Р
Е Ш Е Н И Е
№
80
гр.
Русе, 23.01.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шестнадесети
януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4723 по описа за 2016
год., за да се произнесе, съобрази следното:
А.Г.,
изпълнителен директор на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, заявява, че на 24.06.2008г.
"Джет Файненс Интернешънъл" АД (с ново наименование "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД) сключило с Б.А.Х. договор за потребителски кредит №PLUS - 01220752, по
силата на който предоставило на ответника в заем 2000 лева, преведени по
посочена от него банкова сметка. ***, кредитополучателя следвало да погаси
задължението си на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 99.54 лева,
формирани от главница и добавка, представляваща печалба на кредитора. Твърди,
че след 28.08.2009г. Б.Х. преустановил плащанията по договора и към този
момент, задължението му възлизало на 2289.39 лева, от които 1594.63 лева -
главница и 694.76 лева - лихва.
На 08.07.2014г.
кредиторът прехвърлил вземането си на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Молителят
пояснява, че наред с посочените суми, ответникът дължи и обезщетение за забава
върху непогасената главница в размер на 779.55 лева за периода 28.09.2009г. –
18.06.2015г.
В качеството си
на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №3713/2015г. по
описа на РРС срещу Б.А.Х. за сумите: 1594.63 лева – главница; 694.76 лева –
договорна лихва за периода 28.08.2009г. – 30.06.2011г.; 779.55 лева – лихва за
забава за периода 28.09.2009г. – 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2015г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на: 61.38 лева – заплатена държавна
такса и 422.41 лева – юрисконсултско възнаграждение.
А.Г. моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Б.А.Х., ЕГН **********
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен”№15 сумите: 1594.63
лева – главница; 694.76 лева – договорна лихва за периода 28.08.2009г. –
30.06.2011г.; 779.55 лева – лихва за забава за периода 28.09.2009г. –
18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2015г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена на 30.06.2015г. по ЧГД №3713/2015г. по описа на
РРС.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.А.Х. е депозирала отговор на исковата
молба, с който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции. Не оспорва наличието на
договор за потребителски кредит от 24.06.2008г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, както и предоставянето на средствата по него. Счита, че клаузата,
уреждаща 46.14 годишен процент на разходите по договора е в противоречие с
добрите нрави и императивните разпоредби на чл.21 от Закона за потребителския
кредит. В тази връзка сочи, че уговорения размер на възнаградителната лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва, който съгласно установената
съдебна практика е приет като горна граница на възнаградителна лихва. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение главното задължение по
договора, считано от датата на предсрочната изискуемост – 29.08.2009г.,
респективно – на акцесорните задължения.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните
в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 24.06.2008г.
е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS – 01220752
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и Б.А.Х.
– кредитополучател, по силата на който дружеството предоставило на ответника в заем 2000 лева,
преведени по посочена от него банкова сметка. ***, кредитополучателя следвало
да погаси задължението си на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на
99.54 лева, формирани от главница и добавка, представляваща печалба на
кредитора. При забава на една или повече месечни погасителни вноски,
заемополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва. Страните постигнали съгласие, че при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, обезщетение за забава и
разноски за събиране на вземането.
Не се оспорва
твърдението, че ответникът е неизправна страна по договора и след 28.08.2009г.
преустановил плащанията.
Въз основа на
договор от 08.07.2014г. вземането на кредитора е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД. Според § 5.5., със сключването на договора, цедентът упълномощил цесионера
и последният поел задължение, съгласно чл.99 ЗЗД, да изпрати от името на
цедента писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне
на задължението им към новия кредитор. В представената част от приложение №1
към договора, под №53513 фигурира договор за кредит №PLUS – 01220752,
като е посочен ЕГН на ответника.
На 29.07.2014г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД упълномощил ищцовото дружество да уведоми по
законоустановения ред длъжниците за сключената на 08.07.2014г. цесия, да
извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им
уведомяване по вземанията предмет на договора.
Приложено е
уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, произтичащи
от процесния договор. Липсват данни за връчване на уведомлението преди подаване
на исковата молба, поради което следва да се приеме, че същото е връчено на
ответника от съда, ведно с исковата молба – на 09.09.2016г., който факт следва
да се съобрази при условията на чл.235, ал.3 ГПК.
Въз основа на
заявление, депозирано от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД
№3713/2015г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Б.А. Х. за сумите: 1594.63 лева – главница; 694.76 лева – договорна
лихва за периода 28.08.2009г. – 30.06.2011г.; 779.55 лева – лихва за забава за
периода 28.09.2009г. – 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2015г. до окончателното й изплащане; 61.38 лева –
заплатена държавна такса и 422.41 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока
по чл.414 ГПК длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение.
С оглед
установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно
и обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на ищцовото
дружество, вещото лице е установило, че дълга на ответника възлиза на: 1594.63
лева – незаплатена главница; 694.76 – договорна лихва; 939.28 лева – лихва за
забава върху главницата за периода 28.09.2009г. – 18.06.2015г. Експертът не е
констатирал наличие на документи, относно обявяване кредита за предсрочно
изискуем или такива, удостоверяващи писмено уведомление на ответника от
кредитора за предсрочна изискуемост.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира
правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1594.63 лева –
главница; 694.76 лева – договорна лихва за периода 28.08.2009г. – 30.06.2011г.;
779.55 лева – лихва за забава за периода 28.09.2009г. – 18.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на
30.06.2015г. по ЧГД №3713/2015г. по описа на РРС.
От
приложеното в настоящото производство гражданско дело №3713/2015г. по описа на
РРС е видно, че длъжника е оспорил дължимостта на сумата, визирана в заповедта
за изпълнение. На 27.06.2016г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение
и възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй
като е предявена от взискателя в законоустановения срок – на 26.07.2016г., при
наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение
възражение.
Разгледан
по същество, искът се явява неоснователен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД основава вземането си на договор №PLUS – 01220752
сключен на 24.06.2008г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Б.А.Х.
– кредитополучател, по силата на който дружеството предоставило на ответника в заем сумата 2000
лева, връщането на която е договорено в рамките на 36 - месечен период на
вноски, съгласно погасителен план.
Във връзка с
релевираното от ответника възражение, спорен е началния момент, от който
започва да тече погасителната давност за процесното вземане.
В депозираното заявление,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и
исковата молба, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането – „Съгласно договорът, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски –
в случая от 28.09.2009г. – падежът на втората неплатена вноска.".
Първоначалния
кредитор - "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансова институция,
която съобразно разпоредбата на чл.3 от ЗКИ е лице, различно от кредитна
институция (банка) и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набирани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на
кредити е банкова дейност и съставлява основния предмет на дейност на банките
по силата на чл.2, ал.1 от ЗКИ. За да упражнява тази дейност финансовата
институция следва да е получила лиценз, издаден от БНБ. Фактът, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране
не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и
ответника договор за кредит няма характер на договор за банков кредит по
смисъла на чл.430 ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 ЗЗД. В този смисъл
е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение
№99/01.02.2013г. по т.д.№610/2011г. на І т.о.
Съгласно т.18
от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС "в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост."
В случая не
намира приложение т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно момента на
настъпване предсрочната изискуемост на вземането по договора, тъй като същият е
сключен с небанкова финансова институция (определение
№41/11.01.2016г. по гр.дело №4606/2015г. на ІV г.о. на ВКС).
Въз основа
клаузата в договор №PLUS – 01220752, която предвижда
автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две погасителни вноски,
предсрочната изискуемост е настъпила на датата на падежа на втората неплатена
вноска по кредита – 30.09.2009г. и не е било необходимо за настъпване на
предсрочната изискуемост да е налице упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Следователно дългът по кредита е станал изцяло предсрочно
изискуемо на 30.09.2009г. и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 29.06.2015г., ответникът в качеството на длъжник по договора за кредит не
дължи на ищцовото дружество – цесионер, главницата в размер на 1594.63 лева,
тъй като вземането е погасено по давност, изтекла на 30.09.2014г. С оглед
погасяване по давност на вземането за главницата, следва да се приеме, че
ответникът не дължи и претендираните от ищеца лихви преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
Изложеното води
до извод, че претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като правото на
кредитора по договора за заем да потърси съдебна защита на правата си не е
упражнено в петгодишния давностен срок от настъпване на предсрочната
изискуемост.
Съгласно т.12
от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода
на спора в тежест на ищеца са направените от ответника разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство. Съобразно списък по чл.80 ГПК
същите възлизат на 650 лева – възнаграждение за процесуално представителство по
гражданско дело №4723/2016г. по описа на РРС.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен”№15, представлявано от А. Г. против Б.А.Х.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 1594.63 лева – главница; 694.76 лева –
договорна лихва за периода 28.08.2009г. – 30.06.2011г.; 779.55 лева – лихва за
забава за периода 28.09.2009г. – 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2015г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 30.06.2015г. по ЧГД №3713/2015г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Б.А.Х., ЕГН ********** сумата 650 лева – разноски по ГД
№4723/2016г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: