№ 138
гр. Разград , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20213300600170 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П. Т. С. се явява лично и с адв.М.Н..
ВЪЗЗИВАЕМАТА И. М. П. се явява лично и с адв.М.Д..
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия МИЧЕВ:
С присъда № 260008/27.04.2021 г. постановена по нчх дело № 12/2021 г., РС-Кубрат
признал подсъдимата П. Т. С. от гр. Кубрат за виновна в това, че на 01.01.2021 г. в гр.
Кубрат, обл. Разград, е казала думи, унизителни за честа и достойнството на И. М. П. -
„Мърша", „Курво", „Боклук" в нейно присъствие, с което от обективна и субективна страна
е осъществила състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна
отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда съдът признал подсъдимата И. М. П. от гр. Кубрат, за виновна в
1
това, че на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, е причинила лека телесна повреда на П.
Т. С. от гр. Кубрат, изразяваща се в хематом на лява мишница; широки драскотини по лява
буза и горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена, довели до болка и
страдания на пострадалата, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава
на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда съдът осъдил П. Т. С. да заплати на И. М. П. сумата 200 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението по
чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.01.2021 год. до окончателното
плащане, като отхвърлил предявения граждански иск в останала му част до предявения
размер от 500 лева, както и да й заплати сумата 312 лева, представляваща разноски по
производството.
Със същата присада съдът осъдил И. М. П. да заплати на П. Т. С. сумата 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.01.2021 год. до окончателното
изпълнение, като отхвърлил предявения граждански иск в останала му част до предявения
размер от 2000.00 лева, както и сумата 25 лева, представляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди от престъплението и сумата 882 лева, представляваща разноски по
производството. С оглед изхода на делото съдът осъдил И. М. П. да заплати по сметка на
Районен съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иска в размер на 50 лева,
както и сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Също с оглед
изхода на делото съдът осъдил П. Т. С. да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и сумата 5 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимата П. Т. С. чрез
защитника й адв. М.Н. в наказателно осъдителната и гражданско осъдителната част по
отношение на нея. Жалбоподателката твръди, че не се признава за виновна. Не е изричала
посочените в тъжбата думи, които обидни думи не присъстват в речника й. В жалбата се
твърди, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на
доказателствените средства. Изразява се становище, че показанията на свидетелите П.А. и
Д.Б. не следва да бъдат кредитирани, поради заинтересованост, изразяваща се в приятелски
отношения с тъжителката П.. От друга страна свидетелката Снежана Генкова не е чула
обиди по адрес на тъжителката, като за агресивното поведение на тъжителката може да се
съди и от приети по делото писмени доказателства.
На следващо място се изтъква, че с частната тъжба е формулирано фактическо и
юридическо обвинение за престъплението обида, поради което със съдебния си акто съдът
2
се е произнесъл по обвинение, за което не е бил сезиран.
На следващо място се изтъква, че съдът е постановил осъдителен съдебен акт при
недоказано по несъмнен и безспорен начин по отношение на жалбоподателката, както от
обективна, така и от субективна страна.
В заключение от въззивния съд се иска да отмени присъдата в наказателно
осъдителната и гражданско осъдителната част по отношение на жалбоподателката П.С. и да
постанови нова, с която да я признае за невиновна и да я оправдае по възведеното й
обвинение, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск.
В предоставения й за това срок тъжителката И.П. депозира писмени възражения,
които са постъпили след изготвяне на определението по чл.327 НПК, в които се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда. Изразява се
становище, че правните изводи на съда са правилни, изчерпателно обосновани и съобразени
с целокупния доказателствен материал. Сочените от жалбоподателката свидетели са познати
на тъжителката П., но в никакъв случай не е налице индиция за заинтересованост на тези
лица от изхода на делото. Същевременно се сочи, че свидетелката Снежана Генкова също е
била близка позната на жалбоподателката от близо 30 години. Двамата свидетели, за които
се твърди, че не следва да бъдат кредитирани показанията са били единствените очевидци на
инцидента. По изложени съображения във възражението се иска потвърждаване на
присъдата в атакуваната част като правилна и законосъобразна, постановена в съответствие
с материалния закон.
Адв.Н.: Поддържам подадената жалба. Нямам доказателствени искания.
Адв.Д.: Оспорваме въззивната жалба и поддържаме изцяло писмените възражения.
Ние също няма да сочим нови доказателства.
СЪДЪТ с оглед становищата на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.Н.: Няма да изтъквам отново съображенията, които съм посочила във въззивната
жалба. Искам само нещо допълнително да кажа във връзка с показанията на свидетелите.
Свидетелят Атанасов признава, че до 01.01.21 г. не е познавал моята подзащитна, поради
което считам, че няма как той да знае с кого говори по телефона тъжителката И.П., кой
евентуално е изрекъл обидни думи, които той твърди, че е възприел от телефонен разговор.
За самият случай, свидетелят твърди и си спомняше много ясно думите, които е изрекла
моята доверителка, но не си спомняше какви думи е изричала И.П., което е житейски
нелогично. Същото се отнася и за свидетелката Д.Б.. Считам, че това тяхно желание да се
създаде фактическа обстановка, от която да бъде изведен благоприятен за И.П. правен извод,
3
а не като реалната липса на спомени точно за случая.
Двамата свидетели обективно намирайки се на улицата не биха могли да възприемат,
каквито и да било реплики изречени от моята подзащитна, но явно водени от приятелство
към И.П. потвърждават това. Поради което считам, че техните показания в тази част са
недостоверни, поради което считам, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй
като последиците от ангажиране на наказателната отговорност изискват изключително
висок доказателствен стандарт. Същите са недостатъчни, не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което не могат да обосноват извод за несъмнена доказаност
на обвинението. Моята подзащитна не се признава за виновна, тя не е изричала посочените
в тъжбата думи, тези думи не присъстват в нейния речник.
На следващо място считам, че съдът е допуснат и процесуално нарушение при
постановяване на присъдата. Видно от протокола от съдебно заседание от 27.04. на стр.16
съм направила възражение за прилагане института на реторсията по чл.146, ал.2 НК. От
доказателствата по делото се установи, че тъжителката П. е наричала моята доверителка
алкохоличка, алкохолици, което несъмнено е обидна дума, поради което, ако счетете, че
моята подзащитна е осъществила състава на престъплението ви моля да приложите
института на реторсията.
Съдът никъде в мотивите не е обсъдил това мое възражение. Установи се, че
тъжителката веднага е отвърнала с обида отправена към подсъдимата, драскала я, ударила й
шамари. Обидата е нанесена в присъствието на подсъдимата, възприета е от нея и е
засегнала честа и достойнството. Тя е нанесена на същото място, по същото време, поради
което считам, че подлежи института на реторсията. Поведението на тъжителката е било
скандално, конфликтно, както сочи текста на чл.146 НК деецът трябва да е дал негативна
оценка за личността на пострадалия, като в съдебната практика се приема безусловно, че
думите алкохолик, пияница са с обиден характер. Също такова обидно действие е и
нанасянето на плесница, заплюване. По тези съображения ще ви моля да отмените присъдата
и да признаете моята подзащитна за невиновна, като я оправдаете по повдигнатото
обвинение, отхвърлите предявения граждански иск, както и присъдените разноски.
Алтернативно, моля да измените присъдата, като приемете, че тъжителката И.П. е
отвърнала веднага с обида, като е нарекла моята подзащитна алкохоличка и да я освободите
от наказание на осн.чл.146, ал.2 НК.
П.С.: Поддържам казаното от адв.Н.. Всичко това аз не съм го изричала, в моя речник
такива думи не съществуват и никога не съм била пияна и алкохоличка, защото аз съм жена
на 54 години, не знам дали тя ме е виждала пияна, тя може да каже.
Адв.Д.: Считам, че по делото се сбраха достатъчно доказателства в подкрепа на
извода, че подсъдимата с действията си е осъществила състава на престъплението обида,
изричайки подробно изложените в тъжбата обидни изрази, които установихме в
4
първоинстанционното производство, които думи по своето естество са обидни, унижаващи
и пряко са засегнали честа и достойнството на пострадалата, особено изречени в присъствие
на нейното дете. В тази връзка ви моля да оставите въззивната жалба без уважение,
потвърдите първоинстанционната присъда в атакуваната й част, като правилна и
законосъобразна по съображения подробно изложени в тъжбата, както и на база
установените по делото фактически обстоятелства.
Считам, че пред първоинстанционния съд не се доказа по категоричен начин
тъжителката да е отвърнала с обидни думи на изречените от подсъдимата. Моля съща така и
да ни присъдите направените по делото разноски в размер на 400лв.
И.П.: Поддържам становището на адв.Д.. От 7 години аз съм разделена с бащата на
детенцето ми, това е нейния син. Осъден е за издръжка, която издръжка не плаща редовно и
от там започнаха нашите конфликти. Обиди ме това, че тя ме нарече курва, долен боклук и
мърша ме нарече пред детенцето ми, което е на 9 годинки и моя син ми зададе въпрос, защо
баба те нарече курва. Аз думи алкохоличка не съм изричала, но видимо тя беше в нетрезво
състояние, както тя и нейния син, които ме нападнаха в деня, в който аз отидох да си
прибера детенцето.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
И.П.: Нека да я признаете за виновна, тя е виновна, доколкото аз може би, ако тя не
беше изрекла тези думи и да ме блъсне и аз да падна и от там аз да се защитя пред моето
дете всичко се случи пред очите на моето дете и детето да ми зададе този въпрос, защо баба
те нарече курва, вие решете, каква присъда да й дадете.
П.С.: Аз мога да кажа, че детето не беше навън, детето беше в къщи вътре, а случката
се случи навън, извън къщата, такова нещо не е чуло и аз такива думи не съм изричала.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 10:50 часа, в присъствието на
явилите се страни.
След тайно съвещание, съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5