приеме за значителна,
предвид проникването само на един от тях в гръдната кухина. Същите не могат да
се приемат и за многобройни, предвид наличието на едно прободно
нараняване в предната част на гръдния кош и една порезната рана в лявата предмишница.
Разположението на нараняванията, макар и основното да е ориентирано към гръдния
кош, не е с еднаква локация т.е. е в различни части на тялото и представлява индиция за хаотичност, а не за целенасоченост на ударите. Поведението на подсъдимия, използуваното от него средство
за посегателство, броя на нанесените
по пострадалия удари, мястото на последните обуславят извод, че целта на дееца не е да причини смърт, а да причини телесно
увреждане т.е. е налице
посегателство срещу здравето на пострадалия.
Причините за извършване на деянието са неспазване на установения в
страната правов ред.
Предвиденото
по закон наказание за този вид престъпление, е „Лишаване от свобода” до 6
година. По делото е проведено съкратено съдебно следствие, поради което и съгл.
чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК,
съдът определя наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът намери, че в
случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК, като
не следва да приложи чл. 58а, ал. 4 НК. Съдът прие, че в случая, е неприложима
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като по делото не се събраха каквито и
да е доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон
наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство е факта, че подсъдимият признава авторството на деянието, но от
друга страна това е задължителна предпоставка, за да бъде проведено съкратено
съдебно следствие, каквото е било поискано от подсъдимия. Други изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. С оглед на
горното съдът приема, че не са налице кумулативно условията на чл. 55, ал.1, т.
2, б. “б” НК и чл.58а НК, поради което
не следва да приложи разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 НК.
Същевременно при индивидуализация на наказанието, съдът съобрази
обстоятелството, че деецът е многократно осъждан за престъпления от общ
характер и е налице системно неизпълнение на правните норми, регулиращи
обществените отношения в различни сфери.
Ето
защо като съобрази степента на обществена опасност на деянието и на деец, съдът
по чл.183, ал.1 НК е именно лишаване от свобода, над средата на предвидените
граници, а именно наказание ЛС за срок
от 3 години и 6 месеца, намали същото с една трета, при което наложи на
подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4
месеца, което на основание чл. 57, ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗПС да се търпи при строг режим. На основание
чл.68, ал.1 НК съдът постанови подсъдимият
да изтърпи и отложеното наказание по
НОХД №175/2019г. по описа на ЧРС в размер на 3 месеца лишаване от свобода при
строг режим.
Съдът намери, че с определянето на
наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната
и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин
от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 301 ал.1 т.12 НПК осъди П.И.П. да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен /ЗМ 341/2019г. на РУ
Червен бряг/ сумата от 1582.50 лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и
петдесет стотинки/ общо направени деловодни разноски за вещи лица по
назначените експертизи по досъдебното производство.
На основание
чл. 53 ал.1 буква „а“ НК съдът постанови
да се отнемат в полза на държавата веществените доказателства, а именно 1 бр.
нож с черна пластмасова дръжка запечатан в хартиен плик с надпис „изследвано
ВД“ и 1 бр. зарядно за телефон, в хартиен плик, които
след влизане в сила на присъдата поради своята малозначителност
да се унищожат.
При горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
20.07.2020г.
Гр.Червен бряг. Председател :
/Виолета
николова/
Съдебни заседатели:
1. И.Б.Л.
2. Н.И.В.