Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260067
гр.Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ-ти състав, в открито заседание на..двадесет и осми октомври…през…две
хиляди и двадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Стефка
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №460 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПка
С решение №39/26.02.2020г.,
постановено по търг. д. №316/2018г. по описа на окръжен съд Пазарджик,
ответникът З. „Б.И.” АД, с ЕИК ***е
осъден да заплати на Е.Л.М.,
ЕГН
**********, на
основание чл.432 от
КЗ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000лв. и за имуществени вреди в размер на 21,04лв. , във връзка
с ПТП, станало на 17.03.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
17.10.2018г. до окончателното плащане на обезщетенията и разноски по делото в
размер на 1 800лв.,
по посочена банкова: IBAN:
***, при банка - Д.АД, с титуляр: Е.Л.М.. Отхвърлени са
исковете
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв.
до 60 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата от
21,04лв. до 42,08лв., както и за законната лихва за забава върху отхвърлената
част от главницата. З. „Б.И.“ АД *** е осъдено да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт 1 200,84лв.
– държавна такса и 225лв. – за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, както и да заплати в полза на адвокат Ц.С.В.,
ЕГН ********** от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1165,60лв.
С определение №369/24.06.2020г., по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение №39/26.02.2020г., като
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото – 1 170лв. –
адв. възнаграждение и 100лв. за автотехническа
експертиза. С решение №68/24.06.2020г. на основание чл.247 от ГПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №39/26.02.2020г., като изразът
„до окончателното плащане на обезщетенията“ да се чете за край на осъдителния
диспозитив в полза на ищцата Е.М., а посочената след него сума от 1 800лв.
– да не се счита за присъдена като разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство – Е.М. в частта, с която исковата претенция е отхвърлена – над
сумата от 30 000лв. до пълния предявен размер – 60 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди и над сумата от 21.04лв. до пълния предявен размер – 42,08лв.
- обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателката
счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Изложени
са подробни съображения в насока, че при правилно преценен еквивалентен размер
на претърпените неимуществени вреди, първоинстанционният съд неправилно е приел
наличието на съпричиняване. Евентуално се твърди, че, в случай че е налице
съпричиняване, то същото е в по-ниско процентно съотношение от определеното от
съда такова – 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени изцяло, ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2018г., до окончателното изплащане. Претендират се
сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „З.Б.И.” АД, в частта, с която е уважен искът за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до присъдените 30 000лв.
Изложени са подробни съображения за несъобразяване от страна на първоинстанционния
съд с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон –
чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че при правилно отчетена степен на съпричиняване –
50%, общо определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не
отговаря на причинените травми. Иска се отмяна на решението в обжалваната част,
както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 15 000лв. до 30 000лв.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – Е.М., с който подадената от „З.Б.И.”
АД въззивна жалба се оспорва изцяло.
С подадените и от двете страни въззивни жалби не се
предявяват доказателствени искания.
С депозирани писмени молби всяка от страните поддържа
подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят – ответник предявява евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното
производство – Е.М., е изложил фактически твърдения за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 17.03.2018г. около 9.00ч. в с. Г., на ул.
„Ю.“, водачът на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „к.“, с peг. № … - Р. С. В., поради движение с превишена и несъобразена с пътния
участък скорост и недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, а
именно пешеходците, не пропуска и блъска пресичащата платното за движение
пешеходка Е.Л.М.. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №340р-4329/17.03.2018г. и е образувано досъдебно производство ДП
№133/17.03.2018г. по описа
на РУ на МВР - гр. С.. От извършените процесуално следствени действия е
установена причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие, а
именно субективното поведение на водачката Р. В., която в нарушение на
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, поради управление с превишена и
несъобразена скорост и недостатъчно внимание към пешеходците, допуска
настъпването на процесното произшествие с пешеходката
Е.Л.М. и й причинява множество тежки травматични увреждания. В резултат на
удара от лекия автомобил на ищцата били причинени следните телесни увреждания: контузия на лява лакътна става, фрактура на
долната част на лява раменна кост/дистална част на
ляв хумерус/, фрактура на пубисната
кост вляво и контузия на гръдния кош.
Непосредствено
след произшествието пострадалата е приета по спешност в Отделението по
ортопедия и травматология към „МБАЛ –П.“ АД, където е хоспитализирана за
периода от 17.03.2018г. до 24.03.2018г. Установена е фрактура на долната част на лява раменна кост. Поставена е диагноза, изразяваща
се в Счупвания, обхващащи гръдния кош,
седалището, таза и крайник, закрито.
За правилното
възстановяване от гореописаните травматични увреждания е проведена оперативна
процедура, изразяваща се в открита репозиция на
фрактурата на ръката и имплантиране на К-игли за фиксация.
За обездвижването на увредения крайник е поставена гипсова имобилизация.
Препоръчан е леглови режим с продължителност от 20 дни, като лечението е
продължило в домашни условия. Получените травматични увреждания, наложили
лечение и възстановяване през продължителен период от време, довели до трайно затруднено движение на
лявата ръка за период по-дълъг от 30 дни и трайно затруднение на движенията на
снагата за период по - дълъг от 30 дни. Ищцата твърди, че все още страда от
засилен болков синдром и ограничена подвижност в
областта на левия крайник и снагата.
Освен причинените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от получените травматични увреждания, на ищцата били
причинени и имуществени вреди с оглед проведеното лечение в общ размер на
42.08лв.
Отговорността на ответника се основава на наличието на
валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, по
застрахователна полица №…,
валидна от 15.01.2018г. до 14.01.2019г.
По повод на процесното ПТП при ответното дружество
била образувана Щета №.. - ПТП на 17.03.2018г. по предявена
извънсъдебна претенция по молба от 17.07.2018г., с приложени документи. След
разменена писмена кореспонденция с ответника и представяне на всички налични
писмени документи и доказателства, във връзка с настъпилото ПТП,
застрахователят отказал да определи и изплати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на ищцата. Отказът е обективиран в
Писмо изх. №НЩ-5748/15.08.2018г. с мотиви за липсата на влязъл в сила акт,
който да докаже виновността на водачката на лекия автомобил. Искането, с което
е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000лв. и 42, 08лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от описаното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху
обезщетението, считано от 17.10.2018г., на която дата е изтекъл 3-месечният
срок за произнасяне на ответника по заявената пред него застрахователна
претенция.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „З.Б.И.” АД е оспорил така предявените
искове. Въвел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, поддържани
с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания от причинена комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в
счупвания, обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник, закрито;Транскондилно счупване на лявата раменна кост, закрито;
Счупване на двете рамена на срамната кост вляво /съгласно заключението от СМЕ/.
С оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник,
безспорно е деликтното поведение на водача на застрахования автомобил „Ф.“ – Р. С. В., която, на 17.03.2018г. в с. М.Б.,
е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.94, ал.2 от ППЗДвП.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са
установени и по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на
чл.300 от ГПК от приложеното
Решение №238/17.04.2019г. по АНД №537/2019г. на РС-Пазарджик, изменено с решение
по ВНАД №494/2019г. на ОС-Пазарджик, с което В. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.343а във вр. с чл.343 от НК и е освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Установен е и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно застрахователна полица №.., валидна от 15.01.2018г. до 14.01.2019г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивната жалба на жалбоподателя - ответник, е досежно
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
и наличието, съответно - степента на съпричиняване – с оглед доводите,
съдържащи се във въззивната жалба на жалбоподателя - ищец.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на
деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент
по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1
от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
– медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото
при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебно-медицинска
експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се
кредитира изцяло.
Съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза, при постъпването на ищцата в болница на
17.03.2018г., под обща анестезия е извършено открито наместване и вътрешна фиксация на счупването на лявата раменна кост с три киршренови игли и гипсова имобилизация
на рамената става за месец и половина, последван от още 2-2,5 месеца за пълното
възстановяване на функциити на ръката. След
оперативната намеса, пострадалата е настанена в ОАРИЛ. Състоянието е влошено, поради
ниски стойности на хемоглобина, което е последица от обилната вътрешна
кръвозагуба от тазовите счупвания. Поставена е на изкуствена белодробна
вентилация. Изписана е с подобрение в добро общо състояние, с препоръчан леглови
режим за още 20 дни. Счупването на лявата раменна кост в долната й част е
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник с оглед
необходимостта от имобилизация. Счупването на двете
рамена на срамната кост на таза влиза в групата на т.н. „прости счупвания“ на
таза, при която целостта на тазовия пръстен не се нарушава, но това счупване е
причина за кръвозагубата. Това счупването е причинило затруднение на движенията
на долните крайници за период от повече от 30 дни. Лечението изисква режим на
легло за 20 дни, след което започва постепенна вертикализация
и натоварване на долните крайници. Цялото възстановяване от тази травма
продължава 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. След травмата в
острия период пострадалата е изпитвала болки, по-интензивни в първите 10-15 дни.
В периода на оздравяване болките са намалявали по интензивност, без да изчезнат
напълно през целия оздравителен период. В бъдеще е възможно поява на болки в
областта на ръката при промяна на климатичните условия, натоварване и др.
От показанията на свидетелката
Ш., притежаваща непосредствени впечатления от понесените от ищцата негативни
изживявания, се установява, че след инцидента пострадалата е била със силно
влошено физическо състояние за продължителен период от време. Поради причинените
сериозни увреждания, през периода на следболнично -
домашно лечение, ищцата е била в продължение на около месец в неподвижно
състояние - на
легло, изцяло на грижите на свидетелката и на служител от социални грижи, а
впоследствие – за около месец, също не е била в състояние да се обслужва сама.
Към момента все още изпитва болки в ръката.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес; поставяне на гипсова имобилизация за месец и половина; факта, че е претърпяна
оперативна интервенция, възрастта на пострадалата, която, съгласно заключението
на вещото лице и свидетелските показания преди инцидента не е имала други
заболявания, следва да се приеме, че определената от първоинстанционния
съд, като дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди сума от 60 000лв.,
е справедлив паричен еквивалент на понесените от Е.М. страдания. Преценката за
това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед
установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена съвкупно, като
принципно тежките увреждания на здравето, а в случая се касае за комплексна
средна телесна повреда, респективно - трайните последици от тях, имат по-голяма
тежест за определяне размера на обезщетението. Предвид заключението от
съдебномедицинската експертиза, което като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се кредитира изцяло, както и с оглед депозираните по делото гласни
доказателства, които, като непосредствени и убедителни, също се кредитират
изцяло, доводите на жалбоподателя за недоказаност на твърдените от ищцата
увреждания, се явяват неоснователни.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване,
съответно - степента на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, каквото възражение застрахователят има право да релевира,
съгласно чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди.
като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалата ответникът в първоинстанционното
производство е посочил, че ищцата не е пресичала на обозначеното за целта
място, но дори и да е, то не е направила необходимото, за да избегне това. Не
се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП, като
се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Евентуално
е престоявала или се е движела по пътното платно в нарушение на правилата на
ЗДвП. Ищцата е удължила ненужно престоя си на пътното платно и е спряла без
необходимост и е нарушила правилата на чл.113 ал.1, т.2 от ЗДвП.
Относно механизма на процесното ПТП, относим и към
въведеното възражение за съпричиняване, при първоинстанционното разглеждане на
делото е допусната съдебноавтотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице механизмът на ПТП е следният: В участъка на ПТП улиците „Ю.“ и „Ш.“ образуват „У“
образно кръстовище. Лекият автомобил „Ф.“, модел „ка“,
с peг. № .., управляван от Р. В., бил паркиран в дясната част на ул. „Ш.“, в посока
север върху дясната лента и в непосредствена близост до моста, като ПТП-то е
настъпило при движение – потегляне на автомобила на заден ход. Пострадалата се
е движела по тротоара на моста по траектория почти перпендикулярна на
траекторията на автомобила, най-вероятно – в бавен, спокоен ход, 3.2км/ч. от
дясната страна и отзад на автомобила, преди потеглянето му. Общото време за
движение от момента на потегляне на автомобила назад до момента на спиране е 4.4сека
при изминат път 7 метра. За времето на движение на автомобила назад пешеходката
се е намирала на дистанция около 3.9м. от мястото на удара. В момента на
потегляне на автомобила пострадалата се е намирала извън пътното платно и върху
тротоара. В момента, в който пешеходката навлиза на пътното платно, автомобилът
е бил в потегляне 2,84 секунди и е изминал път 3м. Ударът за автомобила е ексцентричен,
заден отдясно спрямо посоката на движение на дясната ме част. За пострадалата
ударът е странично отдясно, под центъра на тежестта на тялото, върху долните
крайници и таза. В южна посока от мястото на произшествието, на 18.20м., с
ориентация Изток – Запад на ул. „Ю.“ има налична пешеходна пътека. Пътните
платна са с асфалтово покритие без маркировка и пътни знаци.
По отношение на възможността процесното ПТП да бъде
предотвратено с оглед описанието на пътната обстановка и поведението на водача
на МПС и пешеходеца, вещото лице дава следното заключение: При създадената
ситуация водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, тъй като 4.4 секунди преди удара автомобилът е
отстоял на 7 метра от мястото на удара, а пешеходката – на 3.9м., при пълен
спирачен път /опасна зона/ 3.76м. В момента, в който пешеходката навлиза във
видимата за водача зона до удара на пътното платно, автомобилът е бил в
потегляне 2,84 секунди и е изминал път 3м. Т.е. – ако водачът е възприел
своевременно навлизането на пешеходеца през видимата зона към задната част на
автомобила и е реагирал своевременно на спиране, то същият в рамките на пълния
спирачен път има техническата възможност да избегне произшествието и пешеходката
няма да попадне в опасната му зона на спиране. като се изхожда от общата
видимост през десните стъкла на автомобила, вътрешното и дясното външно
огледало, вещото лице дава заключение, че водачът на лекия автомобил е имал
възможност да види и проследи пешеходеца още от тротоара – на моста – до
мястото на контакта. Причина за възникване на произшествието от техническа
гледна точка е ненаблюдаване на ситуацията за обратно виждане от водача на лекия
автомобил и допуснато движение от пешеходката в рамките на 4.4 секунди към
полосата на движение на автомобила на заден ход. От друга страна пешеходката
също е имала техническа възможност да наблюдава събитията – движението на
автомобила на заден ход и да спре движението си. Съгласно заключението на
вещото лице обаче липсват данни, от които да се приеме, че М. е удължила
престоя си върху пътното платно, при което не е налице едно от сочените от
ответника като поведение, допринесло за съпричиняването – че е удължила ненужно престоя си на пътното платно и е
спряла без необходимост. Не може да се приеме и като поведение –
допринесло за съпричиняването, обстоятелството,
че ищцата не е пресичала на обозначеното за
целта място с оглед отстоянието на 18м. на пешеходна
пътека. Видно от снимковия материал и изготвените от вещото лице скици,
пешеходната пътека, дори и да се приеме, че е в близост до мястото на пресичане
на пътното платно, е в посока, несъответстваща на посоката на движение на
пешеходеца. /Пешеходната пътека обхваща ул. „Ю.“ и ул. „Ш.“ преди „У“-
образното кръстовище, при което е в обратна посока на посоката на движение на
ищцата и същата би следвала да предприеме двойно пресичане на пътното платно –
по двете улици/. Не може да се приеме и като елемент на съпричиняване
несъобразяване с посоката на движение на автомобила, доколкото ПТП-то е
настъпил при движение на автомобила на заден ход. Не може да се приеме
конкретно, че пресичането е „по продължение на тротоар“, с оглед описанието на
пътната обстановка – съгласно заключението от автотехническата
експертиза източният тротоар на ул. „Ш.“ и северният тротоар на моста са съединени,
съединяват се в североизточния ъгъл на кръстовището, като се образуват два
ъгъла на тротоара. С оглед конкретно установеният факт обаче, че в момента,
в който пешеходката навлиза на пътното платно, автомобилът е бил в потегляне
2,84 секунди и е изминал път 3м., то същата е могла да го възприеме, включително
и светлинно, и звуково. Или конкретно установено е, че ищцата е нарушила
правилата за движение по пътищата по чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП - преди да навлезе
на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. А с оглед
описаното поведение на ищцата, безспорно, същата е създала условия и е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат имено с последното посочено
поведение – несъобразяване с приближаващото се пътно превозно средство. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Поведението на водача на лекия автомобил
се свежда до нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 ал.2 от ЗДвП
- по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, както и правилата, визирани в чл.94 ал.2 от ППЗДвП
- при движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава; ако
водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности; включително и общите изисквания по чл.20
от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Следва да се съобрази и това, че
неспазването на тези правила е при предприемане на движение на заден ход
непосредствено пред „У“- образно кръстовище, където вероятността от пресичане
на пешеходци или други МПС е по-голяма. Съпоставимо това поведение на водача на
МПС с конкретното поведение на пешеходеца, пряко допринесло за ПТП-то - несъобразяване с
приближаващите се пътни превозни средства, преди да навлезе на платното за
движение, то
степента на съпричиняване, като поведение, при липса
на което крайният вредоносен резултат би бил предотвратен, не е еквивалентна на
виновното поведение на водача на лекия
автомобил, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, с оглед конкретно посоченото
поведение, следва да бъде определен в съотношение 30%. При това положение и
отчитайки степента на съпричиняване дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде в размер на 42 000лв.
Не е спорен и е установен размерът
на претърпените от ищцата имуществени вреди – 42,08лв., заплатени за
консумативи и проведено лечение /фактура от 24.03.2018г. и касов бон/. С оглед
приетата степен на съпричиняване, обезщетението за претърпени имуществени вреди
следва да бъде в размер на 29,46лв.
По изложените съображения
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение. Въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се явява
частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000лв.
до 42 000лв., а искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над
21.04лв. до 29.46лв. Вместо това следва да се постанови друго, с което на
ищцата да се присъди допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 12 000лв. и за имуществени вреди – 8,42лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от 17.10.2018г. до окончателното плащане на обезщетенията.
По разноските, сторени в първоинстанционното
производство:
На основание чл.38
ал.1, т.2 от ЗА, З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Ц.С.В. адвокатско възнаграждение
в размер на 1 165,60лв. С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете и определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 1 790,88лв. Или З. „Б.И.“ АД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Ц.С.В. допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 625,28лв.
С
определение №369/24.06.2020г., по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение №39/26.02.2020г., като
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото – 1 170лв. –
адв. възнаграждение и 100лв. за автотехническа
експертиза. Тези разноски са на база 200лв. – сторени за автотехническа
експертиза и 2 340лв. – адвокатско възнаграждение /намалено поради
прекомерност, съгласно мотивите на решението и определението по чл.248 от ГПК/.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и съразмерно с отхвърлената
част от претенциите ищцата дължи на ответника разноски по съразмерност –
701,98лв. – адвокатско възнаграждение и 60лв. – разноски за автотехническа
експертиза. При това положение определение
№369/24.06.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено решение №39/26.02.2020г.,
което е функционално свързано с обжалваното решение, следва да бъде отменено в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото – за
разликата над 701,98лв. до 1 170лв. – адв. възнаграждение и за разликата
над 60лв. до 100лв. – разноски за автотехническа
експертиза.
З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт: 1 200,84
лв. – за държавна такса и 225 лв. – за възнаграждение за вещи лица, съразмерно
на уважената част от исковете. С оглед изхода от спора и уважената част от
исковете, дължимата се държавна такса е в размер на 1 681,18лв. Или З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в размер на
480,34лв. Сторените разноски от бюджета на съдебната власт пред първата
инстанция са общо в размер на 450лв. /300лв. за СМЕ и 150лв. за САЕ/. Съразмерно
с уважената част от исковете ответникът дължи разноски, сторени от бюджета на
съдебната власт в размер на 315лв. Или З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
допълнително разноски, сторени от бюджета на съдебната власт в размер на 90лв.
По разноските пред въззивната инстанция:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират
разноски по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА /при което не следва да се обсъжда
евентуално заявеното възражение на жалбоподателя – ответник за прекомерност на
същите/. Съобразно уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец и определено
съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение
следва да бъде в размер на 890,25лв. и следва да бъде заплатено от
жалбоподателя – ответник в полза на адв. Ц.В..
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят - ответник „ЗД Б. И.” АД е сторил разноски в
размер на 1 500лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Тъй като не е упоменато
друго, следва да се приеме, че така уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е за осъщественото процесуално представителство по двете
въззивни жалби – по равно или по 750лв. Доколкото въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник е оставена без уважение, следва да му бъдат присъдени разноски
съобразно изхода от спора по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец и
съразмерно с отхвърлената част от претенцията. Или Е. М. следва да заплати на
„ЗД Б.И.“ АД разноски по съразмерност за въззивното производство в размер на 450лв.
Жалбоподателят – ответник следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно изхода от спора по
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец в размер на 240,17лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №39/26.02.2020г., постановено по търг. д. №316/2018г.
по описа на окръжен съд Пазарджик /с допусната поправка на ОФГ с решение №68/24.06.2020г./,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. М., ЕГН ********** срещу ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ***иск за неимуществени
вреди за разликата над 30 000лв. до 42 000лв. и иск за имуществени
вреди за разликата над 21.04лв. до 29.46лв.,
настъпили вследствие ПТП от 17.03.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
17.10.2018г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ***да заплати на Е.Л. М., ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 12 000лв. и за имуществени вреди в размер на 8,42лв. , във
връзка с ПТП, станало на 17.03.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 17.10.2018г. до окончателното плащане на обезщетенията по банкова:
IBAN:
***, при банка - Д.АД, с титуляр: Е. Л. М..
ПОТВЪРЖДАВА решение №39/26.02.2020г., постановено по търг. д. №316/2018г.
по описа на окръжен съд Пазарджик /с допусната поправка на ОФГ с решение №68/24.06.2020г./,
в останалата обжалвана част: с която ЗД
„Б. И.” АД, с ЕИК ***е осъдено да заплати на Е. Л. М., ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди над 15 000лв. до 30 000лв., във връзка с ПТП, станало на
17.03.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.10.2018г. до
окончателното плащане; с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. М., ЕГН ********** срещу ЗД „Б. И.” АД, с
ЕИК ***иск за неимуществени вреди за разликата над 42 000лв. до
60 000лв. и иск за имуществени вреди за разликата над 29.46лв. до 42,08лв., настъпили вследствие ПТП от
17.03.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане.
/В частта, с която ЗД „Б. И.” АД е осъдено да заплати на Е. Л. М.
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
21.04лв., настъпили вследствие ПТП от
17.03.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане,
решението не е обжалвано и е влязло в сила/.
ОТМЕНЯ определение
№369/24.06.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено решение №39/26.02.2020г., в
частта, с която Е. Л. М. е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски по делото – за разликата над 701,98лв. до
1 170лв. – адв. възнаграждение и за разликата над 60лв. до 100лв. –
разноски за автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК ***да
заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адвокат Ц. С. В. - САК допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 625,28лв. за първинстанционнто
производство и 890,25лв. – за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК ***да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 480,34лв., разноски, сторени от бюджета на съдебната власт в
размер на 90лв., както и държавна такса за въззивното производство в размер на 240,17лв.
ОСЪЖДА Е. Л. М., ЕГН **********
да заплати на ЗД „Б. И.“ АД с
ЕИК ***разноски за въззивното производство в размер
на 450лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: