№ 77
гр. Разград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20253300200198 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане
от Австрия, с което се иска признаване и изпълнение на Решение за плащане
на финансова санкция постановено от несъдебен орган в Австрия – Областна
администрация – Амщетен, рег. № AMS-V-24 129664/3 постановено на
04.11.2024 г., влязло в сила на 04.12.2024 г. срещу българския гражданин А. А.,
роден на ********** г., с последен известен адрес в село Езерче, обл. Разград,
ул. ***.
Представителят на ОП-Разград в съдебно заседание изразява становище
за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за
налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да
постанови изпращането му за изпълнение.
Засегнатото лице А. И. А., редовно призован, не се явява.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Видно от приложената справка от НБД “Население“, засегнатото лице А.
И. А. е български гражданин, роден на ********** г. в село Венец, обл.
Шумен, с постоянен и настоящ адрес в село Езерче, обл. Разград, ул. ***, ЕГН
**********, т.е. компетентен да се произнесе е ОС-Разград.
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
1
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен
орган в Австрия – Областна администрация – Амщетен, рег. № AMS-V-24
129664/3 постановено на 04.11.2024 г., влязло в сила на 04.12.2024 г. срещу А.
И. А., е наложена финансова санкция – глоба в размер на 75.00 евро, както и 5
евро разноски. Към искането е приложено в превод и
Административнонаказателно постановление за нарушението.
Решението е на несъдебен орган в Австрия и отговаря на изискванията на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено административно нарушение.
В графите Обобщено представяне на фактическото положение и описание
на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение,
включително време и място, както и вид, и правна квалификация и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е
отразено, че действията на лицето изпълват състава и се санкционират
съгласно законодателството на Австрия по § 98(1) Kraftfahrgesetz 1967 –KFG,
BGBI. № 267/1967, последно изменен с BGBI.I № 80/2002 във връзка с § 58
(1) (2) (e) от Закона за моторните превозни средства, Регламент за прилагане
№ 1967 – KDV 1967 BGBI. № 399/1967, последно изменен с BGBI. II бр.
161/2021 г., за това, че като водач на превозно средство с рег. № *** (ремарке),
движейки се в Община St. Valentin, автомагистрала A1, при километър 152,7,
посока на движение Виена, е превишил на 20.08.2024 г. в 21:52 часа
максимално допустимата скорост с 25 км/ч., при допустима максимална
скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в
случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Присъдените от несъдебния орган на издаващата държава разноски за
производството – 5 евро, представляват разноски по административната
процедура по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, довели до постановяване на акта.
2
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени
в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй
като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и
за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Република България; наложената финансова
санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено. Следователно не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 включително.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с
чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Равностойността на 80 евро е 156.46 лева. Според
фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN
Разградският окръжен съд намира, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и
на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.
6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис Разград за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен
акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция на несъдебен
орган в Австрия – Областна администрация - Амщетен, рег. № AMS-V-24
129664/3 постановено на 04.11.2024 г., влязло в сила на 04.12.2024 г. срещу
българския гражданин А. И. А., роден на ********** г. в село Венец, обл.
Шумен, с постоянен и настоящ адрес в село Езерче, обл. Разград, ул. ***, ЕГН
**********, за това, че като водач на превозно средство с рег. № ***
3
(ремарке), движейки се в Община St. Valentin, автомагистрала A1, при
километър 152,7, посока на движение Виена, е превишил на 20.08.2024 г. в
21:52 часа максимално допустимата скорост с 25 км/ч., при допустима
максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност)
- административно нарушение, което се санкционира по реда на австрийския
закон и го привежда в изпълнение за сумата от 80 евро с равностойност в
български лева – 156.46 лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и шест
стотинки/.
Изпраща решението, ведно с препис от настоящото решение, на органите
на Националната агенция по приходите за изпълнение, като незабавно бъде
уведомен съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Варненския
апелативен съд в 7-дневен срок от узнаването му, като обжалването не спира
изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4