Р Е Ш Е Н И Е
№ 1750
гр. Пловдив, 17 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО А.
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа КАНД № 1711 по описа
на съда за 2022г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.А.А., ЕГН **********,
чрез адв.А.П.- пълномощник, против Решение № 50/09.05.2022г. на Асеновградския
районен съд, III наказателен състав, постановено по АНД № 117/2022г., с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-0239-002051/12.01.2022г. издадено от
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на касатора на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.175,ал.3,пр.1 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) и
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА”
в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за 6(шест)
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 лева, за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни
точки.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено и с това отменено изцяло
и наказателното постановление. Поддържа се теза, че деянието покрива състава на
маловажен случай, поради липса на умисъл.
Ответникът по касационната жалба- РУ-Полиция-Асеновград при ОДМВР – гр.Пловдив,
редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за
неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на
въззивния съд.
Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като
провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Решението на АРС е правилно и законосъобразно. Районният съд, въз основа на събрани по
предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния
извод, че касаторът на 28.12.2021г.
около 21.30 часа на ул. „ Цар
Иван Асен ІІ“ до №6 в гр. Асеновград, управлявал МПС- „Тойота ФДЖ Круйзър“ с ДК
№ *******, което не е било регистрирано по надлежния ред, както и, че не носи и
съответно не представя на проверяващите контролен талон към СУМПС, поради което
бил съставен и предявен АУАН сер. АД № 227103 от 28.12.2021г. и въз основа на
него било издадено наказателно постановление № 21-0239-002051 от 12.01.2022г.
Настоящата съдебна инстанция
счита, че становището на районния съд, че наложеното наказание следва да бъде
потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по делото и след задълбочен
анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната отговорност
на наказаното лице. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи
вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало
посоченото МПС без регистрация от органите на Пътна полиция. Текстът на чл.
140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места
въвежда императивно правило за поведение на водачите на моторни превозни
средства и тяхното неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение
без значение от формата на вината. Правилно в мотивната част на обжалваното
решение районният съд е счел, че при определяне размера на наложеното наказание
трябва да са в минимално предвидения им размер – съответно 200 лева и 6
месеца.
С нормата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП
е въведено императивно задължение за водачите на моторни превозни
средства да носят свидетелство за управление от съответната категория и
контролния талон към него. В процесния случай със събраните писмени и гласни
доказателства е било безспорно установено, че към датата на проверката
касаторът не носи и не представя Контролен талон към СУМПС.
Касационната инстанция намира за
законосъобразни изводите на районния съд по отношение на законосъобразността на
наказателното постановление както от фактическа, така и от правна страна.
Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на събрани
доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва да се отбележи, че
Районен съд- Асеновград е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства и
по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че
съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с направените
констатации и разсъждения, настоящият
съдебен състав намира, че извършването на административното нарушение по
чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата от Г.А. е
доказано по категоричен и безспорен начин. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление и при
свеждането им до знанието на наказания не са допуснати пороци, касаещи
административнопроизводствените правила при издаването им и които да засягат
тяхната законосъобразност.
По отношение и на последния довод за незаконосъобразност на НП, изтъкнат
в жалбата, а именно, че процесното деяние съставлявало маловажен случай, поради
липсата на умисъл у дееца съдът, взема предвид следното.
Във връзка с горното следва да се посочи, че
съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност, като небрежността се нарича още "несъзнавана
непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
след като в конкретния случай, касаторът Г.А. е управлявал собствения си лек
автомобил, който не е регистрирал в законоустановения двумесечен срок. По
силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на
същия текст предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от
субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не е необходимо
същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма
на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното,
правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора, при
форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.
И не на последно място критериите за отграничаването на маловажните
случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на този институт
в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, предвид
липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по
пътищата.
По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила,
а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/09.05.2022г. на Асеновградския районен съд, III наказателен състав,
постановено по АНД № 117/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: