Решение по дело №1367/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. Т. М., [държава], с посочен по делото адрес: РПЦ – [населено място], против Решение №12072/20.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съображенията, основаващи отказа били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне страната си били свързани със заплаха за неговия живот и сигурност. Сочи, че се опасява за сигурността си вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Напуснал родната си страна, защото нямало сигурност, спокойствие и работа. Бил свидетел на престрелка, от която пострадала майка му.

Счита, че след анализ на информацията в справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ неправилно било преценено, че спрямо него не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че при завръщането му в [държава], поради продължаващия там въоръжен конфликт, щял да бъде изложен на реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в района на провинция *, където живял. Излага подробни съображения, по които счита, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В тази връзка се позовава на основополагащия при закрилата на бежанците принцип по чл.33 от Женевската конвенция от 1951г. „забрана за връщане“, който счита, че не е съобразен в случая. Не било съобразено и решението на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009г. по дело № C-465/07 по тълкуването на член 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Според жалбоподателя административният орган неправилно е приел, че при връщането му в страната му по произход животът му нямало да бъде поставен в сериозна опасност, което противоречало на член 3 от ЕКПЧ и член 15, б. „в“ от Квалификационната директива. Счита и че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на [държава], съгласно критериите по член 8 от Квалификационната директива.

Моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който счита, че оспореният кат трябва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, за да се обсъди промяната в политическата обстановка в страната по произход на жалбоподателя, като се отчете позицията на Върховния комисариат на ООН за бежанците, с оглед това, че лицата не следвало да бъдат връщани принудително, тъй като така щяло да се наруши задължението на държавите за забрана на принудителното връщане.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково с вх.№271000-6895/05.08.2024г., и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх. №2166/06.08.2024г., М. А. Т. М. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33698/06.08.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) М. (бащино име) Т. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], *. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. Т. М., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – * *, професия – *, с * образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, брата и сестрите на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ УП-33698/08.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15441/26.09.2024г. (рег. № УП-33698/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 22.08.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33698/22.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че бил роден в [населено място] и живял там до напускането на родината си. Напуснал [държава] на 20.07.2024г., нелегално за Турция, където останал около две седмици. В България влязъл на 04.08.2024г., нелегално, с група от 8 човека. След преминаване на българска територия вървели един ден в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и закарани до [населено място], където се предали на полицията. Посочил, че не е отбил военна служба, но получавал призовки постоянно. Бил най-голям син и се грижил за семейството си, което му давало възможност да отлага мобилизацията, това било възможно в [държава]. Споделил, че напуснал родината заради войната, липсата на работа, ток, вода и сигурност. Очаквал да го вземат в казармата, въпреки че отлагал няколко пъти по закон, но сега вече имал пълнолетен брат и можело да го мобилизират. Не можел да си представи да убива хора. В Халеб царяла бедност, имало и много отвличания, а ако това се случило с роднина, те нямали пари за откуп. Имал близки, загинали вследствие на войната – шестима братовчеди, които били поразени от ракета докато играели футбол. Непрекъснато имало инциденти. Посочил, че останалите членове на семейството му не напуснали [държава] сега, защото нямали достатъчно средства да го сторят. Не желаел да се завръща в страната си заради продължаващата война, страха от нея и вероятността от мобилизация. Посочил, че не членувал в политически партии и не участвал във военни формирования, не бил арестуван или осъждан, не бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не посочил да е бил преследван.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33698/11.11.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Т. М.. Решението е връчено на лицето лично на 29.11.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 03.12.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от жалбоподателя бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него. Жалбоподателят не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024г., съдържаща информация за обстановката в [държава] след падането на режима на Б. А., става ясно, че новата власт в страната, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благоразположена към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление …“. Посочено е в справката и че според информациите от различни източници, властите обещават да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Също така, Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]“. Сочи се и че е предвидено плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“.

По отношение на обстановката в [държава] към момента, съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ .

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, вкл. в провинция *, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел е , че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че от информацията в горепосочените справки не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Инцидентите там били спорадични актове на насилие и като такива не можело да се оценяват като въоръжен конфликт. Въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следвало насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Инцидентите не били в състояние да предизвикат масов ефект. За били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото реално не било. Не установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът е приел и че за молителя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България, съотв. не е обосновал молбата си за закрила с други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и в представената в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната.

В Справка МД-02-124/12.12.2024г. се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна [държава]. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на [държава], като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите. Тези данни обаче не променят впечатлението за подобряване на общата обстановка в [държава] в последните седмици. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справката на ДАБ от 12.12.2024г. и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Според данните от последните дни от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА – „Новата власт в [държава] назначи за министър на външните работи А. Х. аш Шабани“). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на М. * М., която е от малцинството на друзите в [държава], за губернатор на провинция Судейда (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена –М. С. („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето гранични пунктове със [държава] за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 08 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с него интервю, жалбоподателят е работил като шивач и дърводелец, нямал е взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход /чл.9, ал.3 ЗУБ/.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Във връзка с представения Коментар на Върховния Комисариат на ООН за бежанците следва да се посочи, че същият няма обвързващ и задължителен характер, а и от съдържанието му се установява, че темата на изложението е свързана до голяма степен с преустановяването на обработката на молби за убежище на лица от [държава] в редица европейски държави, като е ясно, че България не е сред тях. Освен това, що се отнася до изразеното в коментара мнение по отношение на евентуално оказан натиск върху сирийци да се завърнат в страната си, следва да се отбележи, че по делото няма данни за такъв натиск, на който да е бил обект жалбоподателят.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към настоящия момент, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Т. М., [държава], с [ЛНЧ], против Решение №12072/20.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.